САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от scleri »

Колебаех се дали да ви занимавам с моята не планирана, внезапна, и преминала на един дъх разходка до Санторини.
В „ Приключенията на Тити”, в един разкошен пътепис в три части, Тити е казала всичко което трябва да се каже, и е показала всичко което трябва да се покаже за и от Санторини. При това много емоционално, и с куп разкошни снимки.
След това реших че аз мога да ви бъда полезен като погледна Санторини от една друга, малко по - практична гледна точка. Да съм полезен не толкова за тези които искат да научат нещо ново за Санторини, колкото за онези които се канят да го посетят. Седнах и започнах. Получи се едно голямо ах и ох. Разбрах че емоциите са все още прекалено силни, и че е нужно още малко време нещата в главата ми да се избистрят. Изтрих всичко и сега, месец по-късно, опитвам отново.

Част първа – Както всяко приключение и това започва с пътуването.

За тази есен бяхме планирали една малко по-далечна дестинация. Платихме още в началото на лятото и с нетърпение чакахме да дойде края на септември. Пет дена преди датата ми се обадиха че отпътуването се отлага със седмица. Не беше болка за умиране. Просто трябваше да почакаме още малко. В началото на октомври, точно на рождения ми ден, ново обаждане донесе лошата вест - пътуването окончателно отпада тъй като не е достигнат нужния минимум от записани туристи. Разочарованието беше голямо. От фирмата бяха любезни да се опитат да ни утешат като ни предложиха да тръгнем с тях до друга желана цел – Санторини. Имаше само една неприятна подробност – тръгването е на другия ден. Освен това като допълнителен бонус заради офертата в стил „ супер Ласт минуте „ цената беше само 400 лв. Аз съм порода „ везни” и когато жената ме изпрати на пазара три пъти минавам край всички маси докато избера килограм картофи, но пет дена на Санторини само за 400 лева беше оферта която не се нуждае от продължително обмисляне. Трябваха ни точно три секунди да вземем решение, и още три часа за да стегнем куфарите. В осем вечерта на следващия ден бяхме в автобуса на път към ГКПП Капитан Петко войвода. След тринайсет часово полусънно пътуване в девет сутринта спираме за малко по-дълга почивка в крайпътно заведение на един хвърлей от Атина. Глътка свеж въздух, голямо силно еспресо с два топли кроасана, и изведнъж с изненада открих че деня е слънчев, небето лазурно синьо, а пред мен е един ден изпълнен с нови открития. В десет бяхме вече в сърцето на Атина. Мълчаливо се възхищавам на шофьора който като факир се провира из трафика по характерен за някоя близко източна отколкото за европейска столица. / Атина е в първата десетка на най-опасните за шофиране столици в света. Най-вече заради това че пътните знаци са на гръцки, и липсват указателни табели /. Гледам през прозореца на автобуса и се чудя. В Атина съм идвал и преди, но това което виждам не е Атина. От последното ми идване промените са големи. Улиците / поне в центъра / пълни с мигранти. През две, три сгради изоставена, запустяла. Затворени магазини. Гледката е малко подтискаща. Тъй като е рано за хотела правим една бърза автобусна обиколка из града.
След десетина минути сме пред Арката на Адриян.

Изображение

Величествена осемнайсет метрова врата изработена изцяло от мрамор в коринтски стил, арката е издигната през 131 година след Христа когато войските на император Адриян завладяват града. Интересни са надписите от двете страни на арката. На тази, която гледа към Акропола пише: "Това е Атина, градът на Тезей", а на другата - "Това е градът на Адриан, не на Тезей". Арката е издигната на древен път, който някога е свързвал новият римски град със старата Атина.
На запад от арката се вижда Акропола който ние ще посетим след обяд.

Изображение



Само на стотина метра от Арката на Адриян се намира най-големият храм на Зевс, или по-скоро това което е останало от него.

