ИЗРАЕЛ - Непознатият

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от scleri »

Повече или по-малко но в едно пътуване винаги има елемент на изненада, и може би точно в този елемент на изненада се крие и голяма част от удоволствието да пътуваш. В този ред на мисли бях любопитен с какво точно ще ме изненада Израел. Малко ме е срам да си го призная, но това което ми „ сервира” Израел не бих нарекъл изненада. Това беше едно тотално разминаване между представата която имах за тази държава, и реалността която видях там. Предполагам, причината за това се крие в прекалената политизация на всичко свързано с тези земи, както и на диаметрално различното отношение, пречупено през личните интереси, което имат хората към случващото се в региона. Днес можете да прочетете статия която да ви накара да намразите до смърт арабските терористи, а утре да прочетете друга и да решите че те не са нищо друго освен невинни жертви на световния ционизъм. Аз ще се опитам в максимална степен да се изолирам от наслоените предразсъдъци, и да ви разкажа с няколко думи как видях Израел през моите очи.

Бележка: І Кликвайте върху снимките за да станат по-големи.



Част първа – Историческа.

Преди приблизително сто и петдесет години / някъде между 1865 и 1870 година / моят пра, пра дядо успял да постигне голямата си мечта – Да отиде в Светите земи и да се поклони на Гроба Господен. Тогава той тъкмо бил започнал да ергенува, което означава че е бил някъде 16 – 18 годишен. Бил не много висок, но здрав / дето се вика як / българин. Семейството му било заможно. Едно от най-заможните в селото за това той получил добро за времето си образование. Семейството му било заможно, но не чак толкова че да може да си позволи пътуване до Светите земи. По онова време едно такова пътуване излизало някъде към пет, шест хиляди гроша, а чифт млади, здрави волове струвал сто и петдесет, двеста гроша. За това дядо ми, мечтаел как ще работи здраво, ще събере пари, и един ден ще види чудесата на далечните земи. Съдбата обаче решила да му даде шанс много преди това.
Една привечер в края на зимата в селото спрял за почивка и нощувка малък керван. Двама едри търговци от района на Банско и Разлог заедно със семействата си били тръгнали на поклонение на Божи гроб, и замръкнали край нашето село. По онова време българите имали няколко основни маршрута по които пътували към желаната цел. Тия от Западна България се спускали по поречието на Струма, и от солунското пристанище хващали парахода за Александрия. Към това пристанище се бил насочил и кервана спрял за почивка в село. Търговците пътували с жените и синовете си. Дъщери, ако са имали, нямало в кервана. Това далеч не било пренебрежение към женската челяд. Звучи абсурдно, но това било за тяхно добро. В онези години когато един човек се завърнел хаджия той се издигал в обществото. Според някои автори тази титла можела да се приравни с английската благородническа – сър. Ако чорбаджи Гено пътувал сам и се върнел хаджия жена му автоматично също ставала хаджийка, но с неговото име – хаджи Геновица. Ако жената е имала честа да придружи мъжа си в пътуването ставала хаджийка със собственото си име. Хаджи Марийка, Хаджи Пенка и т.н. В този случай авторитета и сред жените ставал безспорен. Те я уважавали и тачели дори повече от попадията. Считало се че щом е пътувала по света много е видяла и много знае. Жените се съветвали с нея по всякакви, дори най- лични, проблеми. И тук идва момента с момите. Ако една мома придружавала баща си в това далечно, и опасно, пътуване, и се завърнела в родното си място като хаджийка нейният авторитет / не намерих по-подходяща дума / рязко скачал. Това обаче също така рязко свивало кръга от ергени които можели да си позволят да и поискат ръката. Често се налагало такава мома да се задомява по далечни краища където с бая зор успявали да и намерят подходящ ерген. За това бащите предпочитали да не водят дъщерите си с тях като ги успокоявали че като се омъжат мъжете им ще ги заведат на Божи гроб. Аз обаче малко се отплеснах. Да се върнем при моя дядо.
По това време той бил изпратен от баща си в планината с още двама помощници да постегнат горната кошара. Ако имало нещо паднало от снега да го оправят, и да я подготвят да приеме стадото за новия сезон. Дядо ми обаче точно този ден се бил върнал за нещо в селото, и станал свидетел на пристигането на кервана. Тъй като неговото семейство било едно от най-заможните в тяхната къща се настанил да нощува единият от търговците. До късно вечерта дядо ми кротко седял в ъгъла, и слушал разговорите на възрастните. Рано на другия ден кервана се изгубил зад първия завой надолу по пътя, а заедно с него от село изчезнал и дядо ми. В началото никой не забелязал липсата му. Близките му мислели че е на кошарата където го бил изпратил баща му, а хората на кошарата мислели че нещо го е забавило долу в селото. Когато след няколко дена все пак разбрали че го няма вече било късно да го гонят. Баща му веднага се сетил къде може да бъде но можел само да се моли един ден да се върне жив и здрав. Криенето на дядо ми сред денковете с багаж в една от каруците също не продължило дълго. Керванджиите не дремели, и скоро открили че в кервана има пътник без билет. Ако случката беше в наше време дядо ми най-вероятно щеше да отнесе един здрав пердах и да бъде изхвърлен край пътя. Само че тогава хората са били повече човеци от сега, и след като дядо ми получил едно, две възпитателни потупвания зад врата керванджиите го отвели при поклонниците. На тях им било ясно че изхвърлят ли го, на седмица път от родното му село, дядо ми няма почти никакъв шанс да се прибере жив у дома. Те не искали да вземат такъв грях на душата си за това стигнали до най-разумното решение. Решили дядо ми да пътува с тях до Солун. От там те щели да продължат по море, а той да се върне обратно с керванджиите. Натоварили стока от Солун, на връщане те пак трябвало да минат край село. Разбира се това пътуване нямало да е безплатно. През целия път дядо ми трябвало да работи здраво и да върши всичко каквото керванджиите му кажат. Не знам какво е правил дядо ми през следващите две, три седмици докато стигнат Бялото море, но когато месец и половина по-късно кервана отново минал през село дядо ми не бил в него. Получило се само едно писмо в което той искал прошка, и молел баща си да го благослови. Явно е успял с нещо силно да впечатли търговците защото те не го върнали обратно, а го взели с тях. След куп приключения по море, а след това и с камилския керван от Александрия до Йерусалим две седмици преди Великден те стигнали целта на своето пътуване. На Цветница приели второ, водно, кръщене във водите на река Йордан. Бялата риза / роба / с която бил облечен при това кръщаване дядо ми пазел като най-голямо богатство до края на живота си. Обличал я само на най-големи празници като кръщенетата и сватбите на децата му. С нея го облекли и за последния му път когато дните му на този свят свършили. Заедно с други поклонници на Велика събота дядо ми посрещнал слизането на благодатния огън. Заедно отпразнували и Великден. Седмица по-късно поели по обратния път.
Когато дядо ми заминал с кервана за Светите земи по върховете около село още имало сняг, а когато се върнал житото вече било прибрано в хамбарите. И това било едва ли не рекордно като време пътуване.
Разказах ви тази част от семейната ми история за да усетите разликата между едно истинско поклонническо пътуване, и екскурзиите на които ходим сега. На моя дядо са му били нужни два месеца и половина за да стигне до Светите земи, а на нас ни стигнаха два часа и половина. По пътя дядо ми претърпял морска буря, едва не умрял от жажда / след като свършили водата капитана на гемията с която пътували им поискал по един грош за всяка чаша вода / , на косъм се разминали с разбойническо нападение в Юдейската пустиня. Ние дори не успяхме да се разсъним, и вече бяхме пристигнали.



Част втора – Ден първи.

Преди всяко свое пътуване отделям малко време да се поровя в книжките и в нета. Да знам къде отивам и какво мога да очаквам там. Всички материали които прочетох за Израел започваха с невероятните мерки за сигурност при влизането в страната които започват още на летище София. В автобуса с който пътувахме до София водачката на нашата група също ни изнесе една десет минутна лекция за това какво ни очаква, и как трябва да се държим по време на проверката.
На летището заварихме една малка лудница. Нашият полет беше в седем без петнайсет сутринта. За същия час имаше обявен полет до Атина, а десет минути преди нашият самолет излиташе този за Рим. И трите полета явно бяха пълни защото залата за заминаващи беше просто претъпкана с хора. Работеха само две гишета за проверка на хора и багаж. За сериозни проверки и разпити просто нямаше време. Самолета ни излетя точно по разписание / разбирай само с петнайсет минутно закъснение /. За полета няма какво да ви разказвам. Всеки който е летял с нискотарифна авиокомпания знае за какво иде реч. Пътуването с нашите междуградски автобуси е далеч по-комфортно. Полета е само два часа и малко така че нямахме време много да мрънкаме. Докато се усетим и Тел Авив беше под нас.


Изображение

Слизането на Бен Горион е през ръкав направо в сградата на летището така че се използва само предната врата на самолета. За това трябваше да изчакаме да слезе и последния пътник за да се съберем цялата група. После на двама, трима им се приходи до тоалетната, и всички минахме през това място. Предстои ни целодневно пътуване. Кой знае кога пак ще имаме възможност. Водачката на групата използва времето за да ни опресни познанията за това как се преодолява израелската система за сигурност, и какво трябва да правим за да нощуваме в хотела, а не на някое специално място. Леко наплашена групата стегнато тръгва към неизвестното. Стигаме до паспортния контрол. Всеки който е пътувал групово знае че винаги се намира един който е най- неориентиран, най- неоправен, но за сметка на това винаги е най- отпред. При нас това беше едно почти осемдесет годишно бабе. / Да е жива и здрава да живее още толкова. Успя да се загуби в старата част на Йерусалим, и имаше невероятния късмет да я намерим когато вече не очаквахме. / Тя първа застава пред граничния полицай. Други освен нас няма. Останалите пътници са се източили докато ние сплотявахме редиците пред тоалетната. Полицаят пита нещо бабата. Тя го гледа, в очите и блести желание да го разбере, ама не и се получава. Просто жената не знае и бъкел английски за което в предвид възрастта и не е виновна разбира се. Полицаят поглежда към скупчената пред себе си група хора и я пита отново : - Група? Туризм? Тук бабето схваща за какво иде реч и вади едно силно и ясно „Йес” с лек презокеански акцент, като при това така енергично върти глава наляво надясно че риска очила и ченета да се разхвърчат в различни посоки си е съвсем реален. Полицаят замръзва в недоумение от различните сигнали които получава, но след две, три секунди се усмихва широко, вдига паспорта на бабата, и казва : - „Ааа Бългерия”. От там нататък всичко минава много бързо. За по-малко от пет минути всички вече имаме в паспортите си малки хартийки със сканирани снимки в левия ъгъл. Тази хартийка играе ролята на печат в паспорта, и загубиш ли я не можеш да докажеш / или поне ще ти отнеме време / че си влезнал законно в Израел. Израелците са измислили тази процедура не защото нямат печати, а за да нямат техните гости проблеми ако по-късно решат да посетят някоя арабска държава. Израелски печат в паспорта ви гарантира трудно и изпълнено с приключения минаване на която и да е арабска граница. За това израелците ви дават една хартийка, а паспорта ви остава чист. Както и да е. Минали сме паспортната проверка, взели сме си багажа. Минаваме покрай някаква кабинка на която пише митница. Празна е. Явно служителя е решил че няма повече пътници и е отишъл да пие кафе. Не че ние имаме нещо за деклариране така че продължаваме напред, а напрежението от очакваната среща с еврейските специални служби нараства с всяка крачка. С леко притеснение отваряме поредната врата и…. се озоваваме на паркинга пред летището. Никакви специални агенти, никакви разговори, никакви специални проверки. Нищо. Или всички разкази които бях прочел бяха леко преувеличени, или просто нашата група се състои основно от късметлии хора. По-леко преминаване през летище не помня от времето на социализма когато пътувахме до Полша и Чехия все едно че летим до Варна и Бургас.
Пред летището ни очаква нашата екскурзоводка Ира.

Изображение

Тя е една седемдесет и пет годишна жизнена, весела еврейка. / Снимката не лъже. Така изглежда една седемдесет и пет годишна жизнена, весела еврейка / Родена в Полша по време на войната. Преживяла холокоста. От нейното семейство оцелели само тя / тогава е била три годишна / и майка и. Цялото и семейство било избито от нацистите. Както казва тя, през живота най-много и е тежала точно тази липса на семейство. Другите деца имали баби, дядовци, лели и вуйчовци, а тя не знаела какво означават тези думички. Сега има двама сина и дъщеря и е горда баба на десет внука. Била е женена за българин, и от него и останал като спомен един доста сносен български. От нея научихме много за живота, за разбиранията, за начина на мислене на израелските хора, но за това по-късно. Сега се натоварваме бързо на автобуса който ни очаква и тръгваме към Тел Авив. Предстои ни едночасова панорамна обиколка на града. Не ги обичам много тези обиколки. Вярно че успяваш за един час да видиш много, но така през прозореца на автобуса не можеш да усетиш духа на града.
Качваме се на магистралата свързваща Йерусалим с Тел Авив. Часът е десет без нещо,но и трите ленти на магистралата са пълни. Колоната се движи с трийсетина километра в час и петнайсетте километра от летището до града изминаваме за половин час. В страни от нас, зад една бетонна преграда от време на време профучават леки коли и микробуси. Ира улавя погледа ни, и ни обяснява че това е бърза платена лента. Тя отвежда от летището право до центъра на Тел Авив, но за да минеш по нея трябва да платиш такса от десет долара. В Израел съм само от половин час но вече откривам първата голяма разлика между евреите и нас българите. Ако тази ситуация беше у нас, въпреки че сме в пъти по-бедни, тази бърза платена лента щеше да е задръстена защото всеки щеше да иска да мине по нея, и да стигне бързо в града. Евреите предпочитат да пътуват половин час, но да спестят разход който могат да не направят. Лентите на магистралата от три стават пет, но продължават да са задръстени от автомобили.

