МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.
Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2635
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от scleri » ср ное 01, 2017 3:54 pm

Здравейте отново. Познайте от къде се завърнах снощи. Да. Познахте. Пътувах с една много приятна група хора. Прекарахме повече от чудесно. За самото пътуване няма да ви разказвам. Не е много за пример / може малки деца да прочетат туй писание / щото включваше шофиране на ръба на позволеното, таверни, гръцки танци и половин метров слой разхвърляни салфетки по пода на заведението.
Използвам случая да ви поразходя отново до това свято место, и да ви покажа по-отблизо манастира Св. Варлаам.
/ Кликвайте върху снимките. Ще станат по-добри за разглеждане. /

Класически поглед към втория по големина манастир на Метеора.

Изображение


Поглед от другата страна. Виждат се стълбите, построени в началото на двайсти век, даващи възможност на туристи и поклонници да посетят манастира.

Изображение


До тук може да се стигне с кола. Входа на манастира.

Изображение

Веднага след входа предстои преминаване по това никакво мостче. Общо взето адреналинно преживяване. Мостчето не е много стабилно, а е на височина приблизително на десет етажна сграда.

Изображение

Мостчето погледнато от манастира. Можете да прецените на каква височина се намира.

Изображение


Следва едно фитнес изкачване по стълбите до самия манастир. В интерес на истината не са кой знае колко много. Изкачването до някои други манастири е доста по-натоварващо, и по доста по- зле изглеждащи стъпала.

Изображение


Края на стълбата.

Изображение


Влизаме в двора на манастира.

Изображение

Изображение


Главния храм на манастира.

Изображение


Монашеските килии. За туристите достъпа до тях е забранен.

Изображение


Стълбите към храма.

Изображение


Предверието. Снимането вътре в църквата е забранено.

Изображение

Изображение


Палим свещичка. Миг на смирение. Връщаме се на панорамната тераса на манастира.

Изображение

Южно от Св. Варлаам, и малко по-ниско е манастира Св. Варвара по известен със старото си име Русану. Най-малкия. Женски манастир. В момента е обитавн само от пет монахини.

Изображение

Влизаме в музея към манастира. Снимането вътре е забранено.

Изображение

От музея отиваме към килера.

Изображение

Пред нас е най-голямото манастирско буре в цяла Гърция. Не знам дали монасите са успявали за една зима да изпият цялото му съдържание. Ако е така шапка им свалям. Бурето събира " само " шестнайсет хиляди литра вино. Това са около сто и шейсет " нормални" бурета.

Изображение

Изображение


Излизаме на оная площадка от която преди години в манастира са пристигали хора и товари. Това е рудана с който е издигана мрежата. Манастира е действащ. Не е музей. За това около рудана се виждат не особено лицеприятни гледки.

Изображение


От площадката е спуснато въже. Модерно. Стоманено. Спускано и вдигано от електрическа лебедка. С него в манастира се качват само товари. За монасите които не обичат да се качват по стълбите има кабинка задвижвана от електромотор. Някъде из по-старите ми постове има снимка на тази кабинка.

Изображение

Изображение

Представете си вместо тази метална кошница на въжето да виси конопена мрежа. Вие да сте в нея. Изкачването до манастира продължавало повече от половин час. До горе са грубо двеста и петдесет метра. Седите си в мрежата, вятъра я люлее, а вие спокойно си дремете. Едва ли някой някога е задрямвал в тази мрежа.

Неусетно е минало повече от час. Насочваме се към изхода.

Изображение

Отново по познатата стълба.

Изображение


По скалите наоколо е пълно с хора. Височината е над сто и повече метра. Обезопасителни парапети няма, а малки деца тичат нагоре надолу без това да предизвиква никакви емоции в майките им. Като знам как българските майки пищят на плажа представям си какво ще е ако из между тичащите тук дечица имаше поне едно българче.

Изображение


Ние поемаме към манастира Св. Троица.

Изображение

След десетина минути сме в подножието му.

