Виена - разкош и ред
Модератор: scleri
Виена - разкош и ред
Отдавна мечтая да пътувам извън България, но доскоро по различни причини това не се беше случило. Някак знаех, че да видя с очите си гледки, на които допреди това съм се любувала само на снимки и филми, за мен ще е невероятно и прекрасно изживяване.
Всъщност мечтите, сбъднали се по време на това пътуване, са три – първо пътуване в чужбина, първо посещение във Виена и първи полет със самолет. Сигурно знаете, че е прекрасно, когато човек дълго време мечтае за нещо, което не е правил никога досега, и един ден мечтата ненадейно му вземе, че се сбъдне. Така стана и при мен, но да почна подред.
Посещение във Виена не беше, така да се каже, съвсем текуща мечта, а отложена за някъде във времето. През първата половина на декември обаче стара моя приятелка от ученическите години ми писа, че от две седмици е във Виена при дъщеря си, която е студентка в университета. И докато си говорехме, тя каза „от 20-и до 2-и януари ще съм сама, що не дойдеш на гости”... и аз не можах да устоя. След известно обмисляне и събиране на информация за транспорт се спрях на интервала 26-30 декември. Първоначално мислех да пътувам с автобус, но после се поразрових малко по-сериозно и попаднах на изгодни цени на двупосочни полети от София до Виена. Все повече се приближавах до идеята наистина да направя това пътуване до Виена, а и всички познати и роднини, с които споделих, казаха „Ооо, какво се чудиш, отивай”. Е, щом е така... резервирах си самолетен билет и автобусен билет Варна-София и почнах да събирам оттук-оттам информация какво трябва да се види във Виена. Разбира се, предварително бях наясно, че три дена са крайно недостатъчни, за да успея да видя дори и основните забележителности, но все с нещо трябва да се почне.
Около седмица преди 26-и декември обаче върху Североизточна България връхлетя много сериозна снежна буря и след тридневен снеговалеж и ветрища взех да се чудя как ще стигна до София. За щастие два-три дни след затихването на бурята пътищата бяха почистени, така че на 26 декември с малко свито сърце оставих у дома трите си котки, добре заредени с храна, под грижите на един приятел, и потеглих.
За мен радостното очакването на нещо хубаво е част от преживяването, Виена е град, който винаги съм искала да посетя, а Щраусовият марш” Радецки” от Новогодишния концерт на Виенската филхармония на 1 януари винаги ме докарва до сълзи; обичам всичко красиво и затова с нетърпение очаквах да пристигна и да се потопя в атмосферата на този прекрасен град.
Преди това обаче ми предстоеше първото в живота ми пътуване със самолет – някак знаех, че ще ми хареса, не изпитвах абсолютно никакъв страх. И наистина беше доста забавно, като най-силно ме впечатли излитането – докато рулираше към пистата, самолетът мъркаше тихичко, но когато тръгна да излита, изведнъж усетих мощта на двигателите му, които в един момент ревнаха и се устремихме нагоре. Еййй, беше страхотно! Винаги съм мечтала да полетя и досега винаги съм гледала с копнеж самолетите в небето, а сега бях в един от тях. Мястото ми беше точно над крилото до прозореца и когато се издигнахме на височина, се насладих на невероятна гледка – под крилото сивкаво-бяла облачна пелена, а над нас яркото небе, обсипано със звезди, и пълната луна сред тях. Истинска красота! Пак ще летя!
Някак много бързо стигнахме до Виена (полетът беше час и десет минути), кацнахме, малко се помотах из летището, докато се ориентирам за багажа, моята дружка ме посрещна на изхода и се отправихме у тях, за да починем и да се подготвим за голямото ходене и гледане. Докато пътувахме, ми направи впечатление, че жилищният квартал, където тя живее (20 бецирк), се състои от еднотипни кооперации с малки прозорци и почти без тераси. Наблизо беше голям търговски център, наречен Милениум сити (на заден план), вероятно построен около 2000-та година в чест на новото хилядолетие.
Едно нещо във Виена ме шокира (във възможно най-добрия смисъл) още от самото начало и това е градският транспорт – той е направо извънземен! Два вида градски влакове – U-Bahn и S-Bahn, трамваи и автобуси, всичко толкова прецизно и точно нагласено като разписание и връзки, че е направо удоволствие да се пътува. Навсякъде има подробна информация за връзките на съответната спирка, въобще всичко направено за максимално удобство на пътуващите. С месечна карта за 45 евро може да се ползва всякакъв транспорт без часови ограничения в рамките на деня, имало и седмични и дневни карти, а от летището с S-Bahn доплатихме 2 евро на човек, понеже е извън града. На спирка не се чака повече от 3-4 минути до следващия транспорт, навсякъде чисто, постоянно има звукова и светлинна информация за следващата спирка, какви връзки с друг транспорт има, след колко минути пристига влакът, който чакаш. Докато пътувахме, без да ги търся, в ума ми изникваха сравнения с нашенската действителност в това отношение... Аз съм почитател на реда и добрата организация, затова бях толкова възхитена от прецизността, точността, и чистотата в градския транспорт на Виена.
