Гърция - море и още нещо....

[scleri]

Обявявам Гърция сезон 2019г. за открит.

Вярно че неофициално / не знам дали има официално / сезона се открива през първата седмица след Великден, но тази година подлъгани от топлият Март, и нетърпеливи като малки деца / щото както знаете пенсионерите и децата имат много общи черти/ решихме че не можем да чакаме повече. Честно казано бяхме малко наказани за тази наша нетърпеливост защото времето но беше идеално, но все пак достатъчно добро за да прекараме един приятен уикенд. Резервацията бяхме направили още преди две седмици, и въпреки плашещата прогноза за апокалиптичния циклон нахлуващ откъм морето в събота сутринта още по тъмно тръгнахме. През Маказа до Кавала са малко над двеста километра, но ние пътувахме лежерно така че пристигнахме някъде по обяд. Настанихме се в хотел Есперия. Разположен на двеста метра от крайбрежната улица, чист, уютен, с богата закуска на сутринта. Искрено го препоръчвам ако някой иска да нощува в Кавала и се чуди кой хотел да избере.
Сега ви каня да се разходите с нас из Кавала.

Крайбрежната улица.



Крепостната кула, символ на града.




Виадукта построен по заповед на Сюлейман великолепни.






Пристанището.




По уличките на стария град.







На другата сутрин поемаме от Керамоти за остров Тасос.




Тасос ни посреща обвит с мъгла.




Улиците на главния град на острова Лименас пустеят в очакването на тълпите туристи.




Правим една обиколка на острова по крайбрежния панорамен път.
Спираме до горичка с вековни маслинови дървета. Поверието твърди че ако прегърнеш вековно маслиново дърво то ще те зареди с положителна енергия достатъчна за още сто години живот.




Спираме пред първата ни цел за деня - Манастира Архангел Михаил. На портата му заварваме една шумна тумба полски туристки. Цял автобус само туристки. Жалко че ние сме с жените си.
Разположен на висока скала над морето манастира е основан през дванайсти век от монах отшелник който живял в една пещера на морския бряг точно под манастира. В съня му се явил Ангел, и му казал че на това място трябва да основе манастир. Монахът се уплашил. Помислил че му се явява дявола който го изкушава да се заеме с непосилно за него дело. За да докаже че не е дявола ангела вестител ударил по земята и от мястото бликнала светена вода. В момента манастира е женска обител подчинена пряко на Атон. Монахините са гостоприемни хора, но твърдо държат гостите им да съблюдават техните порядки. В манастира не се допускан неприлично облечени хора. Това ще рече жени по панталони, и с разголени рамене. Мъжете трябва да са с дълги панталони.

Входа на манастира



Манастира е доста голям, но миряните се допускат само в една малка част от него.













Поглед от терасата на манастира към залива под него, и пещерата с извора.



Тръгваме си заредени с положителни емоции. За съжаление останалите обекти които искахме да посетим се оказаха затворени. Туристите все още ги няма и за това в неделя гърците предпочитат да почиват.

В късния след обяд поемаме за България. Правим половин часова отбивка на едно любимо място - Плаващите манастири в Порто Лагос.
















Някъде малко преди десет сме у дома.
Канех се сега да се развихря и половин час да коментирам пътища, хотели, обслужване, храна и т.н. но успях да се овладея и да спра на време. Вие не по-зле от мен знаете какво предлага Гърция на своите гости. За тези които се чудят колко ни е излязла тази разходка ще кажа- малко над сто лева на човек. Нафта за пътя, фериботни билети, храна и нощувка. Мисля че приятно прекараният уикенд си струваше напълно тия стотина лева. Въпреки че времето не беше идеално. Дъжд все пак не ни валя никъде въпреки мрачните прогнози.

[Shami]

Склери,а със какво пътувахте до там,трябваше да се развихриш и да разкажеш всичко,толковоа интересно пресъздаваш обстановката,приятно е и любопитно.

[scleri]

