МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от scleri »

ЧАСТ ПЪРВА - Пътуване към целта.


Метеора е едно от седемте чудеса на Гърция. Преди години гърците се опитаха да я пробутат за едно от новите седем чудеса на света. Въпреки че определено ми е любима дестинация да я обявиш чак за световно чудо мисля че е малко прекалено.
Ходил съм там два, три пъти, но в това място има нещо магнетично което те кара да се връщаш отново и отново. За това когато приятели ми предложиха да посрещнем Лазаровден и Цветница на Метеора не се колебах и секунда. Сложих четката за зъби и два чифта резервни чорапи в задния джоб, и в шест сутринта бяхме в автобуса. Пътят е доста, и ако отивате само до Метеора варианта екскурзия с автобус като че ли е най-добрия. Цената която плащате е това че пътувате по програма определена от друг, и вероятността да не видите всичко си е съвсем реална. От друга страна ако пътувате с кола имате възможност да ходите където искате, да спирате където искате, и да видите каквото желаете. Цената обаче е приблизително 1800 километрово изнурително шофиране. Най-добрия вариант е ако съчетаете Метеора с няколко дневна почивка в Гърция.
След почти шест часово пътуване спираме за малко по-продължителна почивка на Рупите. Кътче от рая паднало на земята. Като се замислиш не е нещо кой знае какво. Добре поддържан парк с зелена тревица и разлистващи се дървета. Има обаче и нещо друго което всекидневните ни сетива не могат да видят. То се усеща с душата. Ако мога да го определя с две думи то това е чувството за спокойствие и релакс. На мига забравяте за всекидневните си проблеми, или по-скоро усещате колко те са дребни и незначителни на фона на онова другото което се усеща само с душата.

Изображение

Изображение

Изображение

Запалваме свещичка в църквата и на гроба на баба Ванга. Посядаме на сянка. Някак неусетно групата замлъква и всеки потъва в мислите си.
След час отново сме на път. До границата са броени минути. Следват няколко часа по гръцките магистрали и някъде към пет сме в Паралия Катерини където ще нощуваме. Малкото курортно градче, в което по време на активния сезон кипи живот двайсет четири часа в денонощието, ни посреща странно тихо и спокойно.

Изображение

Изображение

Изображение

Притъмнява и отиваме да хапнем в таверната на наш познат, вече почти приятел, от предни идвания тук. Едно узо, богата гръцка салата, която с малко преувеличение може да се нарече огромна, пресен лаврак уловен сутринта и печен на дървени въглища, сериозна порция пържени картофи, бира, и за десерт някакво кремче подобно на крем карамел но с вкус на ванилия. Всичко това за скромните 12 евро. След месец, месец и половина, в разгара на туристическия сезон, толкова ще ви поискат само за лаврака. Сега обаче е извън сезон и цените са съвсем „ български”. / Един Гирос / дюнер но далеч по-вкусен от нашите / сега е само две евро, а в активния сезон е шест, седем. За да си оправим вкуса от странното кремче изпиваме още по две бири. Сервират ни ги придружени от някакво странно плетено панерче покрито с чиста салфетка и пълно с картофки изпъжени до степен чипс. Картофките са за сметка на заведението. Лягаме навреме защото сме предупредени че автобуса няма да изчаква успали се туристи.
Сутринта ни посреща слънчева. Покритите със сняг върхове на божествения Олимп блестят приканващо, но бързаме. Нашата цел е друга, и обещаваме някой друг път да се отпием на кафе при Зевс, Хера и останалите богове.

Изображение

Когато говорим за Гърция и исторически паметници обикновено става дума за камъни и руини от Елинистичната епоха. В тази страна обаче има и по-„ нови” старини. Скоро минаваме покрай една такава забележителност – Замъкът, крепост Платамон.