Първият ден след малко разходка из съседен квартал започнахме с Шьонбрун. Аз обожавам дворци и тук неимоверно се възхитих на великолепния дворец, пред който имаше голяма елха с коледно селце, където предлагаха различни сувенири, подаръци и лакомства.
Хората се разхождаха, пийваха си пунш с разни картофени мезета или нещо подобно на катми, зяпаха и пазаруваха. Това май беше единственото останало такова „селце”, другите били вече демонтирани след Коледа. Градините на двореца са със свободен достъп, минахме отстрани покрай арки, покрити с клони (не съм сигурна дали бяха рози) и се озовахме с лице към градините, фонтанът на Нептун и Глориет на възвишението. Спираща дъха гледка!
Тръгнахме покрай многобройните статуи към фонтана и хълма, въпреки мрачното време беше пълно с хора, предимно туристи, но и местни, които спортуваха – бягане или спортно ходене. Изкачихме се малко по хълма и се обърнахме към двореца – още една прекрасна гледка:
Тънка ледена покривка сковаваше езерцето, но това не пречеше на местните обитатели да си ходят по леда или по зелените площи, явно свикнали с многобройните посетители, някои от които ги хранеха. Видяхме даже и катеричка измежду дърветата. На върха на хълма се поспряхме да съзерцаваме Глориет, огледалните статуи в двата края и многото орнаменти и детайли.
Залязващото слънце буквално позлати горната част на двореца и града зад него
Влизането в Шьонбрун остана за друг ден, но впоследствие времето не стигна, а и нали трябва да имам повод пак да дойда... За следващото идване останаха и зоологическата градина и Къщата на палмите, които през този сезон са затворени.
Останах учудена, когато впоследствие прочетох, че дворецът е бил почти разрушен по време на войната с Османската империя и след това наново възстановен. Ама така е, когато хората държат на историята си.
Ден втори - още в началото Виена показа дъждовно и ветровито лице, но това не ни спря да излезем от сутринта, да направим една панорамна обиколка с линия D на трамвая по Рингщрасе и да стигнем до Белведере. Въобще, както споменах вече, аз обичам дворци, а също и стари красиви сгради, стилно украсени, носещи атмосфера на отминали времена на аристократизъм и разкош, затова само се чудех накъде да гледам и кое по-напред да заснема. Дворецът е построен по поръчка на принц Ойген Савойски, като първо на цялото място е имало парк, а след това са били построени и двете сгради на двореца по проект на най-известния тогава австрийски архитект Йохан Лукас фон Хилдебранд.
Градините са прекрасни, дори и през зимата. Красиви статуи, композиции, фонтани – гледам ги и сега и опитвам да си представя как са изглеждали коронованите особи, докато се разхождат по алеите. Четох, че градините и паркът са по проект на французин, обучавал се преди това в градините на Версай. Представям си как лятото е още по-красиво с разцъфналите цветя и струящи фонтани. Ето и част от статуите в градината на двореца:
По-малката сграда от комплекса, наричана "Долен Белведере"
И един от входовете в комплекса
Продължихме нататък въпреки дъжда и вятъра, които слава богу не бяха силни и не можаха да възпрат ентусиазма ми да видя колкото се може повече от красотата на Виена. Времето малко затрудняваше снимането, постоянно криех апарата от дъжда, но като има мерак, другото лесно
Срещу Белведере минахме покрай църквата Garde Kirche със статуя на папа Йоан Павел ІІ
както и покрай църква, чието име не успях да видя, но с приличния зум на фотоапарата заснех статуята на покрива й
Сградата до църквата имаше прекрасни орнаменти, въобще в центъра на Виена сградите са богато украсени
Продължихме покрай Паметника на Съветската армия
и стигнахме до централната част. Навсякъде – широки улици, без дупки, всички участници в движението – толерантни, на пешеходната пътека дори още не си тръгнал да пресичаш, но колите вече са спрели на 5-6 метра от пътеката. Ех, култура и възпитание... от това правило имаше само едно изключение, когато пред Хофбург един черен джип с – да, познахте, софийска регистрация – мина най-нахално пред пешеходците. Жалко, че някои персони нямат потенциал да попият поне малко от културата на Виена...
Маршрутът ни по-нататък продължи покрай църквата на Св. Карл...
...сградата на Мюзикферайн, откъдето всяка година на 1 януари се провежда и излъчва по цял свят новогодишния концерт на Виенската филхармония
...сградата на Technische Hochschule
...Виенската опера
Просто е невъзможно да включа тук дори и по-голямата част от снимките, които направих на прекрасните, добре поддържани сгради в центъра на Виена. Навсякъде красиви сгради, орнаменти, статуи, позлатени надписи, навсякъде орли, корони и Франц Йозеф
Типична витрина на магазин за сувенири в центъра – бяха няколко
Покрай статуята на Гьоте...
