Посъветвайте ме къде да ида (из България)

[ravik]

С болки в краката според мен няма да стане - това според мен не са леки маршрути. А и а като цяло повтарям маршрутите, които склери предлага, но той обяснява и какво се вижда като върхове докато вървиш по съответния маршрут - аз не ги знам толкова добре имената. Според мен може да пробвате, да прецените силите и на място да решите колко да вървите. А и времето има значение - ако е хубаво, ще е супер, но ако не е хубаво, може да отложите и да продължите към Родопите.
П.С. А склери е писал, ще дочета после.

[РОУЗ]

В началото питаше и за минерални басейни, след преходите, ако слизате към Банско може да нощувате в с. Баня, да си топнеш краката в топла минерална вода, а и да отскочите с автомобил до с. Добърско, старата църква там си заслужава да се види.

[scleri]

Тук явно има доста запалени туристи и малко се поувлякохме в съветите. Сега като поувладях малко накачилите ме мераци мисля че за вас най-подходящият вариант за разходка в района би бил следният.
Тръгвате сутринта то София. Някъде по обед ще се в Ковачевица. Почивка, разходка, снимки. Обяд в някое красиво кръчме. Късно след обяд връщане, вечеря и нощувка в Банско или Добринище. Сутринта на следващия ден с колата до хижа Гоце Делчев. От там с лифта за двайсетина минути сте в района на хижа Безбог. Много красиво местенце, но вие няма да се заседявате много. Продължавате покрай езерото. В южния край на езерото започва едно двайсетина минутно изкачване на циркусната стена. Безбожкият циркус е плитък така че лесно се излиза от него. Пътеката е широка почти колкото Витошка така че няма опасност да се загубите из клека който расте наоколо. Тръгвате по пътеката надолу. Пред вас ще се покаже връх Дженгал, в ляво от него Демиркапийската порта и след нея върховете Джано и Сиврия. Те затварят попоезерния циркус. Поповото езеро е най-голямото в Пирин. Във всеки един момент можете да решите че ви стига толкова и да се върнете обратно. Ако имате достатъчно сили не много след като сте започнали да се спускате в дясно се появява пътека която заобикаля връх Безбог от запад и полека / направо неусетно / излиза на премката между връх Безбог и връх Полежан. Полежан не е най-високият връх в Пирин. Висок е две хиляди осемстотин и петдесет метра, но по мое скромно мнение е най-красивият връх. Изкачването му след като сте излезнали на премката не е трудно. Пътеката е доста чакълеста. Трябва да внимавате за клатещи се камъни, но гледките които са откриват са безбожно красиви. Целият попоезерен циркус, и върховете които го ограничават са в ляво от вас. В дясно се открива стъмният Дисилишки циркус. Изкачвайки се на Полежан пред вас ще се покаже връх Газей с горното Газейско езеро. В далечината се виждат връх Тодорка, а зад нея Вихрен и Кутело. На връщане можете да минете по същата пътека, а ако имате сили можете да изкачите и връх Безбог. От споменатата по-горе премка изкачването му е съвсем лесно. От върха се вижда цялата Разлошка долина, Безбожкият циркус с езерото и хижата край него. От върха през клека надолу има пътека която ще ви изведе направо до хижата, а от там с лифта обратно до колата и нормалните хора. Цялата тая разходка, без бързане и с чести и добри почивки ще ви отнеме не повече от пет, шест часа. Можете да обядвате някъде по пътеката. Има много подходящи, удобни места, а по късно на хижата дори да пиете по един планински чай преди да се върнете в цивилизацията. За онези преходи за които писах в по-горните си постове ще ви трябва малко по-сериозна подготовка. Пирин е висока, и малко коварна планина. Из нея човек не трябва да обикаля без да е добре подготвен, или без добър водач.На споменатото много пъти Тевно езеро в началото на август ме е валял сняг. И то не да прехвърчат снежинки, а натрупа десетина сантиметра. Вярно че на другия ден се стопи, но хора по къси гащи и сандали в такива условия могат да пострадат сериозно.

На края ми остава само да ви пожелая времето да е с вас и да имате възможност да се насладите на цялата красота на Пирин.
Ако искате на си съставите някаква предварителна престава просто трябва да напишете в Гугъл Горно газейско езеро и ще видите колко е красива " Старата дама с кока ". Туристите наричат така езерото заради приликата му със силуета на женска глава с кок. Напишете връх Полежан, и ще видите защо смея да твърдя че е най-красивият пирински връх.