Изображение

Ира обяснява този странен за нас факт с особености на обществения транспорт в Израел. Вечер след осем, и в почивните дни градския транспорт не работи. Ако искаш да отидеш където и да е трябва да имаш личен автомобил. За това първото нещо което прави всеки навършил осемнайсет години е да изкара книжка, и да си купи кола. Да точно така. Да си купи, а не родителите да му купят. Това също е една съществена разлика между нас и израелците. Скоро сме в сърцето на Тел Авив. В самият Тел Авив живеят малко над половин милион, но с хората от градовете сателити населението достига милион и половина, два. Ира изброява имената на десетина такива градчета сателити. Аз ги забравям след три секунди. Можех сега да ги изровя от нета и да ви ги кажа, но и вие ще ги забравите след три секунди за това си спестих този труд. Причината хората да живеят в тези градчета е високата цена на имотите в Тел Авив. Повечето еврейски семейства имат по три или повече деца. За това за нормално голям се приема апартамент от сто и двайсет до сто и петдесет квадрата. Такъв апартамент в Тел Авив струва от шестстотин хиляди до милион долара, и могат да си го позволят само хора от средната класа. Адвокати, лекари, служители на високи постове в частните фирми. Повечето хора работят в Тел Авив, но живеят на петнайсетина километра от там. Нашата Ира не прави изключение. Живее в едно от градчетата на брега на Средиземно море, в блок близо до плажа. Показва ни го в далечината когато сме в Яфо.
Пътуваме по големи булеварди и малки улички. Минаваме край Тел Авив-ският университет. Влизаме в ситито. Над нас се извисяват модерни небостъргачи.

Изображение

Изображение

Изображение


Изображение


Не знам защо но видяното се разминава с очакванията ми. Тел Авив има вид на голям европейски град. Навсякъде е чисто, озеленено, много приятно. Движението е интензивно, но спокойно и коректно. Далеч е от представата ми за град в арабският свят, а все пак Израел е в този район. Видели сме всичко което трябва да се види и отпътуваме за Яфо.
Яфо е не само един от най-древните градове в Израел, но изобщо в света. Археологически разкопки говорят че на това място е имало човешко поселище още 7500 години преди Христа.
Честа за основаването на самия град Яфо се преписва на третия син на Ной – Яфет. Града е бил едно от най-важните пристанище в древността.
Преди приблизително три хиляди и петстотин години града попада под властта на египетския фараон Тутмос трети. Легендата разказва че неговия военачалник се изправил пред портата на града размахвайки личния скиптър на фараона. Военачалника твърдял че е избягал от фараона, и иска да премине на страната на града. Като знак на преданост той носел със себе си фараонските съкровища които бил откраднал. Лековерните жители на Яфо му повярвали, пуснали го в града и дори организирали пир в негова чест. По време на този пир египтятина разбил главата на градоначалника със скиптъра който носел, а от кошниците в които били египетските съкровища изскочили петстотин египетски войни които успели да пленят всички мъже на Яфо. След това отворили портите пред Тутмос трети.
Ще кажете легендата много силно напомня на историята с превземането на Троя. Кой от кого е преписвал? Ами историята за египетския военачалник е открита върху древен папирус съхраняван в Британския музей. Специалистите датират този папирус няколко стотин години преди времето на Омир.
Друга легенда свързана с Яфо разказва че древногръцкият герой Персей се прибирал към дома си на своя крилат кон Пегас. В привързана към седлото торба носел току що отсечената глава на Медуза Горгона. От високото той видял прикованата към скалите Андромеда която била пожертвана за храна на страшно морско чудовище. Разбира се Персей не подминал с безразличие горкото момиче. Извадил меча си и победил чудовището което моментално се превърнало на остров. / Скалите пред старото пристанище на Яфо са остатъците от този остров.

Изображение

/ Благодарния баща на Анромеда – цар Цефей дал дъщеря си за жена на Персей така както бил обещал предварително.
Проблемите на града не свършват в древността. Неговото стратегическо разположение го прави силно желан за всички които са минали по тези места. Града бил завладян от египтяните, от тях го извоювали филистинците, почти е превзет по мирен път от финикийците които в един момент масово започнали да се заселват в него, След това бил превзет със щурм от асирийците, те пък го предали на Александър Македонски. След него през града преминали римляни, араби, кръстоносци, мамелюците на Бейбасар. След тях дошли турците.За кратко града бил в ръцете на Наполеон. След първата световна война англичаните заменили турците. Всеки завоевател считал за свой свещен дълг да разруши града до основи и да го построи наново. За това най-древните сгради които могат да се видят в Яфо са от времето на турците. Има разбира се нещичко останало и малко от преди това като църквата Свети Петър която Наполеон бил превърнал в болница.

Изображение

Тази красива църква има мрачни спомени свързани с Наполен. Като разбрал че ранените войници няма бързо да се оправят, и само ще пречат при настъплението му към Сирия Наполеон наредил да сложат отрова в храната им, и по този начин бързо се освободил от бремето на над седемстотин болни и тежко ранени.
Град Яфо се споменава цели четири пъти дори в Библията. В Яфо проповядвал и Свети Петър. Тук той получил видение след което тръгнал да проповядва Христовото учение на езичниците. В къщата на някой си Симон Свети Петър излекувал, на практика възкресил, набожната вдовица Тавита. Руините на тази къща все още стоят, но се намират в частния имот на едно арменско семейство което рядко, и не много охотно допуска до тях туристи.
В момента Яфо се е слял с Тел Авив, и се е превърнал в израелския Мон Мартър. В него живеят много артисти, художници и музиканти. Яфо е и едно от местата където живеят доста евреи преселници от България. Разхождайки се по неговите улички можете да попаднете на магазинчета на витрините на които пише – „Тук говорим на български „.
Спомена за България е силен. Силни са и чувствата към нашата страна.
Всеки който е пътувал в чужбина знае че на нас, българите, повечето чужденци гледат от високо, с безразличие, а понякога и дори с леко отвращение. Не казвам всички, но това отношение не е рядкост. В Израел за първи път се почувствах като почетен гост. Само като споменеш България и човека пред теб, бил той евреин, или арабин, задължително се усмихва, и е готов да ти помогне с каквото може. Евреите помнят холокоста и ценят това което са направили предците ни за спасяването на българските евреи много повече от нас самите. Точно на другия полюс е отношението към украинците които активно са помагали на фашистите в гоненията над евреите по време на Втората световна война. Българските евреи се славят като едни от най-трудолюбивите. Много от най-успелите хора в Израел са родени в България, или имат корени у нас. Всичко това прави евреите много благоразположени към нас. Палестинците също хранят добри чувства към България и българите. По времето на социализма много от тях са завършили медицина и инженерни науки у нас. Половината им министри са български възпитаници. Така че ние в известна степен сме привилегировани в сравнение с останалите туристи.
Разприказвах се. Прощавайте.
Малко снимки от Яфо за да усетите красотата и очарованието на този древен град.

По старите улички на Яфо.
Изображение

Изображение


Изображение


Поглед от Яфо към централната част на Тел Авив.

Изображение

Изображение

Изображение


Мостчето на зодиите. Намирате вашата зодия. Слагате ръка върху нея, пожелавате си нещо и то непременно ще се изпълни.

Изображение


Фонтана на зодиите. Явно в Яфо зодиите са сериозно нещо.

Изображение


Тези оръдия са автентични. Извадени от морето останки са от наполеоновата армия.

Изображение

Часовниковата кула. Туристическа забележителност, и основен ориентир за събиране на разпръснали се групи.

Изображение


Става обяд. Хапваме по един фалафел. Промоционална цена като за група и то от България - пет долара. Изобщо с цените в Израел тепърва ще трябва да свикваме.

Изображение

Час и половина минават неусетно. Отново сме в автобуса и след по-малко от половин час отново слизаме от магистралата. Целта ни е град Лод, и църквата в която са мощите на Свети Георги.

Изображение

Изображение

На мястото където са били положени мощите на Свети Георги е имало гръцка църква построена още през шести век. По-късно кръстоносците въпреки че са католици възстановили църквата която била в руини. В съвременният си вид църквата е от 1870 год. В наоса на църквата виси огромен полилей (хоро),

Изображение

В криптата е положен съркофага в който е положено нетленното тяло на Св. Георги.

Изображение

Изображение

Преди повече от столетие двама гръцки монаси искали да вдигнат с лост капака и да видят мощите, но от саркофага избликнал пламък, който ги изгорил. В църквата на показ са изложени и оковите на великомъченика.
Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги, на араб. Джирджис, се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма.
Днес в Светите земи има двайсет и две култови места свързани с името и личността на Свети Георги. Пет от тях се почитат еднакво и от християни и мюсулмани, а девет са чисто мюсулмански. Чисто християнските са осем / с едно по-малко от мюсулманските /. В град Лод мюсулманите вместо да превърнат църквата в джамия, както са правели по всички завладяни от тях места, построили джамия плътно залепена за църквата. На практика двата храма имат една обща стена.

Изображение


Поклонили се пред мощите на Свети Георги поемаме към Йерусалим. По-програма трябва да се приберем в хотела за почивка, но Ира ни предлага преди това да посетим Елеонския / Маслиновия / хълм. Втория ден е отделен за най-важните места в нашето пътуване, и това по-ранно посещение ще облекчи програмата ни. Групата е поуморена. / Тръгнали сме в един и половина през нощта, и на практика не сме спали повече от трийсет и шест часа / Има известно мърморене, но приемаме предложението. На следващия ден оценяваме колко добро е било то.
Пристигаме на Елеонския хълм някъде към четири след обяд. Слънцето клони към залез за това снимките не са перфектни, но човешките очи са много по-добри от обектива и всички се наслаждаваме на гледката пред нас. / С Израел сме в един часови пояс, но те явно са доста по на изток защото сутрин в шест и половина при тях вече е светло но в четири и половина след обяд вече е почти тъмно. /

Изображение

Джамията Ал Акса. / Далечната джамия /. Втората по святост за Мюсюлманите след тази в Мека.

Изображение

Купола на камъка. /Някои погрешно го наричат джамия / По нататък ще ви разкажа по-подробно за този купол, и какъв точно камък покрива.

Изображение

Крепостните стени обикалящи старият град не са толкова древни колкото човек може да предположи. Няколко пъти вдигани и разрушавани сегашните стени са построени и укрепени от турците. В стените има седем порти. Шест от тях са отворени денонощно. Седмата - Златната порта (Golden Gate) е зазидана.

Изображение

По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!"
През същата тази врата, през 628 г. византийският император Ираклий се канел да влезе триуфално, яздейки кон. Завръщал се от победоносен поход срещу Персия. Императорът решил че има това право защото носел най-голямата светиня – Христовия кръст, открит от императрица Елена през IV в. и обкован със злато и скъпоценни камъни, който персите заграбили при оплячкосването на светия град през 622 г. Когато триумфалното шествие стигнало до Златната порта, конят на Ираклий се спрял като прикован и отказал да върви. Тогавашният йерусалимски патриарх Захарий който бил начело на посрещачите упрекнал императора - “Не тъй носеше кръста си нашият Спасител” – казал той. Тогава Ираклий свалил бляскавите си дрехи, събул се бос и пешком през Златните врата внесъл в Йерусалим Христовия Кръст.
Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. Тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото, и най-старото / на почти три хиляди години / гробище в света. Богати евреи от цял свят плащат хиляди, за да бъдат погребани точно тук – те вярват, че в Деня на Страшния съд ще бъдат възкресени най-напред юдеите, погребани пред Златната порта.
Спускаме се по хълма, и буквално след пет минути прекрачваме прага на Гетсиманската градина. Няма да утежнявам разказа си с излишни обяснения. Всеки знае каква е тази градина и какво се е случило в нея.

Маслинови дръвчета на над две хиляди години. Останали са само осем. По времето на Исус целият хълм е бил покрит с маслинови горички.

Изображение

Изображение

В Южния край на градината, над камъка на който в последната си вечер се е молил Исус е издигнат храм – Църквата на всички нации. Храма е католически.

Изображение

Изображение

Изображение

Около нас вече се смрачава и усещането за онази последна нощ на Исус с неговите ученици става съвсем реално.

Изображение

Напускаме градината умълчани. Долу, в ниското, светят златните кубета на руската църква посветена на Мария Магдалена.

Изображение

Не след дълго стигаме храма Възнесение Богородично. Църквата е стара. Строена от кръстоносците през дванайсти век върху по-стара базилика построена от Света Елена през четвърти век след Христа.

Изображение

Изображение

Спускаме се по едно широко стълбище дълбоко под земята.
Там в една пещера учениците на Исус положили тялото на неговата майка. Тялото и не останало дълго там. Легендата разказва че Исус слезнал, съединил отново дух и тяло, и тя се възнесла на небето със Сина си.
В пещерата където е било положено тялото на божията майка се влиза през малка, ниска вратичка. Там където са хората. В Долния десен край на снимката.

