Моите приключения в Нормандия

[ida_ili64]

Започвам тази тема, за да не препълвам другите с истории за все едно и също място, а имено - Нормандия. Явно обаче аз ще се появявам от време на време в тази част на Европа и Франция, по обяснима причина - работата на моя съпруг по изграждането на атомната централа във Фламанвил.
А защо я нарекох приключения? Защото в последните години моя живот е едно приключение - наситен е от събития, случки, бързо променящи се състояния, появяват се нови хора, и както стремглаво нахлуват в живота ми, така и неизвестно как го напускат... - шарен калейдоскоп. Мога да кажа, че преживявам какви ли не емоции по скалата от - безкрайност до + безкрайност, само не и скука! И сега, може и да ви разсмея, но дори дребния , ала съвсем странен и необясним ми факт, че почти нямам блуза, тениска и потник, които да са без множество финни дупчици, в областта на кръста отпред сякаш са проядени от молец (предполагаем източник са токите на коланите ми), за мен е носител на факта, че е някакъв знак. Вероятно, трябвя да се захвана да г превърна в уникати всяка една от тях, бродирайки ги? Ама от този знак- останах без здрави блузи , а така да мразя да пазарувам дрехи!!!
Знак е дори факта, че току що съпругът ми позвъни, за да отида да го взема от работа и ми прекъсва писането.... Ще продължа, като се върна, а сега ще постна старите си публикации в моя блог за Нормандия:

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2014/0 ... ost_3.html" onclick="window.open(this.href);return false;

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2014/0 ... teret.html" onclick="window.open(this.href);return false;

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2013/1 ... ost_8.html" onclick="window.open(this.href);return false;

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2013/1 ... scuit.html" onclick="window.open(this.href);return false;

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2013/1 ... st_19.html" onclick="window.open(this.href);return false;

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2013/1 ... st_18.html" onclick="window.open(this.href);return false;

[ida_ili64]

И приключенето с днешна дата - скали, пръски, вълни и вятър - брегът непосредствено до Фламанвил, поради... ще раберете, като прочетете!
Ама няма да пропусна изкушението, специално за форумчето да кача няколко снимки тук.













И тук ми напират отвътре едни думички от едно стихотворение, но уви, автора...

''Защото всичко край морето - е море.
То идва, за да си отиде.
Отива си, за да се върне пак."

И така, моето днешно приключение за вас:

http://diva-edel-art.blogspot.fr/2014/0 ... ost_5.html" onclick="window.open(this.href);return false;

[Албена]

Колко сурово и красиво море!!!
Затова е изплувало у теб прекрасното стихотворение на Иван Пейчев -

Когато ти решиш да си заминеш,
недей си взема сбогом нито с мен,
нито с морето. . .
Иди си, без да се сбогуваш.
Отплувай до съседното пристанище -
до другото пристанище отплувай незабавно.
Там ще намериш пак и чайките, и ветровете,
и лодките със гърбове катранени.
Ще отпочиват пясъците кротко
и всички улици ще водят към морето. . .
Иди си, без да се сбогуваш.
По кея, опустял внезапно,
по облака, над залива застинал,
по дюните, внезапно занемели,
ще разбера, че вече си заминала.
Тъй сребърните малки риби идват
и недокоснали брега,
се стрелват пак
навътре във морето.
Аз дълго ще почуквам със лулата си
по камъка, горещ от светлина,
и ще си тръгна, без да я запаля,
оставил купчинка студена пепел
по камъка от светлината топъл.
Вълните ще шумят със белите си гребени
и този шум, дълбок
и тъмносин като морето,
ще спре до тебе,
тъмносин като морето там,
във другото пристанище.
Но ако сушата не ти предложи нищо ново,
ако в сърцето ти нахлуе властният й повик -
веднага си тръгни.
Ще те разтваря бално хоризонта,
брегът ще губи свойте очертания.
Морето има хиляди пристанища:
отплувай, без да се сбогуваш
с нито едно от тях.
Додето някой ден ще чуя смях,
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи -
по стълбите на дървената къща
и върху устните си ще усетя устни
с дъх на море и нар.
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш.
Защото всичко край морето е море.
То идва, за да си отиде -
отива си, за да се върне пак.

Затуй недей си взема сбогом ни със мен,
ни със морето.
Иди си, без да се сбогуваш.

[ida_ili64]

Албена, едно голямо благодаря!
Това стиховорение съм го рецитирала в 6-ти клас... и си спомях откъслечно голяма част от него. Сега ще си го запаметя в електронната памет на компа - за да го имам.

[Магдалена]

А аз простичко благодаря и на двете ви!

[Di_Va]

И аз!

[ida_ili64]

Албена, Бени ( може ли? ) !!! До сега се ровя ли, ровя... и ще продължа да се ровя!

Любов
Изглежда снощи е валяло дъжд,
и затова са весели дърветата,
и паркът, винаги един и същ,
със хиляди листа и капки светли.
-
На пейката седи пазачът глух,
ще бъде смешно, ако го запитам
дали е чул, когато ти със друг
си заминала под здрача и звездите.
-
Не се страхувай, няма да съм лош
и ще разкажа тихо, но на себе си,
защо се разделихме и защо
днес пак съм уморен и малко бледен.
-
Сънувахме ли? Свиреше щурец
и всяка дума беше тъй ненужна,
студени бяха твоите ръце,
а устните – затворени и чужди.
-
И някак изведнъж, за миг, разбрах -
смехът горчив и погледът далечен.
Наоколо бе мрак и пустота.
Аз знаех, че не ме обичаш вече.
-
Сега съм сам, но тъй е по-добре,
разбирам всичко и не те осъждам.
Вървя замислен в пролетния ден,
и може би съм тъжен…

Иван Пейчев

[Албена]

Разбира се ,че може да ме наричаш Бени. Така се обръщат към мен повечето от приятелите ми.
И аз много обичам Иван Пейчев.Поезията му е много мъдра, чувствена и някак тъжна.
Имам и още един много любим поет ,в чиито стихове диша морето- Христо Фотев.Всъщност, той очовечава морето,превръща го във вселена ,в дом за завръщане,в люлка и гроб и в най-великото събитие!

Морето!

Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаха - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии съзвездия и гларси...
На пясъците - пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра за да живея аз -
сълза съм аз
от скулите ти - тръгнала към устните.

[Titi]

Иде, фоторазказите ти са омагьосващи, успяваш да предадеш емоцията от преживяното и на нас. Особено интересно ми беше да разгледам домът на Жинет - нещо съвсем различно от познатия ми свят.

[Албена]

Ида,изчетох целия ти блог.Отдавна се възхищавам на прекрасните неща ,които изработваш с толкова вдъхновение и усет за красивото ,но сега откривам ,че си чудесна разказвачка на увлекателни истории.Благодаря!