Страница 10 от 18

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Ное 1, '14, 21:17
от Noel
Утре сутрин,когато погледнеш почистената и подредена градина и в ума ти запрепускат картини от следващия сезон...
Тогава ще спреш да си блъскаш интелектуалната главица ;)

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Ное 1, '14, 21:53
от vodo-leika
Започнах да градинарствам (въпреки че нямам градина и не знам дали това е глаголът :D ) когато се явявах на кандидатстуденстките изпити за СУ. Четях по цял ден и ми беше скучно. Майка ми има една крилата реплика, още й я припомням " С тоя форум никъде няма да влезеш!" :lol: . Впоследствие изкарах най-висока оценка от всичките кандидати и мисля, беше и заради цветната разтуха.
Сега защо градинарствам? Обичам цветята, обичам смяната на сезоните, която ми позволява да наблюдавам промените у тях. Но най-обичам да си говоря за тях, да гледам снимки, да ги обсъждам.
Еми като се замисля - градинарствам заради форума! :lol: :angelche:

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Дек 28, '14, 09:22
от Angelina_S
Тази година разбрах,
че градината прилича на ръкопис,
който си започнал.
Подхващаш го упорито и с размах -
пишеш, пишеш,
набелязваш сюжетните линии,
представяш си къде и кога ще кулминират.

После оставяш ръкописа - да отлежи.

Когато пак се върнеш към него,
с изненада разбираш,
че след теб е писал Някой Друг.
И почваш да четеш...

Градината е по-умната страна на диалога -
пò философски проникновената.
Тя е камъчето в перлената мида,
тя е "окото" на центробежните и центростремителните сили,
около което се раздипля спиралата
на моята нова Вселена.

Вие знаете за "Градиноцентричния модел на Вселената", нали?
Като гледам - всички сме вътре!
:mrgreen: :ieeee:

ПП. Прочела съм всяка запетайка от написаното дотук. Преживяла и запазила съм всички бисери. Чула съм как тупти сърцето върху изораната бразда, силно съм разколебана какво беше Ренесанс и какво - импресионизъм, ако трябва да им дам собствен прочит; и усетих как ми отмаляват ръцете от безпомощност пред факта за забравените чертежи на храстите, които трябваше да са до оградата.
Голяма тема! :liubov2:

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Дек 28, '14, 12:42
от anny
Защо градинарствам? Правя го на вилата съботно-неделно освен празници, отпуски. Винаги съм обичала да съм там, като дете безспорно най-щастлива бях там. Като тийнейджър малко се тръшках, че уикендите трябва да пропусна някой купон, защото нашите не искаха да ме оставят самичка в къщи :D . След това отново ходех с огромно удоволствие, но никой не се е вълнувал чак толкова да прави градина.
Как започна всичко дори не помня, постепено започнах да обръщам внимание на различните растения, да ходя по такива магазини, да си търся информация (точно така попаднах и тук). След като загубихме баба афинитета ми към градинарството се превърна в мания. Когато съм там, в моето си кътче сред природата и се занимавам с растенията, успявам най-много да се доближа до щастливите си детски мигове.
Това не е много социално занимание за моята възраст, връстниците ми ме гледат с почуда, когато стане въпрос за някое цветенце или че се опитвам да си направя собствена зеленчукова градинка, но вече съм свикнала и просто пазя вълненията от това каква роза да си избера или дали ще имам домат като отида следващия път само за себе си и майка. Не пиша често тук, макар че съм регистрирана отдавна, но форума стана част и от моя живот макар за останалите да не е видно. Улавям се, че всеки ден, стига да имам нет, влизам да погледна има ли нещо ново.
Та така... Градинарствам, защото когато го правя, се откъсвам от гадостите и нещата, които ме тормозят, а на всичко отгоре създавам и поне малко красота.

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Яну 24, '15, 20:11
от Светката
Хоби градинари сме. Градинарстваме ,защото така се зареждаме с положителна енергия. Предпочитаме това което, е сложено на трапезата да е произведено от нас. Истинско удоволствие изпитваме сред цветята. Без тях не можем.. :dovolen:

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Яну 24, '15, 20:21
от troll
Щото не можем да не го правим.
:mrgreen:

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Яну 25, '15, 12:49
от Виола
Мисля, че при мен любовта към цветята си е по наследство, имам си ген. :liubov2: И двете ми баби имаха големи дворове, пълни с цветя. Лятото го прекарвах при тях. Обичах да се разхождам между цветята от малка, да се любувам на цветовете им, да ги душа, отвреме-навреме да откъсвам по някое цветенце. А в къщи майка ми също засаждаше по бордюрите цветя, имаше повече саксии, защото в градината баща ми гледаше повече зеленчуци. Порастнах и започнах да купувам цветя най-напред за да доставям радост и удоволствие на майка ми, внимателно следях какво харесва и щом го намерех, й го купувах. После се отделих да живея самостоятелно и жилището ми изглеждаше празно без цветята. За нула време го напълних с какви ли не саксийни. Терасите ми преливаха и съседите като минаваха вървяха с вдигнати нагоре глави. Но тогава нямах толкова опит и доста от растенията ги изгубих. Но градината е нещо друго. Разтоварва ме и ме презарежда с енергия. Обичам цветята и се чувствам щастлива между тях. Удоволствието ми е голямо, когато виждам как се развиват и започват да цъфтят. Никога не ми тежи умората от свършената работа в нея.

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Яну 26, '15, 00:43
от nadin
А на мен баба и дядо на село ми бяха отделили една леха до зида, където сега ми е сенчестата градина, да си садя аз там цветя, щото друго не вирееше в сянката. Сигурно съм била на 6,7 години. Като ме мъкнеха по съседите на другите деца им даваха яйца и бонбони, а на мен ми скубеха китки от градините дето да си ги садя при мен. Освен цветя си спомням че се опитвах да си прихвана и изкубани от зеленчуковата градина моркови и домати, но не се получваше нещо :nod: .

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Фев 2, '15, 10:10
от pepina
Ангелина, страхотно! :liubov:

Re: Защо градинарстваме ?

Публикувано на: Фев 2, '15, 12:05
от milena02
Има още една причина да градинарстваме, която пропускаме дотук да споменем. За този труд човек винаги, абсолютно винаги получава награда, която изглежда неизмеримо по-голяма от вложените усилия. Нещо като да си свършиш рутинно работата в службата, пък да ти дадат един милион лева премия по този случай.