Пътувахме три приятелски семейства, и две моми хубавици. Пристигнахме в Кавала на време. Оказа се че точно пред хотела ни, на един паркинг, се провежда съботния пазар. Само че не можахме да продадем нашите красавици. Явно гърците нямат вкус.
Знаете ли кое е най-скъпото в едно гръцко заведение? Миенето на чиниите. На Тасос обядвахме в едно много кипро, ама наистина много кипро, малко заведение / четири, пет маси / в което предлагаха основно гироси / нещо като нашите дюнери /, сувлаки / много вкусни шишчета на скара / и двайсетина вида салати. Един гирос струва три евро. С дюнера обаче си приличат само по цената. С материала който гърците слагат в един гирос у нас ще ви направят три дюнера, и ще остане нещо и за майстора, но това е друга тема. Въпроса ми беше за миенето на чиниите. Поръчваме си гироси. Сервират ни ги в малки плетени панерчета. Гироса е опакован така че можете да го ядете с ръка. Дават ви обаче и пластмасова виличка, ако сте прекалено културен за да си заврете лицето в огромния пакет. Това удоволствие както вече споменах струва три евро. Ако обаче сте свръх културен и не можете да ядете пакетирана храна същия гирос ще ви го сервират под формата на порция в порцеланова чиния, и ще го ядете с нормални, метални, прибори. В чинията три основни купчинки - печеното месо, пържените картофки и салатата която сте си избрали. Количеството е същото като в пакетирания гирос. Цената обаче е седем евро. Значи едно и също количество храна, сервирано от един и същи човек на една и съща маса но само заради това че е в чиния цената е двойна. Не виждам какво друго може да се отрази на цената освен това че след употребата чинията трябва да се измие. То като се замислиш и панерчетата в които сервираха нашите гироси също трябва да се измият. Значи проблема не е в миенето. Защо храната в порцеланова чиния е двойно по-скъпа остава тайна. Имайте го обаче предвид когато си поръчвате. Уточнявайте поръчките защото в противен случай ще получите най-скъпото. Ако кажете един гирос ще ви го сервират в чиния, ако към гироса поискате бира без да уточните каква точно ще ви донесат от най-скъпата. Ако накрая поискате кафе без да уточните какво точно познайте какво ще ви сервират. Точно така. От най-скъпото.
Изобщо гръцкото обществено хранене е една голяма Тера инкогнита . Поне за мен. Вечеряхме в заведение на крайбрежната улица в Кавала. Ако си поръчате да кажем ципура на скара ще ви я претеглят и ще платите според грамажа и. Една средна ципура ще ви струва дванайсет, тринайсет евро. В същия момент в менюто същата ципура се предлага като порция с гарнитура от пържени картофки и някаква прясна салата. Цената на такава порция е само шест евро. Ще кажете рибата е по-малка. Само че не е. Нямам навика да снимам храната си, но ако го бях направил щяхте да видите една чиния окото две педи в диаметър и опашката на рибата стърчи извън чинията. Тоест съвсем не е някое маломерно, недоразвито изтърсаче. Защо предложена с гарнитура излиза два пъти по-евтина от голата риба не мога да разбера.
Отплеснах се на тема храна, а другото е много по-важно. Ако имате свободно време, и желание искрено ви препоръчвам да се разходите до Гърция извън сезона. На есен също е по-спокойно, но персонала е вече малко уморен, а и по инерцията от сезона отношението е малко по- отгоре отгоре. Гърция напролет обаче е друго нещо. Ако трябва да се опише с две думи това е спокойствие и релакс. Времето все още не е прекалено горещо. Всичко наоколо е ярко зелено. Никой за никъде не бърза. Никъде няма прекалено много хора. Единствения проблем е че почти всичко все още е затворено, и трябва да се постараете за да откриете работещо заведение. За сметка на това обаче това ще е заведение посещавано основно от местните хора. Цените ще са по-ниски, и храната по вкусна. Дори прекалено вкусна. Така че Сезон 2019г. е открит. Ако имате два, три свободни дни яхвайте колата и няма да съжалявате.

[Shami]

Благодаря Склери ,за мен беше интересно,никога не съм ходила никъде извън страната,е само до Охрид и то веднъж на младини.
Ако тръгнем на към Гръцко тези съвети ще са ми много полезни.Хубаво е човек да е информиран,не се знае накъде ще го отвее вятъра един ден.
Докато те четях за тези гироси,тук при нас също предлагат към дюнерите виличка и другите там неща,стига да искаш,за заплащането мисля,че тук не се заплащат.Да не би там да са по скъпи заради изхвърлянето на пластмасата,грижа за околната среда
Но за разликата в цената на рибата,нямам изобщо идея.
Дано един ден и ние да намерим време и малко излишни средства,такъв списък с места за посещаване ще си спретна,като нашите 100 национални туристически обекта,нещо такова ще е,само, че чужди такива.
Представям си,ако аз трябва да пиша пътепис,каквато съм подробна,ще падате от смях буквално.И съм и общителна,веднага завързвам запознанства,за ужас на ММ.

[Мария Николова]

Склери, благодаря ти за морската разходка! Все едно, че бях вашата трета мома!
Абе, някой като се кани да пали колата за към Гръцко, няма ли да сФирне тук - някой за заеме празно място и да плати бензина за запълненото място?

[Гео, граф]

... Ако имате свободно време, и желание искрено ви препоръчвам да се разходите до Гърция извън сезона... Гърция напролет обаче е друго нещо. Ако трябва да се опише с две думи това е спокойствие и релакс. Времето все още не е прекалено горещо. Всичко наоколо е ярко зелено. Никой за никъде не бърза. Никъде няма прекалено много хора. Единствения проблем е че почти всичко все още е затворено, и трябва да се постараете за да откриете работещо заведение. За сметка на това обаче това ще е заведение посещавано основно от местните хора. Цените ще са по-ниски, и храната по вкусна. Дори прекалено вкусна. Така че Сезон 2019г. е открит. Ако имате два, три свободни дни яхвайте колата и няма да съжалявате.

