На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.
Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2478
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от scleri » вт апр 03, 2018 9:17 pm

При всички предишни пътувания до Истанбул винаги задължително минавахме край Св. Стефан. Железният символ на българщината стърчеше самонтен и тъжен. Обвит в строителни скелета, и полускрит зад брезентови завеси. За това когато тази година реставрацията най-накрая завърши, и храма беше открит подобаващо решихме че при първа възможност ще отидем и ще го видим. За наша радост тази възможност се появи на един много хубав и свят празник - Цветница. / Преди две години посрещнахме Цветница на Метеора и запазихме много хубави спомени. /

На 31-ви март тръгнахме в шест с намерението да изпреварим основния поток туристи които както правилно предположихме ще се насочат в нашата посока. На Капитан Андреево бяхме към седем часа, и с неудоволствие разбрахме че има и по-ранобудни от нас. Когато след час и нещо все пак ни дойде реда за проверка опашката зад нас беше станала десетократно по-голяма което малко ни върна самочувствието. В осем влезнахме в Турция, някъде към единайсет пред нас видяхме Истанбул. Нетърпеливи да видим обновения храм се насочихме към Златния рог, а настаняването в хотела оставихме за по-късно. Едно е да искаш, друго е да можеш. Сигурен съм че когато е изричал тези мъдри думи авторът им е имал не нещо друго в предвид, а точно и само истанбулския трафик. От началото на града до Златния рог са грубо двайсетина километра / не голямо разстояние за истанбулските мащаби / За да ги изминем ни отне грубо час и половина. Малко преди тринайсет часа паркирахме на уличката зад храма и ето го. Той се изправи пред нас с цялото си великолепие.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Двора на храма е превърнат в много приятно място за отдих, и местните хора се възползват от него.

Изображение

Изображение

За съжаление не само двора, а и самият храм се е превърнал в атракция и туристическа забележителност. В това разбира се няма нищо лошо, ако става с нужното уважение което заслужава всеки храм. В Истанбул живеят около шестстотин българи. В града има три български църкви, като най-посещаваната от местните вярващи е църквата в Българската екзархия. В Св. Стефан църковна служба има само на големи християнски празници като Великден и Коледа. През останалото време той е по-скоро музей, а не действащ храм. В него свободно се разхождат туристи, българите сред които са малцинство. Турски младежи и девойки с любопитство разглеждат храма, правят си селфита, говорят по телефоните си, смеят се, и няма кой да им направи забележка че това може да не е джамия, но все пак е божи храм. Тъй като снимането вътре не е забранено използвам възможността да ви покажа цялото великолепие на интериора на обновената църква.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Палим свещичка опитвайки се да игнорираме светската глъч която цари около нас. Отдъхваме за малко в дворчето, и се отправяме към хотела в който ще нощуваме. Минаваме покрай стари византийски крепостни стени, и се качваме на един от мостовете над Златния рог.

Изображение

Изображение

Изображение

Въпреки ужасния трафик успяваме да забележим колко красиво са озеленени крайпътните пространства. Там където ги има разбира се.

Изображение

Изображение


Край булеварда измежду тревата са избуяли и едни такива човешки творения.

Изображение


Хотела ни е познат от предишни наши идвания, и с удоволствие откриваме че въпреки своите само три звезди нивото му е доста над четиризвездните гръцки хотели които са имали честа да им гостуваме. Оставяме багажа в стаята. Основните истанбулски туристически забележителности са ни до болка познати за това решаваме да се възползваме от прекрасното време което цари навън и да направим една малка разходка по Босфора. Качваме се на корабче от пристанището до моста Галата и поемаме. Пред очите ни се редуват, дворци, джамии, разкошни вили на минали и сегашни величия, и не на последно място къщи в които са снимани някои от най-популярните турски сапунени сериали. Не знам защо но екскурзовода на корабчето най-много наблягаше точно на тези къщи. Ето ви малко снимки. Извинявайте за качеството. Правени са с видеокамера, а не с фотоапарат.

Древност и съвремие.
Изображение

Изображение

Това което виждате в дясно от белия фар са останките от дискотеката Реина. Една от най-скъпите и модни истанбулски дискотеки станала обаче световно известна с жестокия терористичен акт навръх миналата Нова година. След нещастното събитие общината решила да я събори. Открили че не е изцяло законно построена.

Изображение


Минаваме покрай перлата в османската корона, турският Версай - двореца "Долма бахче".

Изображение

И още дворци и джамии.

Изображение

Изображение


При " Румели хисар" , крепост построена от десет хиляди роби само за четири месеца, правим завой, и поемаме обратно този път по-близо до азиатския бряг.

