Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetime!
Модератор: scleri
Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetime!
Днес по случай че съм рожденичка, си взех day off от всичко и си останах вкъщи и така намерих време да ви споделя за едно пътуване, което ми се случи изневиделица в края на миналия месец.
The Floating Piers на Кристо и Жан Клод на езерото Изео! Позната на позната сподели във ФБ, че отива, и ние на бързо се групирахме, буквално в последния миг. Полетите бяха поскъпнали разбира се, но си струваше всяка стотинка, похарчена за тази тридневна лудост - пътешествие до плаващите кейове в Италия. Загубила съм тренинг да пиша пътеписи, затова няма да се простирам надълго и широко, ще оставя снимките сами да разказват. Който иска цифри и факти за последния проект на Кристо, може да намери много източници в нета, и на английски, и на български. Но да ви кажа, изживяването беше наистина неописуемо. Най-странното за мен беше, че в дните след това се чувствах така, сякаш още съм там, и емоцията ставаше все по-силна. Once in a lifetime, indeed. И нещо, за което да разказвам на внуците си
Разказ в телеграфен стил:
Вземаме уизеър до Бергамо, кацаме следобед. Вземаме си колата, настаняваме се в апартамента и отиваме на вечерна passeggiata из града.
Бергамо е малко градче, но си има всичко. И стар град, с тесни улици и високи порти.
Ходиш си по история.
Пием бира на площада,
зяпаме вековните стени и паважи,
вечеряме в прелестен ресторант в един вътрешен двор
и се прибираме посред нощ с героичната мисъл да станем на другия ден в пет.
Букнали сме рентакар, предвидливо, но пък не можехме да си резервираме място за паркинг, защото не знаем номера на колата.
-------------------------------
идва втора част
The Floating Piers на Кристо и Жан Клод на езерото Изео! Позната на позната сподели във ФБ, че отива, и ние на бързо се групирахме, буквално в последния миг. Полетите бяха поскъпнали разбира се, но си струваше всяка стотинка, похарчена за тази тридневна лудост - пътешествие до плаващите кейове в Италия. Загубила съм тренинг да пиша пътеписи, затова няма да се простирам надълго и широко, ще оставя снимките сами да разказват. Който иска цифри и факти за последния проект на Кристо, може да намери много източници в нета, и на английски, и на български. Но да ви кажа, изживяването беше наистина неописуемо. Най-странното за мен беше, че в дните след това се чувствах така, сякаш още съм там, и емоцията ставаше все по-силна. Once in a lifetime, indeed. И нещо, за което да разказвам на внуците си
Разказ в телеграфен стил:
Вземаме уизеър до Бергамо, кацаме следобед. Вземаме си колата, настаняваме се в апартамента и отиваме на вечерна passeggiata из града.
Бергамо е малко градче, но си има всичко. И стар град, с тесни улици и високи порти.
Ходиш си по история.
Пием бира на площада,
зяпаме вековните стени и паважи,
вечеряме в прелестен ресторант в един вътрешен двор
и се прибираме посред нощ с героичната мисъл да станем на другия ден в пет.
Букнали сме рентакар, предвидливо, но пък не можехме да си резервираме място за паркинг, защото не знаем номера на колата.
-------------------------------
идва втора част
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
На първи юли си организираме един Джулай морнинг, като тръгваме на зазоряване, но се оказва късно - полицаите отбиват движението доста преди Сулцано. Паркираме в Изео, откъдето можехме да сме резервирали билети за корабче, но уви, не сме. И не само че не сме, но и не разбираме, че сме точно пред спирката на шатъла, който отива до Сулцано. Поемаме пеш с още неколцина като нас ентусиасти, с идеята че по брега, по брега, и ще стигнем. Даже пием кафе и ядем сладолед по пътя, защото, щом като си в Италия... нали.
В един миг пешеходни полицаи ни отбиват от шосето и ни сочат някакви съмнителни стълби между къщите. Оказва се, че трябва да минем по т.нар. Виа Антика, която е една пътека, минаваща доста високо над езерото. И така едни към 5-6 километра по баирите.
пътеката минава и покрай къщи, скрити зад ей такива врати
Но пък сме възнаградени с гледка от птичи поглед към инсталацията на отсрещния бряг!
Вървим, и още вървим, и пътеката става все по-стръмна, докато накрая дребна табелка вече сочи надолу, по такъв стръмен наклон, че само мисълта да се върнем обратно в края на деня ме хвърля в студена пот
В крайна сметка слизаме. И попадаме на... опашката на всички Опашки на света. Само дето още не го знаем. Нареждаме се кротко и зачакваме.
и чакаме и чакаме и чакаме и от облачната сутрин не остава и следа и тя рязко преминава в най-горещия предиобед че и обед, които можете да си представите, още повече в пресата на хиляди морни и потни тела.