Изображение

Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св. Богородица Йерусалимска" - същата, която гостува у нас през 2000 година.

Изображение

Излизаме от храма. Някой подхвърля че според старите български традиции точно тук, в храма Възнесение Богородично преди години е ставало женското хаджийство. Тоест нашите спътнички вече са станали хаджийки. Честитим им.
Знам какво ще попитат повечето от вас. Всеки който е ходил на почивка, или екскурзия в Турция, и е минал през древния град Ефес е видял, или посетил дома на Богородица. Според турците тя там е изживяла последните си дни. Там е и починала. Според експертите в тази област обаче истината е друга. Богородица е прекарала последните си дни в Йерусалим, в дома на Йоан богослов. Там е нейното успение / заспиване / след което учениците на Исус са я положили в пещерата където е храма който току що посетихме. В Ефес Богородица била „ заселена „ от ранните християни които по това време водели упорита борба с езическите вярвания, и особено с почитта на местното население към Афродита. В наши дни турците поддържат тази версия от чисто комерсиални, туристически, мотиви.

Поемаме към Витлеем където ще нощуваме. В покрайнините на Йерусалим нашата екскурзоводка Ира слиза от автобуса. Витлеем е палестинска територия, и по някакво споразумение между Израел и Палестина никой няма да носи отговорност ако на нея там и се случи нещо лошо. Тоест няма да я спрат. Тя спокойно може да влезе с нас, и да нощува в нашия хотел, но ако посред нощ палестински екстремисти я изведат от хотела и я убият никой няма да разследва това престъпление. Ира остава да нощува в Йерусалимския си хотел, а ние продължаваме за Витлеем. Слушали сме, чели сме че Витлеем като палестинска автономия е обграден с бетонна стена. Влизането в него става през контролно пропусквателни пунктове през някакви големи железни порти, и след внимателен паспортен и митнически контрол. Това се оказва поредния мит. Може някога и да е било така. Не споря. Само че ние нощувахме във Витлеем две нощи. Четири пъти влязохме и излязохме от Витлеем по четири различни пътища, и никъде не видяхме нито стени, нито порти, нито контролни пунктове. Никой не ни спря да ни провери документите. Усещаш че си на палестинска или еврейска територия единствено по околния пейзаж. Нямам нищо против палестинците. Определено те са бедните роднини / съдейки по колите които карат, не и по къщите им /, но това да си по-беден не означава да си по мърляв. Като погледнеш през прозореца на автобуса и видиш разкопани тротоари, боклуци разхвърляни навсякъде и то в големи количества, значи си влезнал на палестинска територия. Това е случайно щракната снимка. Мястото не е подбирано специално, защото автобуса си върви и няма как да се върнеш назад защото там е по-интересно за снимка. Просто навсякъде е така както виждате на снимката.

Изображение

Изображение

Ако около теб всичко е чисто, подредено, озеленено. Ако асфалта изглежда така като че ли е положен снощи, и колите около теб са на по-малко от пет години / болшинството. Какво ги правят старите не знам / значи си на еврейска земя.
Неизвестно кръстовище някъде извън града. Докато шофьора изчаква колата по главния път която е с предимство аз щраквам тази снимка. Такава е гледката навсякъде. Не само по извънградските кръстовища.

Изображение

Хотела в който ни настаняват е много добър. Напълно отговаря на четирите звезди с които е окичено името му. Просторна чиста стая, перфектна баня. Интересното в този хотел бяха прозорците, и по-точно пердетата. Както навсякъде имаме нежни, дантелени пердета.Зад тях също както навсякъде следват тежки, плътни завеси. За разлика от навсякъде обаче зад тежките плътни завеси има още едни. Дебели почти два милиметра тези завеси са изработени от материал подобен на този от който се правят стелките за обувки. Плътно прилепнали към прозореца тези завеси не пропускат и най-слабия лъч светлина. По-късно научаваме че целта на тези завеси е да не може някои терорист мераклия да стреля по силуета очертан на фона на светлия прозорец. Да не гръмнат някой гост на хотела ей така за разнообразие.
В това пътуване нощувките са на база НВ , / със закуска и вечеря /. С любопитство влизаме в ресторанта за първата си вечеря в арабски хотел. Вечерята е на бюфет, но и тя отговаря на четирите звезди на хотела. Освен нас в хотела имаше групи от Румъния, Индия, и Етиопия. Не знам дали са се съобразили с това но определено никой не остана гладен. Имаше по нещичко за всеки вкус. Не липсваха и арабски изкушения. Хапнали доволно лягаме рано.
Аватар
rumivarna
Кафе машина
Мнения: 3564
Регистриран на: Сеп 20, '10, 14:57

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от rumivarna »

Много интересно разказваш, Склери! Очаквам с нетърпение следващата част от разказа ти!
Интересно ми е кога се е състояла вашата екскурзия?
Аз бях по тези места през март 2014г. Преживях доста екшън сценки с еврейските охранителни служби още на тръгване от София, после на границата между Израел и Йордания и като за довиждане на летището в Тел Авив.... С времето тези спомени будят повече смях... :D
Макар, че екскурзията винаги е за кратко останах с прекрасни впечатления за Израел !
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили Титаник.
http://rumivarna60.snimka.bg/?user,albums" onclick="window.open(this.href);return false;
sofy
Баш кафе майстор
Мнения: 2060
Регистриран на: Юли 6, '12, 08:08
Местоположение: София
Дал благодарност: 23 пъти
Получил благодарност: 26 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от sofy »

Никога не съм ходила в Израел и с нетърпение очаквам продължението на разказа ти. Умееш го Склери.
Аватар
flora
Баш кафе майстор
Мнения: 2146
Регистриран на: Яну 14, '13, 13:32
Местоположение: София
Получил благодарност: 51 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от flora »

Благодаря за разходката, разказа и снимките. Не съм била в Израел, но където и да отиде човек, открива, че е имал малко или повече заблуди за мястото или хората...
Изображение Изображение
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от scleri »

rumivarna написа: Интересно ми е кога се е състояла вашата екскурзия?
Аз бях по тези места през март 2014г. Преживях доста екшън сценки с еврейските охранителни служби още на тръгване от София, после на границата между Израел и Йордания и като за довиждане на летището в Тел Авив.... С времето тези спомени будят повече смях... :D
В Израел бяхме в средата на ноември. Преди това се наслушах, и начетох за некомпетентни екскурзоводки, закъсняващи и губещи се шофьори, за проблеми с хотелите и т.н. Единствения проблем който имахме ние бяха големите пожари които бушуваха в Израел по това време. Наложи се дори да променим програмата и да пропуснем Хайфа и Бахайските градини защото целия район там беше отцепен. Имаше изгорели домове, и евакуирани цели квартали.
Вечерта когато излетяхме за България не знам поради каква причина самолета вместо да прелети западно от Кипър и след това да следва турското крайбрежие зави рязко на изток, и доста време летя успоредно на Израелското крайбрежие. Бяхме на километри навътре в морето, но целия хоризонт в района на Хайфа сияеше от огъня който по това време вилнееше там. След това самолета ни зави на север. Прелетяхме над централна Турция, и малко преди влезем над наша територия имахме възможност да се полюбуваме на нощния Истанбул от високо. Беше невероятно красиво, но за съжаление извън възможностите на моята фотографска техника, и не мога да ви го покажа.
За пет дневния престой в Израел само веднъж бяхме обект на проверка. Спряха ни на пътя, на някакъв пропусквателен пункт. Направи ми впечатление как преди да приближат автобуса войниците първо си сложиха бронежилетките. Качиха се двама / от предната и от задната врата на автобуса. Останаха на местата си с автомати в ръце. Третият който проверяваше мина между седалките. Като видя българските ни паспорти видимо се успокои, дори се поусмихна, и без никакви въпроси слезе от задната врата. Това беше цялата проверка.
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от libra »

Абее,страх лозе пази.
Преди много години ,95 г. отидох на екскурзия в Египет.Ама ,по това време изобщо не се говореше за атентати в БГ. И ,изненадааа, в Египет имало,ама от 3 г. нямало и туризмът им се бил възстановил.Еми,взривиха един гръцки рейс някъде на юг.По-късно имаше други взривени,вкл с българка живееща в Англия и наградена с тази екскурзия.
Израелските самолети,които излитат от София са със специални мерки за сигурност и приоритети.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от scleri »

Ден втори. - Витлеем и Старата част на Йерусалим

В България, най-вече по селата, някъде към четири и половина пеят първи петли. Всеки е чувал тяхното звънко кукуригу. Във Витлеем в четири и половина пее мюезинът от близката джамия. Приканва благоверните за утринна молитва. За да не се стреснат правоверните призивът започва тихичко, но постепенно се усилва до степен да събуди дори турист който не е спал две вечери. Прославата на Аллах продължава до към пет часа. Нагласил съм телефона да ме събуди в шест защото закуската е в седем без петнайсет. Нито да заспиваш, нито да ставаш. Въртим се един час дремейки в леглата. Сега ми става ясно от къде се вземат толкова много деца по палестинските улици. Като приключиш утринната молитва в пет, а за работа трябва да ставаш в шест ти остава един час дето не става за спане. Какво друго да правиш.
Слизаме за закуска. За да опитаме от всичко което ни предлагат вероятно трябва да закусваме в този хотел поне месец. По-интересна беше срещата ми с машината за топли напитки. Машинката елементарна. Две бутончета и две чучурчета. Слагам си чашата и натискам бутончето на което пише кафе. В чашата ми потича студена водичка. Решавам че кафето е свършило, и ще пием чай. Вземам втора чаша. Натискам бутончето на което пише топла вода, и в чашата ми потича мляко. Вече леко притеснен вземам трета чаша. След кратко оглеждане откривам на съседната маса един голям съд / нещо като малък бойлер / който се смилява над мен и ми отпуска чаша топла вода. На масата има двайсетина вида чай, и няколко вида инстантно кафе, захар и сметана. Проблема е решен. Втората голяма забележителност на хотела - момчето с омлетите. Пред него има една огромна нагрята плоча, и той прави върху нея едновременно десетина, а понякога и повече омлета. Всеки с различна плънка, но всичките безкрайно вкусни. Интересно че двайсетина годишния готвач безпогрешно помни кой клиент какъв точно омлет си е поръчал.
В седем и половина вече сме в автобуса. Нашата Ира я няма. Вместо нея из Витлеем ще ни води възпълничка българка от години женена за палестинец. Най-вероятно студентска любов от България. Така и не научавам името на тази женица. Още с влизането в автобуса тя ни предупреждава че ни предстои да посетим магазин за сувенири и подаръци. Да пазаруваме от там всичко каквото сме решили да купуваме защото по-късно няма да имаме никаква възможност да го направим. Във всички материали които бях прочел предварително с големи букви пишеше да не пазаруваме там където ни водят екскурзоводите. Там е най-скъпо, а те след това си получават процент от оборота и за това са толкова настоятелни. Едно е да прочетеш такъв съвет съвсем друго е да се вслушаш в него. Ами ако наистина по-късно нямаш възможност да си похарчиш доларите? Групата се отдава на лудо пазаруване. В магазинчето предлагат от дървени кръстчета по един долар до златни бижута украсени с диаманти и струващи хиляди. Купуваме снопче от трийсет и три / колкото са годините на Христос / свещи за десет долара. По-късно, много пъти, виждаме същите свещи на цена от три долара. Горе долу в същото съотношение са цените на всички стоки които сме купили от магазина а след това виждаме в безбройните сергийки и магазинчета край които минаваме. За едно екскурзоводката е права. Ако групата се пръсне да пазарува из многобройните магазинчета по Вия Долороса шанса отново да се събере в пълен състав клони към нула. На излизане от магазина сме пресрещнати от настойчиви арабски, улични, търговци. В магазина един от популярните в наши дни сувенири - магнитчета се продава за четири долара. Пред магазина уличния търговец предлага три магнита в комплект за два долара. Как да не купиш и от него. С една дума групата яко се намагнетизира. Как не повредихме фината самолетна машинария на връщане нямам обяснение. Поуспокоили търговските си мераци се насочваме към мястото където се е родил Спасителя. Спираме на просторен паркинг. Над нас е първата ни цел за деня. Поемаме по стъпалата нагоре

Изображение

Над пещерата където се е родил Исус сега се издига църквата Рождество Христово. Това е най-старият непрекъснато действащ християнски храм в света. Когато през седми век арабите завладели светите земи не посмели да разрушат храма защото на фасадата му отпред били изобразени влъхвите дошли да се поклонят пред новородения спасител. С големите чалми на главите си влъхвите за тях били свети хора. В наши дни Рождество Христово е комплекс от няколко храма който отдалеч прилича по-скоро на непревземаема средновековна крепост.

Изображение

По-голямата част от този комплекс, включително пещерата в която е била плевнята, принадлежи на Йерусалимската православна патриаршия. Камбанарията, камбаните, полилеите, и повечето икони са подарени от богати руски дарители. Арменците имат малък параклис в североизточната част, а римокатолиците имат своя църква носеща името на Света Екатерина която е залепена за православната. За наше съжаление в църквата тече мащабен ремонт и реставрация.

