Малка разходка до Македония

[Leni]

Реших и аз да ви напиша малко по-дълъг пътепис до милата ни съседка Македония. Ще ме извините за повечето снимки но всички много си ги обичам и много искам да ги споделя с вас. Беше прекрасно изживяване и бих се върнала с удоволствие за още няколко дни на брега на Охридското езеро. Искрено се надявам да ви е интересно и най-вече полезно на онези от вас на които предстои ходене в Македония.

Милата ни съседка се оказа много приятна дестинация и при това по джоба в сравнение с други страни. Определено си заслужава човек да си загуби малко време и да инвестира в едно ходене до Охрид и региона.
Местата за разходки в града са много, както и заведенията където да хапнеш някоя плескавица или тафче графче. Почти от всякъде се вижда хълма със Самуиловата крепост. Но все пак най- предпочитан си остава стария град.

Много напомня на някои наши родни гледки – хм странно защо ли (хех) – за информация може да се върнете назад в историята ни. Осеян е с тесни калдъръмени улички и ателиета. Обожавам тези детайли. Не знам защо но придават един особен чар и топлина. Прави ми впечатление, че хората обичат този уют и се грижат и градините и дворовете им да изглеждат приветливи.

Изкачвайки стария град, по пътя към Самуиловата крепост непременно се отбийте до хълма Плаошник – там се намира църквата Св. Пантелеймон. Мястото около нея все още е доста разкопано, но пък е пълно с туристи заради мощите на Св.Климент, които се съхраняват в нея. Леко в страни от нея има пътека за една друга малка църквичка. Може би най-романтичното място в Охрид е църквата Св. Йан Канео, разположена на стръмна и висока скала, но пък гледката си заслужава. Не съм много сигурна но мисля, че е една от най-старите в Охрид.


Докато се усетите и той деня минал. Ако ви свари в Охрид има какво да правите – може просто да си поседите на крайбрежната улица или на малкото пристанище и да се полюбувате на залеза. Другият вариант е за около час да се възползвате от късните разходки с корабчета. Аз определено предпочитам да си поседя на хлад, на тишина и да изпратя слънцето. Крайбрежната е доста дълга и почти може да си стигнеш до хотела по нея … поне до нашия. Решихме да се поразходим до там и да си поседим на плажа пред хотела. Бяхме в компанията на два прекрасни лебеда. Не се изненадвайте – може да се каже че тук си ги отглеждат. Много дружелюбни птички.




(Изгледи от стария град и Самуиловата крепост)








За мой късмет хотелът ни беше разположен малко извън града и над него на един хълм се виждаше някакъв кръст до който решихме да се поразходим. Оказа се че има малък параклис всечен в скалата. От него се разкриваше прекрасна гледка към крайбрежието и града в далечината. Още малко стълби нагоре и се озовавам на върха на хълма с този кръст.





На следващия ден ни зовече ново приключение. На около 27км. от Охрид има много хубаво място за отмора и разходка – Манастирът Св. Наум. Разположен е на югоизточния бряг на Охридското езеро почти до границата с Албания. Към края на земния си път Св.Наум построил манастирът “Св.Архангели”, където е погребан през 910 г.

Манастирът Св. Наум




И по неже съм на вълна манастири продължавам в същия дух. За няколко дни в Македония има какво да се види. Но определено приятно преживяване е пътят до манастира Св. Йоан Бигорски. Намира се на около 70 км. от Охрид близо до град Дебър, който е известен с изкусните си майстори дърворезбари. В манастира също много детайли са дърворезба, но най вече вратите, олтарите и иконостасите. За съжаление от не ни пуснаха с камери вътре,така че се надявам да съм успяла да покажа красотата му поне от вън. Около мястото има нещо особено магнетично, при все че местостта около него е много красива. Смята се, че манастирът е построен около 1020г от архиепископ Йоан Дебърски. А дърворезбата е поверена на Петър Филипов – Гарката, както е по-известен сред местните, от Дебърската дърворезбарска школа.











Именно Дебър се слави с майсторите си дърворезбари. Не се учудвайте ако в почти всеки манастир попаднете на такива творби. Наистина вгледайте се в детайла и ще се уверите в майсторството им. Когато пътувам почти винаги си нося по една иконка от манастирите в които съм била. И тук не пропуснах да си взема една – събрала съм цяла колекция у нас все ценни спомени. Ходилите на Метеора знаят за традицията жените да обуват поли при влизане в манастир – тук също е така… аз обаче улисана в разходка съвсем забрави че съм такова нещо и чак на паркинга се усетих… та се връщах малко нагоре .

