Защо градинарстваме ?

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот alina » Чет Авг 24, 2017 11:31 am

Вчера гледах филм за шаман от Шри-Ланка..Нощем той лекува, денем обработва оризовата си плантация. Казва, че труд придава му сили и лекува депресия, умствена умора.
Аватар
alina
Кафе машина
 
Мнения: 3022
Регистриран на: Чет Окт 31, 2013 9:36 am
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот мимка » Вто Сеп 12, 2017 11:56 pm

Защо градинарствам? Може би ми е дошло времето :dovolen: Имах щастието летата през детството ми да бъда на село... Познавах четирите си прабаби, двама прадядовци, всичките си баби и дядовци. Някои от тях бяха бежанци, изоставили родните си къщи, преселили се в настояща България, после се наложило пак да се местят... Родове, преживявания, трудности и радости, за които слушах и питах, и исках още, и още... Хора, които независимо как ги е завъртял живота обичаха земята. Повечето вече са едно с нея :eeeh: Едните ми баба и дядо се грижеха за градини около града, водеха ме с тях, връзвах ми една люлка от черга под орехите, работеха и говорехме, научиха ме на много... Другият ми дядо познаваше всяко дърво в градината, знаеше къде има гнездо, каква птичка е там, колко яйца е снесла и кога са се излюпили птичетата... Помня го как ореше, плевеше, поливаше, садеше и прибираше, помня как лежа в прясно окосено сено, как ме учеше да разпознавам растенията, как спеше в градината при старата къща, как заграждаше минаващите таралежи, за да ги видя и пак ги пускаше... После, след инсултите му, с майка ми спряхме да си ходим на село - той искаше да си идва с нас, а не можеше, а на нас сърце не ни даваше да го излъжем, че не сме си ходили. Години след това майка успя да сбъдне мечтата си и да се върне там, за съжаление не успя да се порадва много. Но успя да създаде място, накъдето все ме теглеше. Пътувах до работа с колата, в петък вечер при мама, а в понеделник направо оттам на работа. След смъртта ѝ не успях да запазя много от това, което бе направила. Но сега правим всичко по силите си да възраждаме това, което ни е оставено и да дадем на детето си спомени... След 60 часова работна седмица нищо не ме зарежда така, както когато стана преди моите момчета, да си налея чаша кафе, да запаля цигара и да изляза в градината. Да погледам. По пижама :oops: и няколко часа по-късно да се обърна и да видя след себе си красотата на чистата земя и това, което е било семенце, клечица, ню-ню коренче как расте и ми дава радост и спокойствие. Дребният да се измъкне, да ме пита кое какво е, кога ще поливаме, тези буболечки защо ядат цветята, и че тука има нещо увяхнало и трябва да го махнем, за да посадим нещо красиво.
Уморила съм безброй много цветя, сигурно ще има и още, но красотата на възраждащият се всяка пролет живот, тръпката какво ще излезе тази година, мислите какво още мога да направя ми дават сили. И надежда. Че красивото/доброто ще го бъде. Че усилията ще бъдат удовлетворени. Че има място, където да бъдем себе си. Без преструвки, по кални пижами, но с усмивки :liubov:
Имах нужда да говоря. Благодаря за възможността :tzvetentze:
"...magicians have calculated that million-to-one chances crop up nine times out of ten"
Аватар
мимка
Дълго кафе
 
Мнения: 115
Години: 39
Регистриран на: Вто Ное 01, 2016 3:40 pm
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот viktoriaivanova » Сря Сеп 13, 2017 10:34 am

Tanet написа:"...Престригването на тревата и плевенето могат да се превърнат в начин на живот, сине мой....Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе си, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи. Градинарството е най-хитрият начин да си пофилософстваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо... Копай в земята, рови се в душата..."

"Вино от глухарчета" Рей Бредбъри


Чета, чета и се досещам, че това поетично изобразяване ми е познато... И си рекох: Брей, тази Танет, колко поетично разказва...
И накрая виждам автора - Бредбъри, разбира се!
Това е роман-поезия! Много силно ме е впечатлил някога.
Ето още няколко цитата от "Вино от глухарчета":

. "Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа."

"... И ето тук, подредено в редици, с мекия блясък на цветове, разтварящи се в ранно утро, със светлината на това юнско слънце, струещо през тънкото прашно покривало, тук ще стои виното от глухарчета. Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, сякаш рояк от пеперуди отдъхва, понесен от вятъра. И както се взираш, небето се променя от сиво в ясносиньо.

Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято."
viktoriaivanova
Кана кафе
 
Мнения: 501
Регистриран на: Пет Мар 22, 2013 2:35 pm
Пол: Мъж

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Shami » Сря Сеп 13, 2017 11:35 am

Ама всички много хубаво описвате емоциите си свързани с градинарстването :daaa:
Аз обаче все още незнам защо градинарствам :hmmm: .Излезнах навън в двора да ми светне нещо :idea1: ,е гледам един голям тъмно сив заек хрупа на пътеката.Обаче ние имаме само бели зайци.Свеки хукна да го гони ,обаче и той не е наясно,чий е тоя заек и как се е озовал в нашия двор,като отвсякаде сме обградени от огромни кучета.Досега като ни избяга някои заек от клетката ,ако е малък котките веднага се хвърлят и го душат на мига ,явно го мислят за плъх.
Ако е голям си пасе на двора,но не може да излезне заради кучетата.Този е голям и отначало един котарак го подгони,но след секунда ситуацията се промени и заека подгони котарака из двора,а свеки подгони заека,като видя че няма така да стане ,свеки почна да вика котарака,а аз не мога да спра да се смея.Заека е заловен с триста мъки и смях,и сега чакаме.Като се замисля значи на този заек му е харесало у нас за да рискува да се вмъкне.Също у нас често прелитат пуиките на комшиите,а последно един петел се беше намърдал да ни кукурига рано сутринта точно под прозореца.Е казвам ви само като чуя пиукане и хвърча с скороста на светлината навън по пижама или без :lol:
щото китките са ми там в саксийки.Отивам да разбера чий е заека :hmmm: и съвсем изпуснах темата :lol:
Аватар
Shami
Кафевар/ка/
 
Мнения: 745
Години: 47
Регистриран на: Пон Окт 26, 2015 4:52 pm
Местоположение: гр. София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот мимка » Сря Сеп 13, 2017 12:12 pm

:D Шами, ние пък хващахме изтърваните големи зайци с рибарска мрежа :angelche: Лошото е, че като видеха зора и ме прескачаха, та нямахме голям успех :lol:

Върнахте ме към Бредбъри: "Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.

Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа, градинарят ще остане там цял живот." - "451 градуса по Фаренхайт"
"...magicians have calculated that million-to-one chances crop up nine times out of ten"
Аватар
мимка
Дълго кафе
 
Мнения: 115
Години: 39
Регистриран на: Вто Ное 01, 2016 3:40 pm
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Shami » Сря Сеп 13, 2017 1:06 pm

Така собственикът на заека още не е известен.Свеки отсече ,ще чакаме, а дотогава го е пуснал в клетката при другите ,с цел разплод :lol:
Сега по темата :hmmm:
Не съм отрасла сред китки ,нито пък бабите са ми били с цветарски наклонности,даже хич.
Детството ми е преминало в Родопите при това в най отдалечените села,Качулка,Ридино ,но за жалост не ги помня.Имам смътни спомени от село Сбор и по ясни от село Долна Кула.Величествена природа ,много красота ,ох пак ще се отплесна :lol:
След като градинарстването не ми е в кръвта, то тогава дали не е от суета :hmmm: И това не е.,не съм такава :lol:
Дали не прихванах някои вирус от тоя форум,преди толкова не се щурах из градината, а сега не мога да се позная :hihihi:
Ще вървя да се търся из градината,белким като направя свестна градина се намеря,щото досега нищо съществено не съм сътворила и по цветарския неписан закон всичко е посадено на грешното място :ufff:
И пак ми изчезна тревата за мулчиране,той свеки много пъргав бе, докато се обърна я отнесъл вече да храни новодошлият гостенин :lol: Е няма как ,трябва да сме гостоприемни.
Мимка ,хареса ми :daaa:
Аватар
Shami
Кафевар/ка/
 
Мнения: 745
Години: 47
Регистриран на: Пон Окт 26, 2015 4:52 pm
Местоположение: гр. София
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот elmaz » Сря Сеп 13, 2017 3:11 pm

Шамиииии, :gush: :tzeluvka: :lol:
"Благодаря ти Боже за поръчките" Tanet
elmaz
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1493
Регистриран на: Чет Юни 19, 2014 4:03 pm
Пол: Мъж

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Гео, граф » Сря Сеп 13, 2017 3:15 pm

Гледам, вдигнали сте тая прашасала, но толкова весела и умилителна тема и си викам я да видя какво са споделили девойките. Мимка, предизвика ми носталгична, леко тъжна, но усмивка :tzeluvka: ! Шами, много ме разсмя с твоя стръвен заек-конспиратор, дето преследва котките :lol: :lol: :lol: :daaa: !
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10564
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Защо градинарстваме ?

Мнениеот Shami » Сря Сеп 13, 2017 7:33 pm

Заека още е в нас :shock: ,никои не го дири.Питахме саседите не е техен.Сега освен с сиамска котка която доиде пак отнякъде и се настани у нас,се самонастани и заек :lol:
Ще видим може би хората са на работа и се прибират по късно,или още не са установили липсата.Свеки каза че заека е разгонен и затова гонел котките.
Заприличваме на дядовата ръкавичка,така както е тръгнало :lol:
Аватар
Shami
Кафевар/ка/
 
Мнения: 745
Години: 47
Регистриран на: Пон Окт 26, 2015 4:52 pm
Местоположение: гр. София
Пол: Жена

Предишна

Назад към Други цветарски теми

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot], Google [Bot] и 4 госта