Моите приключения в Нормандия

[flora]

Добро утро,Ида!Много ми хареса!Някаква сурова красота, а и времето....Хотелът е от любимия ми тип - уютни с китни градинки, далече от тълпите туристи и рекламни брошури.Обичам да се разхождам из такива места.Очаквам и други пътеписи!

[katina]

Ида, страхотна разходка...отново Да кажа ли, че ти завиждам за възможността да пътуваш и виждаш толкова красиви места! Е, поне със снимките и разказите и аз се пренасям там, където си стъпила ти Благодаря ти за тази радост

[laydidi13]

Каква нощ!Не можах да мигна,имаш страхотна дарба да преразказваш ,ти си един скрит писател/освен ако не ти е професия/Разходката много ми хареса,и аз се поизмокрих докато крачех с теб,но пък ми беше много приятно,тази къщурка,която си харесала,аз бих я взела и не бих и правила никакъв ремонт,да си стой ей така и да ми напомня...за преживяното!!!Очаквам следващата ни разходка заедно и искрено ти завиждам,ама мъничко!Чао!

[ida_ili64]

Привет !
Красота, по-миналата вечер, когато ми дотегна в къщи и излезнах да се разходя по тъмно,грабнала фотото, но се оказа- забравила картата в лаптопа, седейки пред океана - аз -мъничка, той- огромен, гледайки кулата с въртящия се фар за да е ориентир в нощта за тези, дето са в океана, си мислех точно за това - че съм щастливка!
Винаги съм искала да пътувам а мечтаното от мен пътуване е едно пътуване- без цел и посока, ставам , яхвам колата и... където ме заведат очите и гумите. Харесва ми местенце, спирам, разглеждам преспивам и...пак продължавам.И така...до следващото местенце.
Напоследък ми се случиха някои нещица - лични от здравословно естество и за първи път разбрах и осъзнах, колко е важно да си здрав на първо място, за да можеш да се радваш на всичко останало и да осъществиш мечтите си.
В деня, когато открих случайно един блог, дори не знаех, че една млада двдесет годишна жена, може да ме научи на толкова много, и може да ме накара да пътувам на крилете на машината на нейните мечти, може дори да ме накара да се засрамя от себе си и обзелото ме в момента отстъпленческо униние пред всичко което направих до момента и което ми предстои да направя в България и нашия дом. И разяждащото ме от вътре предателско чувство, че не искам да се върна да живея там и изобщо- в България. А тя мечтае за нейната си земя и порутена къща, в която да се върне да живее , за нейната градина, домати, зеленчуци, цветя и пише, преливайки от толкова любов! Та искам да кажа - тя е щастливка!
А аз ще ви разхождам, всеки път, когато ме споходи музата да пиша и събера мисли и снимки от някое местенце, където съм имала шанса да попадна.
Флора, да красотата тук е сурова. Не е озахарена и напудрена и въпреки всичко е магнетична, може би точно защото е първична. Представям си преди столетия, как са живели тук хората със своите ежедневни задължения, грижи и радости, доволни или- не от живота който имат, как са се препитавали, как са се забавлявали и че разстоянието 50 км си е било цяло едно далечно пътуване за да стигнат до големия град. Нямало е радио, ТВ, телефон, компютър и интернет, нямало е автомобили, самолети и ракети...и може би щастието е било по простичко понятие, но и по- истинско и пълно?

[setipeti]

мдааа, Гери е голямо вдъхновение.., забелязах скоро ник-а й в регистрираните долу, но още не се е решила май да пише тук

**и докато го напиша.., реших все пак да проверя дали не е писала вече, а тя споделила тук от нейните прекрасни мисли

[Allegra]

А, хубави думи, спокойствие и мечти.
Тук ми харесва.
ЗДРАВЕЙ!
Не спирай да мечтаеш и да разказваш .......

[roselover]

Ах, Ида ... Пия си кафето с твоя разказ. И се чудя, дали защото винаги са ми били интересни чуждите култури или защото е факт, на тези белгийци и треволяците отвън са им красиви и някак си си отиват със сградите, а моите в моята градина ми вадят очите!
Прекрасен разказ ! Винаги съм имала страст към пътуванията и то точно от този тип - не по известните паметници на културата, а във вътрешността на всяка държава. Да мога да ги помириша, за да ги опозная . През годините все се случваха неща, които си ме държаха плътно в България, но знам, че живот и здраве след 10 години /когато вече ще съм отдала нужното на Род и Родина/, ще мога да пътувам на воля. Така съм си го закодирала .
Много ти благодаря за това потапяне !

[roselover]

И така...продължавам .

А ето тази къща си я заплюх за мен... ако забогатея един ден, и се продава, бих се сдобила с нея Има си и остъкления- нещо като зимна градина. Питам се само... , колко ли ремонт ще падне по нея...пфф


И

Къщата е ... като съновидение! Сви ме под лъжичката, когато я видях.