Изображение

Работата по храма е започнала още в шести век преди Христа. Строителството се проточило цели шестстотин и петдесет години. От сто и четирите коринтски колони с които бил украсен храма са оцелели само петнайсетте които виждате на снимката. Те все пак дават някаква представа за това колко внушителен е бил храма със своята почти сто метрова дължина и четирсет метра ширина / без малко цяло футболно игрище / Колоните са високи седемнайсет метра.
След като прекарваме почти половин час на това интересно място се товарим бързо в автобуса и скоро се изсипваме пред първия олимпийски стадион в Атина.

Изображение

Стадион Панатенаик е построен някъде около триста и трийста година преди Христа. Древните находчиво са използвали една ниша между два съседни хълма и сравнително лесно построили огромен за времето си стадион. Предполага се че тогава е побирал трийсет хиляди души. През Римско време стадионът е бил използван като арена и е били добавени дъгата свързваща двете трибуни, и стена в северната му част която сега липсва. След разпада на Римската империя стадиона е забравен за около 1500 години. Когато в края на деветнайсти век по идея на Пиер дьо Кубертен света се връща към олимпийските игри отново се сещат за древния стадион. С щедрата помощ на гръцки бизнесмени стадиона е възстановен и реконструиран изцяло. На него са открити и проведени първите съвременни олимпийски игри през лятото на 1896 година. Стадиона е отново домакин на олимпийски игри през 2004 година, и това вероятно е за последно защото размерите и формата му не отговарят на съвременните изисквания. В момента гърците го използват основно за културни мероприятия. Интересна особеност – това е единствения изцяло мраморен стадион в света.
Става дванайсет и ние се насочваме към хотела в който ще нощуваме. От вън хотелчето е много приветливо. Настаняват ни учудващо бързо за гръцките стандарти. Оказа се че тук ми е писано да срещна моят рекорд изненада за това пътуване. През половин вековния си живот съм виждал хотелски стаи всякакви. И големи и малки, и чисти и отчайващо занемарени. Тази беше учудващо миниатюрна. Два на три метра / моят гараж е четири пъти по-голям / Две легла с тясна пътечка между тях. В ляво от вратата малка писалищна масичка с едно столче. В дясно от врата една ниша метър на метър и нещо в която се намира банята и тоалетната. Мястото е толкова малко че не е останало за врата. Вместо това виси една тънка найлонова завеска. Миниатюрността на стаята се подчертава от почти четири метровата височина на нейния таван. И тази миниатюрна стаичка кутийка няма прозорец. Представете си асансьор с две легла и тоалетна в единия ъгъл. Представата за пътуващото съоръжение се допълва от монотонното бучене на някаква вентилационна система която се включва след като пуснете тока в помещението. След време по-малко от това което отделихте да прочетете моето описание аз съм отново пред рецепцията. Собственика никак не е изненадан от моето появяване и мълчаливо ми подава друг ключ. Новата ни стая е с половин метър по-голяма, но това е достатъчно банята да си има врата / плъзгаща / и радост за очите имаме прозорче което дори се отваря. Трябва да съм честен. Стените, пода, мебелите, спалното бельо, банята. Всичко е здраво и блести от чистота. Само дето стаята е по-скоро килерче. Имаме три часа за почивка и освежаване.
В четири часа отново сме на вън. Предстои ни традиционната за такива екскурзии пешеходна обиколка. Хващаме метрото и след три спирки слизаме близо до Акропола. За разглеждането на този уникален комплекс ни се отпуска един час.

