Форумен туризъм - Хърватска и Словения

[serena]

Не знам дали досега се е случвало съфорумци заедно да пътешестват по света, но ако не е - значи ние с Rumivarna сме първите. За което е виновна главно тя
Имам няколко мечтани дестинации за пътешествия и Плитвичките езера в Хърватия бяха една от тях, За тези езера мечтая и бленувам от години, гледала съм снимки в мрежата и съм въздишала пред красотата им. Към края на януари мярнах пост на Руми, че през месец май ще ходи там, и от чисто любопитство я питах по темата. Тя пък взе, че ми прати линк за екскурзията и след кратко двоумене си казах "я не му мисли толкова" и се включих и аз. Последва чакане от три месеца и половина, от началото на май редовно следене на прогнозата за времето за този регион на accuweather.com и тюхкане, че се очертаваше да е все дъждовно и облачно, но какъвто късмет дойде - такъв ще е. Хората са казали "предупреден - въоръжен", та се бяхме екипирали с топли дрехи и обувки.
Дойде заветната дата 22 май, варненската група се събрахме на жп гара и с места в спалния вагон потеглихме към София, откъдето беше тръгването. Само ще вмъкна малко подробности за екскурзията - тръгване от София на 23 май сутринта около 7 часа, с три нощувки в Загреб и посещения на пещерата Постойнска яма, замъка Предяма, Любляна и Плитвички езера, връщане в София на 26 май около полунощ. Малко завиждам на жителите на Западна България, защото им е спестено пътуването през цяла България, но няма как.
И така, след малко повече от 8 часа лашкане по жп релсите пристигаме в София съвсем навреме, изчакваме автобуса пред Ал. Невски, качваме се и около 8 и нещо потеглихме. Отново както и при пътуването ми до Виена имаше първи пъти - за пръв път на автобусна екскурзия в чужбина, за пръв път на запад от София, първо минаване на сухопътна граница. Емоцията от първия път е само веднъж, но въодушевлението от пътуването и гледките на нови, непознати и мечтани места при мен винаги ще го има.
Бързо стигнахме до граничния пункт и започнах нагледно да се запознавам с различните техники за преминаване на границата. За щастие не се бавихме чак толкова много и на българската, и на сръбската граница и навлязохме в Сърбия. По пътя - облачно, дъжд, минавахме през няколко къси тунела, прокарани в планината (мисля, че бяха общо 13), преминахме транзит през Белград и продължихме към Хърватска. Времето беше все така лошо, но екскурзоводката ни развличаше с обяснения за някои от местата, през които минавахме, както и с рекламен филм за Хърватия. Минахме границата, вечерта пристигнахме в столицата Загреб, настанихме се в хотел Холидей и се отдадохме на почивка, предвкусвайки приятните емоции от идните три дена.


Ден първи - ранна закуска и малко след 7.30 отпътувахме за Словения, където щяхме да посетим пещерата Постойнска яма, замъка Предяма и столицата Любляна. По пътя отново дъжд - ту вали, ту спира и после пак. Помислих си, че прогнозите в този сайт са доста точни, уви. Минахме границата и навлязохме в Словения. Трябва да отбележа, че в този регион изглежда климатът е по-влажен, защото не бях виждала такова зелено, каквото видях в Хърватска и Словения - полята край магистралата са целите в буйна, гъста и тучна трева с невероятен зелен цвят, въобще навсякъде зелено, зелено. И хоп, изведнъж гледаш насред полето или по близките хълмчета - група от 30-40 хубави и поддържани къщи, с църквичка между тях, полето покрай тях разчистено и се виждат малки парцелчета обработваема земя със засадени зеленчуци или житни култури. Аз бих ги нарекла по-скоро махалички, в които изглежда основният поминък са земеделието и животновъдството.


Първият обект от нашето пътешествие този ден беше замъкът Предяма. Предполагах, че е близо до пещерата и затова се казва "Пред яма", но това се оказа неточно. Първото, което видяхме, свързано с легендата за замъка, беше една много стара липа, разцепвана неколкократно от мълнии, с изсъхнала вътрешност, но по чудо все още жива и раззеленена. Според легендата там е погребан рицарят Еразъм (не Ротердамски), който е бил член на първата фамилия, владяла замъка. Замъкът е построен през 13 век и по времето на този рицар е издържал военна обсада близо година, без да бъде превзет, благодарение на тайните проходи в планината, чрез които хората в замъка са се снабдявали с храна. Накрая един от прислугата на рицаря го предал, като тайно поставил свещ в тоалетната, когато рицарят бил там, обсадителите обстреляли помещението и така Еразъм бил убит и замъка превзет.
Замъкът е построен на самата скала и част от стените му са скали


Вътре е много влажно и екскурзоводката сподели, че по тази причина повечето хора умирали млади. В Средновековието всеки владетел на замък бил и съдия, затова едно от помещенията е като съдебна зала, имало е стая с уреди за мъчения и тъмница. В заседателната зала властимащите са решавали важни въпроси и на жените е било забранено да влизат там...