И да не пропусна още една живописната гледка към града – от малка тераса по пътя към крепостта. На връщане се отбихме и в Битоля.

Като цяло ми останаха много хубави спомени …

[rumivarna]

Лени, благодаря за прекрасната разходка! Местата които сте посетили са наистина магнетични! Особено езерото! Възроди ми старите спомени от Македония

[dancheto]

Благодаря за прекрасната разходка! Подейства ми много приятно и отморяващо! Така разказано, все едно бях там, разхождайки се по калдаръмените пътища и разглеждайки старите къщи и манастири! Благодаря!

[Гео, граф]

Еха, и мен ме налегнаха спомени, браво, Лени Само към Дебър не съм ходила и този манастир много ме впечатли ! ... Снимките ти са пипнати и правиш чудесна подборка, за да дадеш пълна информация. Продължавай, мила

[Мириам]

Аз ходих преди години на Бъдни вечер и Коледа-на екскурзия-спомням си,че беше много евтино.Това,което ме шокира беше,че на Бъдни вечер в ресторант ни сервираха едни големи мръвки и сърми.Иначе не е лошо,но като гледам снимките в хубаво време е много по-привлекателно.Много красиви снимки,браво!Ние посетихме извора на белоногата,църквата"Свети Наум"-много е хубава,в близост до Албанската граница.Бяхме забучени в едни къщи,голям студ брахме и се минаваше през една кал до града.Друго,което ми направи впечатление са десертите-не се ядат от захар!

[Titi]

Лени, разкошни снимки

[serena]

Лени, надявам се няма да имаш нищо против да споделя и аз малко впечатления от Македония в твоята тема.
Бях там на тридневно пътешествие в началото на ноември 2013 г. След минаване на границата първата цел на нашето пътуване беше Скопие.
Скопие е столица и най-голям град на Македония, разположен по долината на река Вардар. Градът е основан през 3 в. пр. н. е., по-късно завладян от Рим, през 518 г. е разрушен от силно земетресение и възстановен от император Юстиниан Велики. През 978 г. при българския цар Роман Скопие става столица на българската държава и е бил важен български център. По-късно е завзет от турците и до края на 18 век е бил под османска власт. След Първата световна война попада под властта на Сърбия. През 1963 година е почти разрушен от силно земетресение, но възстановен наново (централната част по проект на японски архитект), а от 1991 г. е столица на Република Македония.
Понастоящем в центъра на Скопие тече работа по правителствен проект „Скопие 2014” за построяване на административни сгради, скулптури, фонтани, паметници на исторически личности. Доколкото четох впоследствие, има немалко критики към този проект. Личните ми впечатления са, че паметниците са хаотични и разностилни, опит на малко място да се концентрира много история и да се създаде някакво подобие на античност. Така центърът изглежда безвкусно натруфен. По този повод съвсем наскоро четох една критична статия на „Шпигел” (http://www.vesti.bg/sviat/balkani/shpig ... ch-5998313" onclick="window.open(this.href);return false;), с която за съжаление се налага да се съглася.
Първото, което се набива на очи, е един паметник-фонтан на Ал. Македонски




Модерни сгради са фон на паметници


Забавна композиция пред централния Мол, наречена "Случайна среща"


И още малко







Имат си даже и „Триумална арка”, ех...


И фонтан в реката


както и мераклии за плуване


Видяхме паметна плоча на Майка Тереза,която се оказа че е родена Скопие (досега знаех, че е албанка) – поставена на мястото, където е била родната й къща.


По-приятно впечатление прави старата част на града, с ниски стари къщи, дюкянчета, малки кафененца и ресторантчета.



Посетихме църквата „Св. Спас”, която е една от двете оцелели сгради при опожаряването на града от австрийски войски през и в двора на която е саркофагът с тленните останки на Гоце Делчев.


Срещу църквата имаше заведение, чиито външни маси бяха оградени с прилично количество саксии с олеандри. Каква ли гледка са, като са нацъфтели...


По не много широките настлани с плочи улици срещнахме и няколко скопски писани, които бяха много дружелюбни


След подкрепяне с кафе и баклавичка с кадаиф продължихме пътя си към Охрид. Направи ми силно впечатление, че в селата, покрай които минавахме, имаше само джамии, но не и църкви. Чак започнах да се чудя в коя държава съм. На около 2/3 от пътя до Охрид започнаха да се появяват и църкви. Времето беше чудесно и природата по нищо не се различаваше от тази в България. Следобед пристигнахме в Охрид и видяхме Охридското езеро. (следва продължение).

