Ацер

[Margaritenia]

Очарованието на ацерите е безспорно...ми то всичко им е красиво, даже и голите клони:)
Acer palmatum Mikawa Yatsubusa

[maleas]

Имам два въпроса, надявам се да не ви е смешно....
Представете си ситуация - имам засаден ацер, но искам около него да се издигне висока леха, между 80-100 см. Стъблото на ацера ще се затрупа със земя на тази височина. Ще му стане ли нещо?
И втория въпрос - каква е кореновата система на ацера, разпростира се наплитко и настрани, или надолу и на дълбоко?
Благодаря на всеки който се отзове с информация.

[Daniela Pargu]

Албенка, Тишо е точния човек, но все пак
- не е добра тази идея! Корените са повърхностни и настрани .
Обичат повечко въздух- даже отгоре се оголват. Такова затрупване ще е пагубно.
Много ли е голямо дръвчето - по-добре мисли за пресаждане

[Murof]

Имам два въпроса, надявам се да не ви е смешно....
Представете си ситуация - имам засаден ацер, но искам около него да се издигне висока леха, между 80-100 см. Стъблото на ацера ще се затрупа със земя на тази височина. Ще му стане ли нещо?
И втория въпрос - каква е кореновата система на ацера, разпростира се наплитко и настрани, или надолу и на дълбоко?
Благодаря на всеки който се отзове с информация.

Ще умориш дървото, вадиш и пресаждаш сега е момента.

[maleas]

Благодаря

[johnstalker]

Искам да ви предам сърдечни поздрави от Мосю Пенкофф! Преди малко се чухме с него. Добре е, не го мислете!
А аз съм сигурен, че и вие ще сте благодарни за изчерпателната си статия която той ни предостави.

пс. Ако сте "ДА", цъкнете един лайк.

