Още едно пътешествие към древността

[Миша]

Това е едно много дълго еднодневно пътуване,пиша го толкова подробно по молба на една съфорумка,дано успея да предам , а вие да усетите емоциите от този ден Пожелавам ви приятна разходка с мен и моето семейство

Не обичам утъпканите пътища,търся все нещо ново, непознато и тайнствено , пълно с вълшебство и красота,а ако може и с история.-....и то колкото се може по-древна .Е, този ден определено беше едно такова пътуване, ще се радвам, ако успея да предам поне малко от онези чувства,които изпитах , а ако не успея, дано поне накарам някой да мине по същите стъпки,тогава със сигурност ще усети магията на това място.

И така, заредили сме раниците и поемаме по прашните пътища към едно древно светилище , което, колкото и да не ви се вярва, се намира само на крачка от Пловдив. И както си е в реда на нещата за едно светилище , то така ревностно крие своите тайни, че дори и мапса сякаш не иска да ми покаже пътя към него ,засича и засича .Но ние, нали сме традиционалисти,сме се въоръжили с една хубава карта на България , проблемът е,че навигатор съм аз, а тези които ме познават, знаят, че навигарорските ми умения клонят към нула, да не кажа към минус , което прави почти всяко наше пътуване живо приключение, още не мога да се отърва от закачките , че съм тръгнала да щурмувам сръбската граница с фотоапарат , но нямат избор, трябва да ме търпят и това е , все някога ще се науча, колкото повече места обиколя,толкова повече ще се подобрят навигаторските ми способности .Все пак успяваме да сглобим някак маршрута, с помощта на Гугъл и малкото ентусиасти, посетили това местенце,притеснява ни само 15 километровата отсечка, обозначена в картата като "друг път",представям си я като лунен пейзаж,имайки предвид качествата на първокласната ни мрежа .Но верния еспейс вече е свикнал на подобни изпитания ,надявам се само дупките по този "друг път" да не са толкова големи,и да не изскочат други препятствия .Тръгваме,децата само подпитват на къде сме се запътили този път,но аз упорито мълча,само казвам,че отиваме да видим камъни,което не е никаква изненада,предвид моята странна слабост към камъните .И така,минаваме покрай Пловдив и вече сме на тесния път ,обозначен на картата като "път в община Родопи",който трябва да ни отведе до тайнственото местенце ,навигаторът този път е на ниво и нито веднъж не обърка пътя ,по простата причина,че там няма какво да се обърка ,селцата са малки и следваш само най-широкия път ,широк е много общо казано ,трудно се разминават две коли ,но то и коли няма,така че няма проблеми, пътят става все по-тесен и се вие все по-навътре в планината,докато достигаме онзи "другият път",някаква странна настилка от бяло-сив материал,от който се рони ситен прашец и зад колата се образува дълга сива опашка,въпреки че караме доста бавно .Всичко е покрито с този фин прашец,и треви,и храсти,и дървета,и скали,на 3-4 метра височина,всичко е сиво и странно,сякаш минаваш през някаква странна омагьосана гора ,застинала сред нищото и все пак жива .Отново съм отпуснала въображението си и детето е оживяло в мен,онова чувство си беше съвсем реално и наповторимо като изживяване.Не можах да снимам тази странна сива омагьосана гора ,беше много слънчево и снимките ми излязоха като бели петна ,просто опитайте да си я представите или направо отидете на място,за да я усетите .И не се притеснявайте за пътя,лунния пейзаж е бил само в моята глава,по пътя няма нито една дупка,нито един коловоз,гладко и равно е .

