Посъветвайте ме къде да ида (из България)

[scleri]

Върнах се да кача една снимчица. Не е моя. Откраднах я от нета. На снимката се виждат група туристи току що излезли от " Кабата" на главното било. Пред тях е последния етап от качването на Вихрен. Вижда се как пътеката / онова утъпканото дето няма трева по него / лъкатуши на ляво, на дясно набирайки височина.




Качих снимката и реших да прочета какво съм написал. Малеййй. Пълно е с правописни грешки. Надявам се разбирате не са от неграмотност, а от бързото писане без след това да редактирам текста. Извинявам се. Дано въпреки тези грешки смисъла на написаното да се разбира.

И последно. Този маршрут е най-популярен, но не е задължителен. Полежан и Газейският циркус също е много добър, макар и малко по-труден вариант.


И още една снимчица. Това е един мой приятел сниман на Башлийската порта. Това зад и под него е Бъндеришкият циркус. Най-голямото е Горното Бъндеришко езеро. Над него онова мъничкото дето се синее най - отгоре е жабешкото покрай което вие ще минете. В дясно и малко над главата на моя приятел / горе долу по средата между главата му и края на снимката / се виждат едни чертички. Това са серпентините на слизащата от Тодорината порта към Жабешкото езеро пътека. Портата е точно под онова тъмно петънце на самия ръб на снимката към което водят чертичките, серпентини на пътеката.
Отзад като фон се виждат / от ляво на дясно / Хвойнати връх / точно над Жабешкото езеро /,след него, най-високият е Вихрен, и след него Кутело. Пред тях и най-в дясно на снимката е разлятият Тодорин връх. Някои го делят на малка и голяма Тодорка.

[mimeta]

Склери, ти си истинско съкровище!!! Много, ама много благодаря!

[ravik]

Леле, склери, вярно си цяло съкровище. Това за метеорологията си го изваждам да е по-видно, че и аз не го знаех.

Малко туристическа метереология.
Ако вечерите са студени и ясни на другия ден времето ще е хубаво. Ако са топли и задушни очаквайте дъжд.
Ако сутрин има мъгла, но тя се вдига нагоре към върховете няма страшно. Времето ще е хубаво. Ако мъглата се стеле от върховете надолу към ниското времето ще е лошо.
Ако има облаци на хоризонта това не е повод да тичате, но ако се събират около върховете гответе дъждобраните.
Това за ниско летящите лястовички важи и за планината стига разбира се да видите лястовички.

Аз бих добавила по тениска на ден, а аз лично взимам и една-две плюс. Като станеш вир-вода по баира, връзваш мократа тениска да съхне на раницата и обличаш суха. Задължително шапки за слънце, аз лично си нося и слънцезащитни мазила.

Пътеката обаче с леки серпентини неусетно излиза на върха.

Ще замълча.

Само за пътеката от Вихрен към Банско - Склери, едно време тя наистина беше приказна, но последните пъти според мен изглежда ужасно - прашен път, бетонирана река, изтръгнати дървета... Това за ски пътя, де. Тази през гората си е много приятна. Но тя като че ли беше от Демяница....

[scleri]

Пътеката обаче с леки серпентини неусетно излиза на върха.

Ще замълча.

Значи пътеките в Пирин биват няколко основни типа :

Първи, сравнително рядко срещан. Вървиш си леко надолу и си подсвиркваш весело. Пример - Валявишкият циркус към Демяница, или от хижа Вихрен до хижа Бъндерица. Пътеките от тая група, но в обратна посока са пътеките от втори тип. По тях леко се изкачваш на горе. Не си подсвиркваш, но и не мърмориш. Третия тип пътеки са тези по които драпаш нагоре, а в главата ти само една мисъл - " Кой по дяволите ме докара тука. " Тия пътеки обикновено завършват в едно голямо " Ауу ", и " Ах " , и "Ох ", защото обикновено излизат на места от където гледката ти спира дъха. Пример хижа Вихрен - Хижа Демяница, малко преди да излезеш на Тодорина порта. Или от Безбог към Тевното езеро малко преди да излезеш на дясната Краледворска порта. Въобще за пътеки от тая група в Пирин могат да се дадат много примери. Има и една група пътеки които се изкачват сравнително стръмно, е без да трябва да си помагаш с ръцете, но при тях гледката около теб е такава че мисълта " Кой по дяволите ме докара тука " не може да се формира в главата ви. Пример за такава пътека е последния участък преди да се качиш на Вихрен. Стръмно е, но всяка крачка открива все нови и нови красоти, и ти просто нямаш време да се разсърдиш на себе си. Докато гледаш на ляво и на дясно и неусетно си на върха. Е за да стане почти неусетно много важно е темпото. На планина с особена сила важи правилото " Бързай бавно". Трябва да си намериш това темпо на ходене което съчетано с чести и кратки почивки ти дава възможност на ходиш и да говориш. Задъхаш ли се до степен да не можеш да кажеш и дума значи си се разбързал повече от това което можеш да понесеш.


Пътеката от Демяница към Банско наистина минава през по-голямата си част през вековна гора и е страшно приятна. В долната си част тя излиза на асфалтовия път от Вихрен до Банско и очароването изчезва. По тази от Бъндерица до Банско също има запазени почти девствени участъци, но в района на Шилигарника наистина е преурбанизирана. В долната си част, след дървения мост , и тя излиза на асфалта но от там до Банско вече е близо.

[scleri]

Още една открадната от нета снимка. Нагледно показва защо на Кончето му казват Кончето. Ето как го преминават някои на които височината им идва в повече. В случая колежката по-скоро го е яхнала само за снимката, но имаше един период когато металното въже, парапет, беше премахнато. Според най-запалените природозащитници въжето унищожавало истинската красота на природата. Тогава наистина доста хора преминаваха от там " яхнали " скалата. След това заради голямата посещаемост на местото въжето беше възстановено.

[ravik]

Склери, сетих се да те питам, дали не съм те питала и преди... - до Вихрен съм се качвала и по един трети маршрут - не през Казаните и не по стандартната пътека. Тръгва се по стандартната пътека и още в началото се хваща надясно. Върви се там почти без пътека (ние тогава бяхме с двама водачи) и после се излиза на едно като било. Не знам имена, защото аз на Пирин карта никога не съм и имала. Излиза се все едно вдясно от Вихрен и после се ходи по било. Там, и само там, съм виждала еделвайси на Пирин. Но имаше скъсани между тях, така че предполагам пътеката не е съвсем никому неизвестна. Водачите ни ни посъветваха (и с право) никога да не минаваме пак сами по този маршрут - беше доста стръмно, имаше скали, които само те си знаеха откъде се заобикалят. Не че бих могла и да я намеря тази пътека, де - то почти я нямаше. Имаше плоча по пътеката (ако това може да те ориентира). Имаш ли представа за какво говоря - ще ми е интересно ако споделиш малко поовече за този маршрут. Аз съм го минавала много отдавна, още като студентка...

[scleri]

На Пирин човек може да се качи по няколко основни маршрута.
Класически от хижа Вихрен през Кабата и после по южния склон. На този маршрут старите планинари викат " Царската пътека ". По нея лятно време можеш да срещнеш и случайни хора тръгнали да качват Пирин с обувки на високи токчета.
Втория класически маршрут е от хижа Бъндерица през двата Казана и Премката и после по северния ръб. Това също е сравнително лек, от планинарска гледна точка, маршрут.
Третия класически маршрут е по северната стена. Тя представлява триста метрова отвесна скала и по нея има няколко маршрута но както се досещате те са само за алпинисти.
Четвъртият класически маршрут е по Джамджиевите скали / Джамджиев ръб /. Това е алпиниско туристически маршрут. Може да бъде преминат и от туристи, без алпийска осигуровка, но с висока степен на риск и само от много опитни планинари, или от хора без страх от височини водени от много опитен планинар.
Петият популярен маршрут тръгва от хижа Вихрен по " Царската пътека " някъде до една трета от началото и. След това в дясно се отделя пътека която минава под едно безименно ръбче, пресича ръба " Джамджиеви скали " и излиза на горния Казан от където продължава по втория класически маршрут. При този вариант след излизането на Джамджиеви скали може да се продължи по тях до излизането на върха. При тази разновидност на преден план отново излиза нуждата от опитен водач.

Сега малко снимки / от нета, не мои / и всичко ще ви стане ясно.




Разкошна снимка на връх Вихрен. / Зад него връх Кутело е полуобвит в облаци / Най - в ляво на снимката се виждат склоновете на връх Хвойнати. Всъщност точно по тези склонове върви пътеката от хижа Вихрен към върха почти до недооформения циркус "Кабата", а "Кабата" е оня вдлъбнат участък от склона който се вижда точно под най-левия облак и малкото безименно възвишение под него. След като излезе от "Кабата" пътеката продължава по южната стена на върха която на снимката е огрята от чудно слънчице.
В дясно от върха се спуска един ръб, който малко по-надолу се разделя на две. Левия / от гледна точка на гледащия снимката / е онова безименно ръбче в основата на което минава пътеката от хижа Вихрен към горния Казан. Десния ръб - Джамджиеви скали, малко по-надолу също се разделя на две. Пътеката от хижа Вихрен се изкачва по улея между между безименното ръбче и левия клон на Джамджиеви скали като излиза на ръба точно на мястото където той се разделя на две. Там е и плочата за която споменава Равик. След това можете да продължите към Казана / по-лесния вариант / или да продължите нагоре по ръба. Ако напишете в Гугъл Джамджиеви скали и поискате изображения ще добиете представа за това колко е остър ръба, и какви пропасти са склоновете от двете му страни. Въпреки това много хора го преминават внимателно и без алпийска осигуровка.

Ето и една схема на "Царската пътека ".



Горе долу на една трета от дължината на пътеката от началото при хижа Вихрен нагоре към Кабата в дясно е отбивката за Джамджиев ръб. До там пътеката върви по склоновете на Хвойнати връх, а след това минава по склоновете на Вихрен.


Това е схема на маршрута от хижа Бъндерица до връх Вихрен.



От хижата пътеката тръгва на север / в дясно на снимката /, и след като подмине последните скали от Джамджиев ръб тръгва нагоре към Казаните.
Четвъртия маршрут за който ви говорих, тоя по Джамджиев ръб тръгва точно от този завой на пътеката нагоре по самия ръб. Част от ръба може да се мине ако на него се излезе от пътеката идваща от хижа Вихрен. Доколкото тази последна част на ръба е най-опасна някои туристи тръгват от долу, от самото начало на ръба малко над хижа Бъйндерица, и като излезнат на пресечната точка с пътеката от хижа Вихрен продължават не по ръба, а по пътеката и излизат на горния Казан от където продължават по втория класически маршрут.

На Вихрен може да се отиде и с изходен пункт хижа Синаница. Тръгва се по пътеката за хижа Вихрен, и след като се излезе на Бъндеришката порта се сече источния склон на Муратов връх, покрай Муратовото езеро и се излиза на главното било между Муратов и Хвойнати връх. От там през Хвойнати връх и над Кабата до класическата пътека. Вместо да се подсича, Муратов връх може да бъде изкачен и от там да се продължи по главното било, но пътеката трябва да се търси измежду гнездата Клек който покрива склоновете на върха.
Откъм Влахинските езера и долината на Влахинска река също може да се търси пътека и да се излезе на главното било, а от там кам върха. Изобщо подходи много. За това човек може да се връща всяко лято на Пирин и всяко лято да минава през нови, и нови места.

[scleri]

Улея по който се излиза на Джамджиев ръб




Двама юнаци пъплят по "Джамджиев ръб"

[scleri]

Още една снимка от нета. Вихрен погледнат от пътеката към връх Кутело. Вижда се отвесната североисточна стена на Вихрен достъпна само за алпинисти. Зад нея се вижда и Джамджиев ръб. Отпред се виждат пътеката / от ляво /която излиза от горния "Казан" на Премката и завива по ръба нагоре към върха. Изобщо много хубава снимка.
Кликвайте върху снимките да станат по-големи. Има защо.

[simira]

Склери , много хубав и интересен разказ но слагай повече снимки . Аз не бих тръгнал по тези кози пътеки ...много е високо .Като гледам това "конче" направо ми се вие свят. Направо падаш в пропастта . Обаче да се докоснеш до природата е невероятен Релакс и адреналин. А кактуси както в Южна Америка не видя ли там горе?