Изображение

Изображение


Строен от кръстоносците на входа на долината Темпи някъде около хиляда и двестата година. Построили го на стратегически хълм върху руини от древна крепост. Играл важна роля в охраната на пътя свързващ Македония с Тесалия и северна Гърция. По - късно турците също оценили важността му и вложили много сили и средства за възстановяването му. За кратко са го владели и венецианците, но турците скоро си го върнали. Дори през Втората световна война той бил стратегически оценен от немските окупатори. Минаваме покрай крепостта от която са останали част от кулата и сравнително запазените стени без да спираме. Скоро навлизаме в тясната долина Темпи. Пролом с който река Пенеос разделя Олимп и планината Оса. Дългият едва десетина километра пролом е възхваляван от гърците като изключителна природна забележителност. Разбира се на тези думи може да повярва само човек който не е виждал Искърското дефиле, или поречието на река Чая покрай която се вие пътя от Пловдив за Смолян.

Изображение

Долината Темпи не е нищо особено, но някъде по средата отбиваме от пътя и спираме. Повода е изворът на Афродита до който се стига по висящо мостче над реката.

Изображение

Малко изворче, тип гьолче, на дъното на една десетина метра дълбока дупка в скалата която гърците наричат пещера. Легендата разказва че Афродита, която си падала малко палава по характер, след като цяла вечер се е забавлявала на Олимп идвала на сутринта да се изкъпе в извора. От извора излизала не само освежена и подмладена, но и отново девствена. Не знам дали заради подмладяването или заради онази дребна подробност от края на горното изречение, но опашката от жени желаещи да си налеят вода от изворчето е внушителна. Аз самия не стигам чак до изворчето притеснен до някъде от мисълта че освен подмладен мога да осъмна и с лека промяна в мекотата на китките и характера ми.

Входа към пещерата извор
Изображение

Кандидат деви чакат на опашка
Изображение

Надолу към извора
Изображение

Изображение


Близо до извора на Афродита в една скална ниша дълги години живяла сляпа отшелница на име Параскева. Била подложена на големи мъчения от турците но въпреки това не предала вярата си. Сега нейната ниша е превърната в църквичка, а самата Параскева е обявена за светица. В скалната църква има лековито изворче, но все пак за да ви помогне водата трябва искрено да вярвате и да се помолите.

Входа на църквата Света Парашкева. Снимането вътре е забранено.
Изображение

Връщаме се към автобуса и на тясното мостче над реката се разминаваме с поредната порция жени отиващи към божествения спа център с цел подмладяване, и оная другата дребна процедура. С учудване в групата виждам пет, шест млади монахини. Веднага в грешното ми съзнание се появяват картини на това което може би се е случило зад манастирските порти, и заради което тези монахини имат нужда от ремонт. След две, три секунди обаче се сещам че те може би отиват да се поклонят на света Параскева, и засрамен им се извинявам на ум. Както по пътя към всеки храм и тук дори тясната пътечка е окупирана от търговците.

Изображение

И отново на път. Благоразумно заобикаляме по околовръстното сто хилядната Лариса. Трикала е далеч по-малък град, и без да му цепим басмата минаваме за по напряко през центъра. След някакви си трийсетина километра най-накрая се появява целта на нашето пътуване.

Изображение

Изображение
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от scleri »

ЧАСТ ВТОРА - Сливане на създаденото от Бог, и сътвореното от хората. Природа и Манастири.


В северната част на равната като тепсия Тесалия стърчат като побити от някой великан малко над петдесет каменни стълба. Високите от триста до шестстотин метра скали не спират да удивляват и обикновените хора и учените които все още спорят за причината на тяхното появяване. Единни са само за възрастта им. Скалите са се появили приблизително преди шейсет милиона години. Като изключим теориите за извънземна и божествена намеса като най-вероятна остава теорията с мезозойското сладководно езеро, море. Реките са носили наносен материал който се е трупал и споявал на дъното. След това някакъв сериозен тектоничен катаклизъм отворил път и водата изтекла. По време на изтичането, а и след това водата, вятъра, дъждовете отмили по-меките материали и постепенно в равното поле щръкнали скали които не престават да ни удивляват. Доказателство за тази теория, без да съм учен геолог, откривам на върха на една от скалите. Хората са проправили път до манастира Св. Стефан, и там където пътя е вкопан в терена се вижда че той всъщност е съставен от различни по големина обли речни камъни споени с дребен пясък и глина.

Изображение

Автобуса минава през малкото селце Каламбака сгушило се в подножието на величествените скали. Живота в Каламбака изцяло е свързан с Метеора. , Автобуса поема нагоре, а ние като зашеметени въртим глави наляво и на дясно.