началото на прословутия "друг път"



малко преди началото на черния път,по-точно май е да кажа белия път ,спряхме за малко ,естествено,за да снимам скали ,на снимката не може да се види добре,надолу е една страховита урва,в дъното на която бумти планински поток ,не успях да снимам потока ,макар да опитах ,сигурно от страни е изглеждало доста страшничко,защото почуствах как мъж ми ме хвана за колана на дънките да не полетя надолу
урвата


Продължаваме към Ситово,нашата цел за днес .По пътя често често съзирахме по някоя чешма,хубави чешми с още по-хубава студена вода



с признателност



До чешмата има масичка с пейки,и здравец в стар дънер,чистичко,поддържано,дори кошчета с чувалчета за боклука бяха сложени ,личи си,че тук често пипа благодарна ръка

стария дънер със здравеца


Нямаме време да починем край студената вода,тръгваме отново и гледаме упорито отляво на пътя,според нета там трябва да има стара дървена табела,сочеща към местната забележителност-ситовския надпис.Четейки описанията в нета вече си представях как я подминавам ,но съм приятно изненадана-точно до пътя малко след старата едва забележима указателна табела стои нова красива табела


Преди да ви кача до Ситовския надпис ще разкажа малко за него ,в нета има бол информация,ако искате прескочете тази част .И така ,ситовския надпис е древен рунически надпис ,издълбан е под козирката на една скала,което го е предпазило донякъде от ерозията,открит е през 1928 година от местни дървари ,документиран от д-р Александър Пеев, председател на Пловдивското археологическо дружество, в последствие са правени опити да бъде разчетен,дори има няколко превода,всеки тотално различен от предишния ,спори се и за възрастта на надписа-теориите варират от 8000 години до 3500 г.Самият надпис се състои от две части,според Гугъла,ние не успяхме да открием втората част ,скалата е разцепена и втората част би трябвало да се намира зад нападалите скали ,дълъг е около 3 метра и половина,широк около 30 см ,всъщност самият надпис е по-малък,но заедно с полираната лента е точно около педя и половина. По тези места се е подвизавало тракийското племе беси,някои твърдят,че това е надпис на тракийски език ,според съвременните апокрифни писания в нета ситовския надпис се свързвал с плочката от Градешница,печатът от Караново ,някакъв почти изгубен надпис от с.Надарци и още няколко подобни рунически писания във и извън пределите на България .Ако на някой му е интересно ето едно подобно апокрифно четиво
http://prarodinata.blog.bg/history/2012 ... ni-.997230" onclick="window.open(this.href);return false;

Съществува и теорията,че надписът не е никакъв надпис,а е обикновено геоложко образувание ,след като го видях,никак,ама никак не мога да се съглася

Край с лекциите,сега ще ви кача до самия надпис.Ако все пак решите да го видите със собсдтвените си очи си вземете обувки със стабилни подметки и удобни панталони,защото най-удобно и безопасно е пълзенето на четири крака или направо по задни части ,особено надолу

пътеката нагоре,не се лъжете,че е толкова малка,просто на снимката изглежда така,камъните доста танцуват и се пързалят под краката,ако има възможност ги заобикаляйте


още нагоре,стволът на това дърво е повече от метър


минаваме през гората ,а аз естествено се спирам край скалите









Най-сетне,най-сетне сме при тайнствения надпис






Много е трудно за снимане,светлината е малко и сапунерката ми все прави размазани снимки,а и висенето на един крак не е от силните ми страни,особено когато мъжът ми все опява,че се вра сред скали,които всеки момент можели да паднат ,те издържали хиляди години,сега точно ще се сромолясат ,да бе,но какво да правя,обича си ме човекът и си ме пази

малко от нещастните ми снимки








Не ми се тръгва ,някак странно се чувствам на такива места,според някои надписът не е някаква прищявка на древния каменоделец,а е част от цял един голям светилищен комплекс ,склонна съм да им повярвам ,аз определено бих обожествила това място
Слизаме надолу,както казах по-нагоре,най-добре се слиза по задни части,или поне задължително на четири крака

[Миша]

Не ми се тръгва ,но имаме още срещи с историята,продължаваме към Ситово,според някои теории селото е основано от ситите,клан от племето на бесите,според други селото възниква в онези страшни времена на потурчването,когато част от селяните от близкото село избягали в по-непристъпната част на планината и по този начин избягнали тежката участ на съселяните си.Не знам коя история е вярна,знам само ,че днешната непристъпност,разб липса на добър път,е пощадила Ситово от новата мутро -строителна мода ,тук времето сякаш е спряло,още на входа на селото ни посреща току що измазаната камбанария на селската църква


