Легенди за цветята

[orkud]

Като едно доста голямо, но още непораснало дете , страшно обичам приказки, легенди и всичко митично. А има толкова много и толкова красиви разкази, приказки и сказания за любимите ни цветя. Не мога да не започна с любимката на всички




Флора, богинята на цветята, увенчава розата като царица на цветята /легендата подробно я има по-надолу/.В Рим тя красяла всяка арка и била символ на храбростта. Венец от рози бил поставян на главата на воина-победител.Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта – Афродита. Гърците отглеждали рози за нея и обграждали храма й с розова градина. Така розата става символ на желание и страст.
Бялата роза се е смятала за символ на мълчанието, затова когато се водел важен разговор на масата се поставяли бели рози на масата, което означавало, че всичко казано остава в тайна. До днес се е запазил израза "Sub rosa dictum" ("казано под роза").
Розата е символ на прераждането и затова древните са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози.
Интересно е, че в християнската иконография розата е заменена с потира, събрал кръвта на спасителя, т. е. свещения Граал, отъждествяван със сърцето на Исус.
В Библията се казва, че розите които растели в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. В миналото се вярвало ,че да хвърлиш розови листа в огъня носи късмет. Когато девойка се колебаела кой от ухажорите си да избере написвала имената им върху розови листа и да ги хвърляла във въздуха.Този лист, който паднел последен носел името на правилния избор

Първите исторически свидетелства за розата датират от древна Месопотамия, Саргон I, (2684-2630 пр.н.е.) носи "лози, смокини и розови храсти" на връщане от военна експедиция отвъд реката Тигър. В "Илиада" на Омир (девети век пр. н. е.), Ахиловия щит е декориран с рози. Според Херодот, розата е въведена в Гърция от митичния цар Мидас на Фригия, който е трябвало да е живял в Мала Азия около 300 г. пр.н.е. Конфуций пише, че по време на живота му (551-479 г. пр.н.е.), императора на Китай е имал в библиотеката си шестстотин книги за розите. Китайците от пети век преди Христа добивали масло от рози , отглеждани в градината на императора. То било позволено да се използва само от благородниците и сановници на съда, ако в обикновен гражданин са били намерени и най-малкото количество на това масло е бил осъждан на смърт.
Египетски стенописи и предмети, представляващи рози са били открити в гробници, датиращи от пети век преди Христа. Те използвали много розово масло в техните светски и религиозни церемонии, а също и за мумифициране. Следи от рози са намерени в египетски гробници. Клеопатра спяла на възглавница, пълна с розови листенца и се къпела с розова вода. Нейните любовни завоевания били подпомагани от ароматни есенции. Тя съблазнила Марк Антоний като напоила платната на нейния кораб с розово масло и покрила стаята си с дебел килим от розови цветове.
По време на обществените игри всички улици в Рим са били покрити с розови листа. Римляните вярвали, че на техните гробници розите ще успокоят духовете на мъртвите.Богатите римляни уточнявали в завещанията си, че розови градини трябва да поддържат подсигуряване на цветя за техните гробове.Хораций споменава за употребата на рози на пиршества за украса, разхвърляни по пода и дори във виното на заможните римляни. На булките и младоженците слагали венци от рози, а също и на изображенията на Купидон, Венера и Бакхус. Рози били разпръсквани на празниците на Флора и Химен, пред победителите, пред техните колесници и на носовете на техните бойни кораби. Римляните също носели венци от рози по време на угощения, като превантивна мярка срещу напиване. Розите са били слабост на император Нерон, който харчел еквивалента на $160 000 за розово масло, розова вода и розови цветчета за една нощ за себе си и своите гости. На погребението на своята съпруга през 65 от новата ера е бил използван повече парфюм "отколкото можело да се произведе за една година".Имало вечери, когато явно в нетрезво състояние са намерени римляни погребани и задушени в розови листа.
Трудовете на Сенека и други стоически философи по отношение на прекомерното използване на розите са били леки и скучни в сравнение с гневните атаки на ранните християни, които са видели в розата символ на езичеството, оргията и похотта. Климент Александра забранява на християните да се украсяват с рози. Изглежда обаче, че ранните християни не са обърнали както трябва внимание на тези предупреждения и продължавали да ги култивират, дори да ги носят в църква за различни церемонии. Бавно Църквата си дава сметка, че е по-добре да абсорбира някои аспекти на езичеството, като ги променя в християнски символи, вместо да ги отхвърля. В католическите литания , Дева Мария се нарича "Роза Mystica" и в много химни тя се използва като на "роза без бодли." По късно тя се превръща в символ на висок статус на кралски особи.
Много сортове рози са били изгубени по време на периода между падането на Римската империя и нашествието на мюсюлманите в Европа. След завладяването на Персия в седми век мюсюлманите се привързали към розата и тъй като тяхната империя се простира от Индия до Испания много сортове рози са въведени отново в Европа.
Розата се превръща във важен хералдически символ. По време на "Войната на розите", на Камарата на Йорк е символ на бяла роза, Камарата на Ланкастър с червена роза.
Императрица Жозефина на Франция започва събиране на розови храсти през 1804. В рамките на 10 години, през 1814 г., в градината, се събират почти всички известни сортове рози. През 1829 г. градината съдържа 2,562 различни рози. Увлечението към розите се разпространява от Франция към Британските острови,от Западна Европа към Америка и Австралия.


