Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята
Публикувано на: Май 27, '19, 14:46
Склери, да знаеш, че желанието ми да посетя Метеора се дължи колкото на любопитството ми да видя този изумителен релеф и невероятните строителни подвизи на средновековния гений, толкова и на твоите репортажи. Така че виновен си ! За което съм ти благодарна !
Аз няма да обяснявам за манастирския комплекс, Склери е повече от изчерпателен. Само ще се опитам да покажа пейзажи и ракурси, различни от неговите, та белким пообогатя малко темата.
За едноседмичната ни почивка твърдо бяхме решили да отидем да видим това шеметно място, в крайна сметка Шефа и мъжа на дъщеря ми си останаха с внука да си ходят на плаж, а ние с двете ми деца се метнахме към Тесалия. За Гърция бих поразказала, но не тя е тема на темата, само не мога да не спомена трите впечатляващи тунела на магистрала Е-75, които минават под югоизточните склонове на Олимп. Средния е дълъг над четири километра, може и повече. Добре де, как така тези хора са построили сложните технически съоръжения с по три ленти в посока, с работещи телефони и противопожарни табла на всеки 50 метра, с мощни вентилатори и осветление без нито една изгоряла лампа, с огромни аварийни изходи на всеки 250 метра и никъде, повтарям, никъде (!) нямаше протекъл таван, паднала замазка, разрушена апаратура! Защо те могат, а ние не ... Още се чудя ... Но да оставим това, да се съсредоточим върху приключението.
Да пътуваш с деца, макар и пораснали като моите, понякога си е живо изпитание. Тръгнахме късно, спирахме сто пъти и когато пристигнахме, разбрахме, че имаме по-малко от три часа време, в което манастирите работят за туристи. Всичко това, както и заплашителните буреносни облаци откъм Пинд, ни принуди да действаме доста бързо. Първо разгледахме Големия Метеор (Преображение Господне). Беше петък. Склери, да знаеш, че тълпите не са само в почивните дни ... Едвам се добрахме до входа и с мъка се разминавахме по тесните стълби със слизащите поклонници.
Поглед към Св. Варлаам. Май ...
Този манастирски двор неведнъж е показван от автора на темата, но и аз ще го покажа
Обичам да снимам прозорци
Тунелите в скалата колкото да се разминат двама души.
Въжена линия между два манастира
Подстъпите към Св.Варлаам (за съжаление беше затворен, но все пак се качихме догоре)
Неговата въжена линия е модернизирана с малка кабина.
Стената прелива в скалата и се споява в едно цяло
Оня мост, на който ти притреперват мартинките, когато погледнеш надолу
Не можех да спра да снимам. То накъдето и да погледнеш, трябва да снимаш! Въртях се като пумпал и снимах като обсебена. Половината от снимките са брак разбира се, голяма част от останалите не мога да локализирам, но ще ги сложа, пък вие си гледайте и не питайте. След малко продължавам
Аз няма да обяснявам за манастирския комплекс, Склери е повече от изчерпателен. Само ще се опитам да покажа пейзажи и ракурси, различни от неговите, та белким пообогатя малко темата.
За едноседмичната ни почивка твърдо бяхме решили да отидем да видим това шеметно място, в крайна сметка Шефа и мъжа на дъщеря ми си останаха с внука да си ходят на плаж, а ние с двете ми деца се метнахме към Тесалия. За Гърция бих поразказала, но не тя е тема на темата, само не мога да не спомена трите впечатляващи тунела на магистрала Е-75, които минават под югоизточните склонове на Олимп. Средния е дълъг над четири километра, може и повече. Добре де, как така тези хора са построили сложните технически съоръжения с по три ленти в посока, с работещи телефони и противопожарни табла на всеки 50 метра, с мощни вентилатори и осветление без нито една изгоряла лампа, с огромни аварийни изходи на всеки 250 метра и никъде, повтарям, никъде (!) нямаше протекъл таван, паднала замазка, разрушена апаратура! Защо те могат, а ние не ... Още се чудя ... Но да оставим това, да се съсредоточим върху приключението.
Да пътуваш с деца, макар и пораснали като моите, понякога си е живо изпитание. Тръгнахме късно, спирахме сто пъти и когато пристигнахме, разбрахме, че имаме по-малко от три часа време, в което манастирите работят за туристи. Всичко това, както и заплашителните буреносни облаци откъм Пинд, ни принуди да действаме доста бързо. Първо разгледахме Големия Метеор (Преображение Господне). Беше петък. Склери, да знаеш, че тълпите не са само в почивните дни ... Едвам се добрахме до входа и с мъка се разминавахме по тесните стълби със слизащите поклонници.
Поглед към Св. Варлаам. Май ...
Този манастирски двор неведнъж е показван от автора на темата, но и аз ще го покажа
Обичам да снимам прозорци
Тунелите в скалата колкото да се разминат двама души.
Въжена линия между два манастира
Подстъпите към Св.Варлаам (за съжаление беше затворен, но все пак се качихме догоре)
Неговата въжена линия е модернизирана с малка кабина.
Стената прелива в скалата и се споява в едно цяло
Оня мост, на който ти притреперват мартинките, когато погледнеш надолу
Не можех да спра да снимам. То накъдето и да погледнеш, трябва да снимаш! Въртях се като пумпал и снимах като обсебена. Половината от снимките са брак разбира се, голяма част от останалите не мога да локализирам, но ще ги сложа, пък вие си гледайте и не питайте. След малко продължавам