... ...се озовахме пред двореца Хофбург откъм градината, където се издига прочутата статуя на Моцарт
Е, сега ключът "сол" беше празен, но напролет отново ще е цветен
Отстрани до двореца от тази му страна се намира Къщата на пеперудите – голямо светло помещение с много, предимно тропически растения, където свободно си летят пеперуди
Хеле, спря да вали най-после! Заобиколихме и излязохме на площада пред двореца Хофбург
Бившият императорски дворец е внушителен комплекс от сгради, в които се намира официалната резиденция на президента на Австрия, а също и Националната библиотека, училище по конна езда и различни музеи. Отново красота в изобилие и традиционните императорски символи
Аз лично мога цял ден да не мръдна от това място - толкова интересни детайли има за гледане и снимане, а и трябва време, за да се потопи човек в атмосферата около двореца, да осъзнава какво вижда, а не просто да ходи, да цъка с език и да бърза да нащрака де що може
повече - друг път...
В един от вътрешните дворове на комплекса
през уличката на файтоните
през закритата част
и излязохме на търговския център, откъдето дворецът също изглежда много впечатляващо
Дори и през зимата, дори и в дъжда във Виена има много туристи – чувах различни езици почти през цялото време, нерядко и българска реч, имаше доста японски групи. По търговската улица покрай лъскави магазини
покрай църкви и красиви сгради...
стигнахме до площад Грабен с Колоната на Св. Троица, по-известна като Колона на чумата – издигната от император Леополд І в знак на благодарност за спасението на града от чумната епидемия от 1679 г., макар че в тази епидемия около 30 % от населението на града умира.
Може да се каже, че снимам почти наред, толкова възхитително е всичко наоколо, а след тази сграда с интересен цвят и отсенки по фасадата
се озоваваме пред катедралата Св. Стефан с нейния часовник и външни орнаменти
Сградата е внушителна и леко мрачна, но според мен малко се губи ефектът заради близостта на околните сгради. Отвътре беше също мрачно като атмосфера, много хора, входът и снимането вътре са свободни. Готическа атмосфера, много статуи, картини, сцени от Библията, витражи, саркофаг
За изкачване по Южната кула, откъдето се откривала панорама към целия град, и за слизане в криптата имаше големи опашки от чакащи, затова реших да пропусна. Излязохме, а отвън костюмирани млади мъже приканваха минувачите на английски за някакъв предстоящ концерт. Поразходихме се още малко по красиво украсената централна улица, стигнахме до Парламента, но там батерията на фотоапарата ми сдаде багажа и леко изморени, решихме да понапазаруваме за вечеря. Може да прозвучи парадоксално, но във Виена се оправяхме най-добре на английски и на руски. На пазарчето до Милениум център запитахме нещо продавача на една от сергиите на немски, а той каза „English... Russian?” Е как, веднага включих на руски и се разбрахме чудесно – оказа се, че той е от Турция, комшия. На следващия ден пак ни упътваха на руски, въобще Виена е многонационален град.
Всъщност мечтите, сбъднали се по време на това пътуване, са три – първо пътуване в чужбина, първо посещение във Виена и първи полет със самолет. Сигурно знаете, че е прекрасно, когато човек дълго време мечтае за нещо, което не е правил никога досега, и един ден мечтата ненадейно му вземе, че се сбъдне. Така стана и при мен, но да почна подред.
Посещение във Виена не беше, така да се каже, съвсем текуща мечта, а отложена за някъде във времето. През първата половина на декември обаче стара моя приятелка от ученическите години ми писа, че от две седмици е във Виена при дъщеря си, която е студентка в университета. И докато си говорехме, тя каза „от 20-и до 2-и януари ще съм сама, що не дойдеш на гости”... и аз не можах да устоя. След известно обмисляне и събиране на информация за транспорт се спрях на интервала 26-30 декември. Първоначално мислех да пътувам с автобус, но после се поразрових малко по-сериозно и попаднах на изгодни цени на двупосочни полети от София до Виена. Все повече се приближавах до идеята наистина да направя това пътуване до Виена, а и всички познати и роднини, с които споделих, казаха „Ооо, какво се чудиш, отивай”. Е, щом е така... резервирах си самолетен билет и автобусен билет Варна-София и почнах да събирам оттук-оттам информация какво трябва да се види във Виена. Разбира се, предварително бях наясно, че три дена са крайно недостатъчни, за да успея да видя дори и основните забележителности, но все с нещо трябва да се почне.
Около седмица преди 26-и декември обаче върху Североизточна България връхлетя много сериозна снежна буря и след тридневен снеговалеж и ветрища взех да се чудя как ще стигна до София. За щастие два-три дни след затихването на бурята пътищата бяха почистени, така че на 26 декември с малко свито сърце оставих у дома трите си котки, добре заредени с храна, под грижите на един приятел, и потеглих.