Изображение

Изображение

Самият манастир съм ви го показвал за това вижте само стълбата която ни предстои да изкачим.

Изображение

От шестте отворени за туристи манастири този е най-труднодостъпен. Стълбата е дълга, стръмна и тясна. На две три места пътеката преминава през малки тунелчета. Гледката от панорамната площадка на манастира обаче си заслужава усилията.

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2635
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от scleri » чет апр 19, 2018 7:28 pm

Сървъра на който са качени снимките нещо се е скапал. Понеже не мога да редактирам мнението си ще го пусна отново със снимки качени в Снимка.бг.

Темата ви светна в червенко, видяхте в дясно Склери и решихте че тоя откачения пак е ходил на Метеора. Е, вярно че съм малко луднал на тая тема, но не чак толкова че да отида там през февруари. Там е най-красиво през май. Няма смисъл да влизам в лирически отклонения. Сещате се защо.
Сега в разгара на зимата, като гледам през прозореца слънцето навън не личи много да е зима, ама хайде . Та в разгара на зимата реших да ви покажа още някоя и друга непоказвана снимка от това вълшебно място. Ако още ви е интересна темата де. Ако не просто щракнете с мишката и отидете някъде където ви е по-интересно. Снимките са от миналата пролет.
За начало няколко снимки от Каламбака, градчето сгушено в полите на това природно чудо. / Някои снимки са правени през прозореца на автобуса или колата за това извинявайте за качеството. / / Още едни скоби - кликвайте върху снимките. Ще станат по-големи. /

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение



Малко природа без манастири :

Изображение

Изображение

Изображение


Панорамна гледка към четири от шестте действащи манастира. Най-долу, и най - в ляво е Св. Николай Анапавст, След него в дясно е малкият Русану /. След това най-в дясно е Варлаам, и най-високо най-големия - / Мегало Метеоро / Преображение Господне.

Изображение


Останалите два действащи манастира :

Света Троица.
Изображение


И Св. Стефан.
Изображение


Ако можете не ходете на Метеорите в събота или неделя. Ще заварите това:

Изображение

Изображение


Искам да ви покажа и пътечката водеща до най-трудно достъпния от всички манастири - Св. Троица.

Тръгвате по алеята водеща в подножието на скалата.
Изображение


Стигате до началото на стълбата.
Изображение

Изображение


В по-голямата си част стълбата е вкопана в скалата.
Изображение

Изображение


В горната си част пътеката минава по мостче което свързва двете скали.
Изображение


На две места пътеката минава през такива любопитни тунелчета.
Изображение



До тук всичко вече предполагам ви е до болка познато.
Имало е времена когато на Метеора е имало двайсет и четири манастира и още куп по малки обители. Сега по всички рекламни брошури пише че от тези двайсет и четири манастира са останали само шест. Само шест са действащите манастири. Освен тях има още два доста добре запазени които обаче не са обитаеми, а организираните групи не ги посещават защото са малко по - встрани. Искам да ви ги покажа.