На влизане, близко до входа минаваме над част от пода където се виждат запазени мозайки от първата църква построена на това място от Света Елена, майката на император Константин.
Изображение

Все пак най-важните места са достъпни за поклонниците. Подготвени сме за дълго чакане. Всички които са посетили това място се оплакват от големите опашки. Някои дори не са успели да се поклонят на Витлеемската звезда. Ние определено сме група от късметлии. Когато пристигаме храма е празен. Срещаме само група седем осем годишни дечица с ученически униформи които излизат. Влизаме спокойно. Минаваме покрай малък олтар посветен на младенците избити от цар Ирод след като научил за раждането на Христос, новият цар на юдеите.

Изображение

Да ми простят хората които са искрено вярващи, и по-запознати с устройството на една църква. Може някъде да не назова с точното му име това което виждаме.
Веднага след това ни посреща иконата на Света Богородица Витлеемска. Това е единствената икона на която Света Богородица е изобразена с усмивка на лице. / Вярвам че се досещате защо. /

Изображение

В ляво от иконата по няколко стръмни стъпала слизаме в пещерата в която се е родил Христос.

Изображение

Всеки има достатъчно време да се поклони, и да се помоли на мястото където се е родил Христос. Това място е отбелязано със сребърна Витлеемската звезда

Изображение

и пред яслите в които е бил положен младенеца.

Изображение

Освещаваме подаръците и сувенирите които носим. Само на Божи гроб, и на Витлеемската звезда човек може сам да си освети икона, кръстче, или каквото друго си носи.
На излизане минаваме през католическата Св. Екатерина.

Пред църквата има паметник на блаженния Йероним, голям богослов и филолог.

Изображение

Той е първият превел Библията на латински. Явно си е бил малко чешит по характер защото осемнайсет години живял в катакомбите под църквата Св. Екатерина. За да може да преведе Библията на латински сам научил древногръцки и арамейски език.
Излизаме навън. Ситуацията пред храма е корено променена. Отпред има огромна тълпа чакащи да влезнат, и да се поклонят на родното място на Исус. Желязната врата е затворена и през определени отрязъци от време пазачите пускат следващата група. Ние наистина сме късметлии.
На паркинга в автобуса вече ни очаква нашата екскурзоводка Ира. Явно през деня не е толкова опасно за нея да влезе във Витлеем. Поемаме към Йерусалим. След двайсетина, или малко повече, минути пристигаме на хълма Сион.

Изображение

Тук се намира къщата в която се е провела Тайната вечеря. Как е оцеляла две хиляди години не питаме.

Изображение

На две крачки от там се намира синагогата в която е гроба на основателя на Еврейската държава цар Давид. В синагогата се погребани и други еврейски царе.

Изображение

Изображение


Паметника на Давид който е отвън пред синагогата.

Изображение

Това е римокатолическата църква Успение на света Богородица построена на мястото където е била къщата на Йоан богослов. В неговата къща Богородица е изживяла последните си дни. Там тя починала, но смъртта и била така лека че тя изглеждала като заспала.

Изображение

Изображение

Този саркофаг е празен. Както и онзи в църквата Възнесение богородично.

Изображение

Връщаме се стотина метра назад и влизаме в стария град през Сионската порта.

Изображение

Тук откриваме че онази пъргава бабичка за която ви разказвах на летището я няма. Навсякъде щъкат хора, и само миг невнимание е достатъчен да загубиш групата от поглед. Преди да тръгнем водачката ни инструктира. Ако случайно някой загуби групата се спира и не мърда от мястото където е станало това. Ние знаем от къде сме минали, и като забележим липсата му ще се върнем и ще го намерим. Ако трябва да чака с часове, но да не мърда. Като крайна мярка хваща такси и казва името на хотела във Витлеем. Групата сяда да отдъхне, а двете водачки се връщат да търсят липсващата туристка. Нея обаче я няма никъде. Търсят е почти час, и на края решават че не могат да провалят деня на цялата група. Ние продължаваме по програмата, а бабата полицията няма начин да не я открие. Тръгваме към стената на плача. Ира ни води по лабиринт от тесни улички. Целта е да излезем на една площадка от която се открива разкошна гледка към стената и целия храмов хълм. Мястото не е много популярно сред туристите. Уличките наистина са като лабиринт.

Изображение

Изображение

Ира, вече загубила един турист, през пет минути проверява дали всички са налице. И точно на това забутано и объркано място от една пресечка изкача бабето което вече почти сме прежалили. Не може логично да обясни как е стигнала до това място. Загубихме я в района на паметника на цар Давид, на поне половин километър от мястото където я намерихме. Половин километър тесни криволичещи улички през двайсет метра пресичани от други тесни и криволичещи улички. Знам. Звучи фантастично, но единственото обяснение е че сам Господ ни я върна. Намерихме я на място където и евреин може да се загуби.
Скоро излизаме на тъй ценната тераса. Гледката наистина е впечатляваща. Пред , по скоро под нас е Стената на плача. Най-свещеното място за всички евреи.

Изображение

Пред нас е Храмовия хълм - Харам аш Шариф. Третото след Мека и Медина свещено място за мюсулманите.
Докато на този свят има евреи и мюсулмани между тях никога няма да има мир, и причината за това е хълмът срещу нас. Той е най-свещенното място и за едните и за другите. На този хълм се намира камъкът върху който Авраам без малко да принесе в дар на бога първородния си син Исаак. Не защото не обичал сина си, а защото така бил обещал. Когато Бог се уверил в неговата вярност в последната секунда го спрял и му предложил като жертва чисто бял овен. По-късно на този хълм Соломон изградил Първия храм разрушен от вавилонския цар Навуходоносор, който не само съсипал свещеният град, но и отвел неговите жители в робство. Стотина години след това персите победили вавилонците, и персийският шах разрешил на евреите да се завърнат по родните си места. Когато евреите отново се върнали в града те разширили храмовия хълм като построили мощни подпорни стени. /Стената на плача е единствената запазена част от тези стени. / Върху така разширения хълм те построили Вторият храм който пък бил унищожен от римляните през 70 г. след Христа, след като потушили еврейското въстание. В интерес на историческата истина е редно да кажем че римският прокуратор Тит наредил на войниците да не опустошават храма, но за съжаление в общата дандания храма не бил подминат. През 135 г. император Адриан, след поредното еврейско възстание съсипал свещения град, а евреите разселил из цялата римска империя. Върху руините на Йерусалим Адриан построил нов град изцяло в римски стил и го нарекъл Елия Капитолина. На храмовия хълм издигнал храм на Юпитер. Този храм бил разрушен от византийските християни. Доколкото Соломоновия храм не бил свещен за християните двухълмието Сион станало градско бунище. През 638 г. арабите завладели Йерусалим. На мястото на свещения за евреите храм през 691 г. те издигнали Купола над скалата, а след това в другия край на храмовия хълм и джамията Ал Акса. После кръстоноците завладели Ерусалим; те се настанили в джамията, а в приземието – конете си. Понеже мислели, че колоните, за които връзвали конете, са от Храма (Temple), назовали себе си „рицари тамплиери“. Саладин ги изпъдил от града през 1187 г
Ето това е Купола на скалата.

Изображение

Много хора грешно го наричат джамия. Това място е свещено за мюсулманите защото те вярват че от този камък, същият на който Авраам без малко да принесе в жертва първородния си син, една вечер Архангел Гавраил повел Мохамед на неговия крилат кон, и му показал рая.
Твърдят че върху камъка имало отпечатък от крака на Мохамед, но не допускат никой да го види, и да потвърди това тяхно твърдение.
По-късно мюсулманите преустроили съществуваща християнска църква в джамия и я нарекли Ал Акса / Отдалечената джамия /. За мюсулманите това е втората по святост джамия след джамията в Медина.

Изображение

Има една много любопитна подробност свързана с Храмовия хълм. Евреите твърдят че на това място Соломон бил издигнал първия храм, и този храм бил най-големия, и най-величествения храм строен някога. Твърдят, само че за този храм който се споменава в техните религиозни книги, и в Библията, няма открити нито археологични, нито документни следи които да докажат че наистина е бил точно на това място. Мюсулманите използват тази липса, и твърдят че еврейския храм е бил някъде другаде, и за това евреите нямат право да претендират за храмовия хълм. Тази ситуация обаче се променила преди двайсетина години когато на пазара на антики внезапно се появила не голяма каменна плоча известна като надписът на цар Йоас. На тази плочка има само няколко реда текст на древноеврейски които обаче имат огромен политически ефект защото в тях се говори за строително ремонтни работи извършени по Соломоновия храм, като е споменато и точното разположение на храма. Мюсулманите веднага обявяват тази плочка за фалшификат най-вече заради внезапната и поява. Никой не знае кой, кога и къде я е открил. Само че въглеродният анализ е категоричен. Той датира плочката към девети век преди Христа.
Още един любопитен факт свързан с храмовия хълм. Той както знаете е забранена за евреите територия. Много хора вярват че мюсюлманите са забранили на евреите да стъпват на хълма заради многовековната вражда която съществува между тях. Истината е съвсем друга. В подножието на хълма има табелка на израелското министерство на вероизповеданието: „Забранено за евреи.“ Това е забраната на равина Маймонидес, теолог и философ, живял в Испания през ХII век. Най-свещената част от храма била „Святая светих“. Там влизал само върховният жрец, и то веднъж годишно – в деня на изкуплението Йом Кипур. Понеже не се знае къде точно е била Святая светих човек може без да иска да стъпи в нея. За да се застраховат от такова светотатство най-лесно било просто да забранят на евреите да се качват на хълма.
След петнайсетина минути продължаваме.

Изображение

Десетина преплетени улички, няколко стълбища и слизаме до контролно пропусквателен пункт през който се влиза на площада пред Стената на плача. Свалям раницата от гърба си. Свалям часовника, телефона, фотоапарата, дори колана си. Минавам през скенера и той надава оглушителен вой. За по-малко от секунда пред мен и зад мен застават по двама войника с автомати в ръце. Ира обяснява на иврит че съм турист от България. Името България малко сваля напрежението, и на мен ми е позволено да си поема дъх. Бавно бъркам в джоба на дънките и вадя от там три забравени от мен български монети. При второто ми преминаване скенера благосклонно мълчи. Слизаме пред Стената. Който иска може да се помоли и да остави бележка с молба към Господ. Езика на който е написана бележката няма значение. Господ разбира всички езици.
От стената поемаме към най-святото за всеки християнин място – църквата Възкресение Христово. Вървим по Вия Долороса / Пътя на страданието / .

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

За местните мюсюлмани / уличката се намира в мюсюлманския квартал / това е просто една търговска уличка.

Изображение

Стигаме малко площадче.

Изображение

Спираме за почивка и обяд. Хапваме по един фалафел, и тръгваме да пообиколим магазинчетата в района. Една хубава, лятна пола спира погледа на съпругата ми. Питаме за цената. Собственика, арабин, иска четирсет долара. Осемдесет лева за пола, пък била тя и хубава е цена която действа отрезвяващо дори и на жена ми. Тръгваме си мълчаливо. Арабина, усетил че е прекалил на втората ни крачка изстрелва нова цена – трийсет долара. Това също е безбожно скъпо за два квадрата памучен плат, но като всяка отстъпка действа замъгляващо върху женския ум. Аз се опитвам да събудя разума, колкото разум може да остане в една жена застанала пред нещо красиво което може да се купи. Започваме да обсъждаме ситуацията. Търговеца чул че говорим на български пита дали не сме от Беларус. Ние обясняваме че сме от България. Както вече ви казах в Израел България е вълшебна думичка. Търговеца се усмихва широко, и заявява че чичо му навремето е учил в България, но сега живеел в Йордания. Пита ни ние колко даваме за полата. Аз му обяснявам че стандарта на живот в България е доста по-нисък от израелския, и че нормалната цена за такава пола в България е около шест, седем, максимум десет долара. Арабина клати разбиращо глава и заявява че това е твърде ниско, и не може да я даде за толкова. Тръгваме си с разбиране. Точно преди да излезем от магазинчето получаваме нова оферта – двайсет долара. В мен се събуждат умения за които до този момент дори не съм предполагал че имам. Протягам ръка и предлагам да се срещнем на петнайсет долара. Арабина приема. Следва ръкостискане. Арабина е доволен. Явно и при тази цена е на печалба. Аз съм доволен защото спестих малко долари. Най-доволна от всички е съпругата ми защото има невероятна пола, и то купена от площадче на сто метра от Божи гроб.
Групата отново е в пълен състав.Минаваме през Етиопската църква и излизаме на площада пред храма на Божи гроб. Отново сме късметлии. Хората са сравнително малко.

Изображение

Влизаме. Посреща ни огромен стенопис, като се приближиш разбираш че това е мозайка.

Изображение

Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен, и храмовете на различни християнски изповедания - православни, католици, арменци, и копти. Основната част от храма има кръгла форма - символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен - олицетворение на самия Бог. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос - т.е. пъп, и всички християни смятат това място за център на света.

Изображение

Изображение

В дясно, веднага след входната врата по стъмни стълби се качваме на Голгота. Това е мястото на кръстната смърт на Спасителя. Олтарът на Разпятието,отбелязващ самото място на смъртта Му представлява мраморна плоча, подпряна на два стълба, а под него – гравиран сребърен диск с отвор в средата, обозначаващ точно мястото, където е бил побит кръстът.

Изображение

Там където е коленичила жената е отвора в който е бил побит кръста. Човек може да бръкне с ръка и да докосне скалата.
Скалата която се пропукала в момента в който Исус издъхнал. Скрита е под стъклен похлупак защото през годините поклонниците се опитвали да отчупят и отнесат със себе си парченце от скалата, и незащитена тя просто нямало да оцелее.