Старо Ситово















Новата част на селото-май е нещо като вилна зона



Нямахме време да разглеждаме селото,защото сме се отправили към другата забележителност на Ситово-скалното светилище Щутград.Пътеката започва точно от селото,минава през гората,където са накацали малки бунгала ,вероятно още от соц времето.Странна тишина тегнеше над селото,не се чуваше нито лай на куче,нито някакъв говор ,потропване,подвикване-нищо от типичния селски шум,къщите стояха с катинарите ,кой знае от кога неотключвани,а може и да се лъжа,защото към почти всяка къща водеше едва забележима пътечка ,макар къщичката да изглежда необитаема И почти на всяка трета къща се вее българско знаме ,никъде не съм виждала толкова знамена .Според сайта на общината в селото живеят постоянно около 30 души,в летния сезон стигали до 300,къде се бяха изпокрили тези триста души така и неразбрах

оставяме зад гърба си селото и навлизаме в гората,естествено като се доверяват на моите навигаторски умения първо объркахме пътеката и се озовахме ето тук ,но което никак не съжалявам ,преценете сами








Пътечката свършваше до тук ,а над нас бяха увиснали огромни стръмни скали ,обрасли целите в мъх и здравец,за първи път виждам подобна комбинация


драперии от здравец по скалите



Тъкмо умувахме как да открием някой от призрачните жители на селото,когато мъжът ми се сети, чел бил някъде,че пътеката започвала точно до двора на бившето стопанство ,върнахме се и този път намерихме вярната посока,защото в нета освен за красоти пишеше,че трябва да минем и край едно сметище,а това наистина няма как да го сбъркаме

Пътеката е доста широк път ,след това навлиза в гъста гора ,става все по-малка,докато на края почти се губи ,но гората!-дъщеря ми я кръсти Вълшебната гора

Една разходка без думи във Вълшебната гора

[Миша]

]

















Не знам дали точно тук Орфей е пял своите песни,но почти съм убедена,че тук на лунна светлина танцуват призрачни самодиви



Наближаваме ,виждам нещо познато от снимките в нета ,дверите на светилището,така наречените Мусински порти



минаваме през тях и ....


.-...край ,засечка ,обикаляме,обикаляме и нищо познато не виждам,няма ги нито каменните надграждания към скалите,нито малкото параклисче,нито древните петроглифи ,които трябваше да открием,издълбани на скалите ,тотално съм се изложила ,като се върнахме,прочетох,че същинското светилище е било много по-навътре в гората,излиза се от нея и се изкачва връх Свети Николай,ние сме достигнали само източния край на светилището ,нищо ,другият път ще ги намерим ,сега ще се задоволя само да прекрача древните порти , ще се разходя край първите скални образувания,накарали древните да обожествят това място














На едно място имаше огромна каменна стена,строена сякаш от великани,големи правоъгълни каменни блокове,наложени перфектно един върху друг,но много трудно се снимаше,склонът е доста полегат ,с една ръка се държах за ствола на едно дърво,с другата снимах

[Миша]

Ето това трябваше да открием в Щутград

каменни стълби


ритуална вана


слънчев диск


Зооморфоложки скални форми -игра на природата или човешка навеса

квачката


куче


Човекът-Птица,подобна фигура се намира и в трън,в светилището на Шильи камик


стражът




малкото параклисче св.Спас и останки от крепост


очите


още една квачка


Богинята Майка

[Миша]