Напълно подкрепям Склери в предложението му ! Ние с Шефа не обичаме да ходим на море именно заради тарапаната, шума и жегата в сезона. Но лани си направихме опит с пролетна почивка в Гърция и толкова много ни хареса, че тази година се изнасяме цялото фемили барабар с внука, за една седмица, две пълни коли. Точно това спокойствие и релакс, за които пише Склери, небързащи за никъде местни хора, усмихнати и приветливи, готови да услужат без специфичното раболепие на нашенците, тишината и спокойствието е, което ни покори. Работеха 1/3 от хотелите, не всички магазини, но затова пък всички кафенета и ресторантчета по крайбрежната улица. Заведенията са разделени почти само оптически с различни стилове мебели или с помощта на цветя. Във всяко свири музика, задължително гръцка, но някак така, че не се меша с тази на комшиите от двете страни, а посетителите се чуват един друг, без да се налага жестомимичен превод в ефир.

Гърция предсезонно е очарователна. В средата на май вече цъфтят олеандрите край пътя като дивите люляци при нас, наровете, бугенвилиите, жасмина упойващо ухае, навсякъде се перят сандъчета с петунии, ружите гонят трите метра, оградите са облечени в пасифлори, всеки двор е свежо измит, украсен с всевъзможни саксии и типично гръцки украси, които в първия момент ме подразниха с разностилието си, но като се загледах, разбрах, че стила им е точно в разностилието и след това само се радвах на всичко цъфтящо. А какви диви пенисетуми се бяха разсяли по ливадите, ум ми зайде ... Да подкрепя темата с малко снимки. Как да не се размажеш от кеф на такова море



Така изглеждаше плажа към края на почивката ни - на това му викахме препълнен

[scleri]

Половин час на Маказа. Още половин час по пътищата, и Гърция сезон 2020 е открит. Както виждате плажът е препълнен. Просто няма място къде да си постелиш кърпичката.









Над главите ни прелитат няколко пеликана от близкото езеро любопитни да видят кой се мотае по техните места.




Времето е слънчево, без да е горещо. Морската вода е 28 градуса, а бирата в барчето, което за наша радост работи, е само 8.
Вируси не срещнахме никъде. Сега седя на стола, и щракам по клавиатурата като внимавам да не се облягам щото гърба ми е с цвета на тази рачешка черупка.

[Lappland]

Благодаря за чудесния репортаж
Гърция и това лято няма да я видим, много ни липсва

[greeneyed]

Е, хубаво разказче, хубави снимки, както винаги досега , добра реклама , обаче къде е плажа, как е разположен спрямо пристанището за фериботите и това, че няма организирана храна.... не е за мен. Ние се научихме хотела- на брега, храната - осигурена и когато тръгнем пак за Гърция на море, трябва компромисите да са минимални. Много ми липсва почивката на море в Гърция!

[scleri]

Не знам дали сте ходили в Керамоти. Ще ви обясня все едно че не сте, а ако ви говоря неща които знаете прощавайте.
Хотел Соле се намира на сто и петдесет, двеста метра от плажа. Излизате от хотела, една къща и сте на кръстовището, завивате на дясно, три къщи, и сте до пекарната, пресичате пътя, следва трийсет метра широк горски пояс, и сте на плажа. Това което виждате в дъното на първата снимка е плажа. От там където съм застанал за да направя тази снимка до хотела има горе долу още толкова колкото от мен до горичката. Като цяло от хотела до плажа са пет минути спокойно ходене. На сто метра от хотела се намира един от големите / относително казано / магазини в Керамоти - супер Ариста. От хотела до пристанището / което се явява нещо като център на живота в Керамоти са грубо двеста, триста метра / пет, шест минути спокойна разходка /
Що се отнася до храната. И аз бях фен на осигурената такава. В Керамоти обаче предлагането и цените са такива че май е по-добре да не сте ограничени в един ресторант. На първата снимка в ляво виждате две от масите на една малка пекарна на път за плажа. Няколко вида банички, понички, гевречета, и още куп други изкушения. В рамките на евро и петдесет закусвате перфектно. Можете да закусите и на терасата на стаята си в хотела. В стаята имате оборудван малък кухненски ъгъл. За обяд може да хапнете в рамките на десетина евро. Препоръчвам ви четири вида сирене Фета в гювече в ресторант Филоксения. Струва само четири евро, а е божествено. Половин печено пиле с порция картофки е пет евро. Един гирос за три, четири евро също ще ви нахрани добре. Свинската пържола на най - долната снимка е шест евро и половина. Нямам навика да снимам храната си, но тази пържолка я щракнах защото е шест евро и половина, а пилешката супа незнайно защо струваше шест евро. Всичко останало се върти в този ценови диапазон. За вечеря можете да му отпуснете края и да похарчите по петнайсетина евро на човек. Октопод на скара е девет евро, калмарите шест. Риба има поне двайсетина вида и започва от шест евро. Горната граница нямам представа колко е. Пържени тиквички по гръцки, картофки, салати. Изкушенията са безброй. Един съвет. Поръчвайте по една порция защото са такива че сам човек не може да се справи.

Пак му направих голяма реклама на това иначе скучно курортче - Керамоти. Казвам скучно защото няма нощни заведения, няма дискотеки. Спокоен, малко скучен курорт, идеален за семейна почивка.