Изображение

Палим свещ, всеки има по няколко секунди да благодари, и да се помоли. След това от другата страна на олтара по други стръмни стълби слизаме пред камъка на помазанието.

Изображение

Изображение

Това е камъкът върху който е положено мъртвото тяло на Христос. Там Йосиф ариматейски умил тялото Христово, помазал го с благовония, и увил с плащеница по еврейските традиции. Самият камък е покрит с масивна плоча от мрамор с телесен цвят. Върху този камък човек може да освети иконка, кръстче, или каквото друго си носи за освещаване. Когато тълпата е голяма човек няма много време за молитва. По- оправните поклоннички просто хвърлят върху камъка чантата си и така освещават в комплект цялото и съдържание. Както вече разбрахте ние сме групата на късметлиите. Освен нас около камъка на помазанието няма никой така че имаме време да извадим всичко което носим и да си го осветим както си е редно. Казват че сутрин рано първите поклонници които влизат в храма откриват тази плоча покрита с миро, което блика от камъка. Това миро те попиват с памучета, или парцалчета които по-късно раздават на приятели и роднини за здраве. Остава да се поклоним и на Гроба Господен. Там вече никакъв късмет не помага. Опашката е опасала храма почти изцяло. Екскурзоводката обаче твърди че късмета не ни е напуснал. Като гледа размера на опашката ни успокоява че до час ще успеем да минем.

Изображение

Нормално на тази опашка се чакало по час и половина,два а понякога и повече. Не знам дали е късмет обаче това че уцелваме точно когато започва укрепването и реставрацията на храма. Както ни обяснява Ира повече от сто години текат преговори между православни, католици, арменци, и копти кой, кога, и как да реставрира Гроба Господен. Не на последно място и кой да плати сметката. Е ние уцелваме деня в който те най-накрая са стигнали до разбирателство и ремонта е започнал. Ремонта е от вън. След петдесет минути ние вече сме пред входа на най-святото за християните място.
Влизаме в малко предверие, където е изграден миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата на Исус. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Исус в неделната сутрин жени видели да седи ангел, който ги попитал :

Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна (Лука 24:5-6)

Върху олтара в църквата на Ангела всяка нощ се отслужва света лигургия. Първи да сторят това имат православните – православното богослужение започва в полунощ и завършва към 3 сутринта, след което идва ред на католическата литургия, после арменската и накрая са коптите. Мястото където е лежало тялото на Исус и където три дни след разпятието Христос възкръсва е скрито под дебела плоча от бял мрамор. След реставрацията която тече в момента, и която трябва да завърши до средата на идната година, половината от този мраморен блок ще бъде заменен с дебело стъкло така че хората да могат да видят скалата върху която е лежало тялото на Христос. В повечето сайтове пише, че ако в храма има много поклонници, човек има само няколко секунди да се помоли, и монаха който се грижи за реда го подканя да излиза. Влизаме двамата със съпругата ми. Въпреки че опашката зад нас расте монаха ни изчаква търпеливо да се помолим толкова колкото имаме нужда. Излизаме навън и вече сме хаджии. Сещам се за моя пра дядо, и си представям как преди сто и петдесет години той е стоял на същото това място. Чувството което ме обзема е много особено. В дясно, красиво кандило гори с Благодатния огън. Същият който на Велика събота православния патриарх измолва като знак за връзката на хората с Господ. Изкушавам се да ви разкажа по-подробно за Благодатния огън и неговото слизане на Велика събота, но съм сигурен че знаете всичко не по-зле от мен. Мога само да спомена за единствения случай в историята когато този огън е слезнал извън храма. Това станало през 1579 г. Представители на арменската църква подкупили султан Мурад III, и местната градска управа да получат изключителното право да получат огъня и да честват Пасха в храма. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божия гроб, нито въобще в храма, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това Огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Една от мраморните колони се пропукала с гръм и огъня бликнал от нея. Специалисти геолози които са изследвали колоната твърдят че камъкът е пропукан от вътре на вън под въздействието на някакво вътрешно напрежение. Не е разцепен от удар от вън.

Изображение

Изображение

Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх, а арменският архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня. Силно впечатлен местният управител решил да смени вярата и да приеме християнството, но промяната на вярата в ония години, не била нещо толкова лесно, и валията бързо се простил с главата си.
Докато чакаме цялата група да се поклони на Гроба Господен палим свещите които носим. Оставяме ги да погорят двайсетина секунди и ги гасим. Традицията повелява тези свещи да се раздадат по-късно на близки и познати. Всеки път когато те ги запалят у дома им отново ще влезе Благодатния огън. Влизаме в малък параклис в подножието на хълма Голгота. На стената има прозорче. През стъклото се вижда част от скалата.

Изображение

Изображение

По-силно вярващите твърдят че виждат сраснал се със скалата черепа на Адам. Легендата разказва че когато римските войници проболи с копието гърдите на Исус кръвта му се просмукала в скалата, умила черепа на Адам, и така отмила първородния грях на хората.
Групата е в пълен състав и е време да си тръгваме. Минаваме отново през входната врата. Масивна, тежка, дървена порта. На лявото и крило, високо, повече от два метра над земята, през лето господне 1854 –то, Нетко от Копривщица е оставил автографа си за бъдните поколения.

Изображение

Половината от българските поклонници посетили Божи гроб подгонени да бързат от водачите на групите минават покрай този надпис без да го забележат. Другата половина / които имат късмет да го видят / се възмущават от " бай ганювщината " проявена от един нашенец в далечната 1854 год. Лошото е че дори да попитате екскурзовода с който пътувате най-вероятно и той ще изрази възмущението си без да може да ви каже нищо повече.
Ако трябва да съм честен в първия момент в който видях издълбания на входната врата на църквата надпис, и аз се възмутих. След това обаче в мен се обади ченгето / какво да правиш. професионална деформация / Не можех да си обясня как някой ще успее да издълбае всичко това на лявото крило на входната врата на най-светия за всички християни храм без никой да го види и да го спре. Още повече че надписа е високо на вратата. За да го направи човек трябва да се качи на нещо. Всичко това иска време. И ако един е успял да го направи защо никой друг не е. За сто и петдесет години няма как да е нямало и други мераклии. Когато се прибрах в България се порових малко и открих че цялата история е малко по-различна.
Недко бил заможен човек. Един от най-богатите, ако ли не и най-богатия търговец от Копривщица. Освен богат той бил и силно религиозен човек. Като такъв съвсем естествено приел за най-главна цел на живота си да отиде и да се поклони на Гроба Господен. За съжаление братята Райт още не били открили самолета, и на Недко му се наложило да тръгне с керван от други поклонници. Кервана пътувал с волски каруци, до Енос / пристанище на Егейско море близо до устието на Марица / . От Енос до Александрия с гемия, а от там до светите места с камилски керван. Целия този път / без морската част / Недко изминал пеша. В Йерусалим Недко извървял целият път на страданието на Исус / Вия долороса / на колене. След като се поклонил на Гроба Господен Недко направил огромно за времето си дарение за храма. В знак на благодарност му разрешили да изпише името си на лявото крило на входната врата. / Знаете как в някои наши храмове има поставени надписи - " Този храм се изгради и изографиса със съпомоществователството на... чорбаджи еди кой си / . Нещо подобно е поискал и Недко. Да знаят поколенията. Сега друг е въпроса че Недко явно не е бил много добър в дълбаенето на врати защото надписа е доста крив, а и непълен. От надписа не става ясно защо е поставен. По-важното е че повече от сто и петдесет години по-късно надписа все още е там и е четлив.


Площада отпред е значително по-пълен с поклонници които чакат да влезнат в храма.

Изображение

Поемаме по тесните улички на стария Йерусалим. Стигаме един участък от двайсетина метра където еврейските археолози са събрали всички плочи от древната настилка които са открили при разкопките.

Изображение

За кратко стъпваме по плочи от времето на Исус. Нищо чудно на някоя от тях да е стъпвал и неговия крак.
Стигаме Яфската порта.

Изображение

Изображение

В ляво от нас е старата цитадела и известната Кула на Давид.
Самата кула обаче няма нищо общо с царя, чието име носи. Нейната долна част спада към най-старите видими останки от Ерусалим, включен към укрепленията от времето на Исол. Когато Тит през 70 г. сл. Хр. разрушил Ерусалим, оставил кулата непокътната. По дебелината на нейните стени бъдните поколения трябвало да съдят за отбранителната мощ на града, покорен от него.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Хвърляме последен поглед към крепостните стени ограждащи стария Йерусалим.

Изображение

Пред нас започва новият Йерусалим.

Изображение

Свечерява се. По програма трябваше сега да се изкачим на Елеонския хълм. Нямаме сили за такова геройство, и благодарим на Ира за това че ни заведе там вчера. Оставяме я близо до хотела в който ще нощува.

Изображение

Ние се прибираме във Витлеем. Хапваме набързо. Никой няма сили и желание за нощни разходки по улиците на Витлеем въпреки че ни убеждават че в момента всичко е мирно и спокойно, и няма никаква опасност ако се решим на едно такова приключение. Просто нямаме сили за такова нещо.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от scleri »

Честита Коледа на всички.
Днес имам малко свободно време, и ще се опитам да ви разкажа за нашият трети ден в Израел.


Ден трети. - Река Йордан, Мъртво море и Назарет.

Отново е четири и половина, и отново сме будни. Мюезинът пее същата песен, а нас ни крепи мисълта че това е последната ни сутрин в арабски квартал. Става седем. Хапваме за последно по един невероятно вкусен омлет, и в седем и половина вече сме на път. Навсякъде около нас е края на ноември, а ние отиваме на плаж. Отиваме да проверим колко е останало от Мъртво море. Всяко година в резултат на изпаренията, и недостатъчния приток на вода нивото му спада с един метър, и ако проекта за спасяването му не проработи някъде към две хиляди и петдесета година от него ще остане само една солна пустиня. Йерусалим се намира на приблизително осемстотин метра надморско равнище. Морето е четиристотин и двайсет метра под морското равнище. Предстои ни да преодолеем денивелация от малко над километър. Пътят като всички пътища в Израел е перфектен. Според нас израелското правителство се грижи добре за своите граждани щом поддържа пътната мрежа в такова състояние. Ира се смее. За прекрасните пътища са виновни военните. „Ако искаш да спечелиш войната първо си построи пътища” – цитира тя нечия мисъл. Това че и гражданите имат полза е страничен ефект. Пътуваме през Юдейската пустиня. Наоколо само камениста красота .

Изображение

В страни от пътя виждаме лагер на бедуинско семейство. Няма нищо общо с бедуинските шатри в които водят туристи.

Изображение

Изображение

По природа бедуините са чергари, но израелското правителство не било доволно от това че някакви хора обикалят неконтролирано напред назад. Принудили ги да се заселят за постоянно на едно место. Като компенсация правителството се задължило да им доставя питейна вода. За бедуините водата е най-голямото богатство, и не било трудно да ги склонят. Спираме за малко там където пътя пресича кота нула – морското равнище.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


В Израел всичко струва пари. Дори и да снимаш някого. След като отказваме да дадем по пет долара арабина се разсърди и отведе камилата си в очакване на следващите, по ларж туристи.

Изображение

Изображение


Отново на път. Скоро влизаме в град Ерихон.
В Израел хазарта е забранен. / За това много израелски туристи идват на море у нас. Привлича ги не морето, а казината в Слънчев Бряг. / Това на снимката по-долу е луксозен хотел с казино построено от богат арабин. Решил човека че ще съблазни израелските комарджии да не пътуват в чужбина, а да си ставят парите при него. Само че палестински националисти успели да прокарат закон забраняващ на израелски граждани да влизат на територията на палестинската автономия, включително и в град Ерихон. Новопостроения хотел до сега не е приел нито един гост, и стои пуст в очакване на по-добри времена.

Изображение

Ерихон най-стария постоянно обитаван град в Израел и в света. От незапомнени времена там са живели хора. Обяснението е просто. Намира се в един голям оазис насред пустинята. Там извира най-хубавата питейна вода в цял Израел. В района има развито земеделие. Зелените ниви и плантациите финикови палми изглеждат някак сюрреалистично на фона на околните голи хълмове.


Това е гледката извън Ерихон. Камениста пустиня.

Изображение

Ерихон е Палестинска автономия. Евреите нямат право да влизат в него. Странното е че не само евреите но дори чуждестранните туристи не мюсулмани не са добре дошли. Имаме право да минем през града, но нямаме право да спираме и да слизаме от автобуса. Гледаме през прозореца на автобуса отрупаните с плодове и зеленчуци сергии, и липсата на всякакви клиенти около тях. Странни хора са това арабите. През града им минава автобус пълен с долари, те определено имат нужда от тези пари, а не позволяват на туристите да спрат и да ги похарчат в техните магазини.
Арабско ежедневие в град Ерихон. Работата не е заек да избяга, а ако е много спешна ще я свърши някой друг.

Изображение

Извън града все пак имаме възможност да спрем на малък паркинг пред отрупано със стока магазинче.
Отношението е съвсем приятелско. Черпят ни с кафе, пресни фурми, различни сушени плодове, локум, и други арабски сладкиши. Ние сме двайсет и пет човека. Средно всеки оставя по трйсетина долара в магазина. Собственика се усмихва доволен. Причината да спрем на това място обаче не е магазинчето и любезния му собственик. На скалите срещу нас се вижда манастира Карантал.