Първият е Сретение Господне, познат още и като Ипапандис. За разлика от останалите манастири той не е построен на върха на някоя монолитна скала, а в една дълбока ниша в отвесната северна стена на една огромна скала. Ако отворите Уикипедия ще прочетете че манастира се намира в северната стена на скалата на която е най-големия манастир - Преображение Господне. Това не е точно така. Интересно че тази грешка се повтаря навсякъде. Вярно е че манастира е в ниша на северната стена, но не скалата на която е Големия Метеор , а на една скала доста по-на север. До манастира можете да стигнете по два начина. С кола или пеша. Ако не сте любители на дългите разходки трябва да знаете че пътя е по-скоро черен и е добре колата ви да е с повишена проходимост или достатъчно стара че да не държите много на нея. Тръгвате по пътя за Метеорите. Като излезете от селцето Кастраки в ляво от вас ще видите огромна скала. Това е Дуопиани. Веднага след нея в ляво има отбивка. Пътя е тесен, някога е бил дори асфалтиран. / Като ориентир . Петдесетина метра след тази отбивка има десен завой от който за първи път ще видите най-ниско разположения манастир - Св. Николай. / Ако уцелите отбивката трябва да знаете че сте грубо на километър и половина от Ипапандис. Малко преди това в ляво ще видите една кошара. Продължавате по пътя. След още двеста, триста метра ще стигнете втора кошара. Хубавият път свършва до там. По принцип път има и напред, но по-добре е да оставите колата там и да продължите пеша. До манастира има още не повече от двеста, триста метра.
Този маршрут можете да минете и пеша, ако оставите колата на някое уширение на главния път, но ако решите да се поразходите според мен е по-добре да ползвате пътеката която започва от паркинга пред Големия Метеор. Качвате се с колата до там. Намирате празно място където да паркирате, и издрапвате баира северно от паркинга. Няма ясно обозначено начало на пътеката. Няма и туристическата маркировка с която сме свикнали от нашите планини, но това не е голям проблем. Просто трябва да тръгнете нагоре и да намерите някоя пътека по която да тръгнете на изток. / Има няколко малки пътечки разположени една над друга, но всички се събират в началото на пътеката която ви трябва. На пътя между Големия Метеор и Варлаам / горе долу по средата / има едно местенце от където може да се слезе до една скала от която се открива хубава гледка към манастирите. Там има и беседка която може да ви служи за ориентир. Та точно срещу тази отбивка е най-добре да намерите място да изкачите склона на север. От там най-лесно ще намерите пътеката която ви трябва. Тръгвате по нея. Тя върви на изток, леко на североисток и изкачва склона. Точно на билото пътеката се разделя на две. Дясната продължава по билото, но тя не ви трябва. Тръгвате на ляво, и започвате леко да се спускате надолу и да навлизате в една гориста местност. След приблизително петстотин метра ще излезете на полянка в началото на една стръмна скала от която се открива чудна панорама. Можете да се отбиете за няколко минути. От тази полянка до манастира към който сте тръгнали ви остава още съвсем малко. Продължавате по пътеката. Наклона малко се увеличава, и скоро излизате на черен път. Ако тръгнете наляво съвсем скоро ще се окажете в подножието на скалата в която е разположен манастира. До манастира можете да се изкачите лесно по стълба построена в началото на двайсти век. Самият манастир обаче е необитаем и е въпрос на късмет дали ще можете да влезете в него. По време на най-активния сезон там има едно момче което посреща туристите, но няма гаранция че ще го сварите. Ако тръгнете на дясно пътеката ще ви изкачи до една поляна разположена на плоския връх на една по-ниска скала. На тази поляна има паметник на Тимиос Влахавас, гръцки хайдутин живял в края на деветнайсти век. Заловен и екзекутиран от турците. Национален герой за гърците. За гърците този герой може да е важен, но за нас къде къде е по-важна гледката която се открива от това място.
И след толкова много приказки ето ви две снимки от това място. Правени са от скалата на която е паметника на гръцкия хайдутин.

Изображение

Изображение


Растоянието от Големия Метеор до това интересно място е грубо километър, километър и нещо, но не повече от километър и половина. Ако ви води човек който вече е ходил ще стигнете за петнайсет минути. Ако сте сами ще вървите по-бавно защото ще търсите пътя, и ще ви трябват от двайсетина минути до половин час. Ако решите да се отбиете на онази панорамна полянка по пътеката за която ви споменах отделете още десетина минути за гледката която се открива от там.
На върха на скалата в която е Ипапандис, в югоизточната и част има останки от древен манастир който сега е в руини. Можете да ги видите докато вървите по пътеката, но са трудно забележими. Ако има с вас човек който вече е ходил може да ви ги покаже. / Не че са нещо кой знае колко интересно но все пак. /

