Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)

[пери]

Късмет!

[Миша]

Късмет!

Окрих го,открих го! Всъщност помогнаха ми ,но се оказа,че информацията е толкова много,че просто ме е страх да не се изгуби тук,за това ще му направя отделна тема,надявам се да ви е интересно и да ви накарам да посетите този чуден край

http://forum.hobbykafe.com/viewtopic.php?f=17&t=4240" onclick="window.open(this.href);return false;

[Гео, граф]

Ще си оставя новата тема за четене като се прибера у дома. От сега предвкусвам невероятни изживявания - Миша е истински романтичен пионер-откривател

[Гео, граф]

Не е бърза разходка, но определено е провокация - едно качване до връх Мургаш от София изисква опит в планинарстването и здрави крака. Но си заслужава ! Само че на смяна трябва да са моите приятели, както и задължително аз да съм с мераклиите ...











При скорост на вятъра 40 м/сек. ненормалниците изглеждат така ...

[Миша]

Дойде есента, денят окъся, по-малко работа в градината (за някои ), повече време за разходки , ще ви разходя до едно място, което посетихме преди две години и което се каня отново да видя , съвсем близо до София, и безкрайно отдалечено от днешното забързано всекидневие

Бърза разходка до един мнооого стар манастир, Желенския манастир "Свети Кирик и Юлита" , не е проучван, доколкото знам, та се разчита на народната памет, според която манастирът е основан доста преди падането под турско.



Копирам текста от Свети места, няма смисъл да преразказвам със свои думи, в крайна сметка това е цялата информация, която дава нета

Няма писмени сведения кога е основана обителта,но според предания от местносто населения,това ще да е било преди паданатето на България под турско робство.Знае се ,че в старо време манастирът е притежавал не малко имоти:ниви,ливади,пазбища и дори едно езеро наблизо.При идването на турците обителта била разрушена,а имотите завзети и направени "вакъв".Успяло да се възроди,манастирчето в каря на XVIII в. началото на XIX в. е обитавано от монаси,по спомените е имало магерница.Приблизително по същото време обителта е била опустошена от безчинстващите банди на Осман Пазвантоглу.Според преданието тогава само един монах успял да избяга,но за негово нещастие преследвачите намерили калимявката му,която ги насочила по дирите му,изнемощял и изгладнял той бил догонен от кърджалиите нейде между с.Батулия и с.Курило, и съсечен на място . Споменът за святото място се съхранил през тъмните векове на робството и на полянката където сега е кръста е имало чешма с каменно корито(вероятно на мястото на днешната чешмичка),и около нея се правело събор два пъти в годината,на "Св.Четирдесет Мъченици"(9 март) и на "Св.Кирик и Юлита" (28 юли).Било обичай да се колят по 5-7 овена и да се прави курбан.Традицията е съхраненена ,и днес на всеки 28 юли тук се прави голям курбан.
Днес от някогашната манастирска църква е останала само северната страна и част от основите на западната и южната стена.Почти същото е били положението и през 1924 г.,когато учителят от Своге Д.Ижчиев, посетил манастира и го описал.Размерите на изградената с тухли и камъни стена, са били както и днес-височина 2,50 м.,дълга 3,50 м. и дебелина 0,75 м. Тогава ,са били запазени значителни фрагменти от стенописи:изписани образи на Светии,между които се откроявал този на Св. арх.Михаил,при това на две места-по средата на стената и в дясно,този в средата бил с 75 см дължина,а над него има по-малки образи на други светии със старославянски надписи,които били мъчночетливи;в дясната част на стената е имало друг ,по-малък образ на Св.арх.Михаил съответно с надпис,а от ляво му вдлъбнатина,която и днес си стои,навярно това е умивалнята.За жалост днес от описаните стенописи(преди 86 г.) са останали незначителни частици-горната част на изображението на Св.арх.Михаил със светците(личат се ореолите им) и част от декоративна украса на пиластрите на отвора в лявата страна на стената.
След вековете история,ще бъде жалко ако старината не бъде съхранена....

https://svetimesta.com/%D0%9C%D0%B0%D0% ... 0%B8%D1%80

В линка, който съм дала, има описание на пътя

Само ще допълня, не се доверявайте на Гугълмапс, координатите не са верни, ако се движите по техните координати ще подминете манастира, озовете ли се старото стрелбище значи трябва да се върнете назад, това не го знаехме, и два часа се катерихме по баирите в няма да ви казвам каква кал, беше точно преди Коледа, кал, студ и дебели неудобни якета , но не се предадохме и в крайна сметка го открихме.

Добре е да се ходи късно есента, когато листата са окапали и по-лесно ще го откриете

За да не се объркате като нас гледате в дясно, като видите ей тази ...землянка значи сте на прав път

подминавате я , съвсем скоро ще видите кръста с пъновете и масичката за отдих.