В крайна сметка, след едночасов и половина преход по баирите и почти три часа в пресата на опашката, тълпата се разтваря и попадаме на кея. Въпреки че хората са адски много и тук, чувството за несравнима свобода е направо нереално.
Съмнявам се, че Кристо си е представял тази част от преживяването по този начин, но определено италианските власти се бяха погрижили да подсилят емоциите
ииии... трета част, че да не лагва нета
В един миг пешеходни полицаи ни отбиват от шосето и ни сочат някакви съмнителни стълби между къщите. Оказва се, че трябва да минем по т.нар. Виа Антика, която е една пътека, минаваща доста високо над езерото. И така едни към 5-6 километра по баирите.
пътеката минава и покрай къщи, скрити зад ей такива врати
Но пък сме възнаградени с гледка от птичи поглед към инсталацията на отсрещния бряг!
Вървим, и още вървим, и пътеката става все по-стръмна, докато накрая дребна табелка вече сочи надолу, по такъв стръмен наклон, че само мисълта да се върнем обратно в края на деня ме хвърля в студена пот
В крайна сметка слизаме. И попадаме на... опашката на всички Опашки на света. Само дето още не го знаем. Нареждаме се кротко и зачакваме.
и чакаме и чакаме и чакаме и от облачната сутрин не остава и следа и тя рязко преминава в най-горещия предиобед че и обед, които можете да си представите, още повече в пресата на хиляди морни и потни тела.
В крайна сметка, след едночасов и половина преход по баирите и почти три часа в пресата на опашката, тълпата се разтваря и попадаме на кея. Въпреки че хората са адски много и тук, чувството за несравнима свобода е направо нереално.
Съмнявам се, че Кристо си е представял тази част от преживяването по този начин, но определено италианските власти се бяха погрижили да подсилят емоциите
ииии... трета част, че да не лагва нета
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
Най-после стъпваме върху водата. Първото нещо, за което си давам сметка, освен че вече съм там, е че там са и десетки хиляди други хора. Хора, хора, хора, всякакви хора - млади, стари, бели, черни, жълти, по бански, по сутиени, с туристически обувки, боси, с фереджета и забрадки, с деца, с бебета, с кучета, с бастуни, с патерици, с бебешки колички, с инвалидни колички. На всички ни е топло, ама много топло - сянка няма никъде. Обаче никой не се оплаква. Всички са някак щастливи, свободни. И вървят. Просто ходят по шафрановите пътеки, които Кристо е спуснал над водите на Изео, и оставят вятъра да охлажда лицата им.
Време е за Feety - снимка на краченцата на фона на жълтото
Стигаме до Монте Изола - остров насред езерото с няколко малки скупчвания на къщи.
Грабваме по една студена бира и се опитваме да се скрием в сянката на тесните улички. Всички се опитват да се скрият в сянката им! Толкова посетители пред вратите си местните никога не бяха виждали.
Леко отпочинали и тръгваме отново - колкото по-напред отиваме, толкова по-ярко жълт и чист става платът на покритието.
Жегата е неописуема, и е точно един и половина. Всяка маслинена сянка е заета от насядали и налягали посетители. Цикадите са просто оглушителни.
Вървиш, и не можеш да мислиш твърде много - но всички около теб не спират, като някакво поклонничество, път, който трябва да се измине.
Изкарваме голям късмет и сядаме на сянка под едни цъфнали храсти в дворчето на един бар точно над водата -
оказва се най-скъпата сянка в историята на това пътуване, но се оказва животоспасяваща.
На всичко отгоре гледката е изумителна!
Няколко студени води, капрезе на клечка, бири и сладоледи по-късно, вече можем да изпълзим изпод сянката и да довършим пътя до край.
Кейът ни води към островчето Сан Паоло, частна собственост на семейство Берета, да, онези същите оръжейните Берета. То е изцяло обградено с правилна правоъгълна форма, и всъщност е единственото място, осигуряващо сянка в този час на деня. Тук всички вече седят, лежат и отмарят, а слънцето върви към залез.
Време е и ние да тръгваме.
Съжалявам само, че не останахме до мрак, защото кейовете се оказаха осветени нощем, но... това ще го сложим в графата "другия път". Само дето друг път няма да има.
The Floating Piers are permanently closed. Поне си везхме парченце от шафранено-жълтия плат, който беше покрил километрите, които извървяхме по водите на езерото Изео.
И поне този път взехме шатъла до паркинга, че иначе сигурно нямаше да мога да ви разкажа, там щях да си остана, из горите Изейски
ето тук уебсайта на проекта, ако имате интерес: http://www.thefloatingpiers.com" onclick="window.open(this.href);return false;
Време е за Feety - снимка на краченцата на фона на жълтото
Стигаме до Монте Изола - остров насред езерото с няколко малки скупчвания на къщи.
Грабваме по една студена бира и се опитваме да се скрием в сянката на тесните улички. Всички се опитват да се скрият в сянката им! Толкова посетители пред вратите си местните никога не бяха виждали.