... за тях е била дневната стая, където са се грижели за децата и за ежедневните въпроси извън мъжката компетенция.
Замъкът е на няколко нива (етажа) и има уникална водосборна система с каменни урни, в които по канали се е събирала дъждовната вода за нуждите на обитателите. Всички се изредихме на ударим камбаната на желанията и да си пожелаем нещо - кой хубаво време, кой нещо по-лично


Има оръжейна, малка молитвена стая, спалня, кухненска стая с голямо огнище и бездънен кладенец.
В замъка има традиция през летните месеци да се провеждат интересни събития - средновековни турнири, участниците в които са облечени в средновековни дрехи, организират се рицарски турнири, битки и състезания по езда, доколкото разбрахме, се провеждат и сватби.

След замъка се отправихме към пещерата Постойнска яма - на около 9 км от град Постойна. Отново вали силен дъжд, ние сме екипирани с дъждобрани и не му мислим много, макар че не е особено удобно. Температурата отвън не се различаваше много от тази в пещерата - около 7-8 градуса, та не изпитахме никакъв дискомфорт от температурна разлика.
Пещерата представлява карстова пещерна система, дълга малко над 20 км и дълбока около 115 м, оформяна в продължение на хиляди години. През нея преминава река Пивка. Постойнска яма е открита през 17 век, отворена е за посещения в началото на 19 век, а в края му е електрифицирана и са положени релси за туристическо влакче. Именно на такова влакче се качихме, за да се спуснем в дълбините на пещерата (единствената в света, в която може да се пътува с влак). Предупредиха ни, че снимането в пещерата е забранено, но можело от влакчето да се опитаме да направим видеоклип (не се получи особено). Влакчето потегли и щом навлязохме в пещерата, през шума от колелата отвсякъде се чуваха само възклицания, защото пред очите ни се откриваха и една след друга преминаваха невероятни красоти! Невероятни, зашеметителни!!! Сталактити, сталагмити, сталактони с всевъзможни причудливи форми изникваха, докато преминавахме от зала в зала. Страхотни гледки! След около 10-15-минутно пътуване влакчето спря и слязохме, за да се присъединим към англоезичния екскурзовод. Последва около 1.5 - 2 часа пешеходна обиколка. Не слушахме много екскурзовода и забраната за снимки не се спазваше никак от всички. Навсякъде имаше много ефектно локално осветление, което още повече засилваше въздействието на гледките. Ходехме по пътеки, създадени от човек, със специално покритие против хлъзгане, защото там си е влажно, или по пътеки между самите скали. Не е възможно да опиша това, което изпитвах - възхищение, преклонение пред умопомрачителната красота, дело на най-големия творец в света - природата. Ако нямахме лимит на времето, цял ден бих могла да прекарам под земята. Имаше "конферентна" зала (с монтиран огромен лъскав полилей), бяла зала (където образуванията са с искрящ бял цвят), "спагетена" зала (в която от тавана се спускан сталактити, тънки като спагети), "червена" зала (повечето образувания са с ръждив цвят) и пр.
Естествено, не спазвахме забраната за снимки, но поради оскъдното осветление само някои що-годе биват (снимахме без светкавица)












Минавахме през огромни зали, в които като влезеш, ахваш удивен, поразен и се чудиш къде по-напред да гледаш, или се движехме по малки пътечки досами скалите, откъдето можехме да докоснем сталагмитите и да им се полюбуваме съвсем отблизо. В някои от залите се опитвахме с поглед да достигнем дъното на огромните ями, които зейваха под нас, но не успявахме. Тук-таме мънички езерца проблясваха между скалите, а отгоре се спускаха сталактити с най-разнообразни форми - заострени като игли или надиплени като тъкан. Природата и времето са невероятни майстори и ваятели на красота!
Явно като най-запалени фотографи ние с Руми и още двама от нашата група поизостанахме с успокоението, че няма как да се загубим - пътят е само един. Не щеш ли, докато вървяхме през скалите, дивяхме се и снимахме - токът угасна! Леле боже!!! Стана тъмно като в рог и все едно усетих как пещерата започна да се свива около мен. Хванахме се за ръка да не се загубим и зачакахме - за щастие не много дълго. Светна, отдъхнахме си и продължихме с обиколката. Накрая излязохме на станцията, където видяхме и аквариума, в който живее пещерният протей - ендемит, наричан още човешка риба, а след това отново се качихме на влакчето и стигнахме до изхода на пещерата.