Оттук нататък завивате по пътечката в дясно, минавате покрай чешмичката

и по едва видима пътечка отново в дясно се изкачвате до останките на манастира, ако случайно ви хрумне да се изгубите, търсете помощ от приятел, вслучая гората , търсите най-дебелото дърво край пътеката, не може да го сбъркате, най-дебелия корен сочи право към манастира





Добавено след 1 минута 14 секунди:
Манастирът, първи поглед отдолу



малко е останало, но усещането да докоснеш свещени старини на над 600 години е неописуемо





за съжаление ако времето е пожалило част от стенописите, вандалите не са





но цветовете са живи и ярки



На ръба на скалата са се запазили още части от стените









Добавено след 59 секунди:
Разходката е кратка, но много приятна, в гората е тихо и спокойно, само шумът от Искъра и хрускането на изсъхналите листа нарушават тишината













Заслужава си да се откъснете от навъсения мръсен град и да поемете глътка свежест

Искърското дефиле от високо

[Миша]

Знаете ли какво е странното на бързите разходки? Че често не стигаш до там, за където си тръгнал И ние не стигнахме до Желенския манастир първия ден, в който тръгнахме да го търсим, и то не защото е трудно откриваем, напротив, защото е съвсем лесен за откриване , звучи като парадокс , но си има съвсем логично обяснение Понеже знаехме, че в това студено време няма как да се бавим много много край манастира, решихме да посетим няколко други местни забележителности. И така, първа спирка Очин дол, често минаваме покрай табелата за селото и името ми направи впечатление, реших да попрочета за него и се оказа много интересно село. Според някои легенди името на селището идва от мястото, на което е съградено то, на високо място, от където всичко се вижда като на длан, така живеещите тук са можели да видят кога кой идва и да скатаят това онова в онези размирни времена на робството. Съвременното село е наследник на прастари поселения, за които свидетелстват няколко тракийските могили и разкрита наскоро раннохристиянска базилика от V-VI век в местността “Пресветица”, до която обаче не стигнахме, не ми харесва " реставрирането" по съвременните методи на принципа колкото по-замазано по-добре
Интересно е, че от едната страна на църквата е открит тракийски могилен некропол , нищо чудно, че местността носи името Пресветица.

Все пак ще сложа една снимка от нета, за тези, които не страдат от моите скрупули



Според информацията край базиликата минава екопътеката за хижа Пършевица



Какво можем още да видим там ли
Стари стари дървета , със стари уморени къщи



И един старец, който наблюдава от високо и чака да види Свободна България, еех, Дядо Йоцо....



Паметникът е поставен през 2005 година, проектът за него е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а идеята е на Огнян Петров, родом от село Очин дол, осъществен е с помощта на дарители .Мястото около паметника е облагородено, с много красиви скални кътчета, с беседка, в началото на паркчето е кацнала симпатична механа,в която според писанията трябва да се предлагат български гозби, не опитахме, защото програмата ни беше още доста запълнена. Мястото е много приятно, тишина спокойствие, красота , направено е с много вкус , поддържано .


Това, което, сигурна съм, не очаквате да видите ,е малко по-нагоре











И ако се чудите какво търсят тези дървени скулптори тук, ще ви кажа, тук се провежда годишен симпозиум по дървопластика.
Има и още, но ще ви оставя вие сами да ги откриете

Поглед от високото от Очин дол


Добавено след 5 минути 32 секунди:
И така и така сме се качили нависоко, решихме да отскочим и до Бовска Скакля, този път по мързеливия начин, оставяме колата в Заселе и слизаме към водопада

Поглед от Заселе






В този край явно има много умели творци, последния път, когато идвахме ни посрещна този .... маор :


дамата му явно е била тук от по-старо време , беше позагубила цвят


да знаете, колкото и пъти да посетите едно и също място, то винаги ви изненадва с нещо ново, този път новото е толкова майсторски изработено, че сякаш виждаш душата на дървото







водопада, съвсем ленив за разлика от пролет, но пак много красив
снимка зад оградата


и снимка с разтреперани колене извън оградата




и пак дефилето от високо


и скалния венец


Не пропускайте да се спрете пред паметника на героите, дали живота си, за да ни има



прочете имената им, може би там някъде, незнайно къде, те ще чуят и ще знаят, че не са забравени





ПП.Следва продължение, защото бързата разходка не се оказа хич бърза, имахме още много да видим този ден

[Миша]

Преди да продължа с не толкова кратката ни есенна разходка ще прескоча един сезон и ще ви покажа началото на лятото по този край, това е едно от любимите ми места за разходка, няма нужда от планиране, просто се качваме донякъде с колата , стигаме до някоя поляна и продължаваме нанякъде


Между другото снимките са от рождения ми ден, така обичам да го празнувам, моето момче ме научи преди доста години , беше трудна година, бях решила, че няма да празнувам, той се прибра по-рано, натовари ни с децата на колата и подкара към планината, не питах къде отиваме, просто дишах и не мислех нищо , и сякаш усетих как планината отнема умората и влива живителна сила в мен, като някаква древна магия, не знам как да го опиша, още два пъти съм изпитала това чувство, диво чувство на свобода, възторг и лекота, веднъж в слънчогледовите ниви и в един горещ вятър, и после в една огромна пещерна зала , и сега, дори да не ми трепне така сърцето, винаги планината успява да ме зареди с нова енергия, защо ви го разказвам ли, защото дори сега като си гледам снимките , сякаш отново усещам как по невидими жилки тече онази древна магия, толкова е хубаво, и спокойно , не е важно къде ще отидеш и какво ще видиш, важното е да усетиш това място със сърцето си

[desi_slava]

Ееехх, Мише!
Разказвай, разказвай и показвай
Обичам да пътувам с теб! Толкова "тайни" местенца показваш

[мечтица]

Мише,снимките и разказите ти са страхотни,все едно че и аз минах по тези места.
Обожавам такива разходки-екскурзии,дори и виртуални.