Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)

[Гео, граф]

Гео,а аз чакам твоите провокации за забежки по нашите планини,имам странния навик сутрин да реша,че е време да поемем нанякъде,без ясна идея къде(т.е. без никаква идея),и ми е много трудно да намеря в нета за половин час подходящо място Много моля,направи една такава темичка

Подтикната от дяволчето Миша, се разравям в паметта си и в нета с ясната цел да ви измъкна от домовете и градините и да ви ''заведа'' някъде другаде сред природата. Далече съм от мисълта, че не го правите сами. Всъщност само отварям темата. Нека в нея се събира информация, която би била полезна на всеки, който в някоя хубава неделя сутрин се събуди с идеята да поеме, но не знае накъде. Да погледне тук и да се плесне по челото : Ами да бе, ето къде ми се ходи ! ... Ще описвам маршрутите с възможно най-пълната информация, която може и да не е изчерпателна. Не мисля, че съм единствената знаеща, та не ме оставяйте сама, моля ! Освен това идеите ми са за околностите на София, а този форум не е само за софиЕнци я !

Откъде да започна ... От един от любимите ми бързи маршрути :

София - хижа Алеко - резерват Бистришко бранище - с.Бистица - София

Начините за достигане от града до хижа Алеко като изходнна точка са няколко, зависи от настроението ви в момента.

1. Най-тривиалния е с личен автомобил, но освен излишното замърсяване на планината, трябва да си имате резервен шофьор, който да ви посрещне в Бистрица.

2. Може с автобус N 66 от автогарата на кв.Хладилника до хотел Морени, само че от ЦГМ ( Център за градска мобилност ) не знам защо не са го обявили в разписанията си. Той май се движи само в почивните дни, но не разчитайте много на него !

3. Може с кабинковата въжена линия от Симеоново ( до нея се стига пак от Хладилника с автобус N 122 ). Цената на билет в едната посока за възрастен е 6 лв., за ученици - 4 лв., за деца до 12 год. - 3 лв., за кучета и велосипеди - 4 лв. ( макар че с дете и куче може да се направи прехода, но с велосипед ... аз лично не бих и ще обясня по-нататък защо !

4. Със стария лифт Бай Кръстьо от Драгалевци до Голи връх ( инфо за него има в линка към Симеоновския лифт ). До лифта се стига с автобус 93. Цената на лифта в едната посока беше 3 лв. преди 2-3 години, нямам по-прясна информция. От там до хижа Алеко има добре маркирана пътека, но ако сте с деца, по-добре е да предпочетете Симеоновсия лифт, защото пътя се увеличава.

Така. Да приемем, че сте стигнали до хижа Алеко, пили сте по един чай и е време да поемете по маршрута. От плаца пред хижата тръгвате към Меча поляна ( на югоизток ) по широка пътека. Самата Меча поляна се намира на около 600-700 м от хижата и след нея започва Бистришко бранище. В него се върви само по маркираните пътеки, заради статута му на биосферен резерват. Нищо не се пипа, не се берат цветя, не се откопават интересни растения ( !!! ), не се местят паднали дървета. Пътеката е с постоянен наклон надолу, преминава през горската част и слиза в долината на Бистришка река. В горната си част е по-полегата, постепенно става по-стръмна и преминава през няколко ''моренни'' вала ( каменни реки ) с построени върху тях красиви дървени мостчета. Слагам морените в кавички, защото тези образувания всъщност не са никакви морени ( т.е. нямат ледников произход ), а са резултат на характерното изветряне на скалите, изграждащи масива на планината. Около средата на пътя се навлиза в страховит район - там през 2001 г. е преминал местен вихър от рода на торнадо, който е унищожил към 60 хектара гора. Гледката е апокалиптична - стволовете на многогодишни борове са разхвърляни по склоновете като сламки и поради характера на територията нищо не е пипано. Природата е оставена сама да се справя с проблема. По-лошото е, че повалената гора е станала плячка на бръмбар корояд, който е плъзнал и по здравите дървета наоколо. Но природата е саморегулираща се система и ще намери начин да се съхрани ...
Продължавате разходката си вече по долината на Бистришка река. Ако я предприемете през пролетта или ранното лято удоволствието е още по-голямо, защото това е времето на снеготопенето и реката е буйна, бърза и ужасно студена ( знам го от опит - джапала съм в нея ... за малко ). Пътеката е много живописна, има подходящи местенца за пикници, помислено е за преминаването над водата. Уморените от постоянния наклон колене с удоволствие ще се отморят, защото ги чака ходенето през с.Бистрица, което е единствената досадна част от прехода. Посоката през селото е към центъра, успоредно на реката има две улици, няма начин да не го намерите. От там има маршрутка N 25, стига да не са я спрели тази пролет. Алтернатива са автобусите N 69 и N 70, с които се слиза в кв. Дървеница. Цената на билет за маршрутката е 1,50, а в автобуса се пътува с билет за градската мрежа - 1 лв.