Разбира се вместо разходка до Полежан можете да се отидете с колата до Шилигарника и след това с лифта до подножието на връх Тодорка. От там гледките също си заслужават труда, но там в района няма място за много обикаляне за хора без планинска подготовка.

[ravik]

Mimeta, аз ако бях на твое място, бих леко преструктурирала разходката.
Първо, лично мое мнение, но нито в Сапарева баня си струва да спирате (няма нищо особено там - ако не бъркам, сещам се само за един водопад в района, но само заради него не си струва там да губите един ден), нито пък бих отишла до Рилския манастир, особено ако и преди си ходила (там си е точно като по картинките - хубаво е и това е, дори за разходка в района не бих казала, че има къде да отидете).
За сметка на това, бих започнала с Боянския водопад - той е доста добър вариант, за да прецените ходи ли ви се на преходи из планините или не. Маршрутът не е труден и дълъг, но си е по-скоро изморителен. Лятото там е много приятно, хладничко, по цели часове сме стояли да се плацикаме. Ако този преход ви се стори тежък, то има по-леки варианти около Банско. Ако ви се стори детска игра, то бихте могли да предприемете и нещо сериозно.
На втория ден бих тръгнала към Банско. Там варианти за спа бол, вече зависи какъв ценови клас искате и дали ви се дават доста пари за лъскаво спа или бихте спали и на хижа. И двата варианта си имат своето очарование - просто зависи за какво сте настроени. Най-известният спа комплекс може би е Катарино, но и най-популярният. В момента хит е Пирин Голф с много хубаво спа. Води се пет звезден комплекс, огромен е, хубаво е - пускат различни намалени оферти, така че имате страшно много време до лятото да резервирате добра оферта. Освен това в Банско, Баня и околностите има и много други хотели и къщи, изобилието е пълно. Предимството на хотел/къща в самото Банско е че е по-удобно за кръчмите вечер.
Следобяд (или на следващия ден, ако предишния се отдадете на релакс в басейни и спа) на мен лично добре ми звучи разходката предложена от scleri. Ако е този маршрут, за който си мисля, наистина е приятна разходка за половин ден.
Друг вариант, ако не ви се ходи много, е до х.Вихрен с кола, след това има едно езеро на 15 минути път от хижата (Окото). Почти съм убедена, че след него, на около час има още едно езеро, също много красиво. Преди много, много години, когато ходихме до него, съм си го отбелязала по снимките Страшното езеро, но истината е, че не намирам описание на такъв маршрут, а това е малко вероятно, така че не знам до къде сме стигнали. scleri ако даде идея, би било чудесно. Така или иначе, със или без фантомното ми езеро, това би било една по-мързелива разходка: разходка до Окото с излежаване по поляните над х.Вихрен, след това Байкушевата мура и след това малко по-надолу на пътя, но преди Бъндерица има едно капанче, в което правят не лош боб (бях потресена да видя за първи път в живота си боб с пръжки , но като махнеш пръжките, е супер; а и те бяха потресени, че питам какво е това бялото, което плува в боба - за тях това беше постен боб-чорба ) и става за обяд. На лифтовете в района не бих разчитала много. Последният път когато ходих, нищо не работеше, освен този на Добринище.
Някъде тук в маршрута някой беше споменал църквата в Добърско. Тя наистина е интересна и е хубаво да я включите. Но е малка, влизат малки групи, обикновено има записани групи и е възможно да се наложи да чакате. Мисля, че има вариант да се запишете предварително с резервация, но не съм го правила никога и затова не мога да дам съвет там. Ние като сме ходили, просто сме се мотали и сме чакали - градинката е приятна, в съседство има люлки/пързалки за детето, но това е всичко - няма много какво да се прави в Добърско.
На следваща сутрин бих тръгнала към Лещен/Ковачевица. Има и едно много живописно помашко село по пътя, но там не сме спирали. Пътят минава и през една циганска махала - там внимавайте, случва се да хвърлят камъни по колата.
Оттам бих поела по маршрута ви из Родопите. Как точно да го наредите, аз там не бих могла да кажа, а и гледам нагоре има доста съвети.
Накрая Асенова крепост/Бачковски манастир и нощувка в Пловдив.
Това май ми се върти из главата...

