ИскАх да го махна, но нямах желание

[ljuboznatelna]

Заглавието е вдъхновено от едни изборни терзания
Става дума за тези растения, които хем ни пречат, хем са ни мили.
Аз по-бързичко ги решавам тия работи, но с ММ не мога да се преборя.

Три години след като създадохме градината, почти от раз (цял сезон дупене и садене си беше), и след като наместихме околовръст на всяко цветно петно още два реда китки, се сдобихме и с още толкова място, и нали вече цветарската лакомия беше в епогея си, ММ, като по-смел и с размах, насади на новото място всичко що му дойде наум и намери. От мен се искаше само да им търся позиция и да консултирам.
И независимо, че грешките при избора вече бяха сведени до минимум, нямаше как да се избегнат скоростта на растеж и размерите, които достигат растенията.
След 11 години моята градина е предимно дървета и храсти, които вече взеха да си пречат. Моето мрънкане беше безрезултатно, гледам как едни линеят, а други, по-прозаични растат като бесни, и сега дилемата е Какво да ги правя?

Давайте примери как спасявате тези, които ви е мило да махнете.

Ето примерно тази ябълка от засаждането още исках да я подведа на шпалир, заедно с още две от двете й страни(едната вече отсякохме), но понеже чаках на Милото, така и не дочаках. Сега изведнъж тази идея ми я представи като своя, и я оряза. Това след моята заплаха, че ще унищожа розите под нея, преди да се гътнат сами от сянка.



Розите така и така са за местене, но есента опитах с най-малката, натъкнах се на корен, и не успях.

Другата ми спасителна операция е за една лавровишна, която расте като луда, но вечно е хлорозна. Стана огромна, и подозирам, че близостта на кучето и азота, който изхвърля, са изиграли роля. От огромно кълбо стана това.



Долу, в "краката" й беше захвърлена кофа с розова вистерия, защото това нещо не искаш ес години да цъфне. Миналата година направи три цвята, тъкмо се канех да се отърва. И сега ММ е решил арка да й прави. Обаче тя пак няма да цъфне, а и оплита всичко наоколо, освен това трябва да я съчетая някак с бясната лавровишна.

Спасителна операция имаше и за Еден, любимата ми роза. Понеже бях купила две за чайни, едната местих, но тази вече нямаше къде, и я направих щамбова Тази година опитвам същото и за Катедралата, иначе трябва да я махна - грее малко слънце само по върховете.

[Daniela Pargu]

Трудна ти е задачката...
Аз бая местя,че и по-големки растения- сега му е времето .
Преболедуват ,но оживяват. Вадя с голяма бала - внимателно и налудничаво упорито
Много подстригвам и коронките при местенето,въпреки,че съм чела мнения,че не е добре....
Но за овошките - нямам опит Май не може....
Лавровишната ще оцелее С нея бих пробвала

[ljuboznatelna]

Абсурд да местя, нито мога да ги извадя, нито има къде да ги сложа.
Миналата година се опитах да извадя японска дюля. Уж дребно, уж слабо, уж не расте, но не успях. Викнах ММ, и той не успя. Счупи дръжката на лопатата. Накрая я отряза максимално ниско с резачката и се приключи.

[gevkati]

нали сте я замазали с овощарска замазка ябълката! Не бива да остава така с шроко отворени порти за зарази и гадини.
По мое скромно мнение е в дисбаланс и ще е трудно да направи хубава корона.

[calico]

Люб, напълно те разбирам. - нито местене може, нито поддържане.
според мен действай както досега - с голямата ножица и на принципа на естествения подбор- което оцелее
понякога наистина няма друг начин

аз при теб точно това гъсто засаждане много харесвам. Разнообразие на растения, и станали като че ли от 30 години са си там. Има много прелест в това

[ljuboznatelna]

нали сте я замазали с овощарска замазка ябълката! Не бива да остава така с шроко отворени порти за зарази и гадини.
По мое скромно мнение е в дисбаланс и ще е трудно да направи хубава корона.

Да, замазана е. Мен ако питаш, изобщо не я искам. Взета е за Петровка, наистина зрее много рано, но не ми е вкусна. А и много пръскане иска. В крайна сметка само за оцет става.
До нас още не са изсекли изоставените ябълкови градини, там пак са ранни, но боледуват по-малко от моите, и за оцет има в изобилие

[greeneyed]

Миналата година се опитах да извадя японска дюля. Уж дребно, уж слабо, уж не расте, но не успях. Викнах ММ, и той не успя. Счупи дръжката на лопатата. Накрая я отряза максимално ниско с резачката и се приключи.

За японската дюля бих искала са споделя- купен един стрък разсад от Градински център, расте усилено и пуска настрани нови стъбла. Сега колелото с издънки заема повече от 1 кв.м , искам да дам да комшиите, че им е мерак, не мога да извадя стъбло с коренче, толкова е дълбоко. Набута се в магнолията и градинския хибискус. Лошото е, че новите издънки цъфтят обилно, а те са в края на колелото, най-външните. Виждала съм в Котел дърво японска дюля по Великден, цялото отрупано с цвят, ама не знам как да го направя. Ще го снимам по-късно.

Люб, ще тръгнат издънки , да знаеш, не можеш да се оттървеш така лесно от нея.

[ljuboznatelna]

Не, няма. Не й харесва при мен. Тази пък специално едва креташе. Вече има роза на нейно място.
Другата я държа, но и тя е дребна и почти не цъфти вече Вечно хлорозни. Мисля, че си иска друга почва.

[Гео, граф]

Люб, акъл не мога да ти дам, но също като Калико въздишам по твоята джунгла ! Все пак си мисля, че общата визия със сигурност е великолепна, само дето на теб ти се врат в очите подробностите, които си знаеш.

ПП. Името на темата кърти

[ljuboznatelna]

Оплачете се и вие де, ще рече човек , че само аз ги жаля толкова

Една туя Смарагд, която е насаденанаправо под дървото - "много евтино я взех". Вече стана много висока и ми скриваше изгледа на това отзад, затова я бастисах на три топки. Като за първи път не прецених къде точно да ги отрежа, но тя ще го преживее