Изображение

Изображение

Изображение


Монашеската общност Метеора, която е втората по големина в Гърция след тази на Атон, се заражда някъде в тъмните времена на единайсти век. Тогава групички монаси потърсили убежище в скалните ниши в района. Някъде около тринайсти век живота на монасите започнал да става все по-тежък. Подложени били на постоянен грабеж, и насилие от франки, след това от каталонци, и на края от турците. Търсейки по-сигурно убежище монасите навлизали все по-навътре и все по-високо след скалите. Някъде по това време Свети Атанасий, който все още не бил свети, а обикновен монах, събрал група около себе си и поставили основите на първия, а сега най-голям, манастир Свето Преображение Христово. Построили го на върха на най-високата скала която се извисява на 613 метра над Тесалийската равнина. Постепенно по околните върхове се появили и други манастири. По време на разцвета на монашеската общност, някъде през шестнайсти век, манастирите достигнали двайсет и четири на брой. Освен тях по скалите имало и самостоятелни скитове, параклиси, и отделни отшелници. След подема естествено последвал спад. В момента действащи са едва шест манастира. Четири от тях мъжки, и два девически. Останалите са в руини или са напълно изчезнали. На една от скалите преди време двама братя възстановили стара самостоятелна църквичка. Някои броят тази църквичка за манастир и с нея броя им става седем. Сега в нея живее и я поддържа една жена. Път до нея няма.
Поради нарасналия интерес някъде през двайсетте години на двайсти век гръцкото правителство прокарало път, и улеснило достъпа на поклонници до манастирите. До тогава всички материали нужни за построяването на манастирите както и за живота в тях са се качвали от монасите на гръб като са използвали въжета и въжени стълби. Във вече построените манастири направили рудани. Това са механизми прародители на съвременните асансьори. Дебели въжета навивани от монасите на дървени чекръци издигали товари и хора в нещо подобно на рибарска мрежа. Казват че когато в манастира Свети Варлаам дошъл на посещение московският архимандрит и него изтеглили до горе в същата мрежа. Когато пристигнал обаче го открили в несвяст, и според летописите монасите похарчили доста време и голяма част от светената си вода за да го върнат в съзнание. Когато човек застане на площадката на манастира и погледне в дълбоката четиристотин и петдесет метра пропаст изведнъж разбира и напълно оправдава високия гост за проявеното немъжество.
Сега достъпа до манастирите е максимално улеснен. По асфалтирания път бавно пъпли и нашия автобус. Зяпаме с възхита околните зъбери когато внезапно пред очите ни изкача първия от манастирите. Това е Свети Николай Анапавс. Според хората това е най-атрактивния манастир, но поради отдалеченото от останалите манастири разположение не е включен в програмите за посещение на организирани групи като нашата.

Св. Николай Анапавс.
Изображение

Ние ще посетим Свето Преображение Христово, известен още като Големия Метеор, и манастира Свети Стефан. Тъй като някои от манастирите имат обедна почивка като резервен вариант ни е Св. Варлаам. Най-накрая достигаме първата цел на нашето пътуване манастира Преображение Христово. От него ни делят само сто и петнайсет стъпала по бетонната стълба вкопана в скалите.

Изображение

Монасите които явно не обичат физическото натоварване от стълбата продължават да използват подобрен вариант на старите рудани – количка задвижвана от ел. двигател. Признавам предпочитам десет пъти да се кача по стълбата вместо един път да пътувам с тази количка.

Изображение

Най-големия от Метеорите е разположен на площ от шейсет декара. За разлика от нашите монаси обаче тези тук не са много гостоприемни. Първо ти вземат вход от три евро за да влезеш в действащ божи храм, а не в музей. След това ти дават достъп до не повече от една десета от манастира. Навсякъде стоят табелки частен район, забранено за туристи.

Изображение

Самите монаси старателно отбягват туристите. За трите мои посещения там само веднъж видях един монах на който му трябваха точно три секунди за да изскочи от една врата и да се мушне в друга.
Туристите имат възможността да видят главната църква на манастира. Тя е кръстообразна по подобие на църквите н Атон. Има сложен дванадесетостенен купол висок двайсет и четири метра. Това е една от най-красивите църкви в която съм влизал. При предното ми посещение времето беше мрачно. Ръмеше дъжд. Манастирите бяха обвити в мъгла.