[mimeta]

Много съм ви признателна на всички за съветите, ще седнем събота и неделя и ще преподредим програмата. Болките в краката не ме притесняват особено, защото те се появяват или веднага, на първите две крачки, или не се появяват изобщо. Така че няма опасност да стигнем до половината път и да не можем да се върнем. През Сапарева баня мислех само да преспиме, колкото да видим най-горещия гейзер в Европа

[scleri]

С ясното съзнание че колкото повече съвети даваме най вероятно толкова повече ще объркаме Mimeta, се включвам за последен път в тази тема.
Ако аз трябваше да организирам пътуването в тази част на България бих го направил горе долу по следния график.

Първи, ускорен, вариант.
Тръгване рано сутринта от София. По пътя отбиване за час, два до Рилския манастир. Пристигане по обяд в Банско. Настаняване в хотел и свободна програма. Възможни варианти - глезотийка със СПА и басейн или разходка из забележителностите на Банско и околността. Църквата в Дебърско наистина е интересна, но и църквата в Банско е историческа забележителност. Освен това нататък по маршрута ще има още доста забележителни църкви така че Дебърско може да остане за друг път. Ден втори - еднодневна разходка в Пирин. Възможни варианти - с лифта до хижа Безбог, и изкачване на връх Полежан. Втори, по лек вариант - с кола до хижа Бъндерица. Разходка в района, покрай Байкушевата мура нагоре до хижа Вихрен / грубо половин час спокойно ходене. Веднага след хижа Вихрен, реката се пресича по дървено мостче и след десетина минути сте на брега на езерото Окото. Както и Равик е отбелязала по съвсем лека пътека нагоре през Бъндеришкия циркус / което си е една голяма хубава зелена поляна / за половин , един час може да се стигне до Долното, Рибното Бъндеришко езеро. Само че на брега на езерото няма кой знае какво да се прави. За това аз бих предложил леко изкачване по пътеката за хижа Демяница. В най-добрия вариант с достигане на жабешкото езеро. Там вече има какво да се види. Пътеката минава над Долното Бъндеришко езеро, и над Горното Бъндеришко езеро. Набира се малко повече височина и вече има какво да се види. На зад остава почти правилната пирамида на Муратов връх, и пиринските първенци Вихрен и Кутело след него. След това връщане до хижа Бъндерица и слизане в Банско. Следва още една вечер в Банско и рано сутринта тръгване за Ковачевица и Лещен. Пътя до там е около час, час и малко. Да кажем още два часа обикаляне по сокаците на двете уникални села и отново в колата. Връщане към Гоце Делчев и от в ляво по пътя за село Сатовча и Девин. Пристигане в Девин някъде по обяд. Кратка почивка и следобедна разходка до Триградското ждрело, пещерите Ягодина и Дяволското гърло. От там продължаване за Пампорово. Пристигане вечерта. Настаняване в хотел и почивка. Който има сили след такъв натоварен ден може да отиде на дискотека. Ставане рано сутринта и отново на път. Посока Асеновград. По пътя може да се направи двучасова отбивка до Чудните мостове, а след Нареченски бани да се отбие и до Кръстова гора. Ако всичко върви стегнато без непредвидени закъснения може да се обядва на Юговското ханче на връщане от Кръстова гора. Още половин час надолу по пътя и сме на Бачковския манастир. Час за манастира и отново надолу. След още половин час сме на Асеновата крепост. В късния след обяд отново в колата през Пловдив на магистрала и след два часа сме в София. Общо четири дена.

Същият маршрут може да се мине малко по-лежерно ако разполагате с повече време. Например тръгване от София след едно спокойно кафенце и пристигане на Рилския манастир някъде по обяд. Да се обядва в района на манастира и в Банско да се пристигне привечер. Един ден за разходки из района. Още един за разходка в Пирин. Стават три дена. На четвъртия посещение на Ковачевци и Лещен. Вечерта нощуване в Девин. На петия ден Триградското ждрело и пещерите. Обяд край някой от ръзвъдниците за пъстърва покрай пътя и пристигане в Пампорово вечерта. Шести ден посещение на Чудните мостове и Кръстова гора. Пристигане вечерта в Бачковския манастир. Вечеря и нощувка в манастира, или в хотелче наблизо. Седми ден Асеновата крепост, и едно по-малко популярно но също безкрайно интересно място - Белинташ. Култов обект от времето на траките. Намира се само на трийсетина километра от Асеновград. Мислех да поразкажа какво точно е Белинташ, но по-добре напишете в Гугъл и ще видите. Има много красиви снимки от там, а и достатъчно информация. Вечерта нощувка в хотел из района или ако не сте уморени на магистралата и късно вечерта сме си в София.