Изображение



Това е една от къщите в които е снимал турски сериал. Няма да ви кажа кой. Който се интересува от турски сапунки ще я познае.

Изображение


Това е военноморската гимназия, елитно средно училище.

Изображение



Още един известен дворец - "Бейлербей".

Изображение

Близо сме до азиатския бряг. Хвърляме един поглед към европейската част на града.

Изображение

Изображение


При " Момината кула" корабчето напуска Босфора и влиза отново в Златния рог.

Изображение


Слизаме на брега доволни от преживяването. Следва част, два почивка в хотела и отново навън. С метрото минаваме бод Босфора и стъпваме в Азия. Приятел ни води да вечеряме в много приятно рибно ресторантче на брега на Босфора. Около нас е красиво осветено, многолюдно. Прекарване една приятна вечер снимки от която няма да ви покажа щото стават и за компро материал.
Малко преди дванайсет се прибираме капнали в хотела. На следващия ден сме планирали посещение на " Църквата на първия ден". Защо тази малка и невзрачна църквичка е толкова популярна ще ви разкажа във втората част на тази фоторазходка.

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2478
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от scleri » вт апр 03, 2018 11:23 pm

На следващия ден си позволяваме да се излежаваме малко по до късно. Предния ден видяхме какво стълпотворение беше на границата. Знаехме че повечето туристи също като нас се канят да посетят "Църквата на първия ден". Решихме да се направим на по-умни. Да дадем възможност на хората да се изтеглят, а ние да посетим църквата чак на обяд. За това станахме, закусихме, и отидохме да се разходим до Египетския пазар, познат също и като пазара на подправките. От хотела излязохме към девет. Трафика беше учудващо рехав и в десет без нещо бяхме на площадчето пред пазара. Открит в средата на петнайсти век. Наречен е Египетски защото е построен основно с данъците които са плащали търговците от Египет.

Главния вход на тази покрита чаршия.

Изображение


А това е западната порта през която излязохме.

Изображение

Нека сега очите ви се порадват на пъстрото разнообразие от цветове. Екзотичните миризми които се носят за съжаление няма как да ви предам.

Изображение

Изображение

Изображение


От тавана висят безброй сушени подправки, зеленчуци, и още само Бог знае какво.

Изображение

Изображение

Изображение


И още подправки.

Изображение


Различни видове чай.

Изображение


Фурми големи почти колкото юмрука ми. За съжаление и цената им е доста голяма. Шейсет турски лири са приблизително двайсет и пет лева.
Изображение



Пазара може да е за подправки, но какво е един турски пазар без турските сладки изкушения.

Изображение

Изображение

Изображение


За любителите на зеленчуците които растат на кокал съблазнително щандче.

Изображение


Е както без сладкишите един турски пазар не може и без златото.

Изображение

Изображение


Скромната сергия на търговец на риба. Като извинение ще кажем че Истанбул си има отделен специален пазар за риба и морски деликатеси.

Изображение


Става обед. Хапваме на крак по един дюнер и решаваме че е време да отидем и до " Църквата на първия ден". Минаваме през един подлез, след това покрай малък квартален търговски център, излизаме на уличката пред храма, и заварваме това.

Изображение

Вътре в дворчето на храма има още поне стотина човека. Но това е само е края на опашката. Началото и е там някъде в безкрая.

Изображение

Изображение

Изображение

Това е на обед. Как е изглеждала опашката сутринта дори не можем да си представим.

Тези които са ходили, или са чували за тази църквичка няма да са изненадани. Останалите знам не могат да повярват, и още по-малко да си обяснят какво кара такова неизброимо множество от хора да чака с часове пред един храм стотина квадратни метра голям. Гол и беден като католически въпреки че е гръцки православен. Няма го пищния олтар който сте виждали в гръцките църкви. Няма злато и големи горящи свещи. Бели стени на които има четири пет икони, по-скоро барелефи. В криптата отново само две, три икони и изворче от което хората си наливат светена вода. Какво тогава кара хората да се тълпят пред портите на този храм. Това е чудото на сбъднатото желание.