ЯПОНСКИТЕ ЯВОРИ

Групата на Японските явори е част от род. Acer (клен) от сем. Sapindacеae. Терминът "японски явор" има две значения. Едното от тях е въведено от индустриалното производство на декоративни дръвчета, като под него се разбират всички сортове на няколко вида явори, които имат значение за големите разсадници. Най-често в тази група са включени сортове и форми на Acer palmatum, A. japonicum, A. pseudosieboldianum, A. shirasawanu и A. sieboldianum, а в някои случаи - форми на A. buergerianum, A. crataegifolium, A. pictum, A. rufinerve, и A. truncatum, въпреки, че някои от тези видове като например A. buergerlanum и A. pseudosieboldianum не произлизат от Япония въпреки, че са намерили втора родина там.
Второто значение се използва от дендролозите и обособява всички 23 вида явори, които са ендемични за островите на Япония и околните територии.
Обикновените градинари се фокусират върху няколкостотин сорта на Acer palmatum плюс тези на A. japonicum. Тези сортове са били развъждани, подбирани и отглеждани от началото на седемнадесети век, благодарение на любовта на японските градинари към красотата, тяхното търпение и безкрайното проникновение, проявено в селекцията им. Както и при други случаи в японското градинарство, селекцията на сортовете явори формира значителна част от културното и историческото наследство на Япония, като след късния осемнадесети век са намерили път към градинските колекции и разсадници по целия свят.
Към настоящия момент в Ботаническата градина на БАН има няколко десетки сорта на дланевидния явор, няколко сорта от японския, явора на Ширасава, амурския явор, явора на Нико (размножен чрез семена от парк-музей „Врана“), цисулистния явор, както и един техен близък родственик от Америка – лозовия явор. Той е присаден върху „японеца“ – дланевиден клен, а цисулистният явор, върху „американеца“ – ясеноволистен явор. Това доказва още веднъж, че някога Америка и Азия са били едно цяло.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Няма как да се разкаже за Япония без да се спомене “momiji”. Така те наричат дланевидния явор, който има най-голямо значение в групата на Японските явори. В превод означава „бебешка ръчичка“.
Най-стария текст, в който са споменати дланевидни кленове e от 1695 г.
През епохата на Едо (1603 - 1867 г.) градинарството в Япония преживяло истински разцвет. От средата на седемнадесети век до късния осемнадесети, японските явори, наред с другите декоративни растения, достигнали огромна популярност. Колекционерите и градинарите търсели мутации и интересни естествени хибриди както в естествените им местообитания, така и в разсадниците и парковете. Класическата книга, Zoho Chikinsho, публикувана в 1710 г. от Ибей Ито, споменава 36 наименовани сорта, а към 1733 г. като допълнение били прибавени нови 28 имена.
През 1882 г. Сейгоро Око и неговите колеги съставили списък от 202 разновидности от сортове в Kaede Binran. Това е едно доста значително увеличение в броя им, но поради размерите на култивирането, липсата на комуникация, както и големия брой градинари, преследващи тази мода, в него не били включени всички наименовани разновидности. Комбинирайки списъци от по-старата литература, може да се приеме, че в разцвета на този период е имало повече от 250 сорта.
В началото на ХХ век интересът към този вид намалява. През 1930 г. са описани 219 сорта.
През годините на войната много стари сортове са унищожени, а освободените от тях площи са използвани за производство на храни. Отделно стари сортове са били използвани като гориво или за дървесина.
Интересът към японските явори се възражда отново през 60-те години на миналия век, когато чрез внимателен подбор и размножаване на старите сортове, асортиментът им се увеличил. Днес са ни известни няколкостотин сорта, но като имена една част от тях се препокриват като синоними. Това се получило, понеже през годините се наслагвали редица грешки, причинени от различните им наименования в откъснати области на Япония, смяната на писмеността, превода от японски на английски, различията в стандартите на американските разсадници, промяната на външния вид на сорта спрямо различните фактори на окръжаващата го среда, съвсем елементарни правописни грешки и др.