Вторият необитаем манастир който искам да ви покажа също се не е построен на върха, а в нишата на една огромна скала. До него можете да стигнете по сравнително добър, но тесен асфалтов път. Както знаете Каламбака и Кастраки са две отделни селища, но на практика ако не внимавате трудно можете да кажете къде свършва едното и започва другото. Така че като излизате от Каламбака трябва много да внимавате. Буквално двайсетина метра след като излезето от Каламбака в дясно ще видите една отбивка. Пътя е тесен, и се изкачва стръмно нагоре. Асфалта е в доста лошо състояние, но е проходимо. Пътя заобикаля скалата от запад, завива на изток и буквално след двеста и петдесет метра стига до едно кръстовище. Ако продължите направо ще стигнете до Кастраки. Ако завиете на дясно след още сто и петдесет, двеста метра ще стигнете до малка православна църквичка. Оставяте колата там и продължавате пеша. След петдесет метра ще се изправите пред това :

Изображение


В ляво от манастира в по-малки ниши в скалата ще видите останки от монашески килии.

Изображение

Срам ме е да си призная, но не знам името на този манастир. За оправдание ще кажа че съм питал, но никой не можа да ми каже. Може би защото не знам гръцки, и не съм могъл да попитам правилните хора.
Ако пропуснете отбивката в края на Каламбака до това място можете да стигнете и от Кастраки. Като влезете в селото, някъде почти на центъра има отбивка в дясно която ще ви изведе до църквата на селото. Заобикаляте я от юг. Пътя завива на дясно, провира се между къщите и излиза в подножието на скалите. Много е красиво. В района има и туристически пешеходни пътеки които си заслужават да се извървят. От тази страна обаче без помощта на добра навигация трудно ще намерите пътя за това внимавайте за отбивката веднага след като излезете от Каламбака.

Едно предложение. Ако решите да се разходите до Ипападнис / Много е красиво и според мен си заслужава да се види / . Отворете Гугъл мапс. Минете в режим сателит, и вижте пътеката по която ви предстои да се разходите. Можете да си вземете Джи пи ес координатите на няколко контролни точки по маршрута и така ще сведете до нула вероятността да се загубите. То по принцип на това място трудно ще се загубите, но след като се помотаете известно време няма да можете да намерите манастира и ще се върнете. Не знам защо гърците не вземат да направят една елементарна маркировка на пътеката.
Като отворите Гугъл мапс и намерите Големия метеор. Гледайте на север от него. Ще видите една поредица от тесни скали подобна на гребен. Ипапандис се намира на северната стена на предпоследната скала от тази поредица. Последната скала е с плосък връх / зелена полянка / и на нея е хайдушкият паметник за който ви споменах. След това нагоре вече няма скали, а само гора.

Приятна разходка.

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2635
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от scleri » пон окт 29, 2018 10:14 pm

Здравейте групата.

Годината почти си отиде, а Склерито нищо не казва за Метеора. Решихте че ми е дошъл акъла, и съм си седнал на онова място дето завършва приличното име на гърба ми. И аз си бях повярвал че съм затворил тая страница, ама се оказа че много ми са слаби ангелите. На едни хора на които трудно мога да откажа нещо им трябваха точно пет минути за да ме кандърдисат / каква хубава английска думичка / да се възползваме от последните топли дни и да се разходим до това вече познато ви до болка место.
Нямах намерение да ви досаждам пак с тая тема, но както вече ви казах - Много са ми слаби ангелите. Обещавам обаче да съм кратък, и да ви покажа непоказвани, и интересни / според мен / гледни точки към това пре любопитно / според мен / местенце.

Поради причини неподлежащи на коментар тръгваме малко късно, и се оказваме пред Метеора почти на обяд. Спираме да хапнем в едно "ресторантче" точно пред вратите на Калампака. Спира ни не само гладът, но и гледката която се разкрива от това място. Ето пред вас природното чудо Метеора в целия си блясък.

Изображение


Изображение


Изображение


От тук вече се вижда и първият манастир - Свети Стефан.Вгледайте се добре в снимката. Точно над голямата бяла сграда в лявата част на снимката. Горе на билото.

Изображение


Не го виждате. Ами ето го.