Въпреки,че не можахме да отидем до сърцето на светилището денят беше пълен с емоции ,а не знаехме,че такива все още предстоят.Потеглихме обратно,този път към Перущица,хич,ама хич не ми се ходеше там,още на път в гърлото ми беше заседнала буца,но това е историята ни,дори буцата в гърлото трябва да се преглътне,дължим го на онези безименни наши събратя,погинали в онези страшни времена .Пътят минава край добре обработени лозови масиви,подредени,окопани ,с увиснали сини гроздове,като за изложба,личи си ,че минаваме във винарски край,никъде другаде не съм видяла така добре поддържани лозя .Но не се отбихме до никоя изба,макар да минахме покрай една-две,бързахме за среща с историята.Обаче съдбата беше решила,че този ден е ден за хубави преживявания,музеят е затворен поради ремонт,историческата църква също не работеше ,тази част от историята ни ще почака да я посетим някой друг ден ,когато съм в друго настроение.Сега поемаме към магистралата за София.Обаче минали -неминали част от магистралата подминаваме ндписа "Траянови врата " и съответно решаваме да се върнем,явно срещите с историята още не са приключили ,и така,съвсем на свечеряване,поемаме през Ихтиман обратно ,виждаме една табела,която явно указва посоката,пише си прилежно Траянови врата,има стрелка,има и отбивка,тръгваме по нея и стигаме...мантинела връщаме се обратно и продължаваме,и отново табела,и отново стрелка и отбивка,тръгваме нататък,този път май сме нацелили,поне има път ,макар указаното на табелата разстояние до крепостта 6 км съвсем да неотговаря на истината ,пътят е осеян с многобройни кратери,които на фона на залязващото слънце почти не се виждат Но стигаме ...до строителен обект,в момента точно това представлява калето ,навсякъде багери,чакъл,камиони и едно момче с два песа за пазачи .Обяснява ни,че тук ще се изгражда паркинг,рампа за инвалиди ,наблюдателна площадка ,ефектно осветление,хубави намерения,но с този път задължително трябва да предоставят и високопроходима машина за достъп до Калето качваме се на Калето ,и аз забравям лошия път, чувствам си почти като Инди,в момента разкриват долните пластове на крепостта,разчистили са храсталаците и корените,махнали са част от почвата и под тях надничат стари зидове ,все още непочистени .Съвсем кратка историческа справка-датата на изграждане на крепостта е неизвестна,по намерените археологически материали отнасят строежа към 3-4 век,крепостта е построена върху старо тракийско селище ,дълго време и самата крепост е носила тракийското име-Суки . Ако на някой му е интересно какво точно представлява крепостта може да прочете ето тук,тук ,ми се струва ,е дадено най-доброто описание,поне от това,което аз изрових от нета .
Ето и моите снимки от крепостта ,не съм снимала централния вход,защото точно пред него беше паркиран огромен 20 тонен камион,според думите на мъжа ми само от вибрациите при запалването на камиона старите рушащи сеи тухли ще се разпаднат и други недомислици и варварщини видяхме,сред старите стени на крепостта бяха набити пирони ,на които висяха дрехите на работниците,и разчистването на руините с багери също видяхме ,смазани и почупени тухли:ufff: И въпреки всичко крепостта е доста внушителна и запазена,ще ми се да я видя поне такава,каквато е била запазена до началото на 19 век,с височина 18 метра и запазена триумфална арка










разкритите нови зидове





тук има още по-ниско разположени,още непочистени зидове ,крепостта е била на три етажа








поглед от вътре














вътрешни помещения

[Миша]

арката към едната кула






общ поглед към арката


кулата отвътре




кулата отвън,уникалния остър ръб ,с цел по-добра защита от усъвършенстваните стенобойни оръдия