Изображение

В църквата бяха запалени всички светлини и беше просто божествено. Сега времето беше слънчево, а в църквата без запалени светлини малко мрачно. В църквата е забранено да се снима, и аз разбирам и уважавам тая забрана. В коридора водещ към църквата имам възможност все пак да снимам старото клепало на манастира.

Изображение

Освен главната църква в манастира има още три, но те не са достъпни за обикновените туристи.
След това влизаме в така наречения Килер където са съхранени съдове използвани в манастирското ежедневие. От това което се вижда / основно дамаджани и буренца / стигам до заключението че виното е било съществена част в монашеското меню. Това ми предположение видимо се потвърждава и от десет хиляди литровото буре.

Изображение

Изображение

Една от ефектните, но малко ужасяващи атракции на манастира е костницата. В нея се съхраняват костите на монасите живели в манастира. Преданието твърди че тези на които черепа е по- бял са грешили по-малко и Господ ги е приел веднага при себе си. Останалите с по-тъмни черепи явно са грешили повече. Преданието не уточнява дали те са в рая, но не близо до Господ, или са направо в ада.

Изображение
Това е достъпния за туристи вътрешен двор на манастира.
Изображение

А това е гледката от една от терасите на манастира. Това там долу е Кастраки и живота на обикновените забързани в ежедневието си хора.

Изображение

Поглед от манастира Свето Преображение Христово към съседните манастири Св. Варлаам / по близкия / и Св. Варвара, известен още и със старото си име Русану. Русану е най-малкия от всички манастири и един от двата девически манастира. В момента в него живеят само седем монахини.

Изображение

Още снимки на двата най-красиви според мен манастира.

Вторият по големина "Варлаам".
Изображение

Най-малкия манастир. Девическия Русанту.
Изображение

На път към Св. Варлаам.
Изображение

Изображение

Вторият девически манастир е Св. Стефан. Това е манастира който е надвесен над градчето Каламбака.

Изображение

Изображение

От другата страна след прокарването на пътя той е най-достъпния от всички манастири. До входа му човек може да достигне без да слиза от колата си.

Изображение

Не. Не съм си купил частен самолет. Това е поглед от ръба на терасата на манастира Св. Стефан към равнината долу.

Изображение

Манастирът Света Троица е малко в страни от пътя. Мярка се пред очите ни само за секунди, и аз не успявам да го щракна нито веднъж.
В началото имах намерение да ви изсипя всичката информация за манастирите с която в момента е задръстена главата ми. Само че така както аз ще забравя почти всичко след няколко седмици така ще я забравите и вие. За това реших да ви разкажа с по две, три думи само най-важното, а който се интересува повече не проблем да намери допълнителна информация.
На връщане вече доста поуморени все пак сме завлечени да видим как се правят икони.

Изображение

Трите работилници магазинчета са на самия път и неспирно посрещат групи туристи. Убеден съм че имат уговорка с туристическите фирми, и тази уговорка съдържа известно количество финикийски знаци които правят екскурзоводите особено старателни в усилията им непременно да видим как като на конвейр се майсторят няколко различни вида икони. Най-скъпите разбра се са тези които се водят ръчно рисувани. Казвам водят защото направата им няма нищо общо с рисуването. Вярно правят се на ръка, но се използват шаблони което аз не мога да нарека рисуване.
Преди да започнат изписването на една икона старите иконописци са спазвали четирсет дневен пост за да се пречистят. След това по време на самото рисуване на иконата също са пазели строг пост. Някои дори не са се прибирали в домовете си за да не се поддават на изкушенията на вкусната домашна храна, и женската плът. Иконата се е рисувала задължително на дърво.При избирането на самото дърво са се спазвали безброй строги правила. Боите също са били приготвяни при спазването на определен ритуал.
Сега някакъв грък от руско арменски произход който незнайно къде е научил и сега говори сравнително приемлив български ми обяснява как слагал шаблона, очертавал контурите и след това нанасял първо тъмните, а след това светлите бои. Ако това е рисуване на икона здраве му кажи.
За нощуване се връщаме в Паралия Катерини. Втората вечер сме поканени на бозуки вечер. След ден изпълнен с манастири и природни чудеса шума и суетата ми идват малко в повече. Хапвам набързо и за изненада на компанията се прибирам в стаята си точно когато купона се разгаря.
Последно промяна от scleri на Апр 26, '16, 11:15, променено общо 1 път.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15786
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 671 пъти
Получил благодарност: 1359 пъти

