Басарбовски скален манастир.

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2870
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm
x 210
x 653

вт май 07, 2019 10:26 pm

Каже ли се празник, и почивни дни половината народ се юрва да задръства граничните пунктове. Какво да се прави. Мода. Трябва да си призная че и ние донякъде сме подвластни на тая мода. Подвластни, подвластни, колко да сме подвластни? Толкова колкото ни позволяват финансите.
Този път обаче оставихме граничните власти напразно да се оглеждат за нас. Изпълнихме една стара мечта. От години искахме да видим единствения все още действащ скален манастир в България, но все не се отваряше път в тази посока. За това сега просто решихме, планирахме го, и най - важното, имахме удоволствието да го направим.

Басарбовският скален манастир се намира на два, три километра от село Басарбово, и на десетина километра от Русе. До манастира се стига по сравнително добър асфалтов път. Светата обител е основана по времето на Второто българско царство, някъде през дванайсти, тринайсти век. В официален писмен документ манастира за първи път се споменава в османските данъчни регистри от средата на петнайсти век. Преживял дни на развитие и активна дейност в началото на двайсти век век манастира запада, и за известно време дори остава необитаем. През 1937год. от Преображенския манастир идва монах на име Хрисант. Благодарение на него манастира се съживява, и разширява. В момента в манастира живеят няколко монаси.
Манастира добива своята известност най-вече заради един свой обитател - св. Димитър Басарбовски.
Димитър бил роден в близкото село Басарбово. Рождената му дата не е известна. Паисий Хилендарски в своята " История славянобългарска " споменава 1685год. като вероятна година на неговата смърт. Димитър бил обикновен човек. Имал няколко овце, малко лозе, и колиба в района на манастира. Житието на св. Димитър Басарбовски има няколко варианта. Общото между тях е това че той бил кротък, много добър, и богобоязлив човек. Милосърден и справедлив до крайност. Веднъж , докато обикалял с животните по полето без да иска настъпил птиче гнездо и премазал няколко малки пиленца. За наказание се зарекъл, и цели три години не обул обувка на " грешния " крак. Ни зиме, ни лете. След смъртта на жена си Димитър се замонашил в близкия манастир. Бил истински добродетелен монах. Имал дарбата да вижда бъдещето. До толкова че видял дори смъртта си. Когато дошъл деня той отишъл до реката и легнал между два големи камъка. Там предал Богу дух. Монасите го погребали на мястото което той си бил избрал. Река Русенски лом обаче е своенравна, и често пролетно време прелива. Веднъж реката придошла, водата подкопала брега, и отнесла заедно с двата големи камъка, и нетленното тяло но св. Димитър Басарбовски. В едно село надолу по течението живеело сляпо момиче. Една вечер и се присънил Св. Димитър. Той и казал че тялото му е в реката, и ако го намерят и извадят тя ще прогледне. Събрали се хора, и наистина открили мощите на светеца. Измили ги, облекли ги, и ги положили в селската църква. Девойката прогледнала така както и бил обещал светеца. Историята се разчула, и други хора започнали да молят светеца за помощ. Междувременно монасите пренесли мощите му, и ги погребали в района на манастира. През 1774год. по времето на една от поредните руско турски войни / те са били пет, и едва последната от тях става освободителна за нас / руският генерал Петър Салтиков чул многото истории които се разказвали за светеца, и извършените от него чудеса. Генерала решил че мястото на мощите на светеца не е в това забутано манастирче, а в столицата на велика Русия. За това наредил да изкопаят мощите. Да ги натоварят на една волска кола, и лично той поел на път. Искал да ги отнесе в родината като дар за императора. По пътя кервана с мощите спрял за няколко дневна почивка в Букурещ. По това време в града върлувала холерна епидемия. Още с пристигането на мощите броят на заболелите рязко спаднал, и само за седмица холерата си отишла. Местните хора решили че това е дело на светеца, и начело с градските власти отишли да молят генерала да ги остави при тях. Генерала разбира се отказал. Това все пак бил подарък обещан на императора. Дошло време кервана да продължи пътя си но когато тръгнали колелото на каруцата се счупило. Докато го сменят деня преминал, и отложили тръгването за следващия ден. Както можете да се досетите и на следващия ден кервана не тръгнал. Воловете категорично отказвали. Генерала разбрал че такава е волята на светеца, и разрешил мощите да останат в Букурещ. В момента те се намират в патриаршеската катедрала Св.св. Константин и Елена в Букурещ. През годините светеца направил много чудеса и добрини на града. За това в момента той е най-таченият от румънците светец. Ако въобще е възможно да се правят някакви сравнения за румънците Св. Димитър Басарбовски е това което Св. Иван Рилски е за нас българите. Мощите на светеца са в Букурещ, но румънците искат да видят и мястото където той е живял. За това те са най-честите гости в манастира. Румънци идват толкова често, и толкова много че дори понякога в църквата на манастира се служи на румънски език.
Басарбовския манастир е популярен, но сравнително малък за това малко се притеснявахме заради почивните дни да не заварим в него някакво стълпотворение . За наш късмет когато пристигнахме пред портите на манастира румънци нямаше. На паркинга заварихме само петнайсетина леки коли. Малко преди да си тръгнем пристигна ямболски автобус с туристи, а десет минути след това, на двеста метра от манастира едва се разминахме с четири румънски автобуса. Вижте снимките по-долу и си представете вътре да има двеста и петдесет, триста човека. Определено в този ден св. Димитър Басарбовски беше с нас.