Легенда за царицата роза

Eдна приказка разказва, че богинята Флора получила от Юпитер много деликатно, но и изключително важно поръчение: да отиде на планетата Венера и да укроти избухналото там сред цветята вълнение и недоволство. Отправяйки се на такова далечно и продължително пътешествие, тя не можела да остави земните цветя без управител и затова слязла от небето, повикала цветята и им предложила да си изберат временно неин заместник. Дала им за обсъждане 48 часа, след което им заповядала да се съберат отново и да решат въпроса чрез гласуване.

Цветята се съгласили и се пръснали по гори и полянки, продължавайки да обсъждат кого да изберат.

Минали два дни и вярна на думите си, Флора отново седнала върху един пън с мъх като кадифе, и зачакала да се съберат всички цветя на земята.

И ето започнали да пристигат всички деца на Флора от непристъпните бездни, от дълбоките долини, от гъстите гори, от реки, езера и морета, облечени в своите най-изящни, красиви, ароматни одежди. Никога до този момент Флора не била виждала такава прекрасна картина. За първи път тя видяла всички свои поданници в пълен състав.

Скоро се събрали всички. Нямало я само розата същата, която с пълно право трябвало да бъде избрана за заместничка на богинята Флора.

Всички мълчали и търпеливо чакали, само глупавият божур, сигурен в своите достойнства, мечтаел как в отсъствието на розата, без съмнение той ще бъде избран да управлява.

Накрая се появила чудната, дивната, с нищо несравнимата красавица розата и всички цветя неволно притихнали, поразени от нейното величие и красота. Само божурът я гледал предизвикателно. Неговите листенца, сякаш налети с кръв, се пъчили и надували с всички сили, стараейки се да я надмине с едрината си.

Такава дързост поразила всички. Цветята се споглеждали учудено, а самата Флора наблюдавала насмешливо божура. Но той не обръщал внимание на никого, пламнал като огън, самодоволно продължавал да гледа розата с презрение, останалите цветя с горделив поглед, а Флора с твърдата увереност, че той ще е избраният...

Най-накрая настъпил моментът на избора. Всички цветя, като един, дали своя глас за розата и само посраменият божур единствен викал: "Не съм съгласен, не съм съгласен!"

Тогава Флора, свалила от главата си царствения венец, тържествено го поставила върху главата на розата, а след това с презрителна усмивка се обърнала към божура: "Горделиво и глупаво цвете! Заради самодоволството си, остани за наказание завинаги такъв дебел, надут като днес, и нека нито една пеперуда да не ти подари никога своята целувка, нито една пчела да не вземе мед от твоите венчелистчета и нито една девойка да не постави твоя цвят до гърдите си!"

И както казала богинята, така и се случило: божурът останал такъв едър, надут и тромав и станал емблема на празноглаво високомерие...


Значение на цвета на розата като подарък

Кремава роза - желание
Бледо лилава роза - прелест, уникалност
Оранжева роза - очарование
Роза с цвят на праскова - скромност, признателност, възхищение, симпатия
Бледо розова роза - изящество, радост, щастие
Тъмно розова роза - благодарност, приятелство, уважение
Червена роза - любов, внимание
Тъмно червена роза - красота, страст
Бяла роза - невинност, чистота, тайна, тишина, страхопочитание, смирение, истинска любов
Жълта роза - радост, приятелство, ревност, надежда, свобода
Черна роза - сбогуване
Комбинация от червени и бели рози - единство, задължения
Комбинация от жълти и оранжеви рози - страстни мисли
Комбинация от жълти и червени рози - поздравления
Розова пъпка - красота, младост, невинност
Червена пъпка - непорочност, прелест
Бяла пъпка - младост
Една червена разцъфнала роза или 12 червени рози - "Обичам те "