Изображение

При последното ни идване изкарахме на Акропола цял предиобед и не ни стигна. С интерес очаквахме да го видим пак, но откриваме че две години по-късно входния билет от 12 е станал 20 евро. С половинката ми решаваме че един час на Акропола не струва осемдесет лева, и оставаме в парка да изчакаме тези които за първи път идват на това място.
Северозападно от Акропола се намира един друг малко по-нисък хълм – Ареопагос. Предполага се че името идва от Арес – бога на войната и пагос – хълм. Римляните са го наричали Марс хил.
Този мраморен хълм е известен с две неща. На него в древна Атина се е събирал Ареопага. Това е бил нещо като съвет на старейшините. / Сената в древен Рим /. Той се е събирал за да решава всички важни проблеми, но след проведени през пети век преди Христа реформи повечето права на този съвет са отнети и той остава да функционира като висш съдебен съвет който се е събирал за тежки престъпления като убийства например. На хълма е имало два камъка. На единия е седял обвинителя, а на другия / камъка на срама / е седял обвиняемия. Сред християните този хълм е популярен с това че лично Апостол Павел е проповядвал тук. На мястото от където той е говорил пред събраните хора има паметна плоча.

Изображение

Сега този хълм е популярен сред туристите и със страхотната гледка която дава към северните квартали на Атина, и към хълма Ликавитос.

Изображение


Изображение

Ликавитос / път към светлината / е най-високата точка в Атина. От неговите почти триста метра над морското равнище се открива разкошна панорама към цяла Атина. При добро време от там се вижда дори пристанището в Пирея. За това хълма е любимо място и на атиняни и на гостите на града. На върха има малък храм носещ името на Св. Георги. Той е построен върху основите на стар / от римско време / храм носещ името на Пророк Илия. Сега гърците празнуват на това място празниците и на двамата светии. Малко под върха има кафе ресторант с панорамна площадка. До върха може да се стигне пеша / ще са ви нужни от четирсет минути до час в зависимост от подготовката която имате/. Ако не сте любител на пешеходните подвизи до върха можете да се качите и с лифт който тръгва от площад Плутарху.
След час групата в пълен състав поемаме надолу. Минаваме покрай Одеона на Ирод атик.

Изображение

Изображение

Според много специалисти това е вторият най-запазен, и най-добър древен амфитеатър в света. Построен е през втори век от новата ера със средства на Ирод Атик в памет на починалата му съпруга. Пространството, предназначено за публиката, е включвало 32 реда мраморни седалки, а капацитетът му е бил за около 5 000 зрители. За съжаление той е функционирал само стотина години защото век по-късно половин Атина, и одеона включително са разрушени от херулите при техните нашествия. Останки от театъра по-късно са били включени в отбранителната стена построена около Акропола. Открит е отново при започналите разкопки през деветнайсти век. В момента е реставриран до степен отново да може да се използва. На неговата сцена са пяли редица световни знаменитости като Мария Калас например. Мой приятел, имал удоволствието да присъства на концерт, твърди че акустиката е направо вълшебна, и на последния ред се чува така добре както и на първия. За наше съжаление одеона беше затворен и не можахме да го разгледаме отвътре. / Можете да видите снимки в нета /
Малко инфо. Разликата между амфитеатър и одеон е че последния е имал покривна конструкция. При този на Ирод Атик тя е била от кедрова дървесина.
Ние продължаваме смело, и за съжаление бързо, по тесните улички на квартала „Плака”. Това е най-стария квартал на Атина. Твърди се е бил заселен веднага след като Акропола престанал да бъде населено място. Много от къщите лежат върху наистина древни основи. Безброй магазинчета и уютни таверни които те приканват да поседнеш, но това е неудобството на организираното пътуване. Съобразяваш се с плана на групата. Подминаваме безбройните изкушения и излизаме на площад Синтагма. Многолюдната тълпа ни грабва и буквално отнася пред сградата на гръцкия парламент и паметника на незнайния войн.

Изображение

Уцелваме момента на смяната на караула пред паметника. Заедно с останалите туристи бясно щракаме с фотоапаратите.

Изображение

Изображение

Изображение


Поемаме надолу по булеварда и скоро се оказваме пред сградата на атинската академия на науките.