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от Гео, граф »

Склери, за пореден път се убеждавам, че имаш талант за писане, освен всеизвестното ти чувство за хумор :daaa: ! С нетърпение чакам продължението :D

Само малко допълнение от мен. Рупите се намират в калдерата (кратера) на най-младия нашенски вулкан, който е само на около 1 млн. години. Струма е проломила калдерата и от нея са останали само източната и западната части, които стоят в релефа като дъговидни хълмове. Самия извор Рупите е резултат от съпътстващите магмената дейност термални води. Характерните ожелезнения (оранжево-кафеникави наслагвания) върху скалите също създават впечатляваща гледка в изворите :nod:

ПП. Докато се тутках с вулкана, ти си пуснал втората част :lol: :lol:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Димана
Кафе машина
Мнения: 3082
Регистриран на: Яну 29, '11, 16:59

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от Димана »

Благодаря за репортажа! Толкова образно описание, подплатено със снимки!
Няма да ида, ти вече ме разходи. :tzvetentze:
А и защото не искам да давам пари на мързеливата гречка икономика! ;)
Аватар
serena
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1401
Регистриран на: Мар 20, '12, 20:25
Местоположение: Варна

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от serena »

Склери, благодаря за този кратък пътепис, това е следващата набелязана дестинация за посещение в Гърция. Отдавна искам да ги видя, но Корфу беше с предимство :dovolen:
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
Аватар
stp_stp
Виенско кафе
Мнения: 331
Регистриран на: Мар 12, '13, 21:58

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от stp_stp »

Благодаря за виртуалната разходка! Много ми хареса! :dovolen:
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от scleri »

ЧАСТ ТРЕТА - Завръщането. Защото всяко пътуване, колкото и хубаво да е то, има край.

Сутринта ставаме рано. Не можем да си тръгнем без да сме докоснали морето. Нагазвам предпазливо. Водата е учудващо топла. Това топла е относително казано. Позволява все пак да нагазя до колене и да се наплискам здраво, а не само да си измия ръцете.

Изображение

Изображение

Освежен бързо се обличам и в осем отново сме на път. Чакат ни приблизително седемстотин километра път. Не след дълго обаче стигаме първата си цел за деня град Солун. Много може да се разказва за втория по големина гръцки град. Богат на исторически и архитектурни забележителности. Ние имаме час и половина. Минаваме покрай пристанището и прочутата Солунска митница. Даваме десет минути на Бялата кула да ни впечатли с нещо.

Изображение

Казваме за последно довиждане на Олимп който виждаме от другата страна на Термитския залив.

Изображение

Не можем на Цветница да си тръгнем без да посетим прочутата църква Св. Димитър.

Изображение

Вътре тече празнично богослужение за празника Цветница. Снимането не е забранено. Единственото ограничение е да не се ползват светкавици.

Изображение

Палим свещичка пред мощите на св. Димитър. Не след дълго празничната служба свършва. На излизане си вземаме клонка от лаврово дърво за вкъщи. Минаваме за десетина минути и покрай прочутия колизеум където не малко християни са посрещнали смъртта си и отново на път.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

И понеже форума ни е основно цветарски за колежките едно красиво, но непознато за мен цвете. Снимах го в една улична кашпа.

Изображение

Следващата ни цел, и место за почивка е Кавала. Влизаме в гръцкия Монте Карло, както някои наричат амфитеатрално разположения град.

Изображение

Имаме час за почивка. Отдаваме по десетина минути на старата крепост, и акведукта построен от Сюлейман великолепни за да водоснабди града.