За мен радостното очакването на нещо хубаво е част от преживяването, Виена е град, който винаги съм искала да посетя, а Щраусовият марш” Радецки” от Новогодишния концерт на Виенската филхармония на 1 януари винаги ме докарва до сълзи; обичам всичко красиво и затова с нетърпение очаквах да пристигна и да се потопя в атмосферата на този прекрасен град.
Преди това обаче ми предстоеше първото в живота ми пътуване със самолет – някак знаех, че ще ми хареса, не изпитвах абсолютно никакъв страх. И наистина беше доста забавно, като най-силно ме впечатли излитането – докато рулираше към пистата, самолетът мъркаше тихичко, но когато тръгна да излита, изведнъж усетих мощта на двигателите му, които в един момент ревнаха и се устремихме нагоре. Еййй, беше страхотно! Винаги съм мечтала да полетя и досега винаги съм гледала с копнеж самолетите в небето, а сега бях в един от тях. Мястото ми беше точно над крилото до прозореца и когато се издигнахме на височина, се насладих на невероятна гледка – под крилото сивкаво-бяла облачна пелена, а над нас яркото небе, обсипано със звезди, и пълната луна сред тях. Истинска красота! Пак ще летя!
Някак много бързо стигнахме до Виена (полетът беше час и десет минути), кацнахме, малко се помотах из летището, докато се ориентирам за багажа, моята дружка ме посрещна на изхода и се отправихме у тях, за да починем и да се подготвим за голямото ходене и гледане. Докато пътувахме, ми направи впечатление, че жилищният квартал, където тя живее (20 бецирк), се състои от еднотипни кооперации с малки прозорци и почти без тераси. Наблизо беше голям търговски център, наречен Милениум сити (на заден план), вероятно построен около 2000-та година в чест на новото хилядолетие.
Едно нещо във Виена ме шокира (във възможно най-добрия смисъл) още от самото начало и това е градският транспорт – той е направо извънземен! Два вида градски влакове – U-Bahn и S-Bahn, трамваи и автобуси, всичко толкова прецизно и точно нагласено като разписание и връзки, че е направо удоволствие да се пътува. Навсякъде има подробна информация за връзките на съответната спирка, въобще всичко направено за максимално удобство на пътуващите. С месечна карта за 45 евро може да се ползва всякакъв транспорт без часови ограничения в рамките на деня, имало и седмични и дневни карти, а от летището с S-Bahn доплатихме 2 евро на човек, понеже е извън града. На спирка не се чака повече от 3-4 минути до следващия транспорт, навсякъде чисто, постоянно има звукова и светлинна информация за следващата спирка, какви връзки с друг транспорт има, след колко минути пристига влакът, който чакаш. Докато пътувахме, без да ги търся, в ума ми изникваха сравнения с нашенската действителност в това отношение... Аз съм почитател на реда и добрата организация, затова бях толкова възхитена от прецизността, точността, и чистотата в градския транспорт на Виена.
Първият ден след малко разходка из съседен квартал започнахме с Шьонбрун. Аз обожавам дворци и тук неимоверно се възхитих на великолепния дворец, пред който имаше голяма елха с коледно селце, където предлагаха различни сувенири, подаръци и лакомства.
Хората се разхождаха, пийваха си пунш с разни картофени мезета или нещо подобно на катми, зяпаха и пазаруваха. Това май беше единственото останало такова „селце”, другите били вече демонтирани след Коледа. Градините на двореца са със свободен достъп, минахме отстрани покрай арки, покрити с клони (не съм сигурна дали бяха рози) и се озовахме с лице към градините, фонтанът на Нептун и Глориет на възвишението. Спираща дъха гледка!
Тръгнахме покрай многобройните статуи към фонтана и хълма, въпреки мрачното време беше пълно с хора, предимно туристи, но и местни, които спортуваха – бягане или спортно ходене. Изкачихме се малко по хълма и се обърнахме към двореца – още една прекрасна гледка:
Тънка ледена покривка сковаваше езерцето, но това не пречеше на местните обитатели да си ходят по леда или по зелените площи, явно свикнали с многобройните посетители, някои от които ги хранеха. Видяхме даже и катеричка измежду дърветата. На върха на хълма се поспряхме да съзерцаваме Глориет, огледалните статуи в двата края и многото орнаменти и детайли.
Залязващото слънце буквално позлати горната част на двореца и града зад него
Влизането в Шьонбрун остана за друг ден, но впоследствие времето не стигна, а и нали трябва да имам повод пак да дойда... За следващото идване останаха и зоологическата градина и Къщата на палмите, които през този сезон са затворени.
Останах учудена, когато впоследствие прочетох, че дворецът е бил почти разрушен по време на войната с Османската империя и след това наново възстановен. Ама така е, когато хората държат на историята си.
Ден втори - още в началото Виена показа дъждовно и ветровито лице, но това не ни спря да излезем от сутринта, да направим една панорамна обиколка с линия D на трамвая по Рингщрасе и да стигнем до Белведере. Въобще, както споменах вече, аз обичам дворци, а също и стари красиви сгради, стилно украсени, носещи атмосфера на отминали времена на аристократизъм и разкош, затова само се чудех накъде да гледам и кое по-напред да заснема. Дворецът е построен по поръчка на принц Ойген Савойски, като първо на цялото място е имало парк, а след това са били построени и двете сгради на двореца по проект на най-известния тогава австрийски архитект Йохан Лукас фон Хилдебранд.