Изображение

Не знам колко са допринесли към световната наука атинските академици, но сградата им е призната за една от най-красивите неокласически сгради в света. От вън е богато украсена. От двете и страни на високи колони се виждат статуите на Аполон който свири на лира, и Атина Промахос която в пълно бойно снаряжение защитава града си. Двете статуи заедно със склуптурите на Сократ и Платон поставени на входа символизират древногръцкия дух на академията.
Стотина метра по-надолу по булеварда се намира ректората на Атинския университет. Една не по-малко красива и представителна сграда.

Изображение

Както си е редно след университета следва сградата на Атинската библиотека.

Изображение


Продължаваме по булеварда. Излизаме на прочутия площад Омония където само преди година кипяха страстите на гръцките протести. Скоро отново сме в хотелската си стаичка кутийка почти капнали от умора. Заспиваме бързо защото сутринта ще ставаме рано.
Ферибота за Санторини тръгва точно в седем и двайсет и пет. Събуждам се след няколко часа сън странно отпочинал.Адреналина от очакваното пътешествие си казва думата. Улиците са пусти в ранните съботни часове и петнайсетте километра от центъра на Атина / където беше нашият хотел / до пристанището в Пирея изминаваме бързо. Скоро сме на борда на огромния ферибот който ще ни превози до мечтания остров.
Поглед към пристанището на Пирея

Изображение

По-малкото братче на нашия ферибот:

Изображение

Сега малко за ферибота. Всеки който разказва за своето приключение Санторини мимоходом споменава че е стигнал до там с ферибот. Според мен това чудо на техниката заслужава малко повече внимание. Ферибота е голям. Да не кажа огромен. Най-големия във флотилията на фирма „ Блу стар фериес” . В трюма на ферибота има място за четиристотин и петдесет автомобила, а по трите му палуби спокойно се събират две хиляди и петстотин пътници. Ферибота предлага всички удобства така че осем часовото пътуване да се превърне в приятна почивка.
Салона в предната част на средната палуба.

Изображение


Едно от барчетата на борда.

Изображение

Секцията със места тип самолетна седалка. Вярно удобни седалки, но останалите салони с мека мебел са далеч по-комфортни и тези места пустеят.

Изображение


Ресторанта за бързо хранене от веригата „Гудис”.

Изображение

Специално за пасажерите от женски пол съблазнително магазинче.

Изображение



Това е откритата палуба в задната част на ферибота. При хубаво време, каквото уцелихме ние, тук се правят слънчеви бани, пие се кафе, човек се наслаждава на морето, околните острови, морският бриз. Усещането е не като за превозно средство от групата на обществения транспорт, а по-скоро като за круизна разходка.

Изображение


На борда има и фризьорски салон. Има дори специална кучешка тоалетна която сега съжалявам че не щракнах.
Най- комфортно се пътува в предната част на ферибота / след като слезете от ескалатора на първата пътническа палуба хуквате право напред / . Усещането като че ли седите в кафето на някой Мол. Тихо, чистичко, хладно. Работят няколко огромни телевизора. При хубаво време най-приятно и най-весело е на откритата палуба в задната част на ферибота/ като слезете от ескалатора тръгвате назад. Излизате през здрава желязна врата на задната палуба, и по външните стълби се качвате на задната част на втората палуба. Там е и най-комфортно, и най-прегледно. Можете да се качите още един етаж нагоре. Гледката е още по- добра, но там палубата е малка и няма много места за сядане, а е и по – открита и по ветровита. Цената която ще платите за удоволствието да пътувате в задната част е по-силния шум от двигателите. От време на време дори се усеща вибрацията от работата на механизмите.

Точно в седем и двайсет и пет ферибота се отделя от пирса и поема на път

Изображение


На изток от нас слънцето се показва любопитно да види на къде сме се запътили

Изображение


Ферибота пътува доста бързо. Един койнтейнеровоз тръгнал по негови си работи беше точица на хоризонта, но след половин час го настигнахме и подминахме.