[ida_ili64]

Радвам се, че ви е харесала разходката.
Розичке, не тъгувай, на всяко нещо си му идва времето, а и ти каза една много точна дума'' кодирала съм го'', това е вече 99 %-това гаранция за успех, защото ТИ го искаш. Как , по какъв начин ще стане, това дали имаш или нямаш средствата, нещета се подреждат, появяват ти се хора и възможности, Вселената си знае работата, важно е ние да сме наясно какво точно искаме и да продължим да го искаме,но работейки усърдно над него то да се случи. А къщата... е просто невероятна. Аз тук два дни се боря и увеличавайки снимката на балкона '' нахално'' да се самопоканя на гости и да видя има ли живот в нея, ама почти безуспешно .
Днес , прибирайки се от пазар исках да ви направя малко фотки от съседното населено място CARTERET, обаче уви, оказа се че пътя е зтворен от моята посока, защото го ремонтират. Обаче пък се заврях в цветаркия магазин на поселището... поне 50 нещица си заплюх, а е на една педя площ и определено е беден. А в носа ми още ухае... на едно чудо, което си записах на листче и ще видя дали е пригодно за БГ то...И ужас, каня се да си идвам за да си оправя градинката- кога и как още не е ясно, смятах да летя, че нещо кръста ми поддаде доста последните седмици, ама- пак се квакнах в къщи с две саксийки една с антуриумче

- такова имах, ама се спомина преди 6 години и по вече не си купих. И сега се заставях да не гледам на там, ама като го доближих, листенцата му такива едни лъскавки, наситено червени и ококорени, та сърце нямах да си тръгна без него - щеше да е като предаделство.

А орхидейката... ми тя така се е увлякла да ражда пъпки и така е разперила клонки - като ръчички за прегръдка, все едно ти вика :" Гушни ме ! Гушни ме !"

Е, как да не я гушнеш и понесеш към касата???
Обаче цветарската статистика...., не е за самолетен полет. Или Вилфрид трябва да ми се врече в цветарска преданост за две седмици или- трябва да говоря с хазяйката да ми вземе на отглеждане саксийките, докато съм в БГ. Ей, тая пуста цветарско-иманярска лакомия, ей!

[ida_ili64]

Днес си направих една много странна разходка из наше село - с колата. Понеже тук всеки ден вали поне по 3 пъти, в повечето случеи , поне едно от преваляванията е премесено с градушка, не може човек да рискува да излезе за по- вече от 30 минути и то- без чадър. Който пък почти във всички случаи е безполезен, защото духа убиствен вятър и от чадъра- йок файда, а от вятъра 100 % - вреда- чадърът ще ви е най- малкото огънат до неузнаваемост, ако ли не и отнесен на някъде... Та реших да не рискувам и да карам по уличките на зиг- заг, като започна по крайбрежната уличка. Всичко с единствената идея да разгледам какво се случва в градините тук и да се превърна в авто-папарак . Само ще ви кажа, че от както в събота пътувайки с Вилфрид видях една ооооогромна дъвовидна вече камелия, направо съвсем неблагородно им завиждам на французите и умувам как в Чокманово да стане климата - Нормандийски . Та от тогава само заничам зад всеки жив плет и понякога това дава резултат да изплакна погледа в някоя камелия.
Та... тръгваме по градинките в Барневил ...
Първо- поздрав от океана- свъсен е днес, но не съвсем недружелюбен

В едното ъгълче на устата му дори се заражда нещо като слънчева усмивка - за вас е .
И така, първата камелия

- реално в наше село - само две открх , ама слава на Бога, тази тепърва ще цъфти, така , че ще се навъртам край нея.
Не съм много сигурна, тъй като е в близост до къщата, дали няма да се окаже тази в саксия , което ако пък е така, ми дава надеждица... за моята която си купих преди около месец , че един ден, ако не ми писне да й създавам влажност с пръскане, и тя не прояви завидни камелийски капризи,може да достигне и тя до хубави размери
Между другото, не се изненадвам, че открих само две, реално по вечето, които срещахме са не по крайбрежието, а по във вътрешността, където вятъра не е така бръснещ, но дори и там- бях удивена - една бе посадена точно в центъра на двор, като на малко възвишение, вятъра си я брулеше от всякъде, а тя... цъфтеше !
Попаднах и на тази къщурка, която имам много подредено и грижливо поддържано дворче, но уви, ад стоборчето и между живия плет се вижда съвсем мъничко от него

а тук между белите дъсчици на портичката се виждат жълтите главици на нарцисите - всички са огромни тук, не знам от сорта или - пак от магиите нормандийски ?

Следващата потреска ми бяха мимозите, достигнали на някои места, доста завидни размери

Тук и мимозата,но и целия двор бе сдиплен, имаше и барбекю, странно , но не видях на много места, както и големи засадени делви- саксии с цветя.

Карайки не се сдържах да симнам и някои дребни елементи, привличащи погледа ми, като тази пощенска кутия например...

Или портала на тази къща, който направо се губи сред живия плет, който май ще да е от вид иглолистни...съжалявам, аз не съм спец по хвойни, кипариси, юниперуси и каквото там още, а тук си има два- три видам които са в изобилие

Ето единия дървовиден вид и ме удивлява формата на ствола , като всички са някак си разперени като разпънати- на страни, личи си, че са възрастни екземпляри, а не растат високо много, явно и това си има обяснение, първата ми мисъл бе за ветровете

Удивиха ме дължината на клоните на този флокс - уникални и саедни дебели и месести...

Почти във всеки двор присъства този храст, окичен със нежни бели цветчета...