[Мириам]

Серенче,много приятни снимки,все едно ,че си там.По мое време-когато аз бях там беше много по-мръсно и неглиже,реката беше пълна с боклуци и пластмасови шишета плуваха по нея.Сега,поне на снимките изглежда добре!

[Leni]

Серена разбира се че нямам нали за това е форум за да споделяме едни на други. Минахме през Скопие на отиване и ми направи впечатление грандоманията която ги е обзела - доста мащабно строят, и на фона на всичко останало в града като архитектура ми стои много изкуствено за съжаление. Аз за това смятам да повтора Охрид и региона - кога не знам, но със сигурност ще е когато е хубаво времето. Иначе поздравления за снимките, уловила си хубави неща без да се вижда много от самото строителство

[serena]

Лени благодаря, наистина се старах да снимам, без да се набиват в очи новите сгради, твърде изкуствено и натрапено седят.
Продължавам с Охрид - както казах, пристигнахме късния следобед и докато се настаним, започна да се смрачава. И двете ни нощувки бяха в една приятна къща за гости в стария град, а от терасата ни се виждаха покривите на къщите от долното ниво, там са така, на нива едни над други. Светещият кръст, за който Лени е писала, се виждаше на отсрещния склон. Малко преди да мръкне слязохме до старата търговска улица, разходихме се и зяпахме по магазините - много магазини за бижута имат. Улицата излиза на езерото, където са повечето заведения, паметник на Климент Охридски и красиво оформена градинка



На следващия ден - ставане по-раничко, кафенце и утринна разходка из пустата търговска улица


Времето беше повече от чудесно, тъкмо като за рожден ден - моят всъщност екскурзията беше подарък от баба ми и леля ми по този повод. За деня беше предвидена обиколка из стария град и крепостта, а следобед - посещение на манастира Св. Наум.
Из стария град ново строителство почти няма, повече подновяване на старите къщи, затова някои имаха по-нов вид от други. Калдъръмените улички се извиват и преминават една в друга, та в началото се бъркахме за посоката, но ако поживее човек известно време, ще свикне. Много приятно, макар че на мен би ми липсвала зеленината - има малко дървета, малки дворченца. Събираме се пред входа на крепостта


и влизаме - посрещат ни такива гледки




Продължаваме към първата църква "Св. Богородица" - в нея за известно време са се пазили мощите на Св. Климент


Доста от стенописите са били заличени от османските нашественици, а останалите замазани с вар, което всъщност ги е съхранило и сега постепенно ги разкриват наново


Самата църква е в процес на възстановяване. Зад нея е гробът на Григор Пърличев, за който екскурзоводката ни разказа как се явил на гръцки литературен конкурс със своя поема и го спечелил, а гърците въпреки че първоначално се разсърдили, задето българин спечелил, го поканили да учи в университет в Гърция. Пърличев обаче отказал, защото поискали от него да прави реклама на Гърция по света. В замяна на това заедно с братя Миладинови бил ревностен деец за отмяната на ползването на гръцкия език в българските храмове.


Продължаваме към крепостта най-високо на хълма, от която се вижда градът



Следва църквата "Св. Климент", която е изцяло възстановена - оригинални са само някои зидове на около 20-30 см от земята. В тази църква са се пазили мощите на светеца до момента, в който е била разрушена по време на турското нашествие.



фрагменти от оригинална мозайка


Около църквата се правят разкопки, които все още не са датирани и е неизвестно от кой период са. Предвидено е в съседство да има сгради (вече частично построени) за семинария, библиотека и възстановка на Климентовия университет, който преди е съществувал в Охрид.


До църквата имаше още един обект, за който не ни разказаха, но предположих, че е било нещо като светилище



Продължихме по-нататък през тесните улички - изглеждат ето така, невероятно приятно и романтично, мънички дворчета, отрупани със саксии в началото на ноември, с флора, фауна, сериозни пазачи и всичко, каквото се полага







Стигаме до амфитеатъра, в който през лятото се организират различни културни мероприятия, включително и с международно участие


Продължихме по-нататък покрай малък параклис на самата улица, дюкянчета, малки заведения




За малко спряхме до тази църква, но не слушах много обясненията и не запомних коя е


След нея ни заведоха до Робевата къща - построена от братя Робеви, изгорена и впоследствие отново построена. В днешни дни е музей, в който се помещава ателие за ръчно изработване на хартия, върху която после могат със стара преса да бъдат отпечатани цветни или черно-бели копия на стари текстове, изображения и др. В самия музей не можахме да влезем.