Изображение

Изображение

На това място преди да влезе в Йерусалим Исус е прекарал четирсет дена в пост и молитва. През цялото това време дявола го изкушавал, но не могъл да го отклони от пътя му. До манастира се е стигало по тясна, и не много безопасна пътека. В наши дни туристите могат да използват въжената линия която ще ги качи бързо и удобно почти до портите на манастира.

Ние нямаме време за това правим няколко снимки отдалеч, и продължаваме напред. Следващата ни цел е Каср ал Яхуд. Мястото където Йоан кръстител е кръстил Исус във водите на река Йордан. Още в автобуса екскурзоводката ни предупреждава като слезем да не излизаме в страни от асфалтирания път. Района наоколо все още не е напълно прочистен от мините заложени при последния военен конфликт.
Река Йордан е гранична река. От страната на Израел има изграден голям паркинг, магазин за сувенири, място за преобличане на желаещите да се кръстят във водите на реката, и удобна дървена платформа по която те да влезнат във водата.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение



Отсрещният бряг е йорданска територия. Там също има създадени условия за туристите християни да се докоснат до водите на свещената река.
Изображение

Краля на Йордания подарил на руската православна църква голям парцел земя. Сега там има построен манастир, и красива църква.

Изображение

Комплекса е открит през 2012 год. лично от президента Путин.
Времето е топло, но водата на реката е хладна. Това не спира хората дошли тук да приемат своето второ, водно, кръщение. Във водата се влиза само със специални бели роби които човек може да си купи от магазинчето за сувенири. Може да се вземе и под наем само за ритуала.

Изображение

Богомолци от цял свят.

Изображение

Следващата ни спирка са пещерите на Кумран, където са открити свитъците наречени по-късно кумранските ръкописи. Част от тях съдържат най-стария вариант на библията. Отново огромен удобен паркинг. Отново голям и удобен магазин. И отново еврейско арабския манталитет от всичко да се правят пари. Целия паркинг е ограден с висока плътна стена. За да видиш околните хълмове, и пещерите в тях трябва да си платиш, и да излезеш на малка открита площадка. Знаете обаче колко амбициращо действа на нас българите всяко такова изкуствено препятствие. Не след дълго цялата българска група откриваме че от задния двор на ресторанта се открива прекрасна гледка към Кумранските планини. Нащракваме на воля кой колкото снимки иска, и успокоени сядаме в барчето отпред на по чаша прясно изцеден сок от нар.

Изображение

Изображение

Това е дупката в която са намерени световно известните свитъци.

Изображение

Изображение

Изображение

Най-накрая стигаме Мъртво море.

Изображение

Изображение

Нивото на водата е паднало поне трийсетина метра. Преди петнайсетина години тези душове са били на плажа.

Изображение

Брега се е отдалечил на сто и петдесет метра от заведенията които са строени като крайбрежни.

Изображение

Пейзажа силно се различава от рекламните снимки. Водата е мътно зеленикава и целия бряг мирише неприятно.

Изображение

Изображение


Пясъчен плаж няма. Брега е на практика спечена кал и сол по която трудно се ходи бос. Иначе наистина да потънеш във водата е трудно, да не кажа невъзможно. Като казвам да потънеш не си представяйте весели дечица които скачат от раменете на бащите си и се гмуркат във водата. То и самото къпане в Мъртво море си е далеч от къпането в което и да е море. Не се препоръчва във водата да се стои повече от петнайсет минути защото настъпва дехидратиране на целия организъм. По закона за осмотичното налягане водата се стреми да премине от по- рядък към по- концентриран разтвор. За това телесната ви влага преминава през кожата, и увеличава водния запас на Мъртво море. Самата вода е с толкова високо съдържание на соли, че в никакъв случай не бива да допускате да попадне в очите ви. То и в останалите телесни отвори не е препоръчително да попада. Случи ли се, веднага обилно промиване с чиста вода, а на това място тя е кът. Така че никакво гмуркане и плуване. Лекичко приклякате, и се отпускате на повърхността. Следва трийсет секундно удивление от факта че главата ви цялата е над водата и въпреки това виждате не само пръстите на краката си, но и почти цялото си тяло. Следва труден опит за изправяне в изходно положение. Просто водата не ви дава да стъпите на дъното. Изправяте се ухилен от факта че сте преборили тая черна сила дето не ви пуска. Излизате. Следва обилен душ, обличане, и след десетина минути плажа на Мъртво море вече е спомен. Няма излежаване за тен, и няколкократни влизания във водата. Времето предвидено в програмата за плаж на Мъртво море на практика изкарваме на сянка в едно от заведенията. Една кола е пет долара, но все пак пиете кола в бар разположен на четиристотин и двайсет метра под морското равнище. Вписан е и в Книгата на Гинес като най-ниско разположения бар.
Отпочинали поемаме на път. Предстои ни най-големия преход в това приключение. Пътуваме повече от три часа. Пейзажа силно се променя. От каменистите хълмове на юдейската пустиня навлизаме в долината на река Йордан. Един от най-плодородните райони на Израел. На практика това не е точно Израел, а окупирана територия. Изобщо това с териториите в Израел е малко объркана история. В продължение на почти час пътуваме покрай Израелско Йорданската граница. Две оградки по-скромни от оградата на селски двор у нас. Само че на едната ограда през пет метра има табелка предупреждаваща че по оградата тече ток, а петдесетте метра празно пространство между двете огради не е съвсем празно, а сериозно наръсено с противопехотни мини. Може да не са хуманни. Може да са забранени, но вършат работа. Няма нужда от гранични патрули. През оградата не се наема да мине дори терорист камикадзе какво остава за нелегален имигрант. Със съжаление коментираме че това у нас просто няма как да се случи. Нашите началници прекалено много се съобразяват с това какво ще кажат бюрократите от Брюксел. Еврейските напротив. Мислят като хората, и действат според желанието на хората без да им пука какво ще кажат останалите били те от ООН, или от Марс. Докато си приказваме ей такива работи с нашата екскурзоводка неусетно стигаме Назарет. Това е града в който е минало детството на Исус. Назарет е арабска територия, но чувствително се различава от палестинския Витлеем.
Улиците са по-чисти, магазините по-богати.

Изображение

Ние слизаме от автобуса пред Църквата на благата вест.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На това място Архангел Гавраил съобщил на Мария благата вест че и престои да стане майка на божият син. Църквата на чийто вход стоим е петата подред все на това място след: първата, построена от светите равноапостолни Константин и Елена; втората – от византийския период; третата, започната да се строи от кръстоносците, но завършена от францисканците; четвъртата, завършена през 1877г. Петата е съвременна, построена по проект на италиански архитекти от францисканския орден и осветена през 1969 година. Тя е разкошна монументална базилика. Облицована е отвън с нежнокремав варовик и е богато украсена с колони, статуи, барелефи. Покривът е с шатров купол във формата на лилия – символ на непорочността на Дева Мария.

Изображение

Днешната църква всъщност представлява две църкви една в друга. Долу в криптата е дома в който е живяло свещеното семейство, и това е нивото на старите църкви.
Домът, в който е живяла Дева Мария, е представен като малка правоъгълна стая, изсечена във варовиковата скала. Счита се, че двете гранитни колони, намиращи се в центъра, притежават свръхестествена сила. Те показват точките, където, според преданието, са стояли Архангелът и Мария. Точно тук Светата Дева е известена за голямото събитие в Своя живот, дало отражение впоследствие върху живота на цялата планета.

Изображение

Изображение

Изображение


Отгоре е съвременната катедрала .

Изображение

Изображение

Изображение

В двора на катедралата е и знаменитият параклис „Свети Йосиф”, построен на мястото, където, според друго предание, се е намирала дърводелската работилница на Йосиф

Изображение

Изображение


Двора на Църквата на благата вест е обиколен с каменен павилион в който са събрани над трийсет мозаечни пана подарени от различни нации от цял свят. Темата на всички пана е една. Светата божия майка с младенеца.
Трийсет различни пана, трийсет различни представи за Богородица. Мадоната от Индия изглежда като мургава черноока индийка; от Китай – като жълтокожа скромност; от Украйна – като пищна рускиня. Единствено гръцката, и разбира се нашата, българската мадона отговарят на нашите представи.

Изображение

Българската икона. Снимката не е много добра защото вече притъмнява, и това са възможностите на моя фотоапарат.

Изображение

Това е последният обект от програмата ни за деня. Уморени, но изпълнени с впечатления слизаме през хотела в който ще нощуваме следващите две вечери. Хотелчето е сравнително малко но също така добро както онова във Витлеем. Намира се почти в центъра на град Тиберия, курортно градче на брега на Галилейското езеро.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от scleri »

Здравейте.

Ще използвам тези мързеливи часове от последния ден на Новогодишните празници за да довърша разказа си за моето пътуване до Израел че това писане малко се проточи.

Ден четвърти – Галилейското езеро.

Нашата стая гледа към езерото, и на прозореца и я няма оная плътна завеса от Витлеемският хотел. Няма го и ранобудния мюезин. Блажено наспали се, се събуждаме десет минути преди алармата на телефона да се включи. Слизаме за закуска. Обстановката е като в европейски хотел от среден, или малко по-висок клас. Богата закуска, но всички най-много се радваме на разкошният кафе автомат. Сериозна машинка с бутончета почти колкото на космически кораб. Всички обаче надлежно надписани на три езика – иврит, арабски, и английски. Имаме си от шварц и нормално еспресо, през класическото капучино, мокачино, до още петнайсетина различни видове „ … чино”. За любителите на чая има дюза за гореща вода и добра селекция от поне трийсет вида чай. Изобщо машинка мечта за всеки офис. Закусили нечовешки здраво излизаме за четвъртия си ден на тази свещена земя. Този ден е отреден за приключения в района на Галилейското езеро.
Обиколката ни започва с посещението на Кана Галилейска – малко арабско селце по пътя от Тиберия за Назарет. Съгласно евангелието от Йоан, тук Исус извършва първото чудо – превръщането на водата във вино. Това се е случило по време на сватбено тържество, на което присъствали Исус и Мария. Както навсякъде и тук православните и католиците имат отделни храмове. До колкото исторически православието е дошло по тези места доста преди католицизма се счита че православните храмове са разположени на по-точни, от историческа гледна точка, места. Храма в Кана не прави изключение. Само че нямаме късмет да го посетим. Затворен е. Влизаме в католическия – “Храм на Божията сватба” , който е просто от другата страна на улицата. Счита се че бракът, сключен в този храм е най-щастлив и надежден. Този храм е нещо средно между храм и археологичен музей.

Изображение

Изображение


Предполага се че Христос е превърнал водата във вино в подобна / не са посмели да кажат че е точно в тази / делва. Историците твърдят че делвата в православния храм е по-близко от историческа гледна точка до периода в който се е случило чудото. Тази в католическия храм не е точно от този период, но това не пречи на стотици вярващи всеки ден да изпълват храма.


Изображение

От магазинчето в подножието на храма си тръгваме с бутилка сладко галилейско вино.

Изображение

Ако съдбата ви отведе на това място. Отново същия съвет. Не пазарувайте от това магазинче в което ще ви заведат екскурзоводите. Малко по-нагоре по уличката водеща към храма ще минете покрай три магазинчета в които има същите стоки на с поне трийсет процента по-ниски цени. Бутилката вино която ние си купихме за осем долара петдесет метра по-нагоре по уличката струва пет.
Следващата ни цел е Хълма на блаженствата.
На петнайсетина километра от град Тиберия се намира хълмът / някой го наричат Планина / на блаженствата. На това място Исус е произнесъл проповед в която е дал деветте блаженства като отговор на неспирния стремеж на хората към щастие. Сещате се - " Блажени чистите по сърце защото те ще видят бога. " , „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ и т.н. Сега на това място има храм построен през 1938 год. Той е издигнат върху основите на стара, от четвърти век, базилика. Около храма има малък но-много добре поддържан парк. Деветте блаженства са изписани на мраморни плочи, наредени от двете страни на алеята водеща към храма. Мястото е приятно кътче за отдих.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

От хълма се спускаме към брега на Галилейското езеро. Отиваме в древното селце Табха. Тук са се случили няколко от библейските чудеса сътворени от Христос, най-известното от които е чудото с петте хляба и трите риби. Библията разказва как Исус дошъл тук, за да се помоли в самота и потърси духовно уединение след смъртта на Йоан Кръстител. Но след Него дошли и учениците Му, а след тях и много хора с единствената молба за изцеление. Цял ден Той лекувал и проповядвал, а надвечер се оказало, че всичките 5000 човека трябва да бъдат нахранени не само с духовна, но вече и с материална храна. Оказало се че апостолите разполагат само с пет хляба и три риби. Христос ги взел. Погледнал към небето. Помолил се. След това ги разчупил, а апостолите си сложили в кошове. Нахранили всички, и им останали още дванайсет коша с хляб и риба.
Камъкът, служил за маса на мястото на чудото, станал олтар на всички издигнати църкви които по-късно били издигнати на това място. Първата била построена през 350-та година от евреи християни, които ревностно съхранили и предавали от поколение на поколение легендите за пребиваването на Исус в Табха. След стотина години тя била преустроена във византийска църква, чийто олтар, за разлика от олтара на първата вече бил насочен на изток. Съвременната базилика е просторна католическа църква. Собственост е на бенедиктинското абатство „Дормицио” със седалище в Ерусалим.