Църквата на първия ден е гръцка православна църква която е отворена за посещение от миряни само и единствено на първо число на всеки месец. В дясно от входа си купувате малко ключе / струва само две турски лири /. Пожелавате си нещо, и заключвате желанието си с това ключе като го завъртате, имитирайки заключване, в четирите края на иконата. След това се прибирате в къщи. Можете да сте спокойни. Това което сте си пожелали непременно ще се случи, и когато това стане трябва отново да дойдете в храма и да върнете ключето. Увереност че пожеланото ще се сбъдне ви дава и голямата опашка от хора които са дошли да връщат ключета. Знам. Някои ще повярват. Други не. Ще кажат поредното суеверие и масова заблуда. Не съм аз този който ще отсъди кои са прави. Ще ви разкажа само един случай на който съм пряк свидетел, а всеки да си го тълкува както иска. Имена няма да споменавам защото не съм питал хората на които Бог им даде това изпитание.
Младо семейство, мои добре познати, да не кажа приятели. Нормално семейство с успешен малък бизнес. Слънчев есенен ден. Съпругът е по работа в Германия, жената в офиса, а сина на училище. Към десет сутринта се обажда медицинската сестра от училището и вика майката да си прибере детето защото има силно главоболие. Като казвам дете имайте предвид че става дума за тинейджър в десети клас. Болката е толкова голяма че не може сам да се прибере в къщи. След това действието се развива бързо. Бърза помощ, неврология, изследвания, съмнения за тежка диагноза, и в късния след обяд детето е прието в най-добрата неврологична клиника в София. Софийските изследвания потвърждават съмненията. Диагнозата е по-скоро присъда. Смъртността при това заболяване е до деветдесет процента. Въпреки всички усилия които полагат лекарите състоянието на детето продължава да се влошава. На следващия ден позната на майката се обажда за да я попита как е сина и. Тя през сълзи едва успява да каже че лекарите почти не дават надежда. Познатата която се е обадила се опитва да я успокои. Сеща се че денят е първи октомври, и казва че има приятелка която живее в Истанбул. Ще и се обади и ще я помоли да отиде в Църквата на първия ден, да се помоли за детето. Естествено това не може да успокои никой. На вечерната визитация майката пита професора не може ли да се направи консултация с някои западен специалист. Ако трябва детето и да се премести в някоя европейска клиника парите не са проблем. Думите на професора буквално я убиват. Той и казва директно - " Госпожо, надявам се че имате и други деца защото сина ви няма да доживее до сутринта. " Сутринта обаче момчето все още е живо. В кома, но живо. Целия следващ ден минава без някакви промени в състоянието му. На следващата сутрин идва подобрението. Професора казва че чудото се е случило, и детето ще живее. Само че не е познал. Чудото все още предстои. За сега обаче следващите думи отново попарват усмивката на майката. Професора и обяснява че макар и рядко някои деца все пак успяват да оцелеят, но след такава болест вече не са същите. Все още не може да се кажи какви ще са, но трайните увреждания са неизбежни. В зависимост от това кой участък от мозъка е увреден детето най-вероятно ще остане глухо, сляпо, частично парализирано, или в най-добрия случай епилептик. В никакъв случай обаче няма да стане такъв какъвто е бил преди да се разболее. Минават още десетина дена в които детето видимо се подобрява. Една сутрин на визитацията заедно с лекуващият лекар в стаята влизат още четири, пет човека включително началника на отделението и шефа на цялата клиника. Професора отново е прям. Той казва - " Госпожо, в трийсет годишната си практика имам доста случаи в които човек е оцелявал след такава диагноза. Вашият син обаче е изключение. Изследванията му показват че е напълно здрав. Няма никакви трайни увреждания. не само че до сега не съм виждал, но дори не съм и чувал за такова нещо. " След изписването следва още половин годишно домашно лечение което е по-скоро профилактика отколкото лечение. В момента момчето е живо и здраво, студент втора година. Учи архитектура в Мюнхен. Някои ще кажат случайност. Детето е имало късмет. Други ще кажат че молитвата е свършила работа. Никой не знае каква е истината. Опашката която виждате на горните снимки показва че не са малко хората които вярват в чудото.
Аз обаче се разприказвах. Като видяхме опашката и веднага се отказахме. Беше ясно че нямаме шанс този ден да влезем в храма. Решихме обаче да не си тръгваме веднага за България, а да дойдем малко преди църквата да затвори отново вратите си за цял месец. За да мине следобеда по-бързо отидохме да погледнем света от високо. Качихме се на най-високата жилищна сграда в Европа. Със своите 261 метра височина при откриването си истанбулският небостъргач "Сапфир" е бил най-високата сграда в Европа. Сега е чак на непрестижното деветнайсто место, но все пак държи един рекорд. Той е все още най- високата жилищна сграда в Европа. Другите, по-високи от него, небостъргачи са фирмени офиси. Е и "Сапфир" си има в долните шест етажа един голям и красив търговски център.
Поглед от панорамната площадка на последния етаж. На покрива не можахме да излезем защото духаше силен вятър. Когато времето е хубаво човек може да се качи още десетина метра по-високо и да се наслади на пейзажа без да му пречи зацапаното стъкло на панорамната тераса.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Влизаме за десетина минути в залата за 4D обиколка на Истанбул от високо. Снимки не мога да ви покажа, но мога да кажа че съм леко разочарован. Цената е само четирсет лири / седемнайсет лева наши пари / но не си струва. На времето когато е била открита тази атракция определено е била впечатляваща, но сега вече е поостаряла.
Отново сме на твърда земя.