Леко отпочинали и тръгваме отново - колкото по-напред отиваме, толкова по-ярко жълт и чист става платът на покритието.
Жегата е неописуема, и е точно един и половина. Всяка маслинена сянка е заета от насядали и налягали посетители. Цикадите са просто оглушителни.
Вървиш, и не можеш да мислиш твърде много - но всички около теб не спират, като някакво поклонничество, път, който трябва да се измине.
Изкарваме голям късмет и сядаме на сянка под едни цъфнали храсти в дворчето на един бар точно над водата -
оказва се най-скъпата сянка в историята на това пътуване, но се оказва животоспасяваща.
На всичко отгоре гледката е изумителна!
Няколко студени води, капрезе на клечка, бири и сладоледи по-късно, вече можем да изпълзим изпод сянката и да довършим пътя до край.
Кейът ни води към островчето Сан Паоло, частна собственост на семейство Берета, да, онези същите оръжейните Берета. То е изцяло обградено с правилна правоъгълна форма, и всъщност е единственото място, осигуряващо сянка в този час на деня. Тук всички вече седят, лежат и отмарят, а слънцето върви към залез.
Време е и ние да тръгваме.
Съжалявам само, че не останахме до мрак, защото кейовете се оказаха осветени нощем, но... това ще го сложим в графата "другия път". Само дето друг път няма да има.
The Floating Piers are permanently closed. Поне си везхме парченце от шафранено-жълтия плат, който беше покрил километрите, които извървяхме по водите на езерото Изео.
И поне този път взехме шатъла до паркинга, че иначе сигурно нямаше да мога да ви разкажа, там щях да си остана, из горите Изейски
ето тук уебсайта на проекта, ако имате интерес: http://www.thefloatingpiers.com" onclick="window.open(this.href);return false;
- kim
- Наркоман
- Мнения: 13536
- Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
- Дал благодарност: 164 пъти
- Получил благодарност: 261 пъти
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
Lois, вълнуващо беше. Благодаря ти за разходката.
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
Lois,това е уникално ,нереално красиво
сякаш си попаднал в друго измерение,магнетично и някак като,че ли окултно
благодаря ти,че го сподели с нас
за мен е изключително интерсно
сякаш си попаднал в друго измерение,магнетично и някак като,че ли окултно
благодаря ти,че го сподели с нас
за мен е изключително интерсно
-
- Кафе машина
- Мнения: 4891
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 352 пъти
- Получил благодарност: 279 пъти
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
И аз бях там, и ходих по водата благодарение на теб! Благодаря ти, Лоис за това пътешествие!
-
- Наркоман
- Мнения: 11642
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 90 пъти
- Получил благодарност: 62 пъти
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
Както се казва-Наш човек в Изео Благодаря ти,била си на точното място ,в точното време.Природата е страхотна,била съм в Лугано и мога да я усетя.А и такъв проект,наистина веднъж в живота.Точно като поклонение.
- Emilly1212
- Кафе машина
- Мнения: 4385
- Регистриран на: Май 10, '15, 21:16
- Местоположение: Троян
- Дал благодарност: 2068 пъти
- Получил благодарност: 693 пъти
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
Lois, невероятно пътешествие. Благодаря ти за този подарък, който ни направи на рождения си ден.
Изключително интересно ми беше, изчетох те на един дъх, и ще препрочитам пак. А снимките.....уникални!! Красота!
Изключително интересно ми беше, изчетох те на един дъх, и ще препрочитам пак. А снимките.....уникални!! Красота!
Най-важните неща на този свят са онези, които нямат етикет с цена, защото колкото и много да струват, не могат да бъдат нито купени, нито продадени!
Нашето любимо място - Emilly1212
Нашето любимо място - Emilly1212
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
Лоис, благодаря ти за уникалното изживяване ! Със сигурност на живо е било ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: Плаващите кейове на Кристо и Жан Клод: Once in a lifetim
Честит рожден ден на патерица. Много да слушаш, голяма да пораснеш.
Най-хубавото на такива пътувания в последния момент са трудностите и препятствията свързани тях. Прекарали сте си страхотно. Видели сте едно от чудесата на Кристо. Покрай вас и ние почуствахме за миг цялата лудост свързана с такива масови прояви. Сигурен съм обаче че след време когато емоциите поулегнат най-силен ще остане спомена за непланираната разходка по Виа Антика, и красотите които тя ви е показала.
Най-хубавото на такива пътувания в последния момент са трудностите и препятствията свързани тях. Прекарали сте си страхотно. Видели сте едно от чудесата на Кристо. Покрай вас и ние почуствахме за миг цялата лудост свързана с такива масови прояви. Сигурен съм обаче че след време когато емоциите поулегнат най-силен ще остане спомена за непланираната разходка по Виа Антика, и красотите които тя ви е показала.