Преди да ви оставя да се насладите на красотата на това свято място искам да ви се извиня за качеството на снимките.
При нас вече започва да става традиция колкото по-малко време остава до пътуването ни, толкова по-мрачни да стават прогнозите на метереолозите. Този път те ни обещаха поройни дъждове с бурен вятър, гръмотевици и градушки. Е всичко това се случи, но два дена по-късно когато ние вече бяхме се прибрали. Подплашен от прогнозите обаче не посмях да взема новичкият си фотоапарат за който ви се похвалих преди седмица. Взех един петнайсет годишен верен Панасоник който никога не ме е изоставял. Само че възможностите на машинката не са големи. За това извинявайте за качеството на снимките.

Кликвайте върху снимките. Ще станат по-големи, и ще видите някои дребни подробности. / Ако желаете разбира се /

И така :

Пред портите на манастира.

Изображение


Манастирският двор. Предразполагащ към спокойствие и размисъл. Уютен и релаксиращ. Как го постигат това монасите без да са учили градински дизайн не знам. Не знам за вас, но аз лично до сега не съм виждал претрупан или кичозен манастирски двор.

Изображение



Поглед към старите монашески килии, и камбанарията на манастира. Горе на скалите. До тях се стига по стълба с четирсет и осем стъпала. / Това като любопитна статистика /

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Поглед отвисоко.

Изображение


Изображение


Икона в помещението за което се предполага че е живял Св. Димитър Басарбовски.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Нагоре по скалата в една ниша е гроба на монаха Хрисант възстановил манастира.

Изображение


Изображение


Новата част на манастира.

Изображение


Изображение


Новата църква. В тази църква се намира икона на св. Димитър Басарбовски в която има вградена частица от мощите му. Иконата е подарена от Румънската патриаршия на манастира през 2005г. по молба на патриарх Максим.

Изображение


Нишите в подножието на скалите.

Изображение


Изображение


Изображение


Прекарали на това свято място повече от час си тръгваме изпълнени с трудни за описване чувства.

Ще нощуваме в Русе. Настаняваме се в хотел "Анна Палас".

Изображение

Хотела, по скоро сградата която той обитава има интересна история.