Изображение

Изображение


Връщаме се пред църквата на първия ден. Часът е пет без десет. Църквата затваря в пет. Днес обаче е Цветница и в шест ще има служба. За това църквата остава отворена още половин час, и това ни дава възможност все пак да влезем и да си пожелаем нещо.

Дворчето на църквата.

Изображение

Вратата на храма. Вътре не може да се снима.

Изображение

В късния следобед поемаме за България. Сещаме се да врътнем един телефон на наш познат който работи на границата. Както и предполагахме там е панаир. Всички се прибират. За това се отбиваме за час, два в най-големия мол в Европа - Истанбулския " Форум". Да дадем възможност на опашката да се източи. Хапваме набързо. Оставяме последните си лири в един от безбройните магазини, и отново на път. В един и половина през нощта, доволни от интересно прекарания уикенд най-накрая отново сме си у дома.

Дали разходката ни си заслужаваше усилията? Определено да. Дали вярвам в чудото наречено " Църквата на първия ден"? Иска ми се да вярвам, но съм порода " везни", и за това подлагам всичко на съмнение. Дали вие да повярвате? Оставям на вас да решите. Факт е че от две хиляди и пета година, от когато тази църква е открита за посещения от миряни потока не е секвал. Опашката която видяхте на горните снимки не са нещо изключително, а по-скоро нещо редовно. Мисля си че ако в цялата тази история нямаше поне частица истина хората щяха отдавна да са я забравили така както забравиха много чудеса, много лечители, и много пророци които се появиха и изчезнаха през тези години.

Di_Va
Кафе машина
Мнения: 3538
Регистриран: пон сеп 20, 2010 10:22 pm

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от Di_Va » ср апр 04, 2018 12:22 am

Благодаря за поредното интересно пътешествие!

Потребителски аватар
kim
Чист кофеин
Мнения: 9449
Регистриран: чет авг 23, 2012 3:40 pm

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от kim » ср апр 04, 2018 12:33 am

Беше ли започнал "Празника на лалетата"? Тази невероятна красота :tzvetoman:
Сега е момента, ако някой желае да го види. Невероятно е. Даже по улиците цъфтят лалета.
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

Потребителски аватар
сюзан
Баш кафе майстор
Мнения: 2563
Регистриран: чет юни 12, 2014 10:56 am
Местоположение: Стара Загора

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от сюзан » ср апр 04, 2018 6:02 am

Склери, благодаря за интересния разказ. Ходила съм веднаж в Истанбул, но тогава не можахме да видим желязната църква, защото беше в ремонт. А за Църквата на първия ден дори не съм чувала. Още веднаж, благодаря!
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън

libra
Наркоман
Мнения: 10393
Регистриран: нед дек 13, 2009 9:51 am

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от libra » ср апр 04, 2018 7:49 am

И аз ти благодаря за интересната разходка.И за едно чудо от първа ръка.
Пак да кажа-хубаво разказваш.

Потребителски аватар
vanina_g
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран: вт апр 05, 2016 9:03 am
Местоположение: Пловдив

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от vanina_g » ср апр 04, 2018 8:28 am

Много ми беше интересно, защото не съм ходила в Истамбул, но ми е голям мерак!
Благодаря за разходката от първа ръка, изчетох на един дъх! :tzvetentze:

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2478
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от scleri » ср апр 04, 2018 8:43 am

kim написа:
ср апр 04, 2018 12:33 am
Беше ли започнал "Празника на лалетата"? Тази невероятна красота :tzvetoman:
Сега е момента, ако някой желае да го види. Невероятно е. Даже по улиците цъфтят лалета.
Надявахме се да направим хеттрик, и с едно пътуване да видим всичко само че не ни било писано. Застудяването в края на март, което донесе снегове и виелици и у нас, е забавило развитието на лалетата и началото на фестивала тази година е бил изместено за 11 - март. Лалетата по улиците на града са нацъфтяли, но парка Емирган, където се провежда този фестивал, е на един горист хълм, и определено там температурите са били по-ниски. Иначе гледката наистина е зашеметяваща. Над двайсет милиона лалета от повече от сто и петдесет вида са засадени в различни композиции. Заслужава си да се види. Ако човек поради някаква причина не може да отиде на място може просто да напише в Гугъл " Парка на лалетата " и на натисне бутончето " Изображения ". Гарантирано в следващите няколко минути няма да е способен да комуникира речево. / Казано по нашенски ще онемее. /