Изображение


Хапваме набързо. Ресторантчето не е точно ресторант, а още по-малко ресторантЧЕ. По-скоро е нещо от типа на нашите заведения за бързо хранене на самообслужване. Само че приликата е много далечна, и се събира само в думичката " Самообслужване ". Заведението е доста голямо, но е по-чисто от аптека. На масите красиви покривки, приборите като в наш елитен ресторант. Можете да си изберете от над трийсет вида основно ястие, а десертите, салатите, и предястията са вероятно двойно повече. За съжаление собственика няма да ми плати за рекламата която му направих, но ако съдбата ви отведе на това място, и сте гладни влизайте без колебание. Като допълнителен плюс ще кажа че цените са съвсем поносими за нашия джоб. За един напълно приличен обяд ще ви стигнат десетина, петнайсет евро.

Хапваме и тръгваме. Снимки от манастирите няма да ви показвам защото вероятно вече няма какво по-различно да ви покажа. Искам обаче да съм полезен за тези които решат да видят с очите си единствения запазен, но необитаем, манастир до който няма да ви заведе нито една българска туристическа агенция - манастира Ипапандис снимки на който ви показах в предния си пост. В него като основен ориентир ви посочих скалата Дуопиани. Ето вижте я.

Изображение

Пред вас е Кастраки. В дясно / на снимката /, и пред него стърчи самотна скалата Дуопиани. Виждате главния път към манастирите който се вие " Ес " образно в селцето. Пред Дуопиани се вижда отклонението от главния път което ще ви отведе до Ипапандис. Ето го самия разклон погледнат на място.

Изображение

Видите ли това на долната снимка / манастира Св. Николай анапаст/значи сте подминали разклона.

Изображение


Ако случайно пропуснете и Св. Николай,на следващия завой ще видите руините от отдавна изоставен манастир.

Изображение


Както вече ви писах ако обичате пешеходните разходки до Ипапандис по-лесно, и по-приятно ще стигнете от паркинга пред Големия метеор - манастира Преображение Господне. Като основен ориентир ви дадох една беседка. Ето тази .

Изображение

Малко по-общ поглед към това място. Вижда се къде точно е разположена беседката / в средата на снимката. Там където едно човече върви по една широка пътека / В ляво от паркинга се вижда началото на пътеката която се вие нагоре, и влиза в храсталаците.

Изображение


Ето началото на пътеката отблизо.

Изображение


Хванете ли тази пътека, и горе на билото завиете на ляво няма начин да не намерите Ипапандис. Много хора чували за тоя манастир обикалят по другите пътеки / на това място те са доста / и след известно лутане се връщат разочаровани без да открият " неоткриваемия " ,според тях, манастир.

И понеже съм тук, и понеже съм се разписал отново не мога да не ви покажа още няколко интересни / според мен / снимки.

Стълбата към Големия метеор.

Началото:

Изображение

Тази врата вечер се залоства здраво въпреки че разбойници и пирати по тези места отдавна няма.

Изображение

Ние продължаваме през малко тунелче.

Изображение

До началото на стълбата.

Изображение


Стълбата нагоре.

Изображение


Изображение


Изображение


Запознайте се с бившите обитатели на манастира. Тия чиито черепи са по-бели са били праведни, и сега са в рая близо до Господ. Легендата не уточнява дали тия с по-тъмните черепи са в рая, но са далече от Господ, или са направо на онова другото, лошото, място.

Изображение


Както видяхте от по-предната снимка монахините които посещават манастира вървят по стълбата наравно с обикновените миряни, но мъжете монаси явно са по-мързеливи и ползват това чудо на техниката. / На което аз не бих се качил и за милион долара /

Изображение

Изображение


Тази количка се движи над терена на височината на поне двайсетина етажна сграда, а може и да е по-високо.


Ето я отново нашата позната. Модерните технологии не са чужди за божиите служителки.