Още преди освобождението съдбата довява от някъде в Русе един млад грък на име Дина Бебис. Той работел като хамалин на русенското пристанище, но явно е бил буден и предприемчив човек защото успял за кратко време да спести пари, да ги инвестира успешно, и съвсем скоро да стане един от най-големите търговци на жито в района. Работата му толкова се разраснала че той поканил брат си Зисо да му помага. През 1888 год. двамата братя възлагат на архитект Валсамаки да проектира и построи къща в която те да живеят. Къщата става градска забележителност. Украсена с фрески от двама модерни за времето си френски художници. Основна забележителност на къщата бил поръчаният в чужбина бронзов полилей в приемната. През 1906г. градът бил обхванат от силни антигръцки вълнения които принудили братята да поверят фирмените пари и семейните ценности на тогаващния градоначалник Иван Ковачев който им бил личен приятел. Когато всичко отшумяло и обстановката се нормализирала както можете да се досетите градоначалника отказал да им върне парите и активите. Зисо се видял опозорен и разорен. Не могъл да понесе струпалото се на главата му нещастие, и се самоубил. Брат му продал къщата и се изселил от града. Къщата купил Хуго Шоберман, собственик на първата модерна таксиметрова служба в Русе. Само че и той не могъл да и се радва дълго. Страстен комарджия той я заложил в една луда игра и я загубил. Играта тръгнала с променлив успех и за двамата играчи. В един момент Хуго спечелил почти всичко, но в играта се включила и жената на индустриалеца Петко хаджи Петков. Тя също била много добър покер играч, и успяла да спечели обратно всичко което съпруга и бил загубил до момента. Стигнало се до последното раздаване. Хуго заложил къщата, а Петко хаджи Петков заложил красивата си съпруга / с нейно съгласие / . Играта спечелил Петко, а Хуго загубил къщата. След това къщата сменя няколко собственика. За известно време в нея се е помещавало Италианското консулство, след това Австро унгарското, и на края Румънското консулство. По късно е използвана за нуждите на Историческият музей. През 2001год. къщата е купена от сегашния собственик който я превръща в един от популярните русенски хотели.
Хотела е с четири звезди, но честно казано му са малко в повече. Това разбира се е мое лично мнение. Нямам никакви конкретни оплаквания / освен неудобния матрак на леглото /, но цялостното ми усещане е че на хотела нещо не му достига за четири звезди. С мъничко, но .... Все пак ако ви се наложи да нощувате в Русе искрено ви препоръчвам хотел Анна Палас.
11 x
Потребителски аватар
clock
Баш кафе майстор
Мнения: 2150
Регистриран: пон сеп 19, 2016 1:31 am
x 923
x 1218

вт май 07, 2019 11:27 pm

Интересно и вълнуващо, Склери :sbow: Все едно и аз бях там, макар и от разстояние.
И ние много отдавна се каним да посетим Русе, защото много го харесвам като град, а сега ще има още един повод да не отлагаме безкрайно.
Благодаря ти за тази разходка до това свято място и необикновената история свързана с него! Благодаря!
0 x
Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2870
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm
x 210
x 653

ср май 08, 2019 5:49 pm

Здравейте отново.

Басарбовският манастир безспорно е интересен, и заслужава да се види, но ние прекосихме България от единия до другия край / почти / и за това искахме да видим и още нещо. Това допълнителното нещо го бяхме избрали още в къщи. Искахме хем да е интересно, хем да не е много далеко от основния ни обект. Избора ни се спря на скалната църква "Св. Богородица" част от скалния манастирски комплекс "Свети Архангел Михаил". Ако забелязвате казах не манастир, а манастирски комплекс. Това не е манастир в този смисъл в който ние си го представяме. В сърцето на природен парк " Русенски лом " по отвесните варовикови стени на каньона природата е издълбала безброй ниши, и малки пещери. В голяма част от тях през средновековието са живели отделни монаси, и малки монашески общности. Някои автори говорят за трийсет, четирсет такива обиталища. Други вдигат цифрата до седемдесет, а най-смелите говорят за стотици. През тринайсти век монах на име Йоаким обединил част от тях / които се намират в местността " Писмата " / в един манастир под името "Свети Архангел Михаил". Същия монах Йоаким по-късно е избран за първия търновски патриарх.
От всички обиталища и църкви най- красива, и богата на стенописи е църквата " Св. Богородица". Тя се намира близо до село Иваново, на двайсетина километра от Русе. Стенописите в тази църква се считат за връх в средновековното изкуство. Правени са по метода на изографисване върху мокра мазилка. Това прави цветовете ярки и трайни, но изисква върховно майсторство от художника защото трябва да рисува бързо, и няма възможност за поправка ако допусне грешка.
Стенописите в църквата "Св. Богородица" са оценени по достойнство и за това са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. На тая тема смятам по-късно да се развихря и да критикувам така както само едно Склери може да мрънка, но да караме подред.