Изображение

Изображение

Тази църква е известна с една мозайка на пода останала от църква строена на това място в началото на четвърти век. Само че не мога да ви я покажа защото достъпа до нея е ограничен. Намира се точно под полилея от горната снимка.

След половин час вече сме пред църквата „Първосвещеник Свети Петър” или „Менса Кристи” (Масата на Христос). На това място възкръсналият Христос се явил пред своите ученици за трети път. Тук той провъзгласил Симон - Петър за върховен апостол, и му възложил да стане негов приемник и продължител на делото му. Камъкът върху който се явил Христос е в центъра на олтара на църквата.

Изображение

Малката църква по принцип е построена на самия бряг на езерото, но поради слабите валежи през последните пет години нивото на езерото е спаднало чувствително.

Изображение

Изображение

Последната ни цел за деня е Капернаум – градът на Исус. В това малко селце на брега на Галилейското езеро е живял Симон, който по-късно Исус нарича Петър, и предрича че ще стане основния камък на неговата църква. Капернаум станал център на проповедническата дейност на Исус. Тук, в местната синагога, Той не само учил хората как да живеят праведно, но и извършил множество чудеса, излекувайки стотици безнадеждно болни хора. В района на древното селце има извършени мащабни разкопки. Отрита е голяма синагога. Според археолозите на църквата това е синагогата в която Христос е проповядвал на хората. Според археолозите на науката тази синагога е от доста по-късен период, но близка до тази в която Христос е влизал.
Археологическите проучвания в периода 1968-1985 г. на мястото, където се предполага, че е домът на ап. Петър, показват, че върху дома, датиран от 1 в. сл. Хр., през 4 в. е съществувала домашна църква, която през 5 в. прераства в октагонална църква. Археолозите са убедени, че първият археологичен пласт е от къщата на ап. Петър. Доказателство за това им дава и разказа на испанската поклонничка Егерия, която посещава Капернаум в периода 381-384 г. сл. Хр. по време на поклонническото си пътуване до Светите земи. Тя пише че домът на първоапостола е превърнат в църква, като оригиналните му стени все още се виждат. Ако предположенията на археолозите са верни, то това е домът, споменат в Библията.

Изображение

Руините за които се предполага че са от къщата на Симон - Петър

Изображение

Това не е космически кораб, а съвременна църква.

Изображение

Паметника на Свети Петър който държи в дясната си ръка ключовете за рая.

Изображение

Вече е почти обед. Нагледали се на християнски светини е време да се отдадем на малко по-светски развлечения. Предстои ни разходка с корабче по Галилейското езеро. За целта обикаляме половината езеро, и спираме на пристан собственост на един от най-богатите кибуци в Израел. Вероятно повечето от вас знаят що за чудо е това еврейско изобретение –кибуците. За останалите накратко ще кажа че това са общности от хора които живеят и работят заедно на принципа на комуните. Всичко е общо, без личните вещи и жените разбира се. Създадени в годините на основаването на Израел от имигранти със социалистически възгледи днес повечето кибуци на практика са общности на милионери. Този в когото ние спираме има голяма модерна кравеферма, плантации финикови палми, оранжерии, насаждения от банани, овощни градини, голямо рибовъдно стопанство. Имат и не голям център за отдих на самия бряг на езерото. Имат си свои лекари, инженери, агрономи, дори банкери. За разлика от света навън независимо от личния им принос, и банкера, и говедаря се ползват по равно от благата създадени от кибуца.

Част от овощните градини на кибуца

Изображение

Качваме се на борда на малкото туристическо корабче.

Изображение

Човека който ни посреща ни поздравява на английски.

Изображение

Виждайки разочарованието в очите на по-голямата част от групата минава на италиански, след това на френски. Някой от групата с надежда го питат дали не може да разговаряме на руски. Той се засмива, и на чист български казва че май най-добре ще е да си говорим на нашенски. Човека се оказва българин женен за еврейка който от двайсет години живее в Израел. Не стига че е българин но дори е от нашия край. Пътуването се оказва много приятно.

Изображение

Изображение

Тези голи, сиви хълмове са известните Голански възвишения. Част от Сирия. В момента окупирана територия. Както виждате тези хълмове не стават за нищо. Израел се е принудил да ги окупира след като Сирия прави многократни опити да отрови водата да Галилейското езеро, а то съдържа над шейсет процента от сладката вода на Израел. Преди окупацията границата е минавала буквално на няколко стотин метра от брега на езерото.

Изображение

След час сме отново на брега. Отиваме да хапнем за обяд в крайбрежно ресторантче където ни обещават да опитаме от рибата на Свети Петър.
Рибата се оказва обикновена Тилапия, филенце от която има по всички наши рибни магазини. В интерес на истината рибата е вкусна, но ресторантчето е един конвейр за пари източник на които са туристите. Групите идват в предварително уточнен час, и имат четирсет и пет минути да обядват преди да пристигнат следващите. Самият ресторант е едно голямо празно помещение в което има маси за поне триста човека. По петнайсет долара на човек. Не ми се смята какъв е дневния оборот на тази тенекиена барака защото вероятно ще излезе по-голям от месечния на най елитния софийски ресторант. Хапнали и отпочинали тръгваме обратно към Тиберия. Още е рано да се прибираме в хотела, и Ира ни води да разгледаме най-голямата фабрика за обработка на диаманти в Израел. Евреите винаги са били по тънките занаяти, и може би за това над шейсет процента от световната търговия с диаманти и други скъпоценни камъни се държи от евреи. Не ми е много ясно каква работа има на такова място група като нашата, но не е зле все пак да се омешаме с хора дето идват до там с частните си самолети. Посреща ни учтива жена на средна възраст. Разказва ни накратко за това какво представляват диамантите, как се добиват и обработват. След това разглеждаме набързо малкия музей на фирмата

Изображение

Тези сивичките са необработени / нешлифовани / още диаманти.

Изображение

Едино от работните помещения на фирмата.

Изображение

и влизаме в магазина.

Изображение


Магазинчето предлага от евтини / само хиляда и петстотин долара / годежни пръстени, до бижута достойни за холивудски красавици. Посреща ни учтив управител. / На снимката със синята риза и побелелите коси /.Той явно е печен човек защото му трябваха само три секунди за да разбере че едва ли някой от нас ще си купи нещо. Предава ни на една от служителките си, а той отива да превива гръб пред един дядо в инвалидна количка. Количката бута трийсетина годишна красавица. Съдейки по държанието и тя едва ли е любимата му внучка. Явно момата е много добра в бутането на количката защото дядото я ощастливява с красиво колие. Двойката се качва в лимузината която ги чака спряла точно до нашия автобус, а ние гледаме и се чудим да се смеем ли или да завиждаме. Естествено мъжката част от групата завиждат на дядото, а спътничките ни на неговата придружителка.
По-рано през деня в едно от магазинчетата в които влизаме настъпвам някакво стъклено манисто, част от скъсана гривничка. Цял ден това мънисто шлифовано като правилен шестостен се търкаля в джоба ми. Сега е дошло неговото време. Вадя го от джоба и така някак си с безразличие питам дали някой друг си е купил нещо. Аз например съм си харесал ей това диамантче. Жените около мен гледат невярващо блестящото на светлината стъкълце. Питат ме колко струва. Изгодно беше – отговарям аз. – Само три хиляди и петстотин долара. Е оказа се че в групата има и умни хора. Разбират шегата ми и се засмиват. Няколко жени обаче все още ме гледат с поглед с който ученичките едно време гледаха братя Аргирови. Прибираме се в хотела. Кратка почивка и излизаме да изследваме улиците на нощна Тиберия.
Времето е много приятно, но ние се оказваме единствените хора крачещи по тротоара. Всички собственици на магазинчета покрай които минаваме ни оглеждат учудени. Както по-рано ви споменах всеки пълнолетен човек в тази страна има собствена кола, и ако трябва да отиде някъде отива с нея. Тротоари има, но пешеходци не. Това значително съкращава нашата разходка и бързо се прибираме в хотела.

Част шеста – Ден пети.

Това е последния ден от нашия престой в Светите земи. По програма той е посветен на Хайфа, намиращият се там бахайския храм и най-вече прочутите му градини. Плановете обаче се объркват. В края на сухия сезон сме, а това е времето на пожарите / както у нас през юли /. Само че за разлика от други години сега на практика гори половин Израел. Нашата водачка Ира казва че такива грандиозни пожари не е имало никога. Съмняват се дори за умишлено предизвикване на част от пожарите. Възможно е те да са дело на палестински екстремисти. Половин Хайфа е евакуирана и района е затворен за посещение. Дори не можем да минем по предварително уточнения маршрут. Минаваме по друг път, а той ни води до един хълм на име Магедо. Всички сте чували за това място, но името не ви говори нищо. Ще ви помогна малко като ви кажа че на иврит хълм е Хар. За това мястото се нарича Хар Магедо, Хармагедо или както е известен на всички - Армагедон. Мястото на последната битка на доброто със злото.

Изображение

Изображение

До този момент за мен Армагедон е бил по-скоро философско, а не географско понятие. Признавам си тази своя неграмотност. Мястото на последната битка не е избрано случайно. На този хълм още в древни времена е имало крепост която е охранявала Виа Марис – древен търговски път свързващ Египет със Сирия, Анатолия и Месопотамия. На широкото и равно поле под този хълм в древността са се състояли някои от най-големите битки в района. За това древният автор е предположил че на това същото място ще се състои и последната, най-важната, битка на доброто със злото след която злото ще бъде победено завинаги.
Недалече от Магедо се намира планината Гилбоа, където Давид се е борил с Голиат и го е победил с хитрост. Стрелял с прашка, уцелил го в окото и така, с камък в главата, великанът Голиат паднал убит, а Давид станал цар на израелския народ. Той царства 40 години и този период се счита за най-голям разцвет на държавата. Обединява народа в нация, води завоевателни войни, пише томове поезия и строи за столица белия Ерусалим. Давид събира също огромно количество строителни материали, метали, злато и скъпоценни камъни за построяването на Първия Храм – този, който после синът му Соломон издига в Ерусалим – величествен и могъщ, за възхвала и почит на Господа. Ние обаче нямаме време да посетим тази важна за евреите планина. Тръгнали сме към България. Пътят за там започва от летището на Тел Авив, а преди да стигнем до там ни предстои да минем през Кесария, древен град на брега на Средиземно море, а сега национален археологичен парк. Градът е построен от Ирод велики и наречен така в знак на уважение към покровителя му - императора на Рим. След разрушаването на Йерусалим през седемдесета година от новата ера Кесария става столица на римската провинция Палестина. В седми век градът е завладян от арабите, и след серия природни бедствия , земетресения и наводнения, градът постепенно губи своето значение и запада. В началото на деветнайсти век дори спомена за този град е изчезнал. На близо има само малко рибарско селце с близко звучащо име - Кейсарие. В края на деветнайсти век в района започват мащабни разкопки. Благодарение на пясъчните бури характерни за района древните руини се оказват учудващо добре запазени.
Спираме на паркинга пред разкопките. Слизаме. Имаме час и половина да разгледаме това интересно място.
Започваме от много добре запазения амфитеатър.

Изображение

Изображение


Римляните са авторите на този тип градеж. Дъгообразната конструкция дава възможност всеки един камък да се крепи от съседните два. Резултата - две хиляди години и зидарията още стои.

Изображение

Тези статуи не са повредени от поредния нашественик или при разкопките. Поради честата смяна по върховете на римското общество, и високата цена на статуите жителите на града намерили хитроумно решение. Направили статуите, а след това слагали само главата на поредния управник.

Изображение

Това са останките от двореца на цар Ирод, сега почти превзети от морето.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Каменен надпис исторически потвърждаващ че Пилат понтийски наистина е съществувал. Името му е изписано като Понтикус Пилатус / така е по-правилно /.

Изображение

Изображение

Древният хиподрум с дължина 460 метра е учудващо добре запазен.

Изображение

Разкопките и реставрациите продължават и в момента.

Изображение

Разкрити са част от крепостните стени защитаващи града в древността.

По-древните

Изображение

и укрепените след това.

Изображение

Една от запазените порти в крепостната стена.

Изображение

Водата е била много важна за древните римски градове. Ирод се застраховал като построил два акведукта снабдяващи града с питейна вода. Вторият, по-малкият се е запазил през вековете затрупан от пясъчните дюни. Този сектор е изваден на показ, а под пясъците остава скрита все още по-голямата му част.

Изображение

Изображение

Изображение


Продължаваме за Тел Авив, и с всяка изминала минута се приближаваме до България. По пътя минаваме през Натания – модерно курортно градче на брега на Средиземно море. Градчето било малко, и невзрачно докато в него не започват да се заселват масово еврейски емигранти от Франция. Построяват се много нови, и модерни сгради.

