Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetime!

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Lois

Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetime!

Мнение от Lois »

Днес по случай че съм рожденичка, си взех day off от всичко и си останах вкъщи :) и така намерих време да ви споделя за едно пътуване, което ми се случи изневиделица в края на миналия месец.
The Floating Piers на Кристо и Жан Клод на езерото Изео! Позната на позната сподели във ФБ, че отива, и ние на бързо се групирахме, буквално в последния миг. Полетите бяха поскъпнали разбира се, но си струваше всяка стотинка, похарчена за тази тридневна лудост - пътешествие до плаващите кейове в Италия. Загубила съм тренинг да пиша пътеписи, затова няма да се простирам надълго и широко, ще оставя снимките сами да разказват. Който иска цифри и факти за последния проект на Кристо, може да намери много източници в нета, и на английски, и на български. Но да ви кажа, изживяването беше наистина неописуемо. Най-странното за мен беше, че в дните след това се чувствах така, сякаш още съм там, и емоцията ставаше все по-силна. Once in a lifetime, indeed. И нещо, за което да разказвам на внуците си :nod:

Разказ в телеграфен стил:
Вземаме уизеър до Бергамо, кацаме следобед. Вземаме си колата, настаняваме се в апартамента и отиваме на вечерна passeggiata из града.
Бергамо е малко градче, но си има всичко. И стар град, с тесни улици и високи порти.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Ходиш си по история.
Изображение

Пием бира на площада,
Изображение

зяпаме вековните стени и паважи,
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


вечеряме в прелестен ресторант в един вътрешен двор
Изображение

и се прибираме посред нощ с героичната мисъл да станем на другия ден в пет.
Букнали сме рентакар, предвидливо, но пък не можехме да си резервираме място за паркинг, защото не знаем номера на колата.
-------------------------------
идва втора част :)
Lois

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от Lois »

На първи юли си организираме един Джулай морнинг, като тръгваме на зазоряване, но се оказва късно - полицаите отбиват движението доста преди Сулцано. Паркираме в Изео, откъдето можехме да сме резервирали билети за корабче, но уви, не сме. И не само че не сме, но и не разбираме, че сме точно пред спирката на шатъла, който отива до Сулцано. Поемаме пеш с още неколцина като нас ентусиасти, с идеята че по брега, по брега, и ще стигнем. Даже пием кафе и ядем сладолед по пътя, защото, щом като си в Италия... нали.
Изображение

В един миг пешеходни полицаи ни отбиват от шосето и ни сочат някакви съмнителни стълби между къщите. Оказва се, че трябва да минем по т.нар. Виа Антика, която е една пътека, минаваща доста високо над езерото. И така едни към 5-6 километра по баирите.

Изображение
пътеката минава и покрай къщи, скрити зад ей такива врати
Изображение

Но пък сме възнаградени с гледка от птичи поглед към инсталацията на отсрещния бряг!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Вървим, и още вървим, и пътеката става все по-стръмна, докато накрая дребна табелка вече сочи надолу, по такъв стръмен наклон, че само мисълта да се върнем обратно в края на деня ме хвърля в студена пот
Изображение
Изображение

В крайна сметка слизаме. И попадаме на... опашката на всички Опашки на света. Само дето още не го знаем. Нареждаме се кротко и зачакваме.
Изображение

и чакаме и чакаме и чакаме и от облачната сутрин не остава и следа и тя рязко преминава в най-горещия предиобед че и обед, които можете да си представите, още повече в пресата на хиляди морни и потни тела.
В крайна сметка, след едночасов и половина преход по баирите и почти три часа в пресата на опашката, тълпата се разтваря и попадаме на кея. Въпреки че хората са адски много и тук, чувството за несравнима свобода е направо нереално.
Изображение
Съмнявам се, че Кристо си е представял тази част от преживяването по този начин, но определено италианските власти се бяха погрижили да подсилят емоциите :mrgreen:

ииии... трета част, че да не лагва нета :)
Lois

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от Lois »

Най-после стъпваме върху водата. Първото нещо, за което си давам сметка, освен че вече съм там, е че там са и десетки хиляди други хора. Хора, хора, хора, всякакви хора - млади, стари, бели, черни, жълти, по бански, по сутиени, с туристически обувки, боси, с фереджета и забрадки, с деца, с бебета, с кучета, с бастуни, с патерици, с бебешки колички, с инвалидни колички. На всички ни е топло, ама много топло - сянка няма никъде. Обаче никой не се оплаква. Всички са някак щастливи, свободни. И вървят. Просто ходят по шафрановите пътеки, които Кристо е спуснал над водите на Изео, и оставят вятъра да охлажда лицата им.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Време е за Feety - снимка на краченцата на фона на жълтото :)
Изображение