След кратка обедна почивка се отправяме към манастира "Св. Наум" като преди това минаваме през Билянините извори



По пътя минахме през малки населени места с доста прилични къщи, включително и за туризъм. Природните гледки по пътя не се различаваха особено от нашите български



На следващия ден - ставане по-раничко, кафенце и утринна разходка из пустата търговска улица


Времето беше повече от чудесно, тъкмо като за рожден ден - моят всъщност екскурзията беше подарък от баба ми и леля ми по този повод. За деня беше предвидена обиколка из стария град и крепостта, а следобед - посещение на манастира Св. Наум.
Из стария град ново строителство почти няма, повече подновяване на старите къщи, затова някои имаха по-нов вид от други. Калдъръмените улички се извиват и преминават една в друга, та в началото се бъркахме за посоката, но ако поживее човек известно време, ще свикне. Много приятно, макар че на мен би ми липсвала зеленината - има малко дървета, малки дворченца. Събираме се пред входа на крепостта


и влизаме - посрещат ни такива гледки




Продължаваме към първата църква "Св. Богородица" - в нея за известно време са се пазили мощите на Св. Климент


Доста от стенописите са били заличени от османските нашественици, а останалите замазани с вар, което всъщност ги е съхранило и сега постепенно ги разкриват наново


Самата църква е в процес на възстановяване. Зад нея е гробът на Григор Пърличев, за който екскурзоводката ни разказа как се явил на гръцки литературен конкурс със своя поема и го спечелил, а гърците въпреки че първоначално се разсърдили, задето българин спечелил, го поканили да учи в университет в Гърция. Пърличев обаче отказал, защото поискали от него да прави реклама на Гърция по света. В замяна на това заедно с братя Миладинови бил ревностен деец за отмяната на ползването на гръцкия език в българските храмове.


Продължаваме към крепостта най-високо на хълма, от която се вижда градът



Следва църквата "Св. Климент", която е изцяло възстановена - оригинални са само някои зидове на около 20-30 см от земята. В тази църква са се пазили мощите на светеца до момента, в който е била разрушена по време на турското нашествие.



фрагменти от оригинална мозайка


Около църквата се правят разкопки, които все още не са датирани и е неизвестно от кой период са. Предвидено е в съседство да има сгради (вече частично построени) за семинария, библиотека и възстановка на Климентовия университет, който преди е съществувал в Охрид.


До църквата имаше още един обект, за който не ни разказаха, но предположих, че е било нещо като светилище



Продължихме по-нататък през тесните улички - изглеждат ето така, невероятно приятно и романтично, мънички дворчета, отрупани със саксии в началото на ноември, с флора, фауна, пазачи и всичко, каквото се полага







Стигаме до амфитеатъра, в който през лятото се организират различни културни мероприятия, включително и с международно участие


Продължихме по-нататък покрай малък параклис на самата улица, дюкянчета, малки заведения




За малко спряхме до тази църква, но не слушах много обясненията и не запомних коя е


След нея ни заведоха до Робевата къща - построена от братя Робеви, изгорена и впоследствие отново построена. В днешни дни е музей, в който се помещава ателие за ръчно изработване на хартия, върху която после могат със стара преса да бъдат отпечатани цветни или черно-бели копия на стари текстове, изображения и др. В самия музей не можахме да влезем.


След кратка обедна почивка се отправяме към манастира "Св. Наум" като преди това минаваме през Билянините извори



По пътя минахме през малки населени места с доста прилични къщи, включително и за туризъм. Природните гледки бяха доста сходни с нашенските


Манастирът е на около 30 км от Охрид в южна посока, много близо до границата с Албания. Разположен е в националния парк Галичица


Построен е през 9 век от Св. Наум Охридски, един от учениците на братя Кирил и Методий. В манастирската църква и досега се съхраняват мощите на светеца. След спиране на паркинга има възможност който пожелае да стигне до манастира с лодка, а останалите пеша по път край реката




В двора на манастира ни посреща прекрасна градина с пауни, които си живеят на свобода




От градината през езерото в дъното се виждат албанските планини


Входът на манастира


И вътрешният двор




Църквата






Малка нова църквичка в съседство на манастира


И на връщане - слънцето бавно преваля над езерото и се скрива зад албанските планини