Потребителски аватар
flora
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1750
Регистриран: пон яну 14, 2013 2:32 pm
Местоположение: София

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от flora » ср апр 04, 2018 8:49 am

Винаги с удоволствие чета разказите за пътуванията ти. Снимките от Св.Стефан ми бяха много интересни, защото при всичките ми посещения в този град тя беше в ремонт и недостъпна. Благодаря за разходката!
Изображение Изображение

Потребителски аватар
desi_slava
Баш кафе майстор
Мнения: 2417
Регистриран: нед дек 13, 2009 12:39 pm
Местоположение: СеВлИеВо

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от desi_slava » ср апр 04, 2018 9:00 am

Обичам да чета разказите ти,Склери и ти благодаря за поредния!
Истанбул беше моя голяма мечта,която осъществих около 8-ми март.Видях голяма част от забележителностите, но за Църквата на първия ден наистина не съм чувала. Пожелавам си да се върна отново в този уникален свят!

Потребителски аватар
katina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1111
Регистриран: чет юни 07, 2012 6:46 pm
Местоположение: Хасково

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от katina » ср апр 04, 2018 9:25 am

Oтдавна не съм ходила в Истанбул и ми беше много много приятна разходката, която ни предложи, Склери! И аз не съм чувала за църквата на първия ден, много интересно, благодаря ти, че сподели!

dar
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1676
Регистриран: пет окт 24, 2014 4:30 pm

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от dar » ср апр 04, 2018 10:43 pm

Благодаря за споделеното!

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2478
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от scleri » пет апр 20, 2018 7:17 pm

Незнайно защо снимките се загубиха. Като влезна в сайта на който са качени всичко е нормално, но тук не искат да се покажат. За това ги качих и в Снимка.бг, и понеже не мога да редактирам поста си ще го повторя.


При всички предишни пътувания до Истанбул винаги задължително минавахме край Св. Стефан. Железният символ на българщината стърчеше самонтен и тъжен. Обвит в строителни скелета, и полускрит зад брезентови завеси. За това когато тази година реставрацията най-накрая завърши, и храма беше открит подобаващо решихме че при първа възможност ще отидем и ще го видим. За наша радост тази възможност се появи на един много хубав и свят празник - Цветница. / Преди две години посрещнахме Цветница на Метеора и запазихме много хубави спомени. /

На 31-ви март тръгнахме в шест с намерението да изпреварим основния поток туристи които както правилно предположихме ще се насочат в нашата посока. На Капитан Андреево бяхме към седем часа, и с неудоволствие разбрахме че има и по-ранобудни от нас. Когато след час и нещо все пак ни дойде реда за проверка опашката зад нас беше станала десетократно по-голяма което малко ни върна самочувствието. В осем влезнахме в Турция, някъде към единайсет пред нас видяхме Истанбул. Нетърпеливи да видим обновения храм се насочихме към Златния рог, а настаняването в хотела оставихме за по-късно. Едно е да искаш, друго е да можеш. Сигурен съм че когато е изричал тези мъдри думи авторът им е имал не нещо друго в предвид, а точно и само истанбулския трафик. От началото на града до Златния рог са грубо двайсетина километра / не голямо разстояние за истанбулските мащаби / За да ги изминем ни отне грубо час и половина. Малко преди тринайсет часа паркирахме на уличката зад храма и ето го. Той се изправи пред нас с цялото си великолепие.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Двора на храма е превърнат в много приятно място за отдих, и местните хора се възползват от него.

Изображение

Изображение


За съжаление не само двора, а и самият храм се е превърнал в атракция и туристическа забележителност. В това разбира се няма нищо лошо, ако става с нужното уважение което заслужава всеки храм. В Истанбул живеят около шестстотин българи. В града има три български църкви, като най-посещаваната от местните вярващи е църквата в Българската екзархия. В Св. Стефан църковна служба има само на големи християнски празници като Великден и Коледа. През останалото време той е по-скоро музей, а не действащ храм. В него свободно се разхождат туристи, българите сред които са малцинство. Турски младежи и девойки с любопитство разглеждат храма, правят си селфита, говорят по телефоните си, смеят се, и няма кой да им направи забележка че това може да не е джамия, но все пак е божи храм. Тъй като снимането вътре не е забранено използвам възможността да ви покажа цялото великолепие на интериора на обновената църква.