Безспорно, най-атрактивният и видът с най-многото сортове от тази група е дланевидният явор.
ДЛАНЕВИДНИЯТ ЯВОР
Acer palmatum Thunberg ex Murray 1784
Японско име: Iroha Momiji, Iwato Beni, Kaede Noki, Momiji, Tako kaede
Дланевидният явор и неговите естествени форми са ендемични за Япония и се срещат почти навсякъде там. Няколко географски форми се намират в Корея и някои части на Китай. Видът се среща в голямо разнообразие от почвени условия на повечето острови от 100 до 1300 м. над морското равнище.
Acer palmatum ssp. palmatum има ярко-зелени, малки до средни листа. Дяловете му са 5-7, дланевидно разположени, разделени умерено дълбоко, но понякога почти изцяло до основата на листа. Отделните дялове са яйцевидно удължени и завършващи с остър връх. Периферията е грубо двойно назъбена. Малките червени или кремави цветчета се появяват в края на пролетта до началото на лятото (от май до юни) и се развиват в малки двукрилатки, които узряват в началото до средата на есента (края на септември до началото на октомври). Всяко крилце е прикрепено към малка кръгла ядчица, и е не по-голямо от 1,5 см.Този подвид формира изправено растящи дървета, обикновено с куполообразна или широко разперена корона. В естествената си среда достига височина до 12 м, въпреки че дървета с такъв ръст не са често наблюдавани. Някои изследователи са докладвали за 25-метрови екземпляри намиращи се в естествените си месторастения. Дървета на този подвид са мощни, здрави дървета и се адаптират към широк спектър от условията. Подвид palmatum се ограничава само в Япония, на островите Хоншу, Шикоку и Кюшу и до югозападна Корея. Расте във влажни долини и покрай потоци до кота 1100 м н.в.
Acer palmatum ssp. amoenum (O momiji) има много по-големи листа, със седем плитко до средно дълбоко разделени лобове, а периферията им е равномерно и фино назъбена. Цветовете и плодовете са много по-големи от тези на ssp. palmatum, като всяка крилатка е 2,5-3,0 cm. Този подвид е установен като подлес в покрайнините на планинските гори в цяла Япония, както и в югозападните крайбрежни райони на Китай и Корея.
Acer palmatum ssp. matsumurae (Yama momiji), като A. palmatum ssp. amoenum, има по-големи листа, цветове и плодове, но е със седем до девет дълбоко разделени (повече от три четвърти от разстоянието до основата) дялове. Периферията им често е грубо двойно назъбена. Този подвид е по-храстовиден от другите два и ако образува дърво, рядко е повече от 10 м височина. Той е родом от планинските гори на Япония, до 1300 м н.в. и расте като подлес там.
Дланевидният явор притежава силна изменчивост и има генетична склонност да се разпространява в много варианти, мутации и сортове. В първите дни на градинарството японците събирали изключително красивите форми на видовете от родните гори. Допълнително са били открити и пъпкови мутации, които се размножавали вегетативно. Понеже броят им се увеличавал непрекъснато, те били засаждани в близост. Това довело до кръстосано опрашване между различните родители и до нови хибридни варианти. Този процес се разширил, а с него и генетичния потенциал за разпространението на нови и интересни разсади. За над 300-годишно селектиране се е получила една сериозна селекция със стотици сортове. Но тъй като много хора са работили върху тях и всеки е допринесъл с нещо, някои от тях са описани като самостоятелни видове. Настъпило доста голямо объркване, но благодарение на по-съвременните методи, използвани в таксономията, в края на краищата са отделени тези три подвида на дланевидния явор, описани по-горе.
Към настоящия момент всички сортове на дланевидния явор са разделени в няколко групи, като първите три от тях следват обособените вече подвидове. Въпреки, че се предполага всеки сорт на групата да има всички характеристики на природните подвидове свързани с тези имена на групи, това не е задължително и може да бъде доста объркващо. Разделянето им в тези изкуствени групи е направено за удобство и като помощно средство за идентификация. Много сортове са хибриди между подвидовете, както и на самия дланевиден клен с други родствени на него видове явори. В резултат на това, различните характеристики, отличаващи подвидовете, са смесени. Следователно има сортове, които биха могли също така добре да се поставят и в две групи.