Градините са прекрасни, дори и през зимата. Красиви статуи, композиции, фонтани – гледам ги и сега и опитвам да си представя как са изглеждали коронованите особи, докато се разхождат по алеите. Четох, че градините и паркът са по проект на французин, обучавал се преди това в градините на Версай. Представям си как лятото е още по-красиво с разцъфналите цветя и струящи фонтани. Ето и част от статуите в градината на двореца:
По-малката сграда от комплекса, наричана "Долен Белведере"
И един от входовете в комплекса
Продължихме нататък въпреки дъжда и вятъра, които слава богу не бяха силни и не можаха да възпрат ентусиазма ми да видя колкото се може повече от красотата на Виена. Времето малко затрудняваше снимането, постоянно криех апарата от дъжда, но като има мерак, другото лесно
Срещу Белведере минахме покрай църквата Garde Kirche със статуя на папа Йоан Павел ІІкакто и покрай църква, чието име не успях да видя, но с приличния зум на фотоапарата заснех статуята на покрива й
Сградата до църквата имаше прекрасни орнаменти, въобще в центъра на Виена сградите са богато украсени
Продължихме покрай Паметника на Съветската армия
и стигнахме до централната част. Навсякъде – широки улици, без дупки, всички участници в движението – толерантни, на пешеходната пътека дори още не си тръгнал да пресичаш, но колите вече са спрели на 5-6 метра от пътеката. Ех, култура и възпитание... от това правило имаше само едно изключение, когато пред Хофбург един черен джип с – да, познахте, софийска регистрация – мина най-нахално пред пешеходците. Жалко, че някои персони нямат потенциал да попият поне малко от културата на Виена...
Маршрутът ни по-нататък продължи покрай църквата на Св. Карл...
...сградата на Мюзикферайн, откъдето всяка година на 1 януари се провежда и излъчва по цял свят новогодишния концерт на Виенската филхармония
...сградата на Technische Hochschule
...Виенската опера
Просто е невъзможно да включа тук дори и по-голямата част от снимките, които направих на прекрасните, добре поддържани сгради в центъра на Виена. Навсякъде красиви сгради, орнаменти, статуи, позлатени надписи, навсякъде орли, корони и Франц Йозеф
Типична витрина на магазин за сувенири в центъра – бяха няколко
Покрай статуята на Гьоте...
... ...се озовахме пред двореца Хофбург откъм градината, където се издига прочутата статуя на Моцарт
Е, сега ключът "сол" беше празен, но напролет отново ще е цветен
Отстрани до двореца от тази му страна се намира Къщата на пеперудите – голямо светло помещение с много, предимно тропически растения, където свободно си летят пеперуди
Хеле, спря да вали най-после! Заобиколихме и излязохме на площада пред двореца Хофбург
Бившият императорски дворец е внушителен комплекс от сгради, в които се намира официалната резиденция на президента на Австрия, а също и Националната библиотека, училище по конна езда и различни музеи. Отново красота в изобилие и традиционните императорски символи
Аз лично мога цял ден да не мръдна от това място - толкова интересни детайли има за гледане и снимане, а и трябва време, за да се потопи човек в атмосферата около двореца, да осъзнава какво вижда, а не просто да ходи, да цъка с език и да бърза да нащрака де що може
повече - друг път...В един от вътрешните дворове на комплекса
през уличката на файтоните
през закритата част
и излязохме на търговския център, откъдето дворецът също изглежда много впечатляващо
Дори и през зимата, дори и в дъжда във Виена има много туристи – чувах различни езици почти през цялото време, нерядко и българска реч, имаше доста японски групи. По търговската улица покрай лъскави магазини
покрай църкви и красиви сгради...
стигнахме до площад Грабен с Колоната на Св. Троица, по-известна като Колона на чумата – издигната от император Леополд І в знак на благодарност за спасението на града от чумната епидемия от 1679 г., макар че в тази епидемия около 30 % от населението на града умира.
Може да се каже, че снимам почти наред, толкова възхитително е всичко наоколо, а след тази сграда с интересен цвят и отсенки по фасадата
се озоваваме пред катедралата Св. Стефан с нейния часовник и външни орнаменти
Сградата е внушителна и леко мрачна, но според мен малко се губи ефектът заради близостта на околните сгради. Отвътре беше също мрачно като атмосфера, много хора, входът и снимането вътре са свободни. Готическа атмосфера, много статуи, картини, сцени от Библията, витражи, саркофаг
За изкачване по Южната кула, откъдето се откривала панорама към целия град, и за слизане в криптата имаше големи опашки от чакащи, затова реших да пропусна. Излязохме, а отвън костюмирани млади мъже приканваха минувачите на английски за някакъв предстоящ концерт. Поразходихме се още малко по красиво украсената централна улица, стигнахме до Парламента, но там батерията на фотоапарата ми сдаде багажа и леко изморени, решихме да понапазаруваме за вечеря. Може да прозвучи парадоксално, но във Виена се оправяхме най-добре на английски и на руски. На пазарчето до Милениум център запитахме нещо продавача на една от сергиите на немски, а той каза „English... Russian?” Е как, веднага включих на руски и се разбрахме чудесно – оказа се, че той е от Турция, комшия. На следващия ден пак ни упътваха на руски, въобще Виена е многонационален град.
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
-
mimaflora
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2126
- Регистриран на: Дек 9, '09, 19:53
- Дал благодарност: 162 пъти
- Получил благодарност: 13 пъти
Re: Виена - разкош и ред
Serena,беше ми много приятно и интересно да прочета и разгледам всичко това!Благодаря ти!
http://www.delia.bg - Творческо ателие за ръкоделия
Re: Виена - разкош и ред
Продължение:
Ден трети – прекрасно слънчево утро. Не се бавихме много-много и първо отидохме до Дунава – представиха ни се виенските лебеди, патици, чайки, които явно са свикнали да се събират тук и да бъдат хранени от хората. По протежение на реката са направени алеи за разходка, но в този ранен час нямаше много желаещи.
Обратно минахме през близкия МОЛ, където имаше да се продават интересни „домашни любимци” – животинчетата изглеждаха като живи, все едно си спят и и дори дишат (с някакъв механизъм) - коремчетата им се повдигаха и спускаха
На същия щанд имаше и забавни държачи за бутилки
След кратко пътуване с метрото стигнахме до ул. Мария Хилфер - това е известна търговска улица. Нито едно празно помещение и табела "дава се под наем"! Изглежда там криза няма... В хубавото съботно време хората са наизлезли и пазаруват здраво. Най-различни магазини - и на известни марки, и "За 1 евро", дюнерджийници (те са доста масови впрочем), въобще за всекиго по нещо. Аз не съм особено по шопинга, затова не се бавихме много и стигнахме там, където спряхме вчера – площад Мария-Терезия, кварталът на музеите
Статуята (в гръб, заради светлината) на императрицата, царувала 40 години, наричана майката на Европа заради успешните династични бракове на 12-е си деца, чрез които династията на Хабсбургите става водеща в Европа.
Двата музея-близнаци – Природонаучният и на история на изкуствата, с красиво оформени градини и останки от коледно селце, които работници тъкмо прибираха
Сладкото бронзово слонче пред Природонаучния музей
Следва сградата на Парламента със статуята на Атина Палада отпред и цял комплекс други статуи
Част от украсата на сградата отвън
Продължихме покрай сградата на Общината – пред нея е имало голям коледен базар, но в момента беше заградено и го разваляха
Следва Бургтеатър
А тези двамата моментално ми заприличаха на Таня Лолова и Калоянчев (светла му памет!) в някой мюзикъл
Тръгнахме обратно покрай Виенския университет
и театъра, за да стигнем до Хофбург - бях решила да отделя време за посещение на двореца вътре. Минахме през градината на Сиси - австрийската императрица Елизабет, за която съпругът й - император Франц Йосиф специално прави тази градина, за да има къде тя да се разхожда, докато той е зает с важните държавни дела. Много рози, храсти и щамбови, всички прилежно подрязани и зазимени, всяка с табелка с името. Сигурно е голямо великолепие, като нацъфтят
В Хофбург посещението ми включваше залите, където се съхраняват посуда и прибори, вкл. големи златни и сребърни комплекти, императорските апартаменти и музеят на Сиси. Австрийците много са обичали своята императрица, сега ликът й е на всевъзможни предмети, главно за туристите. Музеят е интересно подреден, с реплики на нейни рокли, които е обичала да носи, предмети от ежедневието й, имаше една мрачна стаичка, където беше нейна статуя в цял ръст, облечена в черно, с тъжна музика и мрачна атмосфера - не съм сигурна дали беше заради убийството й или заради смъртта на сина й.
Вътре в двореца снимането е забранено, но в залата с посудата и приборите японците доста поснимаха. Имаше невероятно красив порцелан, изрисуваните върху съдовете цветя бяха направо като живи, страхотни цветове и рисунък.