По-късно ще сложа някоя и друга снимка за илюстрация на маршрута.

[Миша]

Геооооо,първо да ти кажа,че те обичам и после отивам да чета Това ще е любимата ми тема Само моля,нека идеите не са само за околностите на София,давай и по-далечни маршрути,денят е дълъг ,от 0 часа до 24 часа ,че понякога и повечко,все ден за пътуване Аз ще помагам,съвсем скромно

[Гео, граф]

Ще се радвам ако ти хареса, Мише ! Както и на всички други мераклии разбира се ...

[Гео, граф]

Малко от обещаните снимки за зарибявка ...

Цветя в резервата Бистришко бранище :







Витошка каменна река



Ето табелата, обясняваща пораженията от горолома :



За това става дума ...





През пътеката си стоят повечето паднали дървета, затова по-горе обясних, че няма да е добре да се слиза с велосипед ...



... иначе си е екшън



Бистришка река в късна пролет



А някои си натопихме ... каквото можахме



По долината наистина е красиво ...

[Миша]

Много обичам непредвидените екскурзийки,та така в един адски горещ ден,някъде към 38 градуса клонеше ,на минаване по Околовръстното шосе на София съзрях една табела "Манастир Седемте престола" и съответно в мен заигра немирното дяволче,след бързо консултация с половинката вече звънях на децата да се приготвят за следобедна забежка,децата много обичат това мое настроение и са готови за двайсетина минутки-раницата пълна с шишета вода,някой сандвич за синчето(в планината го гони вълчи апетит ) ,одеало за пикник(рядко го ползваме,но трябва да е винаги под ръка) и сме готови И така,към 2 часа следобед вече поехме към манастира.Друго си е да се измъкнеш от прашна и уморена София и да се пренесеш в живописното Искърско дефиле,обичам този път,стига да не карам аз ,очите ми шарят непрекъсното навън,попиват зеленината на планината,търсят някой поооооо-такъв дънер,някоя скала ,камък или някое скалище,изобщо-не ставам за шофьор И така стигаме до Лакатник.Добре,че мъжът ми реагира бързо и безотказно на моето " Стоооп" и така още почти нетръгнали вече спираме,край една малка кръчмичка с едно мъничко водопадче,аз естествено съзрях водопадчето ,а мъжът ми бирата ,която се изстудяваше във водите на водопадчето


Ето и втория етаж на водопадчето,не ти се мърда оттам,такава прохлада,въздухът наситен със свежи водни пръски,а водата блести ,сякаш посипана с дребни елмазчета


Да,обаче не,моето дяволче мира не ми дава,видях някаква пътечка нагоре по скалите и една очукана табела ,която обещаваше да ни заведе до пещерата "Темната дупка"как да се сдържа,още повече като имам подкрепата на дечурлигата.След кратка консултация с кръчмарката,която сигурно ни взе за не съвсем наред ,поехме нагоре.Това поехме сега звучи много бодро,но който е минавал покрай Лакатнишките скали знае колко много е това нагоре,а особено когато се катериш при 38 градуса по скали,където и гущерите са се изпокрили по сенките,си е живо приключение.
Съвсем бегла представа къде ги помъкнах в августовските жеги



А и пътеката е предназначена явно само за хора,които имат нужда от голяма доза адреналин не знам бих ли минала отново по нея но пък гледката отгоре ....е,отидете на място и я вижте аз ще си я запазя за себе си
Ей тук вървим нагоре,някои почти тичат ,а други гледат умно "Къде ли ме е помъкнала щуравата ми жена?"