Изображение

Изображение

Пием по кафе на крайбрежната улица. Отново се удивлявам колко шумно може да бъде в едно гръцко кафене. Тия дето се оплакват от шумните цигански сватби не е зле да се опитат да пият кафе на крайбрежната улица в Кавала в неделя на обяд. Музиката не е силна. Всъщност няма никаква музика, или поне не се чува никаква музика. За сметка на това имам чувството че всеки от клиентите на заведението се чувства длъжен да разговаря крещейки, и при това да крещи колкото може и дори малко по-силно от колкото може.
Над Кавала започват да се струпват дъждовни облаци, но ние сме отпочинали и отново сме на път. Следващата ни спирка са плаващите манастири в Порто Лагос.
Самото селце Порто Лагос не е с нищо по различно от многобройните рибарски селца по крайбрежието. Местоположението му е малко по-интересно. Намира се на брега който дели Егейско море от най-голямото сладководно езеро в Гърция Вистонида / Буругьол/ В лимана сякаш плуват две малки островчета с църкви върху тях. Легендата разказва че преди години рибари претърпяли крушение по време на силна буря. Молили се искрено на Свети Никола. Той чул молитвата им и ги спасил. За благодарност те построили на мястото на тяхното спасение малка църква и манастирче до нея. За патрон на църквата разбира се бил избран Св. Никола.
Ние пристигаме в ранния следобед.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Слънцето е точно зад манастира. Както казват фотографите в контражур. За това повечето снимки стават крайно несполучливи. Ако искате да видите пълната красота на това място отделете пет минути потърсете снимки в нета. Въздействието върху човек е толкова голямо че преди няколко години американски турист запленен от красотата около него пожелал да се замонаши и да остане докато там докато е жив. Той все още си е там. Не знам под негово влияние или поради някаква друга причина но това манастирче остава в спомените ми освен с необичайната си красота и с безкрайно чистата си тоалетна. Пътувал съм не малко. Така подържана тоалетна не съм виждал. Сигурен съм че някъде има и по-чисти, но докато не ги видя тази ще си остане тоалетната еталон за мен.
От Порто Лагос до България е един хвърлей. За съжаление прекия път е през Маказа, а от там не пускат автобуси. Налага се вместо да минем само четирсет километра да пообиколим има няма още двеста, триста километра през Александрополи, Орестияда, и Капитан Петко при Свиленград.
Уморени, но с глави пълни с невероятни образи някъде към девет вечерта благополучно се прибираме в домовете си.
Още не сме разопаковали багажа си, но с жената вече мечтаем за следващото ни пътуване до Метеора.
Di_Va
Кафе машина
Мнения: 4858
Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
Дал благодарност: 288 пъти
Получил благодарност: 262 пъти

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от Di_Va »

Склери, благодаря ти за прекрасното пътуване! :tzvetentze:
Ти безспорно си от най-добрите разказвачи тук и добре че ви има, та да попътуваме с вас и ние, дето май само по работа пътуваме :hmmmmmm:
Всъщност на Метеора съм ходила преди няколко години на организирано пътуване с автобус, по маршрут поразително подобен на вашия, и спирките ни бяха същите, но това сигурно е в реда на нещата. Бях изключително впечатлена и тогава, и сега отново с твоя разказ. Спомням си, че имаше някакви зеленчукови градини около един от манастирите, които бяха разположени на толкова малко и толкова стръмно, дори опасно място, та да работиш в тях си изглеждаше геройско дело.
Мястото е изключително и пак ти благодаря за увлекателния разказ!
Аватар
rumivarna
Кафе машина
Мнения: 3564
Регистриран на: Сеп 20, '10, 14:57

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от rumivarna »

Склери, благодаря ти за прекрасният разказ и красивите снимки! Освежи спомените ми от моето посещение на Метеора преди има няма 10години. Майка ми все ме врънка да я заведа до там и може би отново ще повторя този маршрут заради нея. :D
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили Титаник.
http://rumivarna60.snimka.bg/?user,albums" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
Titi
Чист кофеин
Мнения: 7181
Регистриран на: Ное 25, '09, 10:51
Местоположение: София

Re: МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

Мнение от Titi »

Огромно удоволствие ми достави четенето на пътеписа ти, Склери. Имаш талант да поднасяш истории леко и много забавно.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”