Изображение

Виждате горе на тавана две по-тъмни пана. Оставени са така, без почистване, за да се види какво е било състоянието на църквата преди реставрацията.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Палим свещичка опитвайки се да игнорираме светската глъч която цари около нас. Отдъхваме за малко в дворчето, и се отправяме към хотела в който ще нощуваме. Минаваме покрай стари византийски крепостни стени, и се качваме на един от мостовете над Златния рог.

Изображение

Изображение

Изображение

Въпреки ужасния трафик успяваме да забележим колко красиво са озеленени крайпътните пространства. Там където ги има разбира се.

Изображение

Изображение


Край булеварда измежду тревата са избуяли и едни такива човешки творения.

Изображение


Хотела ни е познат от предишни наши идвания, и с удоволствие откриваме че въпреки своите само три звезди нивото му е доста над четиризвездните гръцки хотели които са имали честа да им гостуваме. Оставяме багажа в стаята. Основните истанбулски туристически забележителности са ни до болка познати за това решаваме да се възползваме от прекрасното време което цари навън и да направим една малка разходка по Босфора. Качваме се на корабче от пристанището до моста Галата и поемаме. Пред очите ни се редуват, дворци, джамии, разкошни вили на минали и сегашни величия, и не на последно място къщи в които са снимани някои от най-популярните турски сапунени сериали. Не знам защо но екскурзовода на корабчето най-много наблягаше точно на тези къщи. Ето ви малко снимки. Извинявайте за качеството. Правени са с видеокамера, а не с фотоапарат.

Древност и съвремие.
Изображение

Изображение


Това което виждате в дясно от белия фар са останките от дискотеката Реина. Една от най-скъпите и модни истанбулски дискотеки станала обаче световно известна с жестокия терористичен акт навръх миналата Нова година. След нещастното събитие общината решила да я събори. Открили че не е изцяло законно построена.

Изображение


Минаваме покрай перлата в османската корона, турският Версай - двореца "Долма бахче".

Изображение

Изображение


И още дворци и джамии.

Изображение

Изображение


При " Румели хисар" , крепост построена от десет хиляди роби само за четири месеца, правим завой, и поемаме обратно този път по-близо до азиатския бряг.

Изображение


Това е една от къщите в които е снимал турски сериал. Няма да ви кажа кой. Който се интересува от турски сапунки ще я познае.

Изображение


Това е военноморската гимназия. Елитно средно училище.

Изображение


И още един известен дворец - Бейлербей.

Изображение


Близо сме до азиатския бряг. Хвърляме един поглед към европейската част на града.

Изображение

Изображение


При Къз кулеси / момината кула / корабчето напуска Босфора и се влиза в залива Златния рог от където започна нашето пътешествие.

Изображение

Слизаме на брега доволни от преживяването. Следва част, два почивка в хотела и отново навън. С метрото минаваме бод Босфора и стъпваме в Азия. Приятел ни води да вечеряме в много приятно рибно ресторантче на брега на Босфора. Около нас е красиво осветено, многолюдно. Прекарване една приятна вечер снимки от която няма да ви покажа щото стават и за компро материал.
Малко преди дванайсет се прибираме капнали в хотела. На следващия ден сме планирали посещение на " Църквата на първия ден". Защо тази малка и невзрачна църквичка е толкова популярна ще ви разкажа във втората част на тази фоторазходка.

Потребителски аватар
scleri
Баш кафе майстор
Мнения: 2478
Регистриран: съб юли 10, 2010 1:14 pm

Re: На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.

Мнение от scleri » пет апр 20, 2018 7:39 pm

На следващия ден си позволяваме да се излежаваме малко по до късно. Предния ден видяхме какво стълпотворение беше на границата. Знаехме че повечето туристи също като нас се канят да посетят "Църквата на първия ден". Решихме да се направим на по-умни. Да дадем възможност на хората да се изтеглят, а ние да посетим църквата чак на обяд. За това станахме, закусихме, и отидохме да се разходим до Египетския пазар, познат също и като пазара на подправките. От хотела излязохме към девет. Трафика беше учудващо рехав и в десет без нещо бяхме на площадчето пред пазара. Открит в средата на петнайсти век. Наречен е Египетски защото е построен основно с данъците които са плащали търговците от Египет.

Главния вход на тази покрита чаршия.

Изображение

А това е западната порта през която излязохме.

Изображение


Нека сега очите ви се порадват на пъстрото разнообразие от цветове. Екзотичните миризми които се носят за съжаление няма как да ви предам.