[Blue sky]

Оркуд, прекрасна тема, благодаря ти

[Titi]

Оркуд, много ми хареса историята, благодаря за труда ти

[kamisun]

Много интересна тема, и уникална, браво на създателя. Ето на вниманието ви още една приказка за цветята:


Имало едно Време, Един Велик Крал....
Великият Крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни и много храбри. А пък били и близнаци, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се Кралят с Великия Мъдрец и той му подсказал какво да направи.
Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване..
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник.
И кралят потеглил на път.
Първият син си помислил... Какво да правя със семената? Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.
Вторият син си помислил.. Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена - изобщо не са семена. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари.
А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.
След 3 години, когато Великият Крал се върнал...
Първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят.
Бащата казал...
- Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!
Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал..
- Ти си материалист.
Вторият син се втурнал към магазина. Купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си.
Но бащата казал..
- Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог.
Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. Какво ли е направил той?
Третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя.И Синът казал на баща си.
- Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна.
Бащата казал...
- Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!

[orkud]

Наближава Великден. Има цвете, неразривно свързано с празника. Това е лилиума.
Ето това е така наречения Lilium longiflorum, Easter Lily или Великденски лилиум.





Разгледайте полските кремове как растат,
не се трудят, нито предат,
но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава
не се е обличал като един от тях.
Матей 6:28-29

Цикълът на лилията е символ на възкресението - привидно безжизнена и грозна луковица е погребана в земята, а по-късно се преражда като огромно и красиво бяло цвете. Неговия бял цвят символизира чистотата на Христос и радостта на възкресението, докато с тромпетната си форма символизира тромпета на ангела Габриел и призива за възраждане и възкресение.

Фолклорните истории твърдят, че много растения са получили специална идентичност и характеристики поради тяхната връзка с Христос или Дева Мария. Приема се, че лилиума символизира с чисто белия си цвят Мадоната с нейната чистота, а вида му като на поръсен със злато представлява висшата ценност и стойност на Дева Мария.При поднасянето на лилиума пред олтара често се премахват тичинките и плодниците, репродуктивните органи на растението, за да се предостави наистина чист като символ.

Една легенда твърди, че кремовете са били първоначално жълти. "Един ден, докато Дева Мария ходеше в храма, за да се поклони, тя се наведе да избере един от цветовете. Но като го докосна, цветът се промени на чисто бял. Йосиф, който се разхождаше с нея, също видя това чудо, и хората му започнаха да берат букети от бели лилии".

Червената лилия често навежда главата надолу. Според легендата тя е била първоначално бяла. Когато Христос минал през Гетсиманската градина по пътя си да се моли, цветята се поклонили с благоговение. Лилията знаеше, че е изящно красива, с мощен аромат. Тя искаше да бъдат забелязана от Христос, когато мине през градината. За нейна изненада и срам, той се спря и се загледа директно в нея. Тя изведнъж се засрами от нейната гордост и самомнение, изчерви се до червено и наведе глава. От този ден, това е начина, по който червените лилия се представя.

С тези невероятни трансформации и чудеса, лилиума става синоним за предотвратяване на злото и противопоставяне на дявола, вярвания, особено разпространени и силни по време на Средновековието. Съществувало е общо убеждение, че само чрез вдишване на аромата на цветето, човек може да преодолее и отвърне на злите сили.

Според друга легенда, лилиумите са израснали от капките пот на Христос, които той хвърлил по време на агонията си на кръста.

И все пак ролята на лилиума в християнството не спира дотук. Казва се, че когато Адам и Ева са изгонени от Едемската градина, Ева се покаяла и заплакала. От тези сълзи израснали лилиуми.

Легендите разказват, че когато гробницата на Дева Мария е била посетена три години след смърта й тя била празна, с изключение на магическите бели лилиуми.

А сега малко за лилиума извън християнството.

За гърци и римляни, лилиума е цвете на любовта. Те го използвали по време на церемонии за поклонение на Венера и Афродита.

Когато падащите звезди докоснат земната повърхност, се превръщат в цветя и тези цветя са лилиумите. Тази легенда дала друго име на лилиума “Звезда на земята”.

Древните гърци и римляни поставяли Л. candidum в украсата на булките като символ на плодородието. Египтяните смятали лилиума като символ на живота, а римляните го виждали като символ на надеждата. Археолозите открили в гробници на фараоните украси с бели лилиуми . Най-ранният известен запис, обаче, е бил открит в началото на 20 век по време на разкопки на двореца на цар Минос в Кносос на остров Крит. Открит е стенопис на candidum Л. о като се счита, че е направен около 3000 г. пр. Хр. Чертежи на кремовете са били открити на гръцки вази около 1750-1600 г. пр. Хр.


Друга легенда разказва, за времето, когато бащата на Херкулес Зевс поискал синът му да стане бог. За тази цел той води бебето при Хера, докато спи. Той слага бебето върху гърдите и Херкулес е закърмен. Хера се събужда и ужасена и изненадана хвърля бебето от себе си. Млякото бликва в небесата и формира Млечния път. Няколко капки падат на земята и от тези капки поникват първите лилииуми.

Счита се, че той израства на гробовете на несправедливо екзекутираните, осъдени за престъпление, което не са извършили.

Не случайно лилиумът е изобразяван на много гербове и монети. Според легендата кралят на франките Хлодвиг I получил бял лилиум от ангел, който му казал, че трябва да завещае цветето на своите потомци. Оттогава белият лилиум е символ на кралската власт във Франция.

Легенда разказва, че когато Венера е излязла от морето и пяната, видяла лилиума и се изпълнила с ревност и завист от белотата и красотата на цветето. Виждайки я като конкурент на собствената си красота тя направила така че, огромен плодник да извира от снежнобелия център на Лилиума. Оттогава цветето се свързва с Венера и сатирите, които са олицетворение на страстен плам.

Той също е популярно цвете в древната еврейска цивилизация. То се споменава в Стария завет, както и новия.

Смятало се е, че има магически свойства и има хиляди рецепти от кралица Елизабет за използване в кремове за лечение на висока температура или като мехлем, съдържащ корен за почистване на рани, изгаряния и рани , както и облекчаване на ревматични и артритни симптоми.


Оригиналът Lilium longiflorum е роден на южните острови на Япония. До 1880 години, той е се отглежда в Бермудските острови. До Втората световна война, японските производители изнасят луковици в САЩ. След атаката над Пърл Харбър, американците започват отглеждане на собствени луковици в Орегон.

Вероятно всичко това е една от причините, поради които Лилиума и всички подобни са символ на смелост и благородство. Подарявайки или поръчвайки доставка на букети от лилиум, вие казвате на човека, че го смятате за благородна и смела личност, човек, който не бяга от отговорност.

[just]

Славеят и розата

Любовта на човека струва смъртта на един славей - дали наистина е така?




- Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози - възкликна младият студент, - но в цялата ми градина няма нито една червена роза!

Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.

- Нито една червена роза в цялата ми градина! - възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. - Ах, от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всичките тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!

- Ето най-после един истински влюбен - каза славеят. - Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните - червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя печат на челото му.

- Принцът дава бал утре вечер - мълвеше младият студент - и моята любима ще бъде между поканените. Ако й занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.

- Това е безспорно истински влюбен - каза славеят. - Това, за което аз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излагат за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни, срещу злато.

- Музикантите ще седят на галерията - продължаваше младият студент - и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко, че краката й не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да й дам червена роза. - Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.

- Защо плаче? - попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.

- Защо ли наистина? - рече една пеперуда, която пърполеше подир слънчев лъч.

- Защо ли наистина? - прошепна с мек, тих глас една маргаритка на своята съседка.

- Той плаче за червена роза - обади се славеят.

- За червена роза ли? - извикаха те. - Колко смешно! - А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.

Но славеят разбираше странната мъка на студента - той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.

Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той мина като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.

Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.

- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.

- Моите рози са бели - отговори той, - бели като морската пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.

- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

- Моите рози са жълти - отговори той, - жълти като косата на русалка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.

- Дай ми една червена роза - извика той, - и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

- Моите рози са червени - отговори той, - червени като краката на гълъбите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да имам никакви рози тази година.

- Една червена роза е всичко, което искам! - извика славеят. - Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?

- Има начин - отговори храстът, - но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.

- Кажи ми го - рече славеят, - мене не ме е страх.

- Ако искаш червена роза - каза храстът, - можеш да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!

- Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят, - животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?

И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той се понесе като сянка през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.

- Бъди щастлив! - провикна се славеят. - Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от тебе в замяна, е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх на тамян.

Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му казваше славеят, защото знаеше само това, което е писано в книгите.

Но дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.

- Изпей ми една последна песен - пошушна той. - Много ще ми е самотно, когато ме напуснеш.

Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребърно гърне.

Когато той свърши песента си, студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба.

- Има форма - каза си той, докато се връщаше през горичката, - това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвувал за някой друг. Той мисли само за музика, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! - И той влезе в своята стая, легна на тесния си одър, замисли се за любовта и след малко заспа.

А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него. Първо той пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на роза във водна повърхност - такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.

Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.

- Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - или денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от душите на мъж, и девойка.

И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато целува устните на невестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова й сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.

И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.

- Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - защото денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.

И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.

Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.

Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.

- Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова!

Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.

А по пладне студентът отвори прозореца и погледна навън.

- Я, какъв чуден късмет! - възкликна той. - Ето червена роза! Никога в живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително трябва да има дълго латинско име. - И той се наведе й я откъсна. След това си сложи шашката и изтича към дома на професора с розата в ръка.
Дъщерята на професора седеше на входа и навиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката й.

- Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза - извика студентът. - Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.

Но момичето се навъси.

- Страхувам се, че няма да отива на роклята ми - отвърна то, - пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.

- Честна дума, ти си много неблагодарна! - каза ядно студентът и захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с колелото си.

- Неблагодарна ли? - отвърна момичето. - Знаеш ли какво ще ти кажа? Ти пък си много груб, и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори и сребърни закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! - И то стана от стола и влезе вътре.

- Колко глупаво нещо е любовта! - рече студентът, когато си тръгна. - Тя не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва, винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.

И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете.



По изданието: Оскар Уайлд, Гранатовият дом, Профиздат, 1977 г.
Превод: Сидер Флорин

[mileni]

Жуст,много тъжна история ,за тази роза и славея и много поучителна

[Мария Николова]

Страшно много ми хареса темата! Браво, Оркуд!!!
kamisun, Юле, благодаря и на вас!

[calico]

Оркуд, чудесна тема


това по-долу може би не е легенда, но ми се стори интересно

Легенда за цвете причини противоречия в китайска държавна медия

Загадъчното цвете Удумбара (Udumbara) беше забелязано в Китай. Рядкото събитие бе неочаквано отразено от държавни китайски медии – и след това премахнато.


Според будистка легенда цветето Удумбара цъфти веднъж на 3000 години и за неговата поява се вярва, че известява идването на велик мъдрец или просветлено същество. В миналото китайските държавни медии отричаха съществуването на Удумбара – наричайки ги яйца на насекоми…

На 27 февруари държавната China News публикува статия, озаглавена „Легендарното Удумбара, което цъфти на всеки 3000 години, бе открито в Лушан (Lushan), Джянгши”. Статията описва цветето като „небесен феномен”. Били намерени осемнадесет от миниатюрните цветчета, всяко от които само 0,08 см високо. „Намиращите се наблизо жители бяха развълнувани от откритието. Игуменът на храм поиска да вземе снимка с поклонническа цел”, се казва в статията.

Статията описва как са били открити цветята. „Светска будистка ги докоснала и помислила, че са яйца на насекоми. На другия ден, за нейна изненада цветята, които сплескала предишния ден, били израснали отново прави и осемнадесет от тях били разцъфнали, изпускайки фино ухание”.

На следващия ден китайското издание на Epoch Times съобщи, че пекинската медия China News, наред с други, изненадващо съобщила за събитието, дори описвайки Удумбара като „небесен феномен”. На 1 март официалните китайски медии – Xinhua, China News и People’s Daily – всички изтриха статиите от своите уеб сайтове.

Статията на China News се разпространи бързо из Интернет, като беше сложена на хиляди други сайтове. Според търсения с Baidu, най-голямата китайска търсачка, броят на публикациите нараснал експоненциално след като пекинската цензура свалила своята статия за Удумбара.

Цветето Удумбара прилича на камбана и стеблото му е като нишка от коприна. Цветята могат да цъфтят навсякъде – върху листата на други цветя, неръждаема стомана, дъски, пластмаса, плодове, гранит, стъкло, алуминиеви врати, хартия, електрически крушки и т.н.

Напоследък цъфтящи Удумбара бяха документирани по целия свят, включително в Южна Кореа, Тексас, Тайланд и Обединените арабски емирства.

[orkud]

Благодаря за милите думи на Блу, Тити и s_t_m
Благодаря за хубавите истории на kamisun, calico и just
calico, страшно ме заинтригува с написаното, намерих още статии, наистина е феномен

Благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да прочетат написаното
Весел празник на всички