Група Амоенум
Дяловете са плитко до средно разделени, обикновено до две трети от разстоянието до основата на листа.
Група Палматум
Дяловете са умерено до силно разделени, две трети до три четвърти от разстоянието до основата на листа. В някои случаи почти до основата.
Група Матсумура
Дяловете са много дълбоко разделени, на повече от три четвърти от разстоянието до основата на листа.
Група Линеарилобум
Дяловете са много тесни, лентовидни, разделени до основата на листа.
Група Дисектум
Листните дялове са много дълбоко разделени и дълбоко разчленени в полудялове.
Групата на Джуджестите форми
Сортове, чиято окончателна височина обикновено не надвишава 2 метра.
Други групи
Сортове, които не могат да се поставят във всяка от горните групи.

ЕКОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
МЕСТОРАСТЕНЕ
Японските явори са образци за растения, гледани в домашни условия. Тъй като рядко достигат големи размери, на тях не се гледа като на високи, сенчести дървета. Повечето изправено растящи сортове на Acer palmatum и А. japonicum достигат височина от 8-9 м за около 50 години, в зависимост от мястото и условията. Много от тях, особено от групата на дисектумите, достигат най-много до 5 м. височина. Тези от групата на джуджевидните са още по-малки. Рядко надвишават 2 м., а може и да са по-малки от 1 м.
Зелените сортове понасят много добре открити места, като могат да получат изгаряне едва в късното горещо лято. Следобедната сянка и постоянното доставяне на вода предотвратява това. Сортовете с пъстри листа се нуждаят от полусянка, или най-малко защита от силното следобедно слънце. "Toyama nishiki" изисква пълна сянка, докато червенолистните дисектуми колкото и да се чувстват добре на сенчести места, не могат да развиват своите типични тъмночервени цветове без някакво определено количество слънчева светлина. Като цяло цветът на повечето червени сортове е значително по-ярък в пълно слънце, а при някои сортове поставени на пълна сянка изобщо липсва и си остават зелени.
МИКРОКЛИМАТ
Много е важно какво място ще изберем за засаждане на яворчето. Местата с постоянни, силни ветрове могат да направят характерната „ветрова форма“ или да изсушат листата така, че да се получат кафяви петна . Освен това вятърът допринася за усилване на ефекта от ниските температури. Морските ветрове, съдържащи в себе си сол също могат да навредят. Това може да се предотврати като листата периодически се изкъпват с вода.
Също така е необходимо да се избягват преувлажнени, презасушени местата и тези с по-глинеста почва. Масова практика у нас при строителството е строителните отпадъци да се засипват със земя. Засадени върху отломки от хоросан, не след дълго тези дръвчета ще загинат.
Белите стени допълнително нагряват въздуха и отразяват слънчевата светлина. Това също може да доведе до пригори по листата.
ПОЧВИ
Те растат добре в леко кисела, глинесто-песъчлива почва, с ниско до средно съдържание на органична материя. Такава почва не се среща на много места. За щастие японските явори се адаптират по-добре от повечето видове и на по-различни от идеалните почвени условия. В много пясъчни или плитки, тежки почви, тяхната скорост на растеж ще бъде намалена до известна степен. Някои прийоми в засаждането или поливането ще компенсират недостатъците.
Колкото по-богата е почвата, толкова ще е по-бърз растежа. Запасите от хранителни вещества в нея влияят върху доброто здраве на дръвчето, но богатата почва може да е също и недостатък. Някои изправенорастящи сортове стават твърде удължени, а много от пъстрите губят шарките на листата си когато растат твърде буйно. Други могат да маскират белези, заради които са били избрани. Те обикновено възвръщат пъстрата си форма, когато азотът в почвата влезе в нормални граници.
Мокрите или заблатени месторастения не са добри. Могат да растат до изкуствени езера, потоци, но почвата трябва да бъде много добре дренирана. А яворчета с по-забавен растеж, като малки дървета, могат да се видят и на сухи места по хълмовете, като се справят доста добре в глинестата почва, под горещото слънце.
СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА
Светлината е фактор, който влияе на израстването и общия вид на дръвчетата. Голямата горещина и прякото слънце ще предизвикат нехарактерно за листата на сорта зачервеяване, стигащо до тежко бронзово. Повечето от пъстрите сортове, колкото и да издържат на слънце, все пак се нуждаят от известно следобедно засенчване.
Прекомерната сянка също променя цвета на листата на червенолистните дисектуми и пъстрите сортове. По този начин те не показват своя индивидуален характер в най-пълна степен. ‘Dissectum Garnet’ засаден на пълна сянка дава абсолютно зелени листа, а светло оцветните листа, на "Ауреум"-а, не показват златните полутонове, за които те са толкова желани. Пъстрите листа могат да бъдат преобладаващо по-зелени на по-пълна сянка.
ВОДА
Японските явори нямат никакви необичайни изисквания към влагата. Средното количество на водата, подавана като за всички други растения около тях, е достатъчна и те се чувстват добре заедно с тях.
Основното изискване към напояването е равномерното подаване на вода. Това означава, че ако дръвчето е поставено в по-суха среда, то ще придобие по-малки размери, но не бива да бъде преполивано. Това може да бъде предимство при по-високите и по-бързорастящи сортове, ако смятаме че ни трябват по-бавнорастящи и по-ниски. Но не трябва да се забравя, че въпреки подаването на вода да е ограничено, то трябва да е постоянно. Когато дръвчетата растат в повече влага, не бива да бъдат пресушавани и то най-вече през сухите месеци. С други думи, напояването - малко или много - трябва да бъде постоянно.
Поливане на листата при пълно слънце през горещите летни месеци предизвиква пригор по листа, особено при отгледани в контейнери екземпляри. Обратното: поливането в ранна сутрин или привечер по време на най-горещото време предотвратява този проблем.
Не трябва да се допуска контейнерите да бъдат подгизнали. Това може да е по-лошо, отколкото да са пресушени. Аерацията е точно толкова важна, колкото и напояването, тъй като корените се нуждаят от дишане. Добрият градинар трябва да определи изискването за вода спрямо условията на средата и да коригира съответно поливането. Правилното поливане е по-важно дори и от вида на почвата или тора, който се използва.

