БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

Мнение от scleri »

Част първа - Ден първи и втори.

Кое, според вас, е най-интересното животно за децата посещаващи един голям зоопарк? Преди доста години зададох този въпрос на Хане, симпатично, малко чепато по характер, и с изключително за една германка чувство за хумор момиче, което работеше като екскурзовод в зоопарка на Лайпциг. Съдбата ни срещна в една обсипана със звезди юлска вечер, високо в Пирин, на брега на Тевното езеро. Няма да ви разказвам за нашите планински приключения защото ще сменим жанра,от пътепис на мемоари. Да се върнем обаче при децата и животните. За моя изненада се оказа че най-любимо и интересно за децата животно не е нито царя лъв, нито гледащия от високо жираф, нито веселите маймунки. Най-интересни се оказаха домашните животни. Преинформирани от мулт филмчета, телевизия, книжки и т.н. децата знаят всичко за по - екзотичните животни, но магарето, козичката и огромната рогата, и малко страшна крава, са нещо почти напълно непознато.
Към спомена за Хане и нейния зоопарк ме върна една статия която четох наскоро. Оказва се че ситуацията в туризма много прилича на тази с децата и домашните животни. Трудно ще намерите човек който да не познае Айфеловата кула, Статуята на свободата, или римския колизеум, и в същия момент почти сигурен съм че двама от трима запитани с изненада ще научат че втория по големина каньон в света, след американския Гранд каньон, се намира съвсем близо до нас тук на балканите. Тоест далечните световни дестинации са познати на всеки, а какво има в двора на съседите около нас знаят много малко хора.
Мои приятели, вече ходили в Хърватска, екзалтирано разказват за Дубровник и Плитвичките езера. Ние също се канехме да топнем крачета в бистрите води на Адриатическото море, но не и тази година. Тази година бяхме решили че е време да изпълним миналогодишните си планове, и все пак да видим на живо приказната Петра. Както обаче започва да става традиция при нас, отново пет дена преди заминаването получихме обаждане че тръгването се отлага, и отново като компенсация ни беше предложена супер ласт минуте оферта на която не можахме да откажем. В резултат на така стеклите се събития на разсъмване в събота на 29-ти април се оказахме на ГКПП Калотина. За да изпреварим предпразничния трафик тръгнахме в потайни доби, но това се оказа недостатъчно. На пункта пред нас вече имаше петнайсетина автобуса. Половин час по-късно след нас имаше още два пъти по петнайсет. До където ти стига погледа само автобуси. Не съм предполагал че в България има толкова много автобуси. Чест прави на нашите гранични власти. Организираха се бързо, и отвориха още две допълнителни ленти за проверка. Братята сърби обаче явно не се впечатлиха от гледката, и продължаваха бавно и спокойно да отделят средно по двайсет, трийсет минути за проверка на всеки автобус. Пристигнахме на Калотина в седем и нещо, влезнахме в Сърбия в дванайсет и половина. Кога е влезнал последния автобус от опашката не смея дори да помисля. Вероятно малко преди ние да се върнем обратно след четири дена. За пътуването по пътищата на съседна Сърбия не мога да кажа нищо интересно. След град Нови пазар пейзажа започна да става планински, и скучното пътуване започва да добива вкус на приключение. Хората се поразсънват. Започват да щракат фотоапарати, но навън вече се здрачава и снимките не са много сполучливи. На Черногорската граница губим още час докато ни дойде реда да ни проверят. Навън е вече почти тъмно, но въпреки това все още можем да видим това което ни заобикаля. Пейзажа става колкото красив толкова и страховит. Пътя се вие високо по планинските склонове, а реката е като тънка нишка някъде долу в ниското. Високо над реката сме, но планинските зъбери са далече над нас. За радост на по-плашливите в групата, и за съжаление на останалите скоро мръква съвсем, и пейзажа се скрива в непрогледния мрак. Няколко часа по-късно, с размътени от непрекъснатите завои мозъци, влизаме в Подгорица, столицата на Черна гора. Градът не е голям. Грубо около сто и шейсет хиляди живеят в него. Забутана някъде на балканите черногорската столица има съвсем европейски вид. До толкова европейски че чак ти действа подтискащо на самочувствието. Аз съм по природа патриот, но честно си признавам. Такъв красив град ние нямаме. Широки осветени булеварди, големи прекрасно поддържани паркове, модерни сгради, и магазини на почти всички световно известни марки. Не знам дали шофьора нарочно, за да подразни дамската част на групата, мина по този булевард, но бутиците на Гучи, Бенетон, Кристиян Диор, Макс Мара, и още куп други известни марки бяха буквално един след друг. Големи, красиви, осветени, и слава богу заключени. Това е което успяваме да видим докато автобуса лети по полупразните улици. Почти полунощ е но по тротоарите се разхождат млади момичета, а на една спортна площадка младежи играят баскетбол. Малко непривична за нашите очи гледка. Излизаме от Подгорица по нова широка магистрала, и за първи път от доста време автобуса ни успява да достигне трицифрена скорост. Това предизвиква радостно оживление в групата. Емоцията не е предизвикана от адреналина породен от високата скорост както можете да предположите, а от надеждата да пристигнем до хотела колкото се може по - скоро, и да сложим край на това повече от двайсет часово пътуване. Съвсем скоро обаче радостта ни е помрачена. Магистралата свършва, и се започва един път завой след завой, с многобройни участъци в ремонт. Скоростта ни отново пада отчайващо. Личи си че сме на балканите. Пътя е в ремонт. Безразборно зарязани багери, и друга строителна техника. Купища разкопана скала, разбит път без никакъв асфалт, и всичко това без никакво обозначение, и никакво осветление. На няколко пъти се разминаваме на косъм от възможни неприятности. Изведнъж, без никакви предварителни признаци в дясно от автобуса, далеко там долу в ниското, се появяват светлините на Будва. Представете си. Около вас е абсолютна тъмнина. Няма дори една светеща лампичка. Небето е покрито с облаци. Не се вижда дори една звездичка, и изведнъж далече, точно под вас грейват като коледна елха светлините на морската столица на Черна гора. Гледката е като от самолет. Толкова далеч там долу е града. Автобуса върви бавно по ръба на бездънната пропаст / липсват всякакви мантинели / което отново е повод за вдигане на кръвното на някои от пътниците в него. Още повече че пътя е тотално разкопан, а в ляво от нас има голям багер и купища разкопана от него скална маса. Будва е така осветена че се вижда ясно пристанището, централния булевард, дори мигащите светлини на някакво заведение на плажа. Двайсетина минути по-късно вече сме в покрайнините на града, но преминаваме без да влизаме в него. Хотела в който ще нощуваме се намира в съседния на Будва залив, на прочутия плаж Яз. Някои го произнасят като Джаз защото на латиница се изписва като Jaz. Още пет минути, и най-накрая в два и половина през нощта слагаме край на нашето пътуване. За да не забравя по-късно веднага искам да кажа. Хотела в който нощувахме следващите три вечери, хотел Посейдон, се оказа най-добрия тризвезден хотел който съм виждал. Поне за сега. Гръцките четиризвездни хотели в които съм отсядал не могат дори да се доближат до нивото на този тризвезден черногорски хотел. Два и половина през нощта е, но на паркинга на хотела ни очакват десетина, петнайсет млади момчета които веднага грабват багажа ни. Всичко по настаняването е предварително уредено, и след по малко от пет минути вече сме по стаите си. Стаята ни на практика се оказва голяма колкото стандартна гарсониера. Огромно удобно легло, четирсет инчов телевизор със сателитна телевизия, климатик. В антрето оформен малък кухненски бокс. Плот с вградени котлони, хладилник и отделна мивка. Имаме си дори кафе машина. Шкафа е пълен с всякаква посуда. Наскоро правих основен ремонт, но срам не срам, ще си призная. Хотелската баня се оказва по-просторна, и по хубава от моята в къщи. Балкона, с гледка към залива, е по-голям от онази атинска стаичка кутийка в която нощувахме на път за Санторини. В стаята освен удобното легло имаме и кът с мека мебел. На масичката бутилка минерална вода, плодове, и някакви сандвичи. Лека късна закуска за добре дошли. След няколко часа сън, в осем сутринта, слизаме за закуска, а и да огледаме на светло хотела и околността.

Изображение


Това с червения покрив е рецепсията на хотела
Изображение


По тези стълбички нагоре в дясно,после в ляво, после пак нагоре и още нагоре и пак в ляво, и сте в нашата стая. Хотела е разчупен, с външни стълби което определя липсата на асансьор. Този " дефект" се компенсира от учтивия персонал. За целия ми престой не ми позволиха да нося нищо по-тежко от фотоапарат.
Изображение



В десет, вече достатъчно отпочинали поемаме по програмата за първия ден от нашето приключение по тези непознати земи. Първата ни цел е град Котор.
Разположен в дъното на дълбоко врязания в сушата Которски залив Котор е сред най-добре запазените средновековни градове в Европа / крепостните му стени са в първата тройка в това отношение заедно с Дубровник и английския Йорк/. Преди да ви разкажа за самия град съм длъжен да отделя няколко реда на Которския залив. Не напразно наричан „ Най- южно разположения фиорд в Европа“ залива се врязва на почти трийсет километра навътре в сушата. Заобиколен от високи над хиляда метра планини чиито стъмни склонове започват направо от водата Бока которска / както местните наричат залива си / е включен в топ трийсет на най-красивите заливи в света. Застанали на пристанището на Котор спокойно можете да решите че не сте на морския бряг, а на брега на някое алпийско езеро. По брега на залива се редуват малки градчета, и всичко е така спокойно и красиво че чак изглежда нереално.
Самият град Котор е основан от гръцки колонизатори, но като град селището се споменава през трети век когато е включено в границите на Римската империя. През пети век император Юстениан, оценил стратегическата важност на которското пристанище, построява първите укрепления. След това върху техните основи венецианците изграждат масивните крепостни стени запазени учудващо добре до наши дни. След разпада на Римската империя Котор е част от Византия За известно време Котор е бил дори български. В началото на единайсти век цар Самуил разбива войските на черногорския княз Владимир, и присъединява към българското царство цялата територия на Дукля / по това време така се е наричала Черна гора /. Историята има много романтично продължение. Дъщерята на Самуил – Косара се влюбила в пленения княз, и след дълги и горещи молби успяла да убеди баща си да я омъжи за Владимир. Като знак на добра воля Самуил върнал цялото княжество на Владимир, и младите се преместили да живеят в дворец на брега на Шкодренското езеро. Скоро след това обаче Владимир бил убит. От мъка по него Косара също се споминала, а Самуил предал непокорното княжество на сръбската държава – Рашка. Само че и сърбите не успели да наложат напълно властта си над тези труднодостъпни планински земи и на практика Дукля останала полунезависима. Статегическото значение на пристанището на Котор било толкова голямо че в началото на четиринайсти век Австро унгарската империя слага ръка върху него. Следват размирни години. В началото на петнайсти век Котор изживява един период на пълна независимост, но за съжаление той е твърде кратък, само трийсет години. По това време на балканския полуостров нахлуват войските на Османската империя, и пред заплахата да бъде поробен Котор доброволно поверява политическото си управление на Венецианската република. Следващите четиристотин години Котор е венециански. За това време той не само добива типичния венециански облик, но се превръща в бойно поле на ожесточени войни, и бива засегнат от множество катастрофални бедствия (земетресения и чума ). През тези четистотин години все пак има два периода от по двайсетина, трийсет години през които Котор е бил под власта на османлиите, но поради отдалечеността от Истанбул, и трудния планински терен на практика никога не става част от империята, а е по-скоро васално княжество. След наполеоновите войни Котор за кратко е френски, след това е част от империята на Хабсбургите. След първата световна война става част от Югославия. През Втората световна е окупиран от италиянците. След това отново е част от Югославия, а от 2006 година Котор е град в състава на независима република Черна гора.
Докато ви разказвам историята на този древен град автобуса ни изминава двайсетината километра които ни делят от него, и внезапно потъва в една дупка в планината. Дупката се оказва доста дълъг тунел който ни извежда точно над града. Гледката която се открива пред нас спира дъха. Нямаме време дълго да и се любуваме. Автобуса пътува бързо, и не ни дава възможност да направим дори по една снимка. След малко влизаме в града.

Изображение

Скоро отбиваме и спираме в малка уличка. Пред нас е северната стена на стария град.

Изображение

Между нас и стената има дълбок ров пълен с вода. Точно както си трябва да е за една средновековна крепост. Над яките зидове се виждат кубетата на православната църква Свети Николай. Тя е сравнително нова. Построена е през деветнайсти век. Погледите ни обаче като магнит привлича крепоста свети Иван разположена на едноименното възвишение.

Изображение

Крепостните стени дълги четири и половина километра, високи двайсет и дебели десет метра пълзят по склона, и странно ми напомнят за Великата китайска стена. Странното в случая е това че никога не съм ходил в Китай, и няма как да ми напомнят за место където не съм бил. По стръмния склон освен крепостните стени пълзят и тълпи туристи, които от долу приличат на мравки. До укрепленията на върха се стига по безкрайно дълга стълба. Някои твърдят че стъпалата са хиляда и триста, други че са хиляда и петстотин. Аз ще ви кажа че стъпалата са безброй. Изкачването до самия връх отнема от четирсет минути до час в зависимост от физическата подготовка която имате. На една трета от дължината на стълбата се вижда малка църква – Дева Мария на изцелението, построена от жителите на Котор оцелели след чумата през шестнайсти век.

Изображение

Това е снимка на град Котор погледнат от площадката пред Дева Мария на изцелението. За изкачване чак до крепостта Свети Иван нямах време.

Изображение


Средновековния Котор има три порти – северна, южна и западна. Ние влизаме през западната наричана още и морска.

Изображение

Изображение
Кученцето на горната снимка е истинско, живичко. Много послушно позира за снимка на всеки който пожелае.

Във сводестия проход в дясно на стената пи посреща барелеф на Богородица с младенеца, Свети Трифон, и свети Бернар.

Изображение

Излизаме на площада на оръжията. Това е най-големия площад, и е наречен така защото в северния му край се е намирал арсенала на града.

Изображение


В западния край на площада погледа ви грабва бившия княжески дворец. По цялата дължина на сградата има чудесен балкон. Сега в този дворец се разполага хотел Катаро. В съседство, в старото кметство, наричано още Наполеоновия театър, се намира рецепсията на хотела. Сградата наистина е построена за театър, и това е един от първите театри на балканите фунционирал като такъв до края на деветнайсти век. В источната страна на площада / в дясно на снимката / се намира часовниковата кула, също забележителност на града.

Изображение

Построена през седемнайсти век, след няколко сериозни земетресения, кулата е леко наклонена на запад. Не е чак колкото кулата в Пиза, но ако се вгледате внимателно наклона се забелязва. Сега черногорското правителство взема мерки за укрепване на основите за да не допусне понататъчно наклоняване и още по-лошо срутване на кулата. Пред часовниковата кула се вижда малък обелиск. Това е средновековен стълб на позора. Сещате се за какво е бил използван.

По тясна уличка буквално след петдесетина метра излизаме на друг важен площад –
Площад Свети Трифон. Площада носи името на катедралата Свети Трифон която се намира в источната му част.

Изображение


"Свети Трифон" е закрилник на град Котор. Съществува легенда, която разказва, че в средните векове пирати са нападнали града и са откраднали мощите на Свети Трифон. Местното население е събрало значителна сума финансови средства и е откупило от пиратите мощите на светеца Трифон, които сега се намират в тази катедрала.
Катедралата "Свети Трифон" е издигната през дванайсти век. Земетресението от 1667 година събаря и двете и кули, но местните бързо ги възстановяват. Интересното е че двете кули са съвсем различни. Едната е в бароков, а другата в готически стил. Различни са и по височина. Едната е висока 33, а другата 35 метра.
От площад Свети Трифон малка уличка води до друго площадче на което се намира двореца Гъргур (Grgur), построен през XVIII век. Сега в него се намира морския музей на града.

Изображение

Освен оръжия, карти и древни ръкописи в музея могат да се видят и модели на средновековни кораби.
Обиколката ни продължава с площада на брашното. Странно име за площад, но освен него в Котор има още площад на млекото и площад на салатата. Тези странни имена са останали от пазарите които преди години са били разположени на тези площади и показват какво точно се е продавало на конкретния пазар. На площада на брашното се намира друга знакова за Котор сграда –ренесансовия дворец Пима.

Изображение

Тази красива сграда някога е била дом на най-големите благодетели на града.
Продължавам да обикалям по тесните улички на града.

Изображение

Изображение

След поредния завой изведнъж попадам на магазинче в което продават вълшебни фенери.
Изображение

Уличките тесни, криви, къси са като лабиринт. Планирани и построени така като защита срещу пиратски нападения уличките продължават успешно да изпълняват предназначението си. Не искам да прозвучи като хвалба но аз съм от хората които като че ли имат вграден компас. Винаги знам къде се намирам, и нямам проблем да намеря това което търся. Винаги е било така. В Котор за първи път изпитах странно и непознато за мен чувство. Това да се загубиш. Е не съвсем напълно. Знаех къде е север и юг. Знаех в коя посока е морската порта през която трябва да излезна от града, но представа си нямах как да стигна до там. Уверен в способностте си не изпадам в паника, а смело завивам в следващата пресечка и внезапно се оказвам пред отворена порта. Вътре в малкото дворче виждам несвалена още великденска украса. Влизам предпазливо. Никой не ме спира, и правя една от любимите си снимки от Котор. Така и не разбрах нито каква е тази сграда, нито кой е собственика и.

Изображение


Следващата уличка ме извежда на площад Свети лука. Тук се намира малка църква със същото име.

Изображение

Църквата е от дванайсти век, и се отличава с характерния за византийския стил купол над кораба. Интересното е че през годините тази църква е ту католическа, ту православна. Сега църквата има два олтара и е едновременно и католическа и православна.
Уверено продължавам напред. Уличките на Котор са пълни с магазинчета в които продават сувенири, произведения на изкуството.
Малки уютни кафененца и ресторантчета изкачат ненадейно от ъгъла.

Изображение

Най-накрая отново се озовавам на познато място. От там лесно стигам морската порта, и излизам от стария град. Пред мен е пристанището на съвременен Котор.

Изображение

Изображение

Площада пред стария град е пълен с хора, но идвали и друг път твърдят че е празен.

Изображение

Празен в сравнение със стълпотворението което настъпва в сезона на круизите. Которският залив е достатъчно дълбок за да може да приеме големи презокеански кораби, и когато от един такъв кораб се изсипят две хиляди човека плюс останалите туристи. Можете да си представите какво е по тесните улички на средновековния град.
Времето ни на това място изтича. Събираме се пред автобуса. Бързо преброяване. Оказва се че всички са успели да се измъкнат от антипиратския лабиринт, и автобуса поема към следващата ни цел – град Пераст.

Изображение

Самият Пераст по нищо не се различава кой знае колко от многобройните градчета по брега на залива. Градче с около петстотин жители. За да гарантира спокойствието на жителите си общината е забранила влизането на автомобили в града. Изключение се прави само за автомобилите на жителите на града и техните гости. Туристите трябва да оставят колите си на паркинг извън града и да продължат пеша. Това на практика не е толкова страшно колкото звучи като имате в предвид че от извънградския паркинг до пристанището на Пераст растоянието е не повече от триста, четиристотин метра.
Пет минутно разтъпкване и излизаме на пристанището.

Изображение

Както вече споменах Пераст не е по различен от останалите градчета по залива. Защо тогава в него се тълпят туристи, ще попитате? Причината е в двете малки островчета разположени на пет минути път с лодка от брега.
Обраслият с растителност Св. Георги.

Изображение

И каменният Дева Мария от скалата.

Изображение


Ние хващаме малко корабче и се отправяме към Дева Мария от скалата.

Двете островчета погледнати по-отблизо.

Св. Георги.
Изображение

И островчето към което сме се запътили.
Изображение

На потъналият в зеленина Св. Георги има малко манастирче. Не знам какви са причините но явно присъствието на туристи на този остров е нежелателно. Не видях нито една лодка да отива или да се връща от там.
Второто островче – Дева Мария от скалата, е единственият остров в залива с изкуствен произход. Легендата разказва че една вечер буря застигнала малка рибарска лодка. Лодката се обърнала и потънала, брегът бил далече и рибарят се опитал с плуване да достигне до острова Св. Георги който се виждал в тъмнината. Малко му оставало но силите му го напуснали. В този момент той искрено се помолил на Света Богородица да го спаси, и изведнъж усетил под себе си малка скала. Изпълзял на нея, и там дочакал утрото. След това приятели които били излезли да го търсят го спасили. Докато чакал спасението си рибарят намерил в една цепнатина на скалата малка икона на Богородица. Историята за чудотворното му спасение бързо се разнесла из околността, и хората решили че е редно да изградят на това място храм на Богородица. Скалата обаче била толкова малка че не можело да се построи дори малко параклисче. Тогава местните решили да натрупат камъни около скалата и да разширят мястото. В продължение на много години те превозвали с лодките си големи късове скала и ги пускали в морето / на това място залива е дълбок двайсет метра/ . Легендата разказва че там има потопени и няколко пиратски кораба. След като ги заловили местните ги напълнили с камъни и докарали до скалата. Така след години упорит труд те успели да изградят малък искуствен остров и да построят върху него църква. Храмът бил готов през 1630 г. И тъй като островът трябвало да се поддържа, традицията е жива и днес. На 22 юли всяка година, всички, които имат възможност, пренасят с лодките си поне по един камък до Дева Мария от скалата. Може и вие да вземете участие в ритуала, пренасяйки в джоба си някое и друго камъче, дори и да не е 22 юли. В олтара на църквата сложили иконата намерена от рибаря в онази вечер на чудодейното му спасение.

Изображение

Това е малкият орган на църквичката и красиво изписания и таван.
Изображение

А това са вещи оставени от хора дошли да потърсят помощ от Богородица.

Изображение

За самата църквичка има залепена друга малка сграда която е превърната в музей. В този музей е изложена друга реликва на град Пераст – Гоблен извезан от моряшка съпруга. Легендата разказва че преди много години моряк загинал по време на буря, но младата му жена отказала да приеме този факт, и двайсет и пет години го чакала да се върне. През това време тя бродирала гоблен като вместо конци използвала косите си. В началото / долната част на гоблена / косите са златисто руси, по средата изсивяват, а в горната част на гоблена са сребристо бели. Жената така и не дочакала любимия си да се завърне, но хората запазили нейния гоблен като симбол на вечната любов.

Изображение

Гоблена е майсторски бродиран. Според разпоредителката на музея моряшката съпруга е правила по шестстотин бода на квадратен сантиметър.
Мислехме си че острова не може да поеме повече хора когато един малък кораб изсипа още двеста, двеста и петдесет човека. Това ни накара да си тръгнем малко преждевременно от това романтично място.

Изображение


След Пераст се връщаме обратно в Будва. Време е вече да разгледаме и най-популярния морски курорт на Черна гора. Минаваме по познатия път. За миг мерваме нашия хотел долу в залива, и след един тунел / тунелите са нещо непрекъснато срещано по пътищата на тази планинска страна / най-накрая влизаме в града.
Будва е един от най-старите градове по адриатическото крайбрежие. Толкова стар че основаването му е обвито в легенда, а тя легендата започва с известното на всички отвличане на Европа от Зевс. Помните. Зевс се влюбил в простосмъртната Европа, преобразил се на красив бик. Европа го яхнала, и той я отнесъл, а брат и Кадмус тръгнал да я спасява. Дългото му и за съжаление безуспешно търсене приключило в Делфи. Там великия оракул поставил на Кадмус нова задача. Да следва една крава, и където тя легне да си почива да основе нов град. Кадмус изпълнил заръката и там където крава спряла била основана... Не бързайте. Била основана не Будва, а Тива. В съкратен вариант историята продължава в следния порядък. Кадмус убил дракон който обаче се оказал свещен за бог Арес. За да изкупи греха си Кадмус трябвало седем години да служи на бога. През това време се влюбил в Хармония, дъщеря на Афродита и Хермес. В края на краищата Кадмус и Хармония се оженили и дали начало на нова династия. На старини Кадмус отстъпил престола на внука си, а той заедно с Хармония поел на път с една волска каруца. Пътя го отвел на Адриатическото крайбрежие. Там енхелейците го избрали за свой водач, и под неговото ръководство сразили местните илирийци, а Кадмус основал на това място нов град. Този град бил Будва. Легендата е интересна но в пети век преди Христа, Софокъл за първи път споменава Будва като за илирийски град. Век по-късно Будва е укрепен търговски център който поддържа връзки с гръцките колонии в Сицилия и южна Италия. Следва завладяването му от римската империя през 168 година. Нататък историята му е близка с историята на Котор която вече ви разказах. / Нормално. Двата града са на двайсетина километра един от друг /.
Пет минути след като автобуса ни паркира в уличка край красиво паркче ние вече сме пред портата на стария град.

Изображение

Изображение

В годините на основаването си стария град се е намирал на малък остров свързан със сушата с пясъчна коса която била заливана от морето при прилив. С годините и в резултат на човешката дейност тази коса укрепнала, и острова се превърнал в полуостров. Сега стария град радва очите на туриста с чудестно запазени крепостни стени, а между тях тесни колоритни улички. Красиви сгради, уютни кафенета, магазинчета са сувенири, бутикови дрехи, и произведения на изкуството.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Извън стария град живота кипи с пълна сила. Ние уцелваме някакъв детски празник свързан с първи май.

Изображение

Изображение

Изображение

Водещата на празника
Изображение

Оживлението което е около нас странно ми напомня за моето детство. Тогава и нашите улици бяха пълни с млади хора. Не знам дали ще ми повярвате. Промените стават бавно и не ги усещаме, но когато попаднеш на такова място като детския празник в Будва усещаш разликата с пълна сила. Нашите улици вече са пълни с възрастни хора и пенсионери, докато по улиците на Будва се разхождат млади семейства, и това което най ме впечатли повечето водят със себе си по три деца. По рядко се срещат майки с две деца. С едно може и да има, но аз лично не видях.

На входа на пристанището стои тази малка камбанка. Кой, и кога я е изпуснал на това място нямаше кой да ни каже.
Изображение
Сядаме да отдъхнем в малко кафене на пристанището на Будва. Пред нас като бисери в огърлица са наредени яхтите на богати гости и жители на Будва.

Изображение

Изображение

Повечето са собственост на руски олигарси. Изобщо руското присъствие не само в Будва, а в цялата Черна гора, и особено по крайбрежието е осезаемо.
На метри от нас спира лодка, и собственика и стоварва дневния си улов на импровизирана сергия.

Изображение

Прави впечатление разнообразието от риба, и други морски дарове които той предлага. Преброявам набързо дванайсет различни видове риба. Има и октоподи, калмари, скариди, няколко вида миди, и любимите / не знам защо / на много хора стриди. Представителна рускиня с две русоляви хлапета си тръгва с две торбички. За четири стриди рускинята плаща двайсет евро. Определено стоката не по джоба на средностатистическия българин.
Правим кратка разходка в новата Будва.

Изображение

Красив съвременен град, с една интересна особеност. Всъщност това не е характерно само за Будва, а може да се види и на други места.

Изображение

Изображение

Малки гробищни паркове разположени насред жилищните райони. И у нас в някои от по - големите градове старите гробища вече са в чертите на града, но това е по скоро изключение. В Будва на няколко места видяхме такива миниатюрни гробищни паркчета.
Залисан в опита си за максимално добра снимка неусетно съм излезнал в средата на уличката. Изведнъж виждам до себе си спряла лека кола. Шофьорът и спокойно ме изчаква да щракна с фотоапарата. Извинявам се смутено. Той ми се усмихва. Представям си подобна ситуация у нас. Да излезнеш на пътя, и да спреш преминаваща кола. Ако не няколко удара с бухалка, задължително ще отнесеш поне няколко ругатни.
Времето отредено за Будва неусетно изтича. Качваме се на автобуса и се прибираме за почивка в онзи разкошен хотел за който вече ви разказах. Трябва да съберем сили защото утрешния ден е посветен на бисера в короната на Хърватската ривиера – Дубровник.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

Мнение от scleri »

Част втора - Дубровник - хърватският диамант.


Празничната първомайска утрин ни посреща с облаци, но поне няма изгледи да вали. Дъжд на това място не бива да ви изненадва. Знаете че на този свят нищо не е съвършено. И най-хубавото място си има някакъв кусур. В случая кусура на Будва, а и на цялото Адриатическо крайбрежие от северна Албания до към средата на Хърватското крайбрежие, е променливото време. Високите над хиляда метра планини започващи от самия бряг, спиращи и охлаждащи нахлуващия от морето влажен въздух правят това крайбрежие най-мокрото място в цяла Европа. Слънчевите дни в годината са приблизително сто и осемдесет.
От Будва за Дубровник възможните маршрути са два. Първият обикаля около целия Которски залив, и въпреки че е по-красив все пак не е за предпочитане защото е по-дълъг с шейсет километра, и ви изяжда приблизително един час който можете да прекарате в Дубровник. За това ние поемаме по по-краткия маршрут, а той ни води покрай град Тиват към най-тясното място на залива. Там има ферибот с който да го прекосим.
Пътьом минаваме край летището на Тиват.

Изображение

Построено сравнително скоро за да обслужва най-вече големия поток руски туристи на това летище за съжаление няма директни полети до България. По тези места руснаците не са само туристи. Привлечени от красотата на Черногорската ривиера руснаците масово купуват имоти, и ако темпото се запази може съвсем скоро да се окаже че притежават по голямата част от крайбрежието.
След половин час пристигаме на малко пристанище и автобуса ни е натоварен на малко фериботче.

Изображение

Пресичаме залива.

Изображение

Изображение


В далечината се вижда град Пераст в който бяхме вчера.

Изображение

Скоро сме на другия бряг. Продължаваме по пътя си, а времето за наша радост започва да се оправя. Оставяме Которския залив зад гърба си, и след двайсетина минути виждаме за първи път водите на Адриатическо море.

Изображение

Най-накрая пред, и малко под нас се появява Дубровник.

Изображение

В ляво се вижда остров Локрум, който ще посетим след обяд.

Изображение

Градът вече е близо и очите ни грабвам масивните му, идеално запазени крепостни стени.

Изображение

Изображение


Автобуса ни оставя на малко площадче пред западната порта на стария град. На това място той не може да остане повече от десет минути. Ще дойде да ни вземе отново в късния след обяд. До тогава Дубровник е наш.

Изображение

Докато чакаме местната екскурзоводка обикаляме района.В края на площадчето има панорамна тераса с разкошен изглед към морето. В дясно от нас е Форд Ловриенац

Изображение

Изображение

Построена върху вдадена в морето отвесна скала, висока 37 метра, крепостта е толкова добре планирана и построена, и толкова непревземаема че за защитата и е бил отделен гарнизон само от 25 човека. Построена е в началото на единайсти век, и е играла важна роля в отбраната на западната част на Дубровник.

В ляво е Форд Бокар.

Изображение

Сред най-посещаваните архитектурни забележителности на Дубровник, крепостта е построена в средата на петнайсти век.
Екскурзоводката вече е тук и всички дружно влизаме в града през западната порта на града която носи странното за нас име – Пиле.

Изображение

Виждате каква е тълпата около нас. Екскурзоводката ни уверява че в разгара на туристическия сезон хората са толкова много че в някои дни се налага да чакат на опашка за да могат да влезнат.
Рожденната дата на Дубровник се губи някъде в древността. По тези места е имало човешки поселения още четвърти, пети век преди Христа.
Съвременният град Дубровник се е образувал от сливането на две съседни градчета. Някъде през седми век на малкото скалисто островче на име Лаус се заселили бежанци от близкия римски град Епидариум. Един век по-късно в подножието на близкия хълм Сърдж се заселили славяни, част от хърватските племена. Римският град се казвал Рагуста / от Лауст – Рауст – Рагуста / , а славянският Дъбрава, вероятно заради вековните дъбови гори наоколо. Двата града били разделени от тесен но дълбок проток. Интересното е че двата града съществували един до друг в продължение на близо два века, и за това време почти не общували. Нещо като съвременни панелни съседи които ако се срещнат пред асансьора се поздравяват, но не гледат мачове заедно, нито жените им си разменят готварски рецепти. Някъде в началото на дванайсти век жителите на двете селища все пак стигнали до заключението че ако се обединят по-лесно ще се защитят от зачестилите вражески нападения. В това време протока между острова и континенталната част вече бил затлачен и заблатен. Местните го затрупали, и сега точно върху него се простира главната улица на стария Дубровник.
В средата на петнайсти век тази улица вече била павирана. С годините славянското население взело превес и претопило римляните. Хората вече наричали града Дубровник, но официалното му име в документите от онова време все още е Рагуста.
Обединили усилията си римляни и славяни изградили защитна стена дълга почти два километра. С годините я разширявали и укрепвали и някъде в края на петнайсти век крепостната стена добила вида който се е запазил и до днес.

Изображение


Това е кулата Минчета.

Изображение

Изображение

Тя е най-високото място в отбранителната система на Дубровник. В началото на четиринайсти век на това място построили укрепление на което дали името на собствениците на земята. В средата на петнайсти век, когато османците завладяли Констатинопол, пред лицето на нарастващата заплаха управниците на Дубровник взели редица укрепителни мерки, и на мястото на стария форд Минчета издигнали мощна кръгла кула. По късно добавили и готическата „ корона“ която придала на кулата вида и запазен и до днес.

Ние влизаме през западната порта и се озоваваме в началото на главната улица носеща името Страдун.

Изображение

Изображение

На малко уширение в началото на улицата се намира големият фонтан на Онуфри.

Изображение

До четиринайсти век жителите на Дубровник пиели дъждовна вода която събирали в специални резервоари. В резултат на бурното развитие на корабостроенето, мореплаването и най-вече на търговията града се замогнал, и жителите му решили да докарат чиста питейна вода от един извор в планината който отстоял на двайсет километра от града. Изградили водопровод част от чиято система бил и фонтана който виждате на снимката. Фонтана е действащ и в наши дни. Водата течаща от неговите чучури и сега може да се пие само дето не идва от далечния извор, а от градската водопроводна мрежа.

Близо до фонтана на Онуфри от другата страна на улицата се намира Францисканският манастир на малките братя, който сега е превърнат в музей.
Манастира е в дъното на улицата. Вижда се ясно камбанарията му.
Изображение

Изображение

Фреската която виждате над вратата на манастира в началото се намирала в олтара на църквата му, и по някаква случайност оцеляла при голямото земетресение през седемнайсти век разрушило манастира. При възстановяването на манастира взели решение оцелялата фреска да бъде вградена над входната врата.
Самият манастир е започнат в началото на четиринайсти век г. и дострояван в продължение на следващите векове. Известен е заради аптеката си - една от най-старите в Европа и най-старата работеща аптека въобще (основана през 1317г. ). В музея на манастира може да се разгледат оригинални предмети от инвентара на "Аптеката на Малките братя", както други интересни колекции от стари ръкописи.
Ние продължаваме напред. В источния край на Страдун се намира часовниковата кула на Дубровник.

Изображение

Часовниковата кула и камбанария на улица Страдун е построена в средата на петнайсти век / мога да ви цитирам точната година, но съм сигурен че средата на петнайсти век се помни по-лесно / . и се издига на височина от 31 метра. Малко по-късно, Иван Раблянин изработва двете бронзови фигурки към часовника, които удрят с чукчета на всеки кръгъл час.

Изображение

Галено местните жители ги нарекли "близнаците Маро и Баро" или още "Zelenci". Оригиналните фигурки се пазят в двореца Спонза.
Самият дворец Спонза е съвсем близо до часовниковата кула северно от нея.

Изображение

Спонза е един от архитектурните символи на Дубровник и съответно попада сред най-интересните и любопитни градски забележителности. Построен е от архитекта Паско Миличевич през 16-ти век, а стилът му съчетава ренесанс и готика. Името на палата Спонза произтича от "spongia" - на мястото, на което е издигнат, преди това се е събирала дъждовната вода.

Изображение
Дворецът, в който днес се помещава Държавният Архив на града и пред който се открива Летният фестивал всяка година, винаги е бил сграда с важно значение. Помещавал е митница, съкровищница, банка и т.н. Дворецът Спонза е запазен в автентичния си вид още от завършването му през 1522 г. и е една от малкото оцелели сгради през голямото земетресение през 1667 г.

На малкото площадче пред часовниковата кула и двореца Спонза се намира Колоната на Орландо.

Изображение

Колоната е поставена през петнайсти век, но точната причина не е съвсем ясна. Версиите са две. Според едната колоната е издигната в чест на храбрият Роланд, племенник на Карл велики който през девети век пристигнал начело на силна флота и спасил града от сарацините. Според другата версия подобни каменни статуи са били издигани като символ на защитата от краля във всички по-големи градове - част от Унгарско-Хърватското кралство.

Ние продължаваме обиколката си. Пред нас е главната катедрала на града, но преди да стигнем до нея спираме пред княжеският дворец.

Изображение

Изображение

Въпреки че двореца се нарича княжески в него никога не е живял княз. През цялата своя история Дубровник е бил република, а не монархия. Града се управлявал от сенат. Членовете му обаче не били избирани на избори. В сената / наброяващ около двеста човека / влизали главите на най-важните, благородническите, семейства на Дубровник. Няма да ви разказвам подробно за държавното устройство на Дубровник. Ще спомена че отделни сенатори / нещо като сенатски комисии / отговаряли за законодателството, други следели за неговото спазване. Имало и една група от най-влиятелните семейства които имали право на вето върху взетите от сената решения. Начело на сената на всеки четири месеца бил избиран един , да го наречем кмет. За кмет можел да бъде избран всеки член на сената който е навършил петдесет години, и не е бил избиран за кмет през последните двайсет и четири месеца. Късият мандат, само от четири месеца, бил нещо като средство за борба с корупцията. През четирите месеца през които управлявал кмета живеел в княжеският дворец, и не можел да го напуска без специално разрешение от сената. За това по народному времето през което управявал било наричано още и златното заточение.
Сега двореца е превърнат в музей. Една любопитна подробност от украсата над входа на двореца са тези малки фигурки на ангели. Хората все още спорят имат ли пол ангелите, и какъв е той. Дубровнишките майстори още през петнайсти век решили този проблем изобразявайки ангелчетата с мънички / да ме прощават дамите /чурки.

Изображение

Тези фризове са от малкото украси по дубровнишките сгради. Семплия вид да къщите, дворците и църквите в Дубровник видимо контрастира с богатството на неговите жители. Когато възстановявали своя град след разрушителното земетресение от 1667год. дубровничани взели решение новопостроените сгради да са преди всичко здрави. Липсата на външна украса било за да се избегнат нещастни случаи от падащи парчета при едно ново земетресение.
Петдесет метра след княжеския дворец се изправяме пред катедралата Свето успение Богородично.

Изображение

Строителството на катедралата започва в 12-ти и продължава до към 14-ти век. Появата й се свързва с легенда за Ричард I Лъвското сърце, който на връщане от Кръстоносен поход през 1192 г. Корабокруширал, и намерил спасение на близкия остров Локрум. В знак на благодарност той решил да построи църква на това място, но местните управници го убедили да стори това в самия Дубровник, а не на малкото островче. Така се появила Дубровнишката катедрала - красива сграда в романски стил и със Съкровищница, заключвана с три ключа, в която и до днес се пазят ценни реликви. Катедралата построена с парите на Лъвското сърце била почти напълно разрушена по време на голямото земетресение през 1667 г.. Към 1713 г. на нейно място е издигната нова катедрала, този път в стил барок.

Една от гордостите на Добровникчани. Автор на картината над главния олтар в катедралата е Тициян.
Изображение

Страничния олтар със статуята на Дева Мария
Изображение

Точно от другата страна има друг малък олтар
Изображение

Поглед от катедралата към двореца Спонза.

Изображение

Тук свършва обиколката в компанията на усмихната ни екскурзоводка. Групата се пръска. Имаме два часа за самостоятелно обикаляне по дубовришните улички след което трябва да се съберем на пристанището от където ще отпътуваме към близкия остров Локрум.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В търсене на най-интересния сувенир от Дубровник попадаме на площадче с малко пазарче.По късно научаваме че това площадче се нарича Гундулиева поляна. Защо няма кой да ни обясни. На няколко маси местни търговци предлагат всевъзможни дреболии темата на които е лавандулата.

Изображение

Изображение
Явно по тези места тя е нещо като символ.
Плодовете и зеленчуците по съседните маси не са по изтънелия ни български джоб. Пластмасова кофичка с половин килограм ягоди за дванайсет евро. Дори не си направих труда да снимам това недоразумение.
От площадчето пазарче по тясна уличка в края на която се налага да преодоляваме стръмно стълбище излизаме пред йезуитската църква Св. Игнаций.

Изображение

Изображение

Поглед от църквата към уличката и пазарчето през което минахме.

Изображение

Продължаваме да обикаляме и да щракаме неспирно с фотоаратите.

Изображение

Изображение

Пред нас е църквата Свети Влахо, наричана още Свети Блез.

Изображение

Свети Влахо е патрон на града още от далечния десети век. Всяка година на трети февруари се чества празника на светеца, а самата църква е от най-предпочитаните места за сватбени церемонии.
Двата часа се изнизват неусетно и буквално в последната минута, но все пак навреме успяваме да стигнем до пристанището.

Изображение

До Локрум ще пътуваме с ето такова корабче.

Изображение

След десетина минути острова вече е пред нас.

Изображение

Слизаме на малък пристан

Изображение

Изображение

Остров Локрум е неделима част от Дубровник. В началото на единайсти век на острова е построен Бенедиктински манастир руините на който все още са запазени. По време на френската окупация на острова бил издигнат укрепен форд. Сега острова е обявен за природен резерват.
На острова има малка ботаническа градина

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Целият остров е едно чудестно място за отдих и релакс не само за жителите на Дубровник, но и за техните гости.

Изображение

Изображение

Останките от манастира

Изображение

Изображение

Изображение

А това е господарят на Локрум. Поне се разхождаше свободно с царствена походка.

Изображение

Скромната му половинка.

Изображение

Двата часа предвидени за Локрум се изнизват бързо. Острова определено заслужава повече време. Ако не цял ден, то поне един преди обед. Толкова е красиво и спокойно навсякъде. Тръгваме си с малко нежелание.
Някои вече са открили плажния сезон.

Изображение

Последен поглед към острова от борда на корабчето което ни връща в Дубровник.

Изображение

В късния след обяд се връщаме в Дубровник. Имаме още малко време и решаваме да видим града от високо. Най-доброто място за това е хълмът Сърдж който се издига почти петстотин метра над града. До върха води стръмна пътека, но тя е за добре подготвени, заклети туристи. За останалите има построен свръх модерен лифт. На върха има малко укрепление построено от французите, панорамна площадка, и кафене за отмора.
Гледката от върха определено си струва деветнайсетте евро за билет за лифта.

Изображение

Изображение

В шест и половина с натежали от впечатления глави отново сме в автобуса. Петдесетина километра качествен асфалт, половин часова гранична проверка / Дубровник е в Хърватска, а хотела ни в Черна гора / . Още малко хубав асфалт. За секунди изпускаме ферибота, но още преди да сме се ядосали както трябва пристига следващия, и в осем сме пред хотела. Хапваме набързо и всеки потъва в стаята си. Ресторанта на брега на морето е много уютен, храната хубава, точеното / на сръбски наливно / пиво много добро, но умората надвива всички изкушения.
Di_Va
Кафе машина
Мнения: 4867
Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
Дал благодарност: 306 пъти
Получил благодарност: 266 пъти

Re: БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

Мнение от Di_Va »

Благодаря ти, Склери, и за тази разходка!
Продължавам с твоите екскурзии да обикалям по света!
Жив и здрав бъди, и на още много пътешествия ни заведи! ;) дори римувано се получи :nod:
Аватар
flora
Баш кафе майстор
Мнения: 2146
Регистриран на: Яну 14, '13, 13:32
Местоположение: София
Получил благодарност: 51 пъти

Re: БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

Мнение от flora »

Благодаря, Склери! С удоволствие се разхождам с теб. Върна ми едно незабравимо преживяване от пътуването ни до Котор, Будва и Дубровник. Влизането в Котор, но не през тунела (както сте влезли вие), който беше в ремонт, а по пътя край залива, който е 12 километра. Път е силно казано - само една лента за движение е и от едната страна е дълбокият залив, а от другата стръмен склон и къщи вкопани в него. Важи правилото на по-големия т.е по-малкия отстъпва. В случая ние бяхме 'големия', защото бяхме с автобус, но на камиона срещу нас му се наложи да кара назад около 2 километра докато намери достатъчно голям двор, в който да влезе, за да се разминем. Колите, които срещнахме също или влизаха в нечий двор, или отбиваха на някой кей чак до водата. Странното беше, че към водата нямаше мантинела, а всички дворчета бяха отворени. Местните си пътуваха без нерви и толкова спокойно, че се шегувахме, че сигурно получават шофьорската си книжка като минат в двете посоки по този път. Всички тези градове са като да се разхождаш в детските си приказки. Ще чакам разказа за следващото ти пътуване.
Изображение Изображение
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

Мнение от scleri »

Хайде да си довърша разказа, че нали съм Склери, ще забравя нещо интересно.


Част трета – Ден последен. Завръщането.

Ставаме рано. Времето е превъзходно. Закусваме бързо и потегляме. Чака ни доста път. Още помним кошмарното идване продължило почти денонощие. Минаваме отново през тунела над Будва. Мяркаме в ниското новите хотели и жилищни комплекси които строят руски инвеститори. Вместо да поемем нагоре по оня кошмарен път по който дойдохме продължаваме по крайбрежието на Адриатическо море. Пътя се вие стотина, или малко повече метра над морето. Всеки завой открива нова гледка която предизвиква емоционални възгласи и коментари. Петнайсетина минути по-късно спираме на малка площадка встрани от пътя. Правим кратка фотопауза. Обекта е остров Свети Стефан който е пред нас.

Изображение

За първи път остров Свети Стефан се споменава в документи от средата на петнайсти век. Тогава той бил част от Венецианската република. За защита на местното население от турците, и честите по това време пиратски нападения била изградена мощна крепостна стена запазена до днес. В чертите на селището има три църкви главната от които носи името Свети Стефан който е покровител на града. На острова се намирал и средновековен съд който решавал спорове на хора от цялата Дукля / старото име на Черна гора / Сградата му, известна като „ мястото на правдата „ е сред невероятните забележителности на острова. За съжаление достъпна само за жителите и гостите на острова. До преди няколко години туристите са имали макар и ограничен, но все пак някакъв достъп до острова. В момента той е взет под аренда от гръцката „Аманризорт“ за срок от 30 години на скромната цена от два милиона евро на година. Острова е един от най-луксозните хотелски комплекси по цялото Адриатическо крайбрежие, и най-луксозния в Черна гора. В него отсядат много ВИП персони привлечени от сто процентовата дискретност която гарантира острова. След петнайсет минутка пауза ние продължаваме пътя си, а той напуска крайбрежието, и се насочва към вътрешността на страната. Минаваме през най-дългия тунел в Черна гора – четирикилометровият „Созина“. Всъщност той е дълъг почти четири километра и двеста метра но няма да издребняваме.

/ От тук до края снимките са правени през стъклото на автобуса, за това извинявайте за качеството /

Изображение

Измъкнали се от пазвите на планината не след дълго виждаме гладките води на Шкодренското езеро.

Изображение

Изображение

Изображение

Това е най-голямото сладководно езеро на балканите. Две трети от езерото е в Черна гора, останалото в Албания. По-голямата част от бреговата му ивица е заблатена, и осигурява дом на някои от най-големите птичи колонии в Европа. В района на Шкодренстото езеро са изброени над двеста и седемдесет вида водоплаващи птици.
Два часа след отпътуването ни спираме за почивка в началото на Подгорица точно пред МОЛ Монтенегро. Почивката трябва да е петнайсет минутна. Колкото човек да намери и употреби тоалетната. След настойчивите молби на дамската част на групата почивката е удължена до час и петнайсет. След космическите цени по магазините на стария Дубровник тези в мола изглеждат като разпродажба. Час по късно двамата шофьори едвам успяват да наместят всички покупки в багажното отделение на автобуса. Дневна Подгорица не е така красива като онази осветената среднощната, която грабна погледите ни, но определено си е един съвременен европейски град с който черногорци могат да се гордеят. Минаваме през града за по-малко от двайсет минути, и малко след това влизаме в каньона на река Морача. Това е реката която пълни Шкодренското езеро.

Изображение

Изображение

Изображение

Човек трудно може да намери дума за да коментира това което виждат очите му. Аз само ще кажа. Неземно красиво, и тази красота е само подготовка за това което ни очаква. Навлезли в сърцето на планината оставяме Морача. Прехвърляме един планински рид, и навлизаме в световно известния каньон на река Тара. Това е онзи втори по-големина в света каньон за който ви споменах в началото на моя разказ. Целият каньон е дълъг осемдесет и два километра и дълбок километър и триста. Ние закачаме само неговата най-южна част. Най-красивите и величествени участъци от каньона са по-на север в национален парк „Дурмидор“.
На компютъра си имам десетина снимки, но нито една от тях не може да предаде и една стотна от това което виждат очите ни. За това няма да ви ги покажа. Това е нещо което трябва да се види на място. Ако човек се разхожда в полето, види интересно самотно дърво и го снима най-вероятно ще се получи много красива снимка. Ако видите в парка играещи деца, и ги снимате вероятно ще получите много хубава снимка. Когато обаче всичко около вас е много, много красиво колкото и да снимате нищо няма да се получи. Това успях да измисля за свое оправдание. Вероятно един по-добър от мен фотограф, с по-добър от моя фотоапарат, и дошъл на товя място специално за фотосесия, а не преминаващ затворен в автобус ще успее да предаде духа на товя място. Ние не успяхме. Гледах снимки и на други хора от групата. И те не са се справили кой знае колко по-добре от мен. Това е положението. Един съвет от мен за всички които са имали търпението да стигнат до това място на моето писание. Ако някога решите да пътувате организирано до Будва, и маршрута на групата с която пътувате минава през това място / защото има и други възможни пътища / , и ако имате възможност да избирате. Изберете седалка в дясната страна на автобуса. Когато пътувате към Будва ще бъдете от вътрешната страна на склона, но догато стигнете тези места вече ще е мръкнало така че нищо не губите. На връщане обаче ще седите от към каньона, и ще успеете да му се насладите напълно. Пътуващите на седалките зад шофьора през цялото време бяха прави на пътеката, и надничаха над главите на щастливците седящи на правилните места. Само този съвет да ви е печалбата от това че си губите времето с моя пътепис няма да съжалявате.
Всяко хубаво нещо си има край / за това турските, и индийските сериали по телевизията не свършват / . Стигаме превала и гледката към каньона се губи зад завоя. Пътуваме известно време след планински ливади и пейзажа е съвсем алпийски.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Минаваме покрай няколко черногорски ски центрове, и влизаме в долината на река Лим.

Изображение

Изображение

Известно време пътуваме покрай печално известната в България река. Не стигаме до онова злокобно място. Преди това автобуса завива в дясно, и поема към сръбската граница. Около нас планинската красота е в излишък. Навлизаме в долината на река Ибър, а това означава че до Сърбия остава малко.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Черногорската граница, и цяла Сърбия преминаваме без проблем. Някъде около полунощ сме на Калотина. Пункта е странно пуст. Ние сме единствения автобус, и половин час по късно вече сме в България. Малко преди най- раннобудните ни съседи да станат за работа ние влизаме у дома.



Част четвърта. Онази дето не е задължителна за четене.

Има там, в западните балкани, една страна с красивото име Монтенегро. Не само името е красиво. Тази малка страна е дарена щедро от Бог и с красиви, високи планини, и с лазурно синьо море. Виж от към плажове Господ е бил малко пестелив. От почти триста километра брегова ивица Черна гора има само петдесетина километра плажове. Стръмните планински склонове започват направо от морския бряг, а там където все пак са се образували малки заливчета плажовете са скалисти, покрити с едри и по-дребни камъчета. Пясъкът тук е лукс.
Черна гора е осем пъти по-малка по територия от България, и с дванайсет пъти по-малко население. Почти една четвърт от шестстотинте хиляди черногорци живеят в столицата Подгорица. Без кой знае каква индустрия и селско стопанство Черна гора разчита основно на туризма.
Черна гора няма собствена валута. След обявяването на независимостта през 2006 година черногорци приемат еврото за своя парична единица. Не съм икономист, не мога да си обясня защо, но въпреки че Черна гора е една от малкото европейски страни с по-малък брутен вътрешен продукт на глава от населението от България заплатите, а и цените в тази страна са по-високи от тези у нас. Това както се сещате е минус когато човек реши да я посети.

Тук идва първият съществен въпрос. Трябва ли човек да я посети? Отговора е само един. Какво още се мотаете та не тръгвате.
Тити, ако четеш тоя пътепис, вярвам че Черногорската ривиера има всички шансове да измести Санторини като топ дестинация в твоята класация. А ако си ходила там, и въпреки това Санторини си е останал номер едно значи има нещо на Санторини дето аз съм го пропуснал.

Храна – Типично балканска кухня, близка до нашата. Разбираемо силно се усеща сръбското влияние. Сещате се. Плескавици, наденици и т.н. Близостта на Адриатическо море се усеща и в кухнята. Рибата и морските дрове са в изобилие, и за наша радост по-евтини от Гърция. Цените са по-ниски от гръцките, но за съжаление по-високи от нашите. Особено в туристическите центрове. В заведение среден клас кафето е две евро, бирата пет, порция риба петнайсет, октопод двайсет евро. Носи се легенда че някъде в покрайнините на Котор имало една пекарна от където човек можел да си купи баничка за едно евро, и да се нахрани, но къде е тази пекарна никой не знае.

Как да стигнете до там. - Възможни са всякакви варианти.
По море, ако сте мореплавател по душа, или имате щастието да попаднете на някой круизен кораб. Няма обществен воден транспорт.
По въздух. Международни летища има в Подгорица и Тиват, но и на двете няма директи полети от България. За любителите на въздушните приключения остават възможни варианти с прекачване в Москва, или някоя европейска столица. Това както се сещате чувствително вдига цената.
По суша. Тук вариантите са най-много. От Белград до Подгорица има редовна ЖП линия. Ако решите да пътувате по шосе нямате причини да се притеснявате. Въпреки че пътищата в по-голямата си част са високопланински това ни най-малко не се е отразило на качеството на асфалта. Ако някъде по пътя има дупка то тя най-вероятно ще е отбелязана като туристическа атракция. Ние специално не успяхме да открием. Пътят не е много като километри, но е тежък за шофиране заради непрестанните завои, спускания и изкачвания. Въпреки това ако имате възможност за предпочитане е личен автомобил. Околният пейзаж е толкова красив че е грехота да го пропилеете в автобус който не спира там където ви се иска. Ако решите да пътувате с лека кола най-добре е да разделите пътя на два прехода, и да предвидите една нощувка някъде около сръбско черногорската граница. Без значение от коя страна на браздата ще се го направите. Хем ще имате възможност да отдъхнете, хем ще преминете най-красивите участъци от пътя по светло.

На края. Колко ще ви струва? - Нашата екскурзия, четири дена три нощувки с осигурена закуска и вечеря струваше триста лева / редовна, а не ласт минуте цена /. Около тази цена се въртят и офертите на други фирми. За един нормален обяд, без да се ограничавате, но и без кулинарни изкушения ще ви стигнат петнайсет, двайсет евро. Сувенири за близки и познати има на всякакви цени. Въпроса с входните такси е малко по-сериозен. В Будва и Котор не, но в Дубровник.... Вход за крепостната стена – 22 евро. Лифта до хълма Сърдж – 19 евро. Корабче до остров Локрум – 15 евро. Вход за останалите музеи от десет до петнайсет евро. Грубо стотина евро ще ви свършат работа, но ако искате да влезете навсякъде няма да ви стигнат. Като цяло ако заделите едно седем, осемстотин лева ще можете да изкарате едни незабравими четири, пет дена на това райско място.

Приятно пътуване.
marka
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1968
Регистриран на: Окт 15, '13, 14:31
Дал благодарност: 171 пъти
Получил благодарност: 148 пъти

Re: БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

Мнение от marka »

Склери бях в Черна гора преди двайсетина години и ходих пак миналата година. Уви, много се е презастроило. Преди години срещу входна такса, достъпа до Свети Стефан беше разрешен. Всъщност това е било рибарско селище. Не знам как е сега, но за онези години беше доста луксозно, курорт от тип които ние не сме имали. Котор е един прекрасен град, а цвета на Адриатика е изумителен. Черна гора е близо до нас, а е някак непозната и май подценявана. Що се отнася до Гърция, ако не си бил в Корфу ти го препоръчвам. Но за мен Корфу, не е точно Гърция. Там също има много от венецианската култура, като в Котор. Явно обичаш да пътуваш затова ти препоръчвам и една екскурзия на Географски свят - Италианските езера.
happy_flower
Kафенце
Мнения: 6
Регистриран на: Ное 13, '17, 12:22

Re: БУДВА, КОТОР, ПЕРАСТ - перлите на Черногорската ривиера.

Мнение от happy_flower »

Будва си е нещо като нашия Слънчев бряг.
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”