Изображение

Изображение

Изображение


От тавана висят безброй сушени подправки, зеленчуци, и още само Бог знае какво.

Изображение

Изображение

Изображение

Сушени плодове.

Изображение


Различни видове чай.

Изображение


Фурми големи почти колкото юмрука ми. За съжаление и цената им е доста голяма. Шейсет турски лири са приблизително двайсет и пет лева.
Изображение


Пазара може да е за подправки, но какво е един турски пазар без турските сладки изкушения.

Изображение

Изображение

Изображение


За любителите на зеленчуците които растат на кокал съблазнително щандче.

Изображение


Е както без сладкишите един турски пазар не може и без златото.

Изображение

Изображение


Скромната сергия на търговец на риба. Като извинение ще кажем че Истанбул си има отделен специален пазар за риба и морски деликатеси.

Изображение


Става обед. Хапваме на крак по един дюнер и решаваме че е време да отидем и до " Църквата на първия ден". Минаваме през един подлез, след това покрай малък квартален търговски център, излизаме на уличката пред храма, и заварваме това.

Изображение


Вътре в дворчето на храма има още поне стотина човека. Но това е само е края на опашката. Началото и е там някъде в безкрая.

Изображение

Изображение

Изображение


Това е на обед. Как е изглеждала опашката сутринта дори не можем да си представим.

Тези които са ходили, или са чували за тази църквичка няма да са изненадани. Останалите знам не могат да повярват, и още по-малко да си обяснят какво кара такова неизброимо множество от хора да чака с часове пред един храм стотина квадратни метра голям. Гол и беден като католически въпреки че е гръцки православен. Няма го пищния олтар който сте виждали в гръцките църкви. Няма злато и големи горящи свещи. Бели стени на които има четири пет икони, по-скоро барелефи. В криптата отново само две, три икони и изворче от което хората си наливат светена вода. Какво тогава кара хората да се тълпят пред портите на този храм. Това е чудото на сбъднатото желание.