Втората седмица посещение на долината на тракийските царе. Голяма косматка, Казанлъшката гробница,от там Калофер, Сопот и през Кърнаре нагоре към Троян. Горе на Беклемето може да се остане един ден и да се пообиколи по билото на Стара планина. След това един ден за Троянския манастир, град Троян и Орешака. От там през Габрово към Дряново и Дряновския манастир. Може да се предвиди един ден за посещение на близкото село Костенковци. Три, четири къщи за гости с уникална механа и разкошно чорбаджийско мезе. / За последното не гарантирам защото може да са сменили готвача. За последно съм ходил преди три, четири години / След това Търново и Арбанаси.

Изобщо варианти безброй. Както вече имах удоволствието да подчертая нашата малка България е толкова наситена с природни и исторически забележителности че не две седмици, а два месеца са недостатъчни да се обиколи поне половината.

[ravik]

Леле, scleri, ти си безценен.

mimeta, гейзерът е всичко на всичко една голяма локва. Аз не бих се разкарвала заради него. Ето така изглежда и няма нищо повече, отколкото се вижда на снимката (даже снимката е по-хубава ):

[scleri]

Обещах повече да не съветвам и ще спазя обещанието си. Влизам само да поправя две грешки в постовете ми. Надявам се ще ми ги простите щото все пак съм склери.
Първо. Когато се изкачвате от хижа Демяница към Превалската порта и влизате в Превалския циркус връх Дженгал и Валявишкото езело са в ляво, а не в дясно. В дясно е връх Голямата страна, и Чаирската порта.
Второ. Когато излезете от Безбожкият циркус и тръгнете надолу по пътеката за Поповото езело отбивката за връх Полежан е в дясно, а не в ляво.

И последно / това май все пак е съвет / След посещението на Триградското ждрело вместо да се нощува в Пампорово може да се спре петнайсетина километра преди това в село Широка Лъка. Лятно време селото е по-интересно от Пампорово. Има какво да се види. Има приятна кръчма.

[ravik]

Scleri, бая ме поозори докато намеря къде да ти променя лявото и дясното в постовете горе. Малко остана и карта на Пирин да разпъна. Винаги ме е изумявало как водачите сте способни да запомните всичките имена.

Стана ми интересно за тази пещера Хана, която спомена по-горе и се разтърсих. Изумена съм, че никога до сега нито съм я чувала, нито сме ходили, а тя е толкова достъпна. Била съм сигурно безброй пъти в района и с водач, и без, с различни групи приятели - никой никога не я е споменавал. Много странно. Следващият път като отидем, обезателно ще се качим. Благодаря ти много!

[scleri]

Здравей ravik. Малко трудно пиша защото така съм си навирил носа че почти не виждам клавиатурата.
Бях в девети клас, когато малко самонадеяно с още двама приятели отидохме за първи път сами на Пирин. Маршрута го минахме без големи приключения. Последния ден слизахме от Безбог към хижа Гоце Делчев. Тогава дори не можехме да си представим че някога тук ще има лифт. Малко по-надолу по пътеката имаше / не знам дали още я има / голяма хубава чешма. Там срещнахме група опитни туристи които се качваха нагоре. Като ни видяха че разглеждаме картата един от тях ни попита знаем ли кой е онзи връх, и посочи с ръка връх Дисилица. От това място където бяхме в момента той се извисяваше над другите, и ние решихме че това е връх Безбог чието име носи и циркуса и хижата. Тогава тоя който ни попита се разсмя и само махна с ръка. Въпреки че по природа съм кротък до степен на леко смотан си позволих да кажа право в очите на човек три пъти по-възрастен от мен че да знаеш нещо повече от другите не е повод да им се присмиваш, а да им помогнеш и те да го научат. След това всяко лято бяхме в Пирин. Ходил съм разбира се и в Рила, и Родопите и в Стара планина, но Пирин ми грабна сърцето. Постепенно , без човек да го иска научава имената и на върховете, и на езерата. Научава легендите свързани с всеки връх и всяко езеро. Научава всичко което му е интересно без да полага усилия за това.

Що се отнася до Хана обяснението е просто. Тя не е кой знае колко популярна дестинация защото е малка, без скални образования. Някои би я нарекъл дълбока дупка. Интересен е по-скоро пейзажа който се вижда като застанеш на входа и и се огледаш наоколо. В района на хижа Бъндерица има още една пещера, но и тя не е популярна туристическа дестинация защото е от типа пропастни пещери и достъпа в нея без спелео подготовка е почти невъзможен. Намира се на левия бряг на реката. Ако попитате хижаря той сигурно ще ви упъти как да стигнете до нея.