Навигацията ни води безпогрешно и за по-малко от половин час ни извежда на малък паркинг в подножието на скалата в която се намира целта на нашето посещение.
над главите ни се извисява скалата приютила красивата църква.

Изображение


Изображение

Не знам защо някой е решил да разшири малкото прозорче на църквата и да го превърне в панорамна тераса. Може би за да даде възможност на туристите да си правят селфита на фона на околния пейзаж, а той пейзажа е страхотен.

Изображение


Пред нас е стълбата която води до църквата. Гугъл ни казва че стълбата има сто и осем стъпала. Трябва да ви кажа че който е правил стъпалата явно не са му плащали на бройка. На практика повечето стъпала са високи колкото две нормални. Така че височината която трябва да преодолеете за да се качите до църквата се равнява приблизително на изкачване до десетия етаж.

Изображение


Изображение


Там където има туристи, има задължително и " бизнесмени ".

Изображение


Ние решаваме да се изкачим до църквата по панорамната пътека която се вие през гората, а стълбата да използваме за слизане. Много правилно решение според мен.
Тръгваме по пътеката. В началото тя е луксозна асфалтова алея.

Изображение

Навлизаме в гората. Започва стръмната част.

Изображение

Набираме височина и пред очите ни се разкрива природната красота на парк " Русенски лом".

Изображение


Излизаме на билото. Вече сме на височината на която се намира църквата и пътеката става много приятна.

Изображение

Изображение

Панорамната площадка.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Масива в който се намира пещерата с църквата към която отиваме.

Изображение


Продължаваме по пътечката.

Изображение


Изображение


Стигаме до скалните ниши които монасите са използвали за обиталища.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


И отново по пътеката.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Входа на църквата.

Изображение


Изображение


И влизаме. Замлъкваме от красотата която се разкрива пред нас.

Изображение

За наша радост групата която заварваме в църквата скоро си тръгва, и оставаме сами.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Излизаме на онова селфи балконче за глътка въздух, и за да осмислим малко видяното.

Изображение

Изображение


Не съм специалист нито по изкуствата, нито по опазването им, но според мен напълно основателно тази красота е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Включена. Добре. Въпроса е как я опазваме. Според мен тези вековни стенописи трябва да са зад стъкло при контролирана температура и влажност. Желателно е стъклото да е бронирано срещу случайни вандалщини.

Ето вижте ние как опазваме това световно наследство.

Изображение

Една нефелна табелчица. Мислите ли че тази табелчица би ме спряла ако реша да се върна в потайни доби, и с подходящ инструмент да си отрежа един, два квадрата от безценните стенописи. щото искам да си ги отнеса в къщи, или да ги продам на колекционер.
За съжаление голяма част от стенописите са безвъзвратно загубени, и при този начин на опазване вероятно загубените завинаги участъци ще се разрастват. Да не говорим че и природата много, много не се старае за опази човешкото богатство. След едно земетресение на тавана на църквата се е появила голяма пукнатина която е унищожила част от стенописите.

Времето неусетно лети. След близо час поемаме надолу към света на обикновените хора. Пред нас е стълбата предизвикателство.

Изображение


Изображение


Скоро отново стъпваме на съвременният асфалт. Последен поглед нагоре.

Изображение


Поемаме обратно към хотела. По предложение на един от нас правим лек завой в страни от пътя. В дясно от нас е крепостта Червен. Само че нямаме нито физически, нито психически сили за повече красота. За това оставяме посещението на крепостта за следващото ни идване. Защото сме сигурни че ще се завърнем по тия места.

Изображение


Какво ли е да живееш сред тази красота.

Изображение


Час по-късно отново сме в Русе. Красив град. Искрено завиждам на хората които имат късмет да живеят в него. Нащракал съм вероятно петдесетина снимки, но няма да ви ги покажа. Сред нас сигурно има хора русенци. Оставям на тях да се похвалят с града в който живеят.
7 x
Потребителски аватар
AnetaJ
Кафевар/ка/
Мнения: 840
Регистриран: пет ное 27, 2009 8:50 pm
x 23
x 3

чет май 09, 2019 8:31 pm

Склери, прекрасен пътепис! Благодаря ти за увлекателния разказ и за това, че ни показваш такива красиви кътчета от България!
0 x
Отговори

Върни се в “Пътешествия и туризъм”