Не остана време за кафе и оригинална торта Сахер, но друг път. След двореца се запътихме пак към Св. Стефан, защото вечер имало специално осветление - с няколко прожектора с цветни светлини се постига много любопитен ефект над главната пътека в катедралата
Още кадри от вътрешността на катедралата
Макар и да се смрачаваше бързо, имахме още една цел - позлатената статуя на Йохан Щраус-син, която се намира в Градския парк. Метнахме се на влакче, стигнахме до парка, обаче тъмно, почти няма хора - за да не се лутаме, помолихме една преминаваща жена с количка да ни упъти. Очаквахме, че ще говори на немски, но тя помоли за английски или руски, та се разбрахме много лесно и след 2-3 минути през едно мостче намерихме статуята
Поразходихме се още малко, докато се приберем, а на другия ден - на самолетчето и хайде в София, а после и във Варна. Със съжаление набързо ще отбележа, че милата родна картинка веднага ми се наби в очи - груб шофьор на автобуса, прегазено животинче на пътя... не знам дали заради нашия манталитет въобще сме в състояние да достигнем виенчани. Чистота, навсякъде, нито едно бездомно животно, страхотен транспорт, нито една сграда с олющена мазилка, приветливи, усмихнати хора, за които очевидно оцеляването не е основен приоритет...
Като заключение - Виена е град, който възторжено препоръчвам на всеки да посети веднага, щом има възможност! За три дена целодневно ходене и обикаляне видях това-онова, но много не видях, не опитах, не посетих. Честно казано с малко тъга тръгнах към къщи, не ми се искаше да си тръгвам, но няма как. Но затова пък толкова много цели имам в града занапред, затова ще кажа само - прекрасна Виена, до нови срещи възможно най-скоро
Ако на някого не му стигнаха снимките - http://serena70.snimka.bg/travel/prekra ... ena.727809" onclick="window.open(this.href);return false;
Ден трети – прекрасно слънчево утро. Не се бавихме много-много и първо отидохме до Дунава – представиха ни се виенските лебеди, патици, чайки, които явно са свикнали да се събират тук и да бъдат хранени от хората. По протежение на реката са направени алеи за разходка, но в този ранен час нямаше много желаещи.
Обратно минахме през близкия МОЛ, където имаше да се продават интересни „домашни любимци” – животинчетата изглеждаха като живи, все едно си спят и и дори дишат (с някакъв механизъм) - коремчетата им се повдигаха и спускаха
На същия щанд имаше и забавни държачи за бутилки
След кратко пътуване с метрото стигнахме до ул. Мария Хилфер - това е известна търговска улица. Нито едно празно помещение и табела "дава се под наем"! Изглежда там криза няма... В хубавото съботно време хората са наизлезли и пазаруват здраво. Най-различни магазини - и на известни марки, и "За 1 евро", дюнерджийници (те са доста масови впрочем), въобще за всекиго по нещо. Аз не съм особено по шопинга, затова не се бавихме много и стигнахме там, където спряхме вчера – площад Мария-Терезия, кварталът на музеите
Статуята (в гръб, заради светлината) на императрицата, царувала 40 години, наричана майката на Европа заради успешните династични бракове на 12-е си деца, чрез които династията на Хабсбургите става водеща в Европа.
Двата музея-близнаци – Природонаучният и на история на изкуствата, с красиво оформени градини и останки от коледно селце, които работници тъкмо прибираха
Сладкото бронзово слонче пред Природонаучния музей
Следва сградата на Парламента със статуята на Атина Палада отпред и цял комплекс други статуи
Част от украсата на сградата отвън
Продължихме покрай сградата на Общината – пред нея е имало голям коледен базар, но в момента беше заградено и го разваляха
Следва Бургтеатър
А тези двамата моментално ми заприличаха на Таня Лолова и Калоянчев (светла му памет!) в някой мюзикъл
Тръгнахме обратно покрай Виенския университет
и театъра, за да стигнем до Хофбург - бях решила да отделя време за посещение на двореца вътре. Минахме през градината на Сиси - австрийската императрица Елизабет, за която съпругът й - император Франц Йосиф специално прави тази градина, за да има къде тя да се разхожда, докато той е зает с важните държавни дела. Много рози, храсти и щамбови, всички прилежно подрязани и зазимени, всяка с табелка с името. Сигурно е голямо великолепие, като нацъфтят
В Хофбург посещението ми включваше залите, където се съхраняват посуда и прибори, вкл. големи златни и сребърни комплекти, императорските апартаменти и музеят на Сиси. Австрийците много са обичали своята императрица, сега ликът й е на всевъзможни предмети, главно за туристите. Музеят е интересно подреден, с реплики на нейни рокли, които е обичала да носи, предмети от ежедневието й, имаше една мрачна стаичка, където беше нейна статуя в цял ръст, облечена в черно, с тъжна музика и мрачна атмосфера - не съм сигурна дали беше заради убийството й или заради смъртта на сина й.
Вътре в двореца снимането е забранено, но в залата с посудата и приборите японците доста поснимаха. Имаше невероятно красив порцелан, изрисуваните върху съдовете цветя бяха направо като живи, страхотни цветове и рисунък.