Стигаме до Монте Изола - остров насред езерото с няколко малки скупчвания на къщи.
Изображение

Грабваме по една студена бира и се опитваме да се скрием в сянката на тесните улички. Всички се опитват да се скрият в сянката им! Толкова посетители пред вратите си местните никога не бяха виждали.
Изображение

Изображение

Леко отпочинали и тръгваме отново - колкото по-напред отиваме, толкова по-ярко жълт и чист става платът на покритието.
Изображение

Жегата е неописуема, и е точно един и половина. Всяка маслинена сянка е заета от насядали и налягали посетители. Цикадите са просто оглушителни.
Изображение

Вървиш, и не можеш да мислиш твърде много - но всички около теб не спират, като някакво поклонничество, път, който трябва да се измине.
Изображение

Изкарваме голям късмет и сядаме на сянка под едни цъфнали храсти в дворчето на един бар точно над водата -
Изображение

оказва се най-скъпата сянка в историята на това пътуване, но се оказва животоспасяваща.
Изображение

На всичко отгоре гледката е изумителна!
Изображение

Изображение

Няколко студени води, капрезе на клечка, бири и сладоледи по-късно, вече можем да изпълзим изпод сянката и да довършим пътя до край.
Изображение

Кейът ни води към островчето Сан Паоло, частна собственост на семейство Берета, да, онези същите оръжейните Берета. То е изцяло обградено с правилна правоъгълна форма, и всъщност е единственото място, осигуряващо сянка в този час на деня. Тук всички вече седят, лежат и отмарят, а слънцето върви към залез.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Време е и ние да тръгваме.
Съжалявам само, че не останахме до мрак, защото кейовете се оказаха осветени нощем, но... това ще го сложим в графата "другия път". Само дето друг път няма да има.
The Floating Piers are permanently closed. Поне си везхме парченце от шафранено-жълтия плат, който беше покрил километрите, които извървяхме по водите на езерото Изео.
И поне този път взехме шатъла до паркинга, че иначе сигурно нямаше да мога да ви разкажа, там щях да си остана, из горите Изейски :hihihi:

ето тук уебсайта на проекта, ако имате интерес: http://www.thefloatingpiers.com" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от kim »

Lois, вълнуващо беше. Благодаря ти за разходката. :tzvetentze:
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
elena kirilova

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от elena kirilova »

Lois,това е уникално :o ,нереално красиво
сякаш си попаднал в друго измерение,магнетично и някак като,че ли окултно
благодаря ти,че го сподели с нас
за мен е изключително интерсно
Di_Va
Кафе машина
Мнения: 4867
Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
Дал благодарност: 307 пъти
Получил благодарност: 266 пъти

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от Di_Va »

И аз бях там, и ходих по водата благодарение на теб! Благодаря ти, Лоис за това пътешествие!
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от libra »

Както се казва-Наш човек в Изео :dovolen: Благодаря ти,била си на точното място ,в точното време.Природата е страхотна,била съм в Лугано и мога да я усетя.А и такъв проект,наистина веднъж в живота.Точно като поклонение.
Аватар
Emilly1212
Кафе машина
Мнения: 4357
Регистриран на: Май 10, '15, 21:16
Местоположение: Троян
Дал благодарност: 1655 пъти
Получил благодарност: 585 пъти

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от Emilly1212 »

Lois, невероятно пътешествие. Благодаря ти за този подарък, който ни направи на рождения си ден. :liubov:

Изключително интересно ми беше, изчетох те на един дъх, и ще препрочитам пак. А снимките.....уникални!! Красота! :daaa:
Най-важните неща на този свят са онези, които нямат етикет с цена, защото колкото и много да струват, не могат да бъдат нито купени, нито продадени!

Нашето любимо място - Emilly1212
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от Гео, граф »

Лоис, благодаря ти за уникалното изживяване :sbow: ! Със сигурност на живо е било :potekoha: :potekoha: :potekoha: ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim

Мнение от scleri »

Честит рожден ден на патерица. Много да слушаш, голяма да пораснеш.

Най-хубавото на такива пътувания в последния момент са трудностите и препятствията свързани тях. Прекарали сте си страхотно. Видели сте едно от чудесата на Кристо. Покрай вас и ние почуствахме за миг цялата лудост свързана с такива масови прояви. Сигурен съм обаче че след време когато емоциите поулегнат най-силен ще остане спомена за непланираната разходка по Виа Антика, и красотите които тя ви е показала.
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”