Изображение



След няколко часово плаване ферибота влиза в първото пристанище по маршрута си. Парикия на остров Парос.

Изображение

Остров Парос е третия по големина от Цикладските острови. Популярен сред туристите заради пясъчните си плажове, и особено сред любителите на сърфинга заради постоянния северен вятър който духа тук почти през цялото лято. Парос е известен и с каменоломните си заради които е наричан белият остров. Там се е добивал най-снежно белия мрамор в цяла Гърция. От пароски мрамор са изработени някои от най - известните творби на древните гръцки художници като статуята на Венера милоска например. За последно пароски мрамор е използван за облицовката на гробницата на Наполеон. Една от най-големите забележителности на острова която заслужава да се види е църквата Екатонпалиани / църквата на стоте врати/. Тя се намира в западната част на централния град на острова – град Парикия. Това е най-старата непрекъснато използвана църква в Гърция. Според легендата на това място Света Елена, майката на Константин, първия християнски император на Византия, получила видение в което и било казано къде ще открие Светият кръст. Тя обещала да построи църква на това място, но починала преди да изпълни обещанието си. То било изпълнено през шести век от император Юстениан. Той наел за целта архитект на име Игнатий. Игнатий бил помощник на Исидор милетски – строител на Света София в Константинопол. Резултата бил толкова впечатляващ че Исидор не могъл да го понесе. Бутнал от покрива своя ученик Игнатий, който при падането си хванал за крака Исидор и така и двамата намерили смъртта си. Въпреки тази грозна случка двамата са увековечени на камък в задната част на северния двор на църквата. Самата църква е съставена от три взаимно свързани сгради. Планирана е да има деветдесет и девет врати и прозорци. Легендата разказва че когато Константинопол отново стане гръцки ще се отвори и скритата стотна врата.
На Парос слизат доста туристи, но почти толкова се качват на път към следващата си дестинация. Това спиране, слизане и качване става учудващо бързо. Двайсетина минути по-късно отново сме на път. Ферибота обикаля Парос и се насочва към следващата си цел – близкия остров Наксос.

Изображение

Наксос е най-големия остров от Цикладите. По времето на четвъртия кръстоносен поход когато цикладите са били под венецианско господство на Наксос е била столицата на самостоятелното херцогство което са представлявали островите.
Символ на острова е така наречената „Портара”, или портата на Наксос.

Изображение

Това е вратата, порта, на никога недовършения храм на Аполон който бил започнат като най-величествения храм на Аполон в света. По план той трябвало да бъде висок сто метра. Друга забележителност която може да се посети на острова е останалия от управлението на Венеция замък „ Делла рока Бароци” който се намира в стария град както и кулата „Белония”.

Изображение

Любопитен факт е че за разлика от повечето гърци по-голямата част от шест хилядното население на острова са католици. Това също е остатък от времената когато острова е владян от франките.
Според една легенда Тезей след като победил Минотавъра се отбил на Наксос. Той водел със себе си критската принцеса Ариадна. Същата която му помогнала да победи звяра, и да излезе от лабиринта. Само че бог Дионисий който живеел на Наксос се влюбил в Ариадна. Явил се в съня на Тезей, и поискал от него да изостави принцесата на острова. Тезей послушал бога и отпътувал сам. Дионисий искал да направи Ариадна своя жена, но тя не могла да преодолее раздялата с Тезей и сложила край на живота си.
Това на долната снимка също е ферибот.

Изображение

С него растоянието от Пирея до Санторини се изминава за три вместо за осем часа. Почти три пъти по-бързо, но и цената на билета е четири пъти по-висока - сто и двайсет евро. Ние пътуваме за скромните двайсет и осем евро. На този скоростен ферибот не качват камиони и автобуси което го прави неподходящ за нашата група Лятно време има и директни фериботи Пирея – Санторини. Цената за този бърз директен ферибот е 60 евро. Тази информация не е проверена. Така ми казаха, но аз лично не съм проверявал колко точно струва директния ферибот.
А това е лодчицата на някой сиромах който също е решил да се порадва на разкошната гледка която предлага наксоското пристанище.

