МЕТЕОРА - Една приказка между небето и земята

[scleri]

Е, опитахме и лятната Гърция/ ако средата на юни може да се нарече лято /. На едно африканско Склери вероятно щеше да му хареса много. Двайсет и осем градуса в седем и половина сутринта, и трийсет и два преди да е станало десет. На мен това ми идва малко в повече. Имахме една тайна надеждица че тази жега ще уплаши хората и поне на Метеора ще е по – спокойно. Да, ама не. Такова стълпотворение каквото беше миналата събота никога не сме заварвали.
Ще използвам „Ен“-тото си поред посещение за да ви запозная с още един от метеорските манастири – манастира Русану. Той не е нито най- големия, нито най-високия, нито най-стария, но по мое скромно мнение той е най- ефектно изглеждащия от всички обитаеми манастири, и спокойно може да служи като емблема на целия манастирски комплекс.
Манастира по-популярен със старото си име Русану всъщност е посветен на Св. Варвара, и това е вярното, актуално , име в момента.

Поглед към Русану от панорамната тераса на Св. Варлаам.



Няма официален исторически документ който да дава обяснение от къде идва името на скалата – Русану. Две са основните версии. Според първата един от основателите на първия манастир на това място е бил монах на име Росаниус, и последователите му дали неговото име и на скалата. Според втората версия един от основните ктитори / дарители / на първия манастир построен на върха на тази скала е бил от близко село на име Росана, и от там идва и името на скалата. Истината е че поне за сега никой не знае от къде точно е дошло това име. Това обаче не е и толкова важно. Първия манастир на тази отвесна скала се е появил някъде през дванайсти, тринайсти век, но два, три века по-късно вече е бил в руини. Основите на сегашния манастир са положени през шестнайсти век от двама братя монаси на име Йоасав и Максим. Те поискали, и получили благослова на митрополита на Лариса, и на игумена на Големия Метеор да водят уединен монашески живот на една от скалите на Метеора. Била им отредена скалата Русану. Върху основите на рухналия първи манастир братята с няколко свои последователи построили малка черква, същата която стои и до сега, построили магерница, трапезария и килии в които да живеят братята монаси. Манастира имал периоди на възход, и на упадък. Силно земетресение разрушило част от манастирските сгради. Пострадала и църквата. За щастие по-голямата част от стенописите оцелели. По-късно манастира бил възстановен и разширен. Дошла обаче Втората световна война, и манастира пострадал сериозно от бомбардировките на немските окупатори. След войната манастира опустял. В продължение на повече от двайсет години една жена от близкото село Кастраки се грижела за църквата. Когато през шейсетте години на миналия век туристопотока по тези места се увеличил значително гръцкото правителство взело решение и реставрирало манастира. Повечето от най-ценните му църковни реликви обаче са били преместени в Големия Метеор и останали там. Същата съдба имали и най-ценните ръкописи събрани в манастира. Те днес се намират в Националната библиотека на Гърция. Днес манастира е един от двата девически манастира на Метеора.
В началото достъпа до манастира ставал по въжени и дървени стълби, а провизиите и другите материали се изкачвали с помощта на рудан, конопено въже, и плетени кошници. В наши дни има запазена / по скоро новопоставена / част от дървената стълба за да видят хората какво точно е представлявала. В края на деветнайсти век за да улеснят достъпа на поклонниците , чийто брой се увеличавал, направили входна врата на източната стена на манастира като до нея се достигало по две дървени мостчета прехвърлени към по-ниски близки скали. През двайсетте години на миналия век гръцкото правителство построило пътища до манастирите, а десетина години по-късно дървените мостчета били заменени с метални. Днес посетителите на манастира могат да стигнат до него от две изходни позиции. От импровизирания паркинг на пътя под манастира нагоре по удобно широко стълбище, и от пътя който води към манастирите Св. Троица и Св. Стефан , и който минава над манастира по приятна пътека през гората. Всъщност този манастир човек може да посети без да се изкачва по безкрайните стълби водещи до другите обители. Просто трябва да се спуснете по пътеката отгоре, и след като се насладите на гледките от манастира да слезете по стълбището до пътя под манастира. Само че трябва един от групата да се прежали, и да свали колата от горния път до долу.
След толкова много приказки ето и малко снимки. При мен малко означава поне две дузини, ама вие си знаете. Дано да ви харесат.
/ Кликвайте върху снимките за да станат по-големи. /

Както съм ви споменавал и преди на повечето места по пътя откъдето се откриват красиви гледки гърците са направили отбивки. Да може човек да си спре колата без да спира цялото движение пъплещо нагоре надолу по завоите. На три места тези отбивки са до огромни панорамни скали. Ето такива.