Пътечката всъщност е много живописна и приятна,не ме слушайте какви ги приказвам,някак странно забравяш за жегата ,не знам защо ,вие се по скалите,покрай някое заблудено дръвче,на места навлиза в някой храсталак ,на по-трудните места са издълбани стълби,изобщо-приятно изживяване.А изживяването става още по-приятно,когато изведнъж виждаш пещерата и разбираш ,че не трябва да изкачиш целите скали,а трябва да стигнеш само до средата им но ей това е най-приятната част,на трийсетина метра от пещерата изведнъж откриваш,че пътеката вече е бивша пътека,а железните парапети отдавна са минало Единствения начин да минеш е да влезеш в ролята на коза


Надолу е ей този сипей,доста по-стръмничко е,отколкото се вижда на снимката,или пък страхът ми е бил по-голям



За съжаление не можах да снимам отдалече входа на пещерата,защото бях твърде заета да опазя собствената си кожица невредима,т-е- бях се вкопчила в скалата със зъби и нокти,и с разтреперани колене ,но въпреки това гледката те грабва,отсреща зее една паст,наистина тъмна и страшна на фона на огрените от слънцето скали.Преминахме по тясната пътечка криво-ляво,някои много уверено ,други не съвсем и наистина бяхме възнаградени-входът на пещерата е почти огромен и приятно прохладен,всъщност постоиш ли малко на едно място и ти става направо студено.Странно чувство е това,до сега си се катерил сред напечени скали ,а още метър от входа на пещерата и почваш да настръхваш от студ.Всъщност не влязохме навътре в пещерата,естествено тя е затворена,но преживяването си струва дори и само да усетиш приятния хлад на камъка,да се допреш до масивните колони,поддържащи входа и сякаш изсечени от неведим великан,да надникнеш към лениво течащия Искър там някъде долу или просто да се насладиш на заслужената почивка след интересното изкачване.И точно когато си затворил очи и си представяш какво може да крие тъмната пещерна паст зад теб и изведнъж съвсем съвсем близо до лицето ти прелетява прилеп,наистина незабравимо усещане

В пещерата


колоната на великана



още колони




поглед навътре




и поглед от вътре


Някои си потанцуваха,докато други успокояваха сърцето си след близката среща с пещерния обитател-летящия мишок



Последно сбогом с прохладата на пещерата или таен кроеж на пъклени планове за проникването вътре в пещерата(това ми го споделиха после),какво да ги правиш,луди млади години


И докато младата смяна крои изпълнението на налудничавите планове,аз се занимавам с нещо далеч по-безопасно,снимам си безгрижно,за да прогоня мисълта за обратния път,винаги слизането ми е било по-трудно
папрати сред скалите


Поглед нагоре

поглед на среща

и поглед към обратната пътека


Тръгваме обратно,с някакво чувство на неудовлетвореност,че така и не успяхме да влезем в недрата на планината

Слизаме до приятното ресторантче и до мечтаните студени бири,всъщност кръчмарката също е много приятна жена и съвсем не ни е взела за луди,защото и тя обичала да се катери по скалите ,сродна душа ,макар определено чувството на неудовлетвореност да нарасна след разказа й за водопадите в пещерата,студените и красиви зали,и още по-студените и бистри извори.Но все пак жената ни успокои,организирали се групови посещения със специалист спелеолог,някой ден ,някога и ние ще се разходим из тайните лабиринти на Темната дупка

А за сега трябва да се задоволя с това,което ми предлага нета,което всъщност е много малко
[video][/video]

След като се разтърсих,открих че нашето крайпътно водопадче всъщност било карствовия извор Житолюб,същият,който се вие по нейнайни пътища в пещерата и излиза до ресторантчето,за това и лъха такъв студ при водопадчето въпреки горещия августовски ден
[video][/video]

[Миша]

И така,след неплануваното спиране,тръгваме към Седемте престола,и няма да има "Стоооп",защото аз ще съм шофьор,което значи,че радарът ми за крайпътни изненади ще е изключен

Всъщност манастирът се казва "Св. Богородица"',а народното му име "Седемте братя" е свързано с няколко легенди,според коита 7 боляри ,или обикновени братя, са участвали в строежа му,друга легенда гласи,че тук е погребан цар Петър Делян,а трета легенда разказва за онези страшни времена на робство,когато манастирите единствени са били утеха за поробения народ.Тази легенда няма да я разказвам аз,ще ви оставя сами да я почувствате

Клепалото бие

Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.

И всяка неделя там старец пречестни
клепалото биел, за служба, в зори…
Ехтяли долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари.

И радостно будел в покоя им вечни
пустинните горски приветният звук,
и селяни прости от близки, далечни
села на молитва се стичали тук.

И много години в усои нечути
клепалото биел калугерът стар,
но лош ден настанал: неверници люти
земя ни сторили я плен и пожар.