Църквата на първия ден е гръцка православна църква която е отворена за посещение от миряни само и единствено на първо число на всеки месец. В дясно от входа си купувате малко ключе / струва само две турски лири /. Пожелавате си нещо, и заключвате желанието си с това ключе като го завъртате, имитирайки заключване, в четирите края на иконата. След това се прибирате в къщи. Можете да сте спокойни. Това което сте си пожелали непременно ще се случи, и когато това стане трябва отново да дойдете в храма и да върнете ключето. Увереност че пожеланото ще се сбъдне ви дава и голямата опашка от хора които са дошли да връщат ключета. Знам. Някои ще повярват. Други не. Ще кажат поредното суеверие и масова заблуда. Не съм аз този който ще отсъди кои са прави. Ще ви разкажа само един случай на който съм пряк свидетел, а всеки да си го тълкува както иска. Имена няма да споменавам защото не съм питал хората на които Бог им даде това изпитание.
Младо семейство, мои добре познати, да не кажа приятели. Нормално семейство с успешен малък бизнес. Слънчев есенен ден. Съпругът е по работа в Германия, жената в офиса, а сина на училище. Към десет сутринта се обажда медицинската сестра от училището и вика майката да си прибере детето защото има силно главоболие. Като казвам дете имайте предвид че става дума за тинейджър в десети клас. Болката е толкова голяма че не може сам да се прибере в къщи. След това действието се развива бързо. Бърза помощ, неврология, изследвания, съмнения за тежка диагноза, и в късния след обяд детето е прието в най-добрата неврологична клиника в София. Софийските изследвания потвърждават съмненията. Диагнозата е по-скоро присъда. Смъртността при това заболяване е до деветдесет процента. Въпреки всички усилия които полагат лекарите състоянието на детето продължава да се влошава. На следващия ден позната на майката се обажда за да я попита как е сина и. Тя през сълзи едва успява да каже че лекарите почти не дават надежда. Познатата която се е обадила се опитва да я успокои. Сеща се че денят е първи октомври, и казва че има приятелка която живее в Истанбул. Ще и се обади и ще я помоли да отиде в Църквата на първия ден, да се помоли за детето. Естествено това не може да успокои никой. На вечерната визитация майката пита професора не може ли да се направи консултация с някои западен специалист. Ако трябва детето и да се премести в някоя европейска клиника парите не са проблем. Думите на професора буквално я убиват. Той и казва директно - " Госпожо, надявам се че имате и други деца защото сина ви няма да доживее до сутринта. " Сутринта обаче момчето все още е живо. В кома, но живо. Целия следващ ден минава без някакви промени в състоянието му. На следващата сутрин идва подобрението. Професора казва че чудото се е случило, и детето ще живее. Само че не е познал. Чудото все още предстои. За сега обаче следващите думи отново попарват усмивката на майката. Професора и обяснява че макар и рядко някои деца все пак успяват да оцелеят, но след такава болест вече не са същите. Все още не може да се кажи какви ще са, но трайните увреждания са неизбежни. В зависимост от това кой участък от мозъка е увреден детето най-вероятно ще остане глухо, сляпо, частично парализирано, или в най-добрия случай епилептик. В никакъв случай обаче няма да стане такъв какъвто е бил преди да се разболее. Минават още десетина дена в които детето видимо се подобрява. Една сутрин на визитацията заедно с лекуващият лекар в стаята влизат още четири, пет човека включително началника на отделението и шефа на цялата клиника. Професора отново е прям. Той казва - " Госпожо, в трийсет годишната си практика имам доста случаи в които човек е оцелявал след такава диагноза. Вашият син обаче е изключение. Изследванията му показват че е напълно здрав. Няма никакви трайни увреждания. не само че до сега не съм виждал, но дори не съм и чувал за такова нещо. " След изписването следва още половин годишно домашно лечение което е по-скоро профилактика отколкото лечение. В момента момчето е живо и здраво, студент втора година. Учи архитектура в Мюнхен. Някои ще кажат случайност. Детето е имало късмет. Други ще кажат че молитвата е свършила работа. Никой не знае каква е истината. Опашката която виждате на горните снимки показва че не са малко хората които вярват в чудото.
Аз обаче се разприказвах. Като видяхме опашката и веднага се отказахме. Беше ясно че нямаме шанс този ден да влезем в храма. Решихме обаче да не си тръгваме веднага за България, а да дойдем малко преди църквата да затвори отново вратите си за цял месец. За да мине следобеда по-бързо отидохме да погледнем света от високо. Качихме се на най-високата жилищна сграда в Европа. Със своите 261 метра височина при откриването си истанбулският небостъргач "Сапфир" е бил най-високата сграда в Европа. Сега е чак на непрестижното деветнайсто место, но все пак държи един рекорд. Той е все още най- високата жилищна сграда в Европа. Другите, по-високи от него, небостъргачи са фирмени офиси. Е и "Сапфир" си има в долните шест етажа един голям и красив търговски център.
Поглед от панорамната площадка на последния етаж. На покрива не можахме да излезем защото духаше силен вятър. Когато времето е хубаво човек може да се качи още десетина метра по-високо и да се наслади на пейзажа без да му пречи зацапаното стъкло на панорамната тераса.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Влизаме за десетина минути в залата за 4D обиколка на Истанбул от високо. Снимки не мога да ви покажа, но мога да кажа че съм леко разочарован. Цената е само четирсет лири / седемнайсет лева наши пари / но не си струва. На времето когато е била открита тази атракция определено е била впечатляваща, но сега вече е поостаряла.
Отново сме на твърда земя.

Изображение

Изображение


Връщаме се пред църквата на първия ден. Часът е пет без десет. Църквата затваря в пет. Днес обаче е Цветница и в шест ще има служба. За това църквата остава отворена още половин час, и това ни дава възможност все пак да влезем и да си пожелаем нещо.

Дворчето на църквата.

Изображение


Вратата на храма. Вътре не може да се снима.

Изображение


В късния следобед поемаме за България. Сещаме се да врътнем един телефон на наш познат който работи на границата. Както и предполагахме там е панаир. Всички се прибират. За това се отбиваме за час, два в най-големия мол в Европа - Истанбулския " Форум". Да дадем възможност на опашката да се източи. Хапваме набързо. Оставяме последните си лири в един от безбройните магазини, и отново на път. В един и половина през нощта, доволни от интересно прекарания уикенд най-накрая отново сме си у дома.

Дали разходката ни си заслужаваше усилията? Определено да. Дали вярвам в чудото наречено " Църквата на първия ден"? Иска ми се да вярвам, но съм порода " везни", и за това подлагам всичко на съмнение. Дали вие да повярвате? Оставям на вас да решите. Факт е че от две хиляди и пета година, от когато тази църква е открита за посещения от миряни потока не е секвал. Опашката която видяхте на горните снимки не са нещо изключително, а по-скоро нещо редовно. Мисля си че ако в цялата тази история нямаше поне частица истина хората щяха отдавна да са я забравили така както забравиха много чудеса, много лечители, и много пророци които се появиха и изчезнаха през тези години.

Отговори

Върни се в “Пътешествия и туризъм”