Паркинга пред първата от тези скали



Виждате ли, след края на паркинга преди да излезете на равната / относително / площадка на върха на скалата има един праг около метър и нещо висок който иска малко сръчност за да го преодолеете. Точно когато си тръгвах пристигна един микробус от който се изсипаха петнайсетина корейци. Явно бяха роднини защото много си приличаха. С тях имаше и една възрастна дама която се придвижваше с помощта на два бастуна. Като видяха че не може да излезе сама на скалата един от корейците донесе от буса сгъваемо столче, сложиха на него бабичката и на ръце я изнесоха на върха. Причините за това повишено внимание, и грижи според мен може да са само две. Или бабето финансира цялото пътуване, и без нея няма прибиране, или наследниците и тайно са се надявали да се изхързули от скалата, и да ги зарадва с някое дълго чакано наследство. Както и да е не видях края на тая история защото бързах за манастира.

Ето това е върха на скалата където се разхождат туристите.






Аз трудно бих стигнал до местенцето където е седнала тази девойка. От там надолу са сто и петдесет, двеста метра дупка. Въпреки многобройните туристи и деца тичащи по тези камънаци за радост не съм чул някой да е пострадал.

Поглед от скалата към манастирите Русану, и Св. Николай анапавст / по-далечния / . Ето заради тази гледка скалата се нарича панорамна.




Точно в края на паркинга започва пътеката която води до манастира Русану.










За по-малко от пет минути слизате на площадката пред манастирските порти.




До манастира остават само двайсетина стъпала и две мостчета.




Ето ви тази част от стълбата за която ви споменах по-горе.







Горната част на стълбата свършва под вратата през която се е влизало в манастира.




Това е новата част от манастира. В нея живеят монахините, и достъпа на обикновените миряни до тези килии е ограничен.



Вътрешното дворче.




Поглед от мостчето водещо до съвременния вход на манастира към празното на долу. Вижда се шосето което минава точно под манастира.




Вижте как майсторски скалата преминава в стената на манастира.




Поглед от панорамната тераса на манастира към съседния Св. Варлаам.





Манастирчето е малко. Освен църквата / която е много красива, но не мога да ви покажа защото снимането вътре е забранено / можете да видите, едно малко музейче, и тази панорамна тераска. На практика гледките от стълбата, и мостчетата водещи до манастира са по- ефектни. Някои туристи, тарикати, идват до вратата, но не влизат в манастира за да си спестят трите евро входна такса.

Тръгваме си.




Стълбата водеща надолу към суетнята на ежедневието ни.







Слизам на пътя под манастира. Това е главния път на Метеора който води към останалите манастири.




На върха на скалата от ляво / под която някой по-практичен турист си е паркирал колата / е разположен манастира Русану.



Ето го. Стария манастир е този на скалата. Това от дясно е по-новата, съвременна част. Не забравяйте че това е действащ манастир, а не музей. За това той непрекъснато се разширява, и облагородява.





От тази тераса се е спускало дебело конопено въже с което са изтегляни до горе провизии, и хора които са се страхували да катерят стълбата отстрани на манастира.




Докато чакам да дойдат да ме вземат правя още няколко снимки на манастира от различни гледни точки.








Метеора в превод означава висящ между небето и земята. Ето защо.





.

[scleri]

Седя и размишлявам.
Една малка групичка хора от няколко дена ме подлагат на психологически тормоз. Опитват се да ме убедят да оползотворим удължения покрай първи ноември уикенд с една разходка до познато, вече до болка, место. Аз обаче съм порода " везни " и вземането на бързи и категорични решения не е полезно за здравето ми. За това седя, и се колебая, а онези дяволи се опитват да ме изкушат с разни съблазнителни оферти като безплатна бира и порция калмари в станалата вече " наша " таверна в Паралия Катерини. Докато си размишлявам, претеглям плюсовете и минусите на офертата, и разглеждам стари снимки ми хрумна да събера няколко от най-интересните в едно малко клипче. Това което се получи взе че ми хареса дотолкова че реших да го покажа и на вас. Тъй като не знам нито къде, нито как мога да платя за авторските права на музиката която употребих/ знам че не е много скъпо / не мога да направя клипа публичен. Качил съм го в ютубе-то скрит. Мога да го гледам само аз, и приятели на които изпратя адреса. То като се замисли човек това че приятелите ми могат да го видят си е напълно достатъчно.
Хайде стига приказки. Приятно гледане, и дано ви хареса, щото на мен лично си ми харесва.
/ Чукнете в настройките на плеъра да мине в режим HD. Картинката ще стане по-хубава /

Метеора в снимки.