ИскАх да го махна, но нямах желание

[Тутти]

Писах, писах, и като исках да прегледам отговора, ме изхвърлиха и се озовах пред празно поле.
Сега накратко: За да махна нещо, ми се налага да измислям алиби пред ММ. Той не дава нищо да се маха, а ако се налага, трябва да се възстанови. Алибито е, че растението е болно от нещо, Пу-пу...
Или снега го е затиснал и съборил, или нещо друго. Но първо действам, тогава ако изобщо попита, обяснявам. Той с години може да не забележи, няма навик да се разхожда в градината, гледа я само от терасата. Така една каталпа, която скри изцяло изледа на планината, я махнах тихичко. След две!!! години в един слънчев ден забеляза, че я няма. А!!! ... Казах, че е била болна от нещо, но не помня от какво, много време е минало. А той уверено заяви, че веднага трябва да си насадим същата каталпа на същото място, много я бил харесвал. Голям смях. Това така и не се е случило.
В интерес на истината съм махала само въпросната каталпа, японска дюля, форзиция и един аризонски кипарис. Избягвам и да местя, само в краен случай. И винаги в името на хармонията и пейзажа. Така се оправдавам пред себе си.
Аз съм прекалила с броя на розите, сега подарявам на приятелки. Така знам, че ще се грижат добре за тях, и аз малко да разтоваря. Но дърветата не са рози, не може да ги давам на някого, и не са виновни за моята несъобразителност.
И все пак ако се получава по-добре след махането на нещо, което все ни дразни, си е струвало. Градината трябва да се развива и да има въздух.

[ljuboznatelna]

Тути, много ме разсмя. Две години, казваш!

[Тутти]

Аха, две години. Но най-много се изненадах, когато му показах снимки какви ириси съм поръчала при Мечтица, нали това са му любимите цветя. Той попрехвърлил още две снимки, които са вече от градината и ме пита къде е това, много било хубаво. Помислих, че се шегува, но той наистина не позна, при това основната пътека, показвала съм ви я до втръсване.
ММ с мерак участваше в създаването на градината, беше се ентусиазирал, мислех си , че така ще продължи, но после само наблюдава от масата на терасата, затова е така. Важното е да му харесва.

[gevkati]

Сечеш и оставяш една И ако много пречи, и нея. И си вземи една плачеща, тя ражда колкото да си опиташ, без да ти цапа чак толкова

Много ми харесват плачещите черници, но след горчив опит с една “сочна и бяла” като на calico, дето падаше по терасата , привличаше рояци мухи и миришеше на джибри, пък листата и все грозни и маносани.....стоически се увещавам, че не мога да си го причиня!
Сега , ljuboznatelna, да знаеш, отпуснах спирачката и май ще се ‘прежаля’. Благодаря за споделения опит!

[elmaz]

В моето детство, на село, на улицата имаше черници, ама само черници.
Дядо ми всяка пролет режеше клоните до дъно, оставаше само дънера. Тръгваха
нови клони, даваха плод и пролетта отново се режеха. Така не се позволяваше на дървото
да се разпростира много.Чета, че ако се остави, става огромно дърво и е с огромни корени.

Люб, точно твоята джунгла е причина да вляза в тоя форум.Толкова много ми харесва.
Но щом и ТМ е толкова активен, не знам как ще се справиш.

[ljuboznatelna]

elmaz, край, няма място! Въпреки това е запазил от лятото две растения в Братаница, хайде, едното е топка, но другото е изправено растяща ела ли, смърч ли, нещо такова. (абиес нормандиана фастигиата трява да е, но не намирам снимка, затова си мисля, че може и да бъркам)
Аз съм си заплюла два храста за махане. Единия е евонимус, вече много нападнат от въшки, омръзна ми да пръскам по пет пъти на сезон. Другото е една много прозаична лоницера пелиата, и там голямо стригане пада да я държа топка. Обаче за дърво нямам място

Аз по черничево време най-лесно намирам място за паркиране, когато плащам телефона. Има една черна, като започнат да капят, под нея винаги има свободни места, иначе е мисия невъзможна. Моята кола и без това е лилава, мога да се прежаля за 10 минути

Плачеща имам, черна. Почти нищо не остава за земята. Метър и петдесет е.

Забравих да ви покажа церциса си. На 8 години е. Имах голямо желание за това дърво, големичко го насадихме, но на мястото, което още не беше оградено. И едни хлапета прилагали бойни хватки, бяха изпочупили всички овошки и церциса. Той е бил и леко загнил някъде, иначе си беше бая дръвче. Овошките превързахме и се възстановиха, но той не. И съответно при друга концепция там беше запълнено с дървета. Обаче церциса пусна издънки, и аз как да ги убия, а и толкова го харесвам. Стрижа го зверски два пъти на сезон.

[gevkati]

Лелеееее, красавец! Аз сега прохождам с церцисите: имам един от есента и чакам друг всеки момент.
Този от есента си е гола пръчка.... дано е жив!

[ljuboznatelna]

Някакви специални ли са? Защото нали знаеш какви стават?

[gevkati]

Есенният е Ruby falls , а очаквания- Covey. Би трябвало да са по-‘обозрими’ от този. Ако не, местене или вадене.... аз съм маратонец в местенето

[ljuboznatelna]

Погледнах ги, май няма да ти се налага да местиш