Около пещерата има изграден цял комплекс в услуга на туристите - хотел, магазини за сувенири, в един от които имаше прекрасни изделия от полускъпоценни камъни, малък информационен център със зала за мероприятия, в която имаше изложба на пеперуди от цял свят, заведения и много красив малък парк.





В заключение за Постойнска яма ще кажа единствено, че само пещерата да имаше Словения, щеше да е достатъчно и напълно си струва човек да отиде да я види като едно от най-невероятните творения на природата в света.

В следобедните часове на деня, все още дъждовни, се отправихме към Любляна, столицата на Словения. Любляна се оказа прекрасен малък град (около 270 хил. жители) с архитектура на централната част във виенски стил, разбира се в по-малък мащаб и с не така богато украсени сгради. Все пак Словения е била част от Астро-унгарската империя и сградите са дело на австрийски и италиански архитекти. Слязохме на центъра и направихме кратък пешеходен тур. Започнахме от църквата Света Троица и други сгради в централната част





Символ на Любляна е драконът - изобразен е на герба на града, а един от мостовете на реката е наречен Драконовия мост


Друг мост пък беше окичен с катинари, имаше статуи и причудливи фигури на перилата му




На хълм над града има стара крепост, до която се качихме с лифт




Така изглежда Любляна от крепостта


Францисканската църква Благовещение


Тройният мост на река Любляница, която минава през града


Изглед от църквата Свети Никола



Статуята на поет на любовна лирика и неговата муза


В Любляна опитахме традиционния тамошен сладкиш "гибаница" - интересно съчетание между ябълков щрудел и някакво меко сирене. В първия момент усещаш сладкия вкус, а след това се чувства и вкусът на сиренето в интересен контраст със сладкото.


Изпълнени с емоции и прекрасни впечатления от изминалия ден, отпътувахме за хотела, като дори сварихме да посетим и разгледаме близкия мол, след което се отдадохме на заслужена почивка.
Следва продължение...

[desi_slava]

Изчетох на един дъх и чакам продължение! Приказна разходка

[serena]

Продължение - ден втори, посветен изцяло на моята мечта и основната причина, заради която тръгнах на тази екскурзия - Плитвички езера.
Отново ранна закуска, за да не губим време, и тръгнахме към езерата, които са на около два часа път от Загреб. Минахме през малкия град Карловац, който първоначално е бил крепост, построена, за да спре османското нашествие в Европа. Правени са няколко опити за превземането й, но защитниците са устояли. По-късно е възникнал и градът.
Докато пътувахме, попръска малко дъжд, беше облачно и се чудех дали ще сме късметлии и слънцето ще ни зарадва. По пътя минахме през селища, пострадали по време на войната в Югославия - някои от къщите все още носеха белези от войната, по фасадата им имаше следи от снаряди и шрапнели. В някои от тях живееха хора, но други бяха изоставени. Стигнахме до Националния парк Плитвички езера, след кратък престой на изходния пункт влязохме и обиколката ни започна.
Плитвички езера са група от 16 езера, свързани чрез водопади, възникнали чрез естествени бентове, когато върху подводна и паднала растителност се е натрупвала варовикова кора. Районът е обявен за национален парк през 1949 г., като първоначално е бил доста непристъпен. Впоследствие през 1958 г. са изградени дървени пътеки, по които разглеждането на областта и езерата да е по-удобно за туристите и посещаемостта да се увеличи. Районът с езерата се намира на 500-600 м надморска височина, като освен езерата има и пещери, както и гори и разнообразни горски обитатели, от които ние видяхме само птици. В парка има няколко туристически маршрута, като ние минахме по най-дългия.
И така, навлязохме в парка и след кратки обяснения от екскурзоводите нашата обиколка започна от най-долните езера (поради местоположението си езерата са долни и горни). Всяко от езерата имаше табелка, която посочваше местоположението му в каскадата, надм. височина, площ и дълбочина. Това беше началото на сбъдването на отдавнашната ми мечта и на шестчасова поредица от прекрасни природни гледки. Ето какво се откри пред очите ни след кратко слизане по горските пътеки




Слязохме най-долу и стъпихме на дървените пътечки, които минаваха през езерата и досами потоците вода, които бълбукаха наоколо


Някои местни обитатели въобще не се притесняваха от нашето присъствие



Водата течеше ту кротко, ту по-буйно през тревите и туфите с растителност



Според екскурзоводката на Плитвички езера има 56 дена в годината, за които може да се каже, че са слънчеви. Ние бяхме големи щастливци, че уцелихме точно такъв ден - слънцето проби облаците, поразчисти ги и ни даде възможност да видим истинската красота на парка и езерата. На слънчевата светлина водата има невероятен тюркоазен цвят и съвсем с право езерата биват наричани "тюркоазените очи на Хърватска".