част от странична кула





входът към подземния коридор



Ще си позволя да разкажа на бързо за битката в прохода ,защото това е една от най-значимите победи в историята на България ,но все пак не съм историк и разказът ми е основан на информацията от нета и може и да не е съвсем точен ,има доста разминавания в различните източници .И така,годината е 986 г г,Самуил е успял да включи в пределите на България Мизия, Бесарабия, част от Тесалия, да помете сръбските княжества и се готви да освободи и Тракия ,император Василий Втори решава да изпревари българите и се отправя с прочти цялата византийска войска,30 хиляди души , към Средец,където изгражда силен укрепен лагер.Докато основната българска войска е на поход към Тесалия, огромната визайнтийска армия обкръжава Средец,отбранявана едва от около 4500 бойци под командването на брата на Самуил Аарон .Самуил още същия ден тръгва към Средец,това е близо 20дневен преход и сигурно никой не е вярвал,че шепата бойци могат да издържат толкова дълго под напора на 30 хилядната византийска армия.Обаче шопите сме си дървени глави и издържаме на всичко ,отбиват първия щурм ,а през нощта през тунели под крепостните стени излизат навън и изгарят обсадните машини на византийците ,в същото време от малките клепости в околността излизат малобройни отряди и нападат обозите на византийската армия ,и така нощ след нощ,докато на втората седмица от обсадата византийците остават без провизии и без обсадни машини ,а армията на Самуил напредва и достига днешна Дупница.Тогава Василий решава да се оттегли към Филипопол ,Самуил предприема смела маневра и вместо към Средец тръгва по пътя Дупница-Самоков-Щипон(дн.Ихтиман) с явното намерение да прегради пътя на византийската армия. В тила Василий е следван от гарнизоните в Софийското поле и от царската гвардия, водена лично от цар Роман.На 19 август армията на Византия е пред рида Траянови врата. Но той вече е завзет от плътните редици на българските войски,а в тила ариергардът на византийската армия вече води бой със Средечкия и Скопския гарнизон.Василий II е в положението на император Никифор във Върбишкия проход,той хвърля цялата войска в пагубна атака срещу българските позиции,а сам с малка охранителна рота се измъква през околните хълмове към Пловдив,това са единствените спасили се от огромната 30 000 армия на Византия.Останала без армия,Византия не може да спре по-нататъшното настъпление на България,Самуил завзема Тракия, Тесалия()днешна Централна Гърция), Албания, Далмация.Историята после си я знаем,византийците си ни го връщат Още нещо обаче за ослепените самуилови бойци,което малко се знае .Според краеведа Лазар Цинзов в армията на Самуил имало много войници от разложко и те не случайно са се установили в село Добърско след злощастната загуба на зрението си. Тук живели богомили, които радушно приемат нещастните бойци и създават прочутата певческа школа на разложките певци-слепци. Школата имала строги правила на приемане. Пенето и свиренето на гусла се учело 3 години, а след това имало изпит и посвещение в това изкуство. Едва след като бъдат посветени, певците-слепци тръгвали из страната и в съседните държави да просят, пеейки епически и религиозни песни. Традицията на разложката школа се предавала от поколение на поколение,така те съхранили през вековете и подържали жив българския фолклор, в който е закодирано старото знание на дедите им. Наследниците на певците-слепци са поетите на древността, те оживяват легендите за Крали Марко, битките със Змейовете , подвизите на хайдутите.

Обичам да чета такива истории,така че моля да ме извините за дългото отклонение,надявам се не само на мен ми е било интересно да разказвам ,а на вас да четете

Ето тук малко от събраните от Лазар Цинзов предания от Добърско .
http://liternet.bg/publish20/l_cinzov/d ... daniia.htm" onclick="window.open(this.href);return false;

За да стана съвсем досадна ще ви кажа и за църквата в Добърско,в която, според някои ,е изобразена летяща чиния



Благодаря на всички,имали търпение да дочетат до край безкрайните ми писания

[dal]

Благодаря ти, Мише, добре че си ти
Моите мързели не тръгват по такива места лесно, та с теб все някаква добра представа идва, па и обичам да те чета то и аз някак като ако намеря време все гледам да сглася най елементарното - сън, почивка, градина, приятели . И... времето свършва

[Димана]

Мише, благодаря за разходката. Чудесен гид си.
Преди няколко години бяхме в Бойково и отскочихме до Ситово за да налеем вода от чудотворен извор. ММ нагази уж да си излекува петите, а го заболяха глезените.
До тук бяхме с чудотворните води.
Шегата настрана, обаче природата там е приказна.

[Миша]

Мише, благодаря за разходката. Чудесен гид си.
Преди няколко години бяхме в Бойково и отскочихме до Ситово за да налеем вода от чудотворен извор. ММ нагази уж да си излекува петите, а го заболяха глезените.
До тук бяхме с чудотворните води.
Шегата настрана, обаче природата там е приказна.

Най-ценното свойство на този чудодеен извор било да прави мъжете по-мъже,другите приписвани му качества служат просто за замаскиранеот благоприличие на истинското му предназначение

[Димана]

Наистина не е бил за там.
Затова в сградата, която пазеше извора имаше тооолкова много благодарствени подаръци.
До самото село стигнахме с кола, но до извора ходихме пеш и се наслаждавахме на изгледите, които се откриваха след всеки 20-тина крачки. Тогава нямахме фото, затова нямам снимков материал.