Изображение

Изображение

Изображение

Живота в съвременен Израел обаче не допаднал много на евреите разглезени от френския начин на живот. Сега голяма част от апартаментите в града пустеят. Собствениците им са се върнали във Франция. Те обаче отказват да продават имотите си, и държат изкуствено високи цените на пазара. Естествено в една сериозна държава никой не може да прави каквото си иска. Еврейското правителство е на път да приеме закон който да обложи празните апартаменти с данък все едно че са отдадени под наем. Предполага се че това ще накара френските евреи да продават, и цените на имотите ще станат достъпни за масовия израелски гражданин.
Минаваме през Натания без да спираме. Нямаме време. До полета ни остават по малко от четири часа, а три часа преди това трябва да сме на летището. Въпреки тежкият трафик по тел авивските булеварди нашият шофьор успява да ни откара на летището точно навреме. Всички полети на нискотарифни авиокомпании се обслужват от терминал едно, но качването в самолетите става от терминал три. Това е повод за една сериозна разходка из огромното летище Бен Гурион, но всичко е така организирано че не срещаме никакви затруднения. На тръгване все пак се срещаме с представителите на израелските специални служби. Срещата от която толкова се притеснявахме на идване протича съвсем спокойно, бих казал приятелски. Името на България и този път оказва чудотворното си влияние. В седем без петнайсет вече сме във въздуха. Самолета поема по маршрут различен от този на идване. Вместо да мине западно от Кипър, и след това да следва турското средиземноморско крайбрежие той завива на североизток и доста време летим успоредно на израелския бряг. Навън вече е тъмно. В дясно от нас хоризонта е осветен в червено от бушуващите в района на Хайфа пожари. Хем красиво, хем малко гадно като се сетиш за хората които са там в момента. Завиваме на север и поемаме към България. Минаваме над централна Турция. Като един малък бонус в края на тази толкова интересна и приятна екскурзия самолета ни прелита над нощния Истанбул. Гледката е впечатляваща,но за съжаление извън възможностите на моя фотоапарат. В девет и половина вече сме на изхода на летище София. От Тел Авив тръгнахме при двайсет и пет градуса на въздуха. В София е само дванайсет. Ние сме по къси ръкави, и определено предизвикваме интерес сред останалите хора щъкащи пред летището. Добре че автобуса ни очаква добре отоплен.
Малко след полунощ се прибираме у дома. Разопаковането на куфарите оставяме за утре, а ние блажено се отпускаме в любимото легло. Сънят не идва веднага. Още в този момент започваме да мечтаем за деня в който отново ще се върнем по тези интересни места.


Част последна – Израел.


Много е трудно с няколко думи да кажеш всичко което искаш, и мислиш че трябва да кажеш . Толкова интересна и различна е тази страна.
Като цяло израелците са малко над шест милиона. По население почти колкото България Израел е четири пъти по-малка по територия. Поне половината от нейните двайсет и шест, седем хиляди квадратни километра са негодни за живеене каменисти пустини. Над седемдесет процента от населението живее по средиземноморското крайбрежие, и в северната част на страната от Хайфа до Галилейското езеро. Израел няма, или почти няма тежка промишленост. Основа на икономиката и са селското стопанство, туризма, химическата, и фармацевтичната промишленост. Бедна на енергийни ресурси Израел е разчитал на вноса на въглища, основно от ЮАР. Сега обаче с бързи темпове се развиват алтернативните източници, а в това отношение Израел има в излишък и слънце и вятър. Не е за пренебрегване факта и че над шейсет процента от добива, обработката и търговията с диаманти в световен мащаб се държи от евреи. Все пак в основата на всичко е селското стопанство. В един район с ограничени водни запаси евреите са успели да изградят селско стопанство успяващо да задоволи нуждите на страната. Израел внася само малко зърно и месо. Всичко друго си произвеждат в достатъчни количества, и дори им остава за износ. Любопитен факт. След идването на евреите по тези земи производителността на труда в областта на селското стопанство се е увеличила шестнайсет пъти. Не шестнайсет процента, а шестнайсет пъти. Масово разпространеното и у нас капково напояване е израелско изобретение продиктувано от постоянния недостиг на вода. И тук идва ред да спомена за еврейското трудолюбие. Знам че за много от вас това словосъчетание звучи невероятно. Нали знаете най-краткия виц в България – Моше, евреина, и Киркор, арменеца, започнали работа като миньори. Според думите на нашата екскурзоводка Ира обаче, а аз нямам причини да не и вярвам, деветдесет процента от израелците работят най-малко на две места. Питахме Ира колко е минималната заплата в Израел. Тъй като е чувала този въпрос и от други български групи които е водила тя е подготвена донякъде, но обикновения човек не би го разбрал. В Израел няма такова понятие като минимална, или средна заплата. Всеки работи според нуждите си в момента. Важната част на това изречение е последната думичка – в момента. Един човек може да работи на три места за да изплати новата си кола, и след като това стане веднага да напусне едното защото вече финансовите му нужди са други. За да живее нормално едно двучленно семейство трябва да има месечен доход около две хиляди и петстотин долара. Тези пари ще покрият всички сметки, но както казва Ира човек не иска само да яде, и да гледа кабелна телевизия. За това хората работят на една основна работа и поне на още една допълнителна. Самата Ира / която е на седемдесет и пет години, / работи като оптикометрист в една оптика, и допълнително води групи от България и Полша, или се грижи почасово за деца защото преди това е била учителка. Плановете и са да работи докато стане на осемдесет. След това да се пенсионира, да продаде апартамента си, и да отиде да живее в общежитие / Минахме край един такъв дом разположен почти в сърцето на Тел Авив. Нещо като нашите старчески домове, но само на теория. На практика по-близо до СПА хотел /. В момента в който заявява че ще продаде апартамента си жените в нашата група скачат и в един глас питат – „ Ами децата”. Какво децата? – не разбира въпроса Ира. Ами апартамента няма ли да го оставиш на тях? – уточняват нашите майки и баби. Апартамента си е мой. Аз съм си го купила. Какво общо имат децата ми с него? – неразбиращо пита Ира. Те си имат свои апартаменти и могат да правят с тях каквото искат. Аз ще правя с моя каквото си искам. Това е още една голяма разлика в начина на мислене който откривам между нас и израелците. Не казвам евреите защото евреите които живеят у нас до голяма степен разсъждават като нас. Не си мислете че Ира не обича децата си. Всеки петък те и гостуват за традиционната петъчна вечеря. Говорят си, споделят си. Радват се на общуването помежду си но. Тук идва друга основна разлика. Всеки разчита само на себе си. Ира има десет внука но не ги е гледала и десет часа. Не защото е лоша баба и не ги обича, а защото така е прието в Израел. Те си имат майки. Ако майките са заети има детски градини, и социални служби – казва тя. По същия начин когато преди години паднала лошо, и си счупила таза тя дори за миг не си е помислила че децата и трябва да зарежат работата си и да дойдат да се грижат за нея. Два месеца лежала в болница, а когато я изписали от социалната служба и изпратили жена която се е грижила за нея още три месеца. Тези грижи са за сметка на държавата. Влизат в здравната осигуровка. През цялото това време децата и идвали редовно да я виждат, но не и да се грижат за нея. Като споменах за гледането. Нормална гледка по улиците на израелските градове е странната двойка от престарял човек / мъж или жена / и млада девойка до него. Това са най-често млади жени от филипините, Виетнам, а сега и източно европейки които се грижат за престарели хора. Грижа която е за сметка на държавата.
Толкова за израелците и тяхното отношение към парите. Може би трябва само да спомена още и че Израел е на трийсет и второ място в света по покупателна способност на населението. Това не е много добре за туристите, и особено за нас българите. Цените в Израел са средно трийсет, четирсет процента над западно европейските. Килограм хляб е малко над два долара, килограм пилешко осем, девет долара, а килограм телешко над четирсет долара. Едно кафе е три, пет долара. Толкова е и една кола. Една бира, израелско производство, е пет – осем долара. Цена за свинското не мога да ви кажа. По религиозни причини в Израел свинско не се консумира. Вероятно в най-елитните им хотели това ограничение да не се спазва, но в масовите забравете вратната пържолка, или ребърца.
Като заговорих за храна. В Израел можете да опитате арабска и еврейска кухня. Общото между двете кухни е липсата на свинско, но във всичко останало се различават значително. Евреите консумират малко месо и много зеленчуци и плодове. Рибата често присъства в менюто им, но и там имат интересно ограничение наложено от религията. Евреите не ядат риба която няма люспи, както и миди, раци, и други морски мекотели. Всичко това за тях е нечиста храна. Шарана, недолюбван в Европа, е на особена почит в Израел. Друго ограничение в еврейската кухня отново наложено по религиозни причини е забраната за смесване в едно хранене на мляко, млечни произведения и месо. В резултат сутрин на закуска ни предлагат поне десетина вида сирене, още толкова вида плодови млека и кремчета, но няма шунчица, няма наденички, нито беконче. Липсата на месо е компенсирана от дузина различни видове риба, но риба на закуска идва малко прекалено екзотично за българския вкус. За вечеря разкошно телешко задушено, но пък десертите … Като изключим плодовете всички останали сладкиши които ни предлагат са приготвени без употребата на млеко и млечни продукти, а това ги прави прекалено тежки и малко клисави за нашия вкус .
Изобщо ограниченията наложени от религията в Израел са доста. Интересно че ги спазват всички, а преобладаващото мнозинство от израелтяните са хора атеисти. В еврейските религиозни книги съществуват над шестстотин правила и ограничения които трябва да спазваш ако искаш да си добър евреин. Въпреки това точно описание на добрия евреин в Израел съществуват над трийсет основни религиозни секти. Както вече казах цяло евреите са атеисти, но все пак двайсетина процента от тях са ортодоксални вярващи. Това е интересна прослойка на еврейското общество. Тяхното занимание е да четат религиозните книги и да се молят. Друго не работят. Всичко от което имат нужда им се осигурява от синагогите. Тъй като общо взето това е недолюбвана част от обществото правителството се е постарало да ги събере да живеят в отделни градчета, но това не означава че другаде няма да ги срещнете. Навсякъде са.
Друго което веднага се набива в очите ни е безкрайно натоварения и в същия момент безкрайно коректен трафик. За седмица престой в Израел не видяхме нито едно пътно транспортно произшествие, а прекарахме доста часове по пътищата. Не само че не видяхме произшествие, но дори нито веднъж не попаднахме в затруднена ситуация. Заслуга за това има и страхотната организация на движението. Почти всяко кръстовище извън населено място е оформено като кръгово. Особено там където се пресичат, или съединяват по-натоварени пътища. Прави впечатление и отношението на водачите. Наблюдавах шофьора на нашия автобус. Пътуваме по главен път. В далечината се вижда че от второстепенен път една кола чака да се включи в движението. Минаваме покрай нея без никакво внимание. Ако обаче чакащите коли са две, три или повече шофьора умишлено намаляваше скоростта и така даваше възможност на една, или две коли да се включат в трафика. И това винаги, независимо от това колко сме пътували или още колко ни остава да пътуваме. Имах чувството че го прави автоматично. Така както той осигуряваше път така и на нас други шофьори даваха възможност да се включим без проблем в движението.
Израел определено е военизирана държава. За седмица престой полицейска кола видяхме само веднъж, и тя осигуряваше път на няколко пожарни които летяха на някъде. Навсякъде обаче ще видите войници които спокойно си патрулират с автомати в ръце. До толкова често ги срещахме че скоро започнахме да не ги забелязваме. В Израел военната служба е задължителна. В казармата влизат всички, и мъже и жени, след като навършат осемнайсет години. Мъжете служат три години, а жените две. В казармата не влизат само децата на ортодоксалните евреи. Службата в казармата освен основно задължение носи и някои привилегии. Младежи които са служили в специалните части, или са карали курсове и са достигнали офицерско звание по-късно влизат в университета в желаната от тях специалност с предимство.
Умишлено ще пропусна и няма да коментирам най-важната тема когато става дума за Израел. Темата свързана с отношението на Израел с нейните съседи. Въпроса е силно политизиран, комплициран, и за съжаление без решение поне в близко бъдеще. В началото на деветдесетте се появява малък лъч надежда който обаче е прекъснат с убийството на израелския министър председател Ицхак Рабин. Убит за съжаление не от палестински, а от еврейски фундаменталист. Четвърти ноември, когато се е случило това, е обявен за национален ден на памет за Рабин. На негово име е кръстен площада където е застрелян. Минахме с автобуса покрай паметника издигнат на лобното му място, но не спряхме. Имам чувството че израелците искрено се срамуват от тази случка и не обичат да говорят на тази тема.

Край.

Мога да пиша още дълго, но чувствам че вероятността да ви досадя, и да напиша някоя глупост, се увеличава значително. Извинявам се за това че вероятно някъде не съм бил точен, или прекалено приказлив, но впечатленията в главата ми все още са прекалено силни. Може би трябваше да изчакам още месец, два и тогава да ви разкажа за това пътуване. Разказа ми гарантирано щеше да е хем по-кратък, хем по точен, ама сърце не трае.
Искрено ви пожелавам да ви се отвори възможност и да видите с очите си тези интересни места.
Аватар
desi_slava
Баш кафе майстор
Мнения: 2774
Регистриран на: Дек 13, '09, 11:39
Местоположение: СеВлИеВо
Дал благодарност: 42 пъти
Получил благодарност: 106 пъти

Re: ИЗРАЕЛ - Непознатият

Мнение от desi_slava »

Scleri, :tzvetentze:
Благодаря!
Благодаря ти за уникалната разходка !
Умишлено изчаках да завършиш разказите си , за да се потопя в тази различна атмосфера!
Разказваш толкова увлекателно,че изчетох всичко на един дъх!С нетърпения очаквам някое от следващите ти пътешествия!
От сърце ти ги пожелавам!
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”