Дошли с меч и огън и в туй място диво,
далечно, в неделя света, по зори -
току-що клепало забило гръмливо.
Избягали старци във пусти гори.

Стоял, не побягнал монахът пречестни,
и следвал да удря клепалото пак.
Ехтяли долове от глас благовестни -
за срам и за чудо на божия враг.

Загинал монахът под меча душмански,
на служба господня остал до конец,
не трепнал духът му от страх агарянски,
приел за Христа мъченишки венец.

И скоро, ограбен, пламнал мънастиря.
Млъкнала навеки молитва света.
От божия дом не остало ни диря…
Един спомен мътен остал на света.

Един само спомен и чудо незнайно:
тук всяка неделя, по тъмни зори,
гласът на клепало разнася се тайно
по ближни долове, из глухи гори.

И селянин сепнато очи застреля,
прекръсти се бързо, нататък завий
и плахо се шушне: - Света е неделя!
Калугерът божи клепалото бий!

Юли, Седем престола

ИВАН ВАЗОВ

От сборника "Скитнишки песни"


http://www.bulgariamonasteries.com/osen ... astir.html" onclick="window.open(this.href);return false;

Да,отивах към манастира с чувство на благоговение и трепет ,което всъщност изпитвам към всяко историческо място,което дълги години и още по-дълги векове е съхранявало в себе си българщината.но няма да ви разказвам за манастира,защото мога да си навлека гнева на някой,нека всеки отиде и види с очите си.Моето настроение беше помрачено,да,видях един хубаво поддържан манастир,с много зеленина и цветя,но съвременната интерпретация на тема мода в паркоустройството ми дойде свръхвъзможностите ми за преглъщане,разните му гъски,зайци и тем подобни кичовски изпълнения за мен са хула срещу светото място.Може би греша.В манастира ни посрещна тежката миризма на мухъл ,идваща не от старите стени,а от влажните персийски килимчета,с които бе заслан пода.И пак навсякъде безбройни дентелки ,не ми се говори.Само в двете неосветени ниши ,запазили старите стенописи,почувствах онази тишина и спокойствие,и онзи дива и може би малко езическа връзка със старите хора,които са се молели със сърце и душа тук,на това място,в старите времена. Манастирът всъщност е хубав,отидете,разгледайте го,моите критерии са малко по-различни,мнозина биха възразили на моите разсъждения.
Една от малкото снимки,които направих на манастира,старала съм се да намеря мястото,където има най-малко кич,сега ,като гледам снимката,мястото изглежда много приятно




Няма да ви разказвам повече,нито за хубавата полянка,на която поиграхме федербал,нито за студените води и остри камъни на планинското поточе,в което джапахме боси,нито за срещата ни със змийчето,нито за дълбоките вирчета с хладка вода,в които спокойно се къпеш ,ще ви оставя да посетите сами това място и да си намерите ваши собствени спомени.Ще ви разходя само по обратния път,в който отново включих радара си за необикновености ,а там необикновеностите са на всяка крачка:

огромни сипеи със самотни дървета


дълбоки дерета с пенливи поточета




нацепени скали със странни лилави линии





Тук времето е спряло








....или не съвсем



Ето това не разбрахме какво е,но беше на отсрещния бряг и нямаше време да търсим брод



Интересно,но това ми изглежда на нов строеж



Нямахме време да проверим,защото вече започна да мръква ,следващя път

Последна спирка край Лакатник,това място някак магически ме притегля към себе си




Последно сбогом на ленивия Искър






Дано екскурзийката да ви е харесала,на нас определено ни хареса!

[libra]

Миша,благодаря за пътеписа,разказваш увлекателно !Имаш дарба ,бих казала.Направа почуствах прохладата след прашния пек!

[joannka]

Мишееее,невероятна разходка!И снимките са майсторски !


А това ми прилича на покрит извор,нещо като подземна река,излизаща точно там... ...или преди това е отклонена за малко подземно в тръба...и пусната отново точно тук... Кой знае... Не съм ходила по тези места,но мисля да отида,след фоторазказа ти!

[Гео, граф]

Набелязвам си тази кръчмица ... такова де, пещерата за някоя майска събота

Мише, благодаря за идеята и за чудесния фоторазказ

[Di_Va]

Миша, благодаря ти за чудесното пътешествие! Беше ми изключително приятно да "посетя" тези места чрез твоя пътепис!