Водата е кристално чиста, бистра и се виждат падналите дървета и клони, по които е започнал да се отлага варовик, както и малки ята риби


От малки и големи водопади безспир струят потоци вода



Вървим по пътеките без да бързаме и се наслаждаваме на свободния път на водата, на спокойната синя повърхност на езерата, на зелената рамка на скалите наоколо







Стигаме до най-голямото езеро Козяк, през което преминаваме с корабче



Слязохме и бавно продължихме по горските и дървените пътеки, покрай водата и през гората. Това е място, което да бъде разглеждано без бързане, където човек да се отпусне, да релаксира и да се наслади на гледките и звуците, които природата му предлага - на шума на потоците, които бълбукат в ниско в краката ти или се спускат от метри височина, като образуват водна мъгла, на птичите песни и на шума, който вятърът прави в короните на дърветата. За щастие не срещнахме по-големичките обитатели на горите в парка - мечки, вълци, диви котки, сърни, глигани. Но докато чакахме корабчето, за мое удивление видяхме нашенски гларус (или може би чайка), който с характерното си нахалство отмъкна хапчицата на патицата


Постепенно стигнахме до мястото, където трябваше да изчакаме автомобилно влакче, което да ни свали по-близо до изходния пункт. Оттам продължихме още малко пеша и нашата екскурзоводка ни показа мястото, от където можахме да заснемем собственоръчно един от най-известните кадри на езерата, публикуван в мрежата


...и други от същото място





Не особено изморени и лично аз ужасно щастлива заради прекрасния ден, който ни беше подарен, и заради сбъдването на отдавнашната ми мечта, се прибрахме в хотела за почивка. Плитвички езера са магическо място, което човек трябва да види с очите си и най-вече да усети. Никоя снимка или клип не могат да покажат очарованието и красотата им и да дадат частица от прекрасните усещания и емоции, които изпитва човек, докато броди по горските пътеки и слуша ромона на потоците вода, или докато се взира умиротворен в спокойната кристално синя повърхност на езерото, а вятърът подухва наоколо и се чува шепотът на гората. Може да се ходи с дни и пак човек да не успее да се наслади изцяло и докрай, но нали затова си има втори и трети път
Следва продължение...

[Marti]

Когато бяхте в Загреб не Ви ли показаха творчеството на Иван Мещрович, хърватския Микеланджело?

[calico]

благодаря ти, благодаря ти

толкова увлекателно разказваш, много ми е интресно, а и тази красива природа

[Marti]

Когато бяхте в Загреб не Ви ли показаха творчеството на Иван Мещрович, хърватския Микеланджело?

https://www.facebook.com/pages/Atelijer ... 65?fref=ts

[Роза1924]

serena, благодаря за чудесното преживяване Tака увлекателно и емоционално разказваш, че ми създаде илюзията, че съм била с вас
/Руми, трябваше насила да ме завлечеш /
И снимките много хубави - направо си професионалист
Колко красота има в тази наша Европа. Благодаря много пъти
Очаквам продължението

[Marti]

Било е прекрасно.Плитвичките езера са едно от вълшебните местенца.
Започвам да съжалявам , че не дойдох, хем до последно офертата ми беше под наблюдение.И цената беше изгодна
185лв без допълнителните такси за вход
http://bg.kolektiva.net/travel/plitvich ... 3546f91977

[rumivarna]

Серенка, много съм ти благодарна за това, че описа така добре нашето пътешествие Имаш талант да пишеш пътеписи
Дай и малко снимки от Загреб. Там бяхме на една кратка преди обедна разходка придружена с доста дъжд . Серенка започна този разказ и показването на снимчици, а и така добре разказва, та нека довърши тя!

[Гео, граф]

Серена, хиляди благодарности за изживените заедно с вас прекрасни мигове, за великолепните снимки и увлекателния разказ, особено за езерата ... Тръпна в очакване на продължението