Не остана време за кафе и оригинална торта Сахер, но друг път. След двореца се запътихме пак към Св. Стефан, защото вечер имало специално осветление - с няколко прожектора с цветни светлини се постига много любопитен ефект над главната пътека в катедралата
Още кадри от вътрешността на катедралата
Макар и да се смрачаваше бързо, имахме още една цел - позлатената статуя на Йохан Щраус-син, която се намира в Градския парк. Метнахме се на влакче, стигнахме до парка, обаче тъмно, почти няма хора - за да не се лутаме, помолихме една преминаваща жена с количка да ни упъти. Очаквахме, че ще говори на немски, но тя помоли за английски или руски, та се разбрахме много лесно и след 2-3 минути през едно мостче намерихме статуята
Поразходихме се още малко, докато се приберем, а на другия ден - на самолетчето и хайде в София, а после и във Варна. Със съжаление набързо ще отбележа, че милата родна картинка веднага ми се наби в очи - груб шофьор на автобуса, прегазено животинче на пътя... не знам дали заради нашия манталитет въобще сме в състояние да достигнем виенчани. Чистота, навсякъде, нито едно бездомно животно, страхотен транспорт, нито една сграда с олющена мазилка, приветливи, усмихнати хора, за които очевидно оцеляването не е основен приоритет...
Като заключение - Виена е град, който възторжено препоръчвам на всеки да посети веднага, щом има възможност! За три дена целодневно ходене и обикаляне видях това-онова, но много не видях, не опитах, не посетих. Честно казано с малко тъга тръгнах към къщи, не ми се искаше да си тръгвам, но няма как. Но затова пък толкова много цели имам в града занапред, затова ще кажа само - прекрасна Виена, до нови срещи възможно най-скоро
Ако на някого не му стигнаха снимките - http://serena70.snimka.bg/travel/prekra ... ena.727809" onclick="window.open(this.href);return false;
Последно промяна от serena на Яну 29, '13, 11:25, променено общо 1 път.
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
-
Миша
- Наркоман
- Мнения: 17028
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Виена - разкош и ред
Серена,благодаря за разходката ,невероятно удоволствие бе да се разходя с теб 
Всъщност,връщам се за повторна разходка 
Всъщност,връщам се за повторна разходка 
Re: Виена - разкош и ред
serena, благодаря за усилието да споделиш с нас прекрасните си преживявания
За такива като мен, обаче, които все си мечтаят накъде да тръгнат, поставяш задача - дали тази година, по розово време да не взема да организирам на мъжо, едно прескачане до Виена
Не е далеко, не е скъпо / 
/, а и явно интересно. Ще си изпринтя твоят пътепис и леви, леви.... 
За такива като мен, обаче, които все си мечтаят накъде да тръгнат, поставяш задача - дали тази година, по розово време да не взема да организирам на мъжо, едно прескачане до Виена
Не е далеко, не е скъпо / /, а и явно интересно. Ще си изпринтя твоят пътепис и леви, леви.... -
desi_slava
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2775
- Регистриран на: Дек 13, '09, 11:39
- Местоположение: СеВлИеВо
- Дал благодарност: 47 пъти
- Получил благодарност: 116 пъти
-
desi_slava
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2775
- Регистриран на: Дек 13, '09, 11:39
- Местоположение: СеВлИеВо
- Дал благодарност: 47 пъти
- Получил благодарност: 116 пъти
Re: Виена - разкош и ред
Серенка, благодаря ти, че ме върна в най-красивия за мен град! Обожавам Виена, реда, чистотата и всичко друго там!
Прекрасни снимки си направила! Дано в най-скоро време да можеш пак да отидеш и да гледаш, да гледаш, да гледаш!
Виена е велика
Искам да отида пак и пак и пак 
Сега отивам да гледам и другите ти снимки от там и да въздишам по Виена
Обожавам Виена, реда, чистотата и всичко друго там!Прекрасни снимки си направила! Дано в най-скоро време да можеш пак да отидеш и да гледаш, да гледаш, да гледаш!
Виена е велика
Искам да отида пак и пак и пак Сега отивам да гледам и другите ти снимки от там и да въздишам по Виена
Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили Титаник.
http://rumivarna60.snimka.bg/?user,albums" onclick="window.open(this.href);return false;
http://rumivarna60.snimka.bg/?user,albums" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Виена - разкош и ред
Руми, на мен ми се иска час по-скоро да стане май-юни, че предпочитам по по-топло да пътувам, освен това има много изгодни според мен двупосочни самолетни билети София-Виена за 89 евро, та покрай другите дестинации, на които се точа, нищо чудно да успея и до Виена да прескоча и да я видя по-лятна, раззеленена и светла.
Времето, прекарано с котки и цветя, никога не е загубено.
Re: Виена - разкош и ред
Серена, великолепен пътепис! С удоволствие те четох и с още по-голямо удоволствие разглеждах. Аз бях във Виена няколко дена преди Коледа и се канех да покажа снимките тук, но понеже подробно разказах за Швеция по Коледа, реших да не прекалявам с присъствие в тази тема. Понеже имах само един ден за разглеждане на Виена, болшинството от местата, които ти си снимала са ми непознати и много интересни. Снимките ти са уникални, много качествени, истински картички. За съжаление моят апарат е куча марка и съответно снимките ми са с ниско качество. Ще се върна още няколко пъти да разгледам и прочета, благодаря за хубавите снимки и описания.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;