Отпуската дойде и си замина, та е време за отчет. С две думи – беше страхотно!
Първия ден, петък, пристигнахме късния следобед, стигнахме само районното за документи и кръчма.
Съботата се разхождахме насам-натам из София, походим малко, пийнем кафе, походим още малко, пак кафенце… Паркът около НДК е много хубаво оправен, пълно с хора, излезли просто ей така – много готино. Тук между гадното време и забързаното ежедневие това не се вижда често. От време навреме се виждат групички, пиещи бира около реката. Детето се видя с приятел от училище. Зарадва ме, че след като на практика не се помнят, имат какво да си кажат.
Неделя отидохме на Витоша, бяхме с малки деца, така че не ходихме много – само от Бояна до Драгалевци, и после с лифта нагоре, хапнахме и хайде надолу, пак с лифта.
В понеделник заминахме за Пловдив. Уж искахме да сме целия ден там, ама докато се намотаме тръгнахме следобед. Човека от хотелчето звъня да ни търси, да не се е случило нещо, че ни няма… Но нищо, бяхме настанени в началото на стария град, така че и така успяхме да го разгледаме целия.
Във вторник с автобуса в 7 заминахме за Калофер, там помолихме да ни хвърлят до Паниците и оттам пеша нагоре. Искахме да минем по екопътеката:
http://www.bulgarian-mountains.com/eko- ... biala-reka, но нещо не я намерихме. То може би по-добре стана, защото на мен и така нанагорнището ми дойде повече, едвам издрапах, а и към 16 часа заваля. Ние по това време вече пиехме бира в хижа Рай
, ако бяхме тръгнали по екопътеката щеше да ни свари наоткрито.
Водопадът е много впечатляващ… случихме на добра година, и през август беше пълноводен.
Сряда се разделихме на 2 групи, аз с мъжа и сина ми минахме по долната пътека и стигнахме до х. Левски. Девера и етървата се качиха по Тарзанова пътека до в. Ботев и после ни настигнаха в х. Левски. Те казаха, че техният път е бил много интересен, зор докато се качиш до върха, но оттам по полегата пътека и плавно нанадолнище се стига до Левски. Само последните 15 до самата хижа е доста стръмно нанадолнището. Ние също бяхме доволни от маршрута ни – отдясно прекрасните райски скали, от които секва дъха, отляво до където стига зрението се виждат склоновете на планината. Както казах, случихме на добра година и навсякъде бълбукаха поточета. Видяхме сигурно 100 водопада по пътя. Имаше 2 мнооого неприятни изкачвания, на първото мислех, че ще умра, второто ме отчая, че целия път ще е така. Мъжа ми вървеше напред, изкачваше хълмчето, оставяше раницата и се връщаше да вземе моята. Сина ми изкачваше хълмчето, оставяше раницата и се връщаше да ми даде ръка и да ме тегли на буксир… Разбрах защо това място се казва „Джандема“… Третото изкачване беше полегато – не го усетих. От там до хижата беше вече само нанадолнище.
Четвъртъка имахме лек излет до х. Добрила. Тръгва се по леко нанагорнище през гората, което постепенно набира стръмност и като се излезе от гората започва ужасът. На три пъти, за около час, час и нещо го качих този хълм (нормален турист би го качил за 15 минути, надолу без раница е не повече от 10 минути). От там нататък пътят беше равен. Още едно хълмче качихме, ама мънинко. Там видях най-хубавата гледка – планински поток, от двете му страни отвесни скали, като че го пазят. Като водопад най-малко впечатляващ, ама с тия две скали беше приказно.
Х. Добрила е по-скоро хотелски комплекс, отколкото хижа. Много хубаво реконструирана, вкусно готвят, всичко има, пък цените са хижарски. Другите хижи беше 12 лв нощувката, там 15. За петъка бяхме планирали да идем през Дерменка до Козя стена, но това е бая път, пък и е доста тежък терен. Затова като поговорихме с едни хора, които идваха от Козя стена и казаха, че хижта е ужасна, променихме плановете и останахме още една нощ в Добрила.
Петък оставихме големите раници в Добрила и взехме само най-малката (моята), само с вода. Редувахме се да я носим (освен мен, аз не носих). Качихме се до в. Амбарица, от там тръгнахме към х. Амбарица, но малко преди хижата отбихме наляво и се върнахме по другия път до Добрила.
Събота слязохме с лифта до Сопот, видяхме Дядо Стояновата воденица. Там от центъра уж трябваше да има директен автобус до София, но той така и не дойде, като се обадихме до автогара Карлово, ни казаха, че този маршрут не се изпълнява. Жалко, че не знаехме по-рано, щяхме да се разходим до сопотския водопад и да хванем вечерния влак. Дори местните не знаеха как стои въпросът с автобусите, едни че пътува, други, че не. Вече нямаше време да измисляме друго, та отидохме до ЖП гарата, която е извън града, минава се покрай едни изоставени, порутени сгради. Казахме си, че може да се снимаме там, да ги качим снимките във фейсбука и да твърдим, че сме били в Чернобил… тъжна картинка. Иначе центъра на Сопот е хубав, оправен. Прибрахме се с влака, пътувахме 3 часа, ама без прекачвания и самия влак не го чакахме, в 13:20 бяхме на гарата, в 13:40 се качихме на влака.
Следва продължение