Изображение


Лудостта на младостта. От наша гледна точка нищо кой знае какво, но скалата на която са се качили тия двама луди млади в ляво, в дясно и пред тях се спуска отвесно над триста метра, а терена на който са стъпили е всичко друго но не и равен и удобен за разходки.

Изображение


По тия места идват и едни хора дето нямат време да обикалят по пътя, и за това се изкачват по преките пътеки към манастирите. Виждате ги като две бели точици по десния ръб на скалата.

Изображение


Няма да ви отнемам повече от времето. Ако все още сте тук вижте как Гърция празнува националния си празник " Охи "на 28 -ми октомври. Охи на гръцки е не. На тази дата Гърция е казала Не на предложението за сътрудничество на Хитлер и плаща за това с дълга и тежка окупация.

Двайсет и осми октомври в Кавала, Гърция.

Изображение

Изображение

Изображение

Много млади, красиви хора. Много, много деца. Е армията им не е нищо особено. Половината бяха бая дебели чичковци.

Изображение

Потребителски аватар
alina
Кафе машина
Мнения: 3161
Регистриран: чет окт 31, 2013 9:36 am

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от alina » вт окт 30, 2018 9:01 am

Снимките ти са хубави, Склери, и сладкодумен си..разказа ти върви и се преплита досущ монастирските пътеки.. :daaa:
Само през целия разказа ти в главата ми беше въпроса :Откъде монасите върху скалата вземат вода?
Само тази страница е най-лошото, което може да се намери в повествованието ти..viewtopic.php?f=17&t=6536&start=15 щом на тази страница Престо :svekurva: се включи, значи намери стихията си ..(((
Трий всичко политическо в темата си..Относно архимандрита: възможно е възрастен е бил, на някои на тази възраст и на равно става лошо..Добре, че се качи ти сега на Метоорите, кой го знае след години и на теб може да стане лошо от качването :D

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2635
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от scleri » ср окт 31, 2018 8:16 pm

alina написа:
вт окт 30, 2018 9:01 am

Само през целия разказа ти в главата ми беше въпроса :Откъде монасите върху скалата вземат вода?

Права си Алина. Горе на скалата вода има само като вали дъжд. Преди гръцкото правителство да направи манастирите по-достъпни построявайки път всичко нужно на монасите, включително водата, се е качвало на гръб. По виещи се в гората пътеки се е стигало до подножието на скалите, а след това до манастира по въжени стълби и междинни площадки построени по скалата. По-късно когато в манастирите направили рудани / прародителя на асансьорите / всичко, включително и хората, се е качвало в груби, плетени мрежи издърпвани с въже навивано на ръка. Често това изкачване е продължавало половин час и повече защото височината до някои от манастирите е над сто и петдесет метра. Това си е било бая труд. За храна и вода е резбираемо обаче в манастира Св. Варлаам се намира най-голямото манастирско буре в цяла Гърция. Събирало е " само " шестнайсет хиляди литра вино. И то не седи в килера самотно. До него има още четири бурета по петстотин литра, и десетина сто литрови буренца. Бая трябва да са били жадни монасите за да си направят труда да ги напълнят.
Днес до манастирите има прекарана течаща вода, и канализация, а храната и другите материали се качват със стоманено въже навивано от електрическа лебедка. Поклонници, и обикновени миряни се качват по стълбите вкопани в скалата, а монасите явно са по-слаби физически защото ползват електрически кабинки.
Има още един интересен въпрос на който аз нямам отговор. Останалите манастири, като тези в Атон например, са притежавали земи, и други материални ценности с помощта на които са се изхранвали и издържали. Около манастирите в Метеора обработваеми земи няма, а и монасите са построили манастирите на върха на тези недостъпни скали не защото са любители на адреналина, а защото са били преследвани и малтретирани. Няма как през деня да са работели по нивите някъде в полето, а вечер да се прибират в манастира. Явно са имали някакъв друг начин за издръжка / вероятно доброволни дарения от населението / но какъв точно признавам си не знам.

Отговори

Върни се в “Пътешествия и туризъм”