Изображение


Скоро напускаме Наксос и се насочваме към предпоследния остров по пътя към нашата цел – остров Иос. Неголям остров известен с многобройните барове и нощни клубове които работят през летния сезон. Заради това изобилие той често е наричан парти остров, и е любима дестинация на младите.

Изображение

Изображение

Легендата разказва че в северната част на острова е погребан поета на всички поети – Омир. Това е и родния остров на майката на Омир.
Пристанището на Иос е дълбоко и тясно. Ферибота минава на една ръка разстояние от скалите на брега. Можеш да се пресегнеш и да си вземеш камъче.

Изображение

Изображение



Оставяме зад гърба си всички острови и почти цялото осем часово пътуване. Пред нас е голямата цел - Санторини.

Изображение
Аватар
къщичка
Кафе машина
Мнения: 4924
Регистриран на: Ное 6, '13, 12:46
Местоположение: с. Николово, Русенско
Дал благодарност: 94 пъти
Получил благодарност: 49 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от къщичка »

Страхотно! Майстор си на перото!
Чакам с нетърпение продължението.
Аватар
lenuza73
Кафе машина
Мнения: 3700
Регистриран на: Окт 3, '10, 18:27
Дал благодарност: 14 пъти
Получил благодарност: 18 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от lenuza73 »

:nod: Много хубав разказ за пътешествието ти с
Склери.. С огромен интерес го прочетох и чакам останалата част :tzvetentze:
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от ivanina »

За разказа няма и съмнение - Склери е майстор на изразните средства! :daaa:
...но аз изпаднах в транс- за миг почувствах че съм там на ферибота- рея поглед в безкрайната водна шир, а после щастливо крача по улиците на Атина с фотоапарат в ръце и снимам...снимам... :P
Благодаря за прекрасната екскурзия!...догодина пак... :daaa: :tzvetentze:
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
katina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1436
Регистриран на: Юни 7, '12, 18:46
Местоположение: Хасково
Дал благодарност: 64 пъти
Получил благодарност: 33 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от katina »

Много интересно и увлекателно, благодаря за подробностите в разказа ти Склери! С нетърпение чакам и продължението за Санторини!
Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
Аватар
serena
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1401
Регистриран на: Мар 20, '12, 20:25
Местоположение: Варна

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от serena »

И аз чакам с нетърпение продължението :dovolen: много увлекателно и забавно разказваш, Склери.
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от libra »

Повтарям се ,но много хубаво разказваш!И винаги е интересно да посетя "ново "място.
iv.tarlen
Баш кафе майстор
Мнения: 2384
Регистриран на: Юни 7, '16, 16:45
Местоположение: Казанлък

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от iv.tarlen »

Здравей Склери!Много ми хареса твоя разказ.Чета и се чудя откъде имаш толкова познания за
гръцката история.Много красиви снимки и страхотно описание към тях.Благодаря ти и се надявам да има
продължение тази история.
Аватар
desi_slava
Баш кафе майстор
Мнения: 2774
Регистриран на: Дек 13, '09, 11:39
Местоположение: СеВлИеВо
Дал благодарност: 42 пъти
Получил благодарност: 106 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от desi_slava »

Много обичам такива разкази :liubov2:
Благодаря , Склери! :tzvetentze:
И аз на опашката с пуканки и чакам продължение :D
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от kim »

Много интересно и увлекателно, Склери. :daaa: Все едно бях там, не е същото но все пак... :dovolen:
Замислих се, какъв ли им е поминъка на хората живеещи на тези острови?
Любопитна информация ни даваш, чакаме продължението.
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”