МУЛЧИРАНЕ
Мулчирането изпълнява няколко функции. Първо: не дава на плевелите да се развият. Това е важно, тъй като на плитката коренова система, която имат яворите, са й нужни няколко години, за да бъде конкурентно способна с тревите за водата и хранителните вещества. След това кореновата система ще бъде достатъчно силна, за да се справя добре.
Втората функция на мулча е да сведе до минимум загубите на вода от изпарение.
Третата функция е да предпази кореновата система от евентуално измръзване.
Надземните части на повечето сортове японски явори веднъж захванати, могат да издържат замръзване през зимата и въздушни температури дори и под -18°C. Корените могат да оцелеят само до -10°С. Когато дръвчетата са засадени в почвата и са добре прихаванати, растенията могат да издържат на високи температури, тъй като корените са защитени достатъчно дълбоко в почвата. Корените на новозасадени дървета не са достатъчно защитени. От тук идва и важността на правилното мулчиране. Ако материалът за мулчиране е твърде фин или слегнал като оборската тор, това осигурява перфектно убежище за плевелите и не разрешава свободната обмяна на въздух между почвата и атмосферата. А яворовите корени и по-ниските стъбла трябва да дишат. Ако материалът за мулчиране е твърде абсорбиращ, както в стърготините и дървените чипсове, това позволява загубата на вода през действието на капилярите и както по-горе споменахме. Отделно при самото гниене на частиците се използва азот, който е необходим за растението. Като добавка към това разпадането на дървестните частици може да причини генерирането на твърде много топлина и поради това може да се причини изгаряне на кореновата шийка.
Идеалният мулч представлява 5-сантиметров слой от сурови кори, със среден размер на чипса около 2 см. Такова мулчиране позволява овлажняването на почвата в дълбочина, без да се изпарява. Той насърчава свободния обмен на газове, възпира развитието на плевелите поради липсата на влага в горните слоеве мулч, действа като защитен, изолационен слой през студените зими. Съществуват различни видове мулч, но трябва да се има предвид хигроскопичността, порьозността, подтискането на плевелите и изолационните изисквания.
ОТГЛЕЖДАНЕ, ИЗИСКВАНИЯ И НАЧИН НА ПОЛЗВАНЕ
Японските кленове са изключително приспособими към почвените и климатичните условия. В родните си местообитания, Acer palmatum и природните му разновидности са адаптирани към широк спектър от местообитания по островите на Япония. В Северна Америка тези растения виреят в почви и климат, вариращи от условията на дъждовните гори на тихоокеанския северозапад до много топълия климат на южна Калифорния, северната част на щата Ню Йорк по атлантическото крайбрежие на влажните югоизточни щати и през Средния Запад.
В Европа растат в топлите средиземноморски условията на Италия, в почти чисто торфените почви на Boskoop (Холандия), разнообразни почви във Великобритания.
Има ги и в много части на Австралия.
ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ И ИЗИСКВАНИЯ
Най-често посадъчният материал идва от големите градински центрове, а при тях – от внос. В болшинството си дръвчетата, които се предлагат, са отгледни в контейнер с торфена смес. Предимството на контейнерният начин на производство се състои в това, че стресът при засаждането е сведен до минимум, тъй като кореновата система си остава непокътната в съда и не се наранява. Най-често дръвчетата са обхванали торфената смеска плътно с корените си. Торфът обаче е нож с две остриета. Когато много се преполее, кореновата бала се заблатява, а когато се пресуши прекомерно, изсъхва така, че водата изобщо не попива в него. Ето защо е необходимо дръвчетата да се поливат редовно, но по малко. Препоръки от рода на „Х пъти на ден“, „Х пъти в седмицата“ не са уместни, защото количеството използвана вода зависи изключително от условията на месторастене и сезона.
За да се стимулират коренчетата, почвеният субстрат с който се засаждат дръвчетата може да се приготви, като се смеси изкопаната почва със смеска за рододендрони или за рози (ако може да се намери), с някаква универсална смес или с компост. В компоста не трябва да се съдържат неизгнили парчета кора, стърготини или дървесен чипс, тъй като при гниенето им се усвоява азот и той става недостъпен за дръвчето.
Дупката се изкопава предварително. Тя трябва да е малко по-голяма от контейнера, но такава, че да даде възможност на засаждащия да борави удобно с почвения субстрат. Засипва се отначало дъното така, че когато кореновата бала се изправи, нивото на земята да е малко над кореновата шийка. След което се засипва отстрани на няколко пъти, като след всяко засипване субстратът около балата се уплътнява.
Колегите от големите градински центрове не разбиват кореновата бала, след като я извадят от контейнерите. Това налага след това дръвчето да се полива внимателно, за да не се пресуши или заблати торфът около корените. Естествено е при засаждането да се вземат предвид и другите фактори, които биха повлияли: начин на поливане, почвени условия, сезон и т.н.
Когато почвите са прекалено тежки, глинести, каменливи се изкопава по-плитка дупка, а корените остават леко повдигнати над нивото на почвата. Следва засипване със субстрата до нивото на кореновата шийка, като цялото растение леко „виси във въздуха“. Ако дръвчето се засади нормално, без възможност водата да се оттича, най-вероятно е то да загине. Задължително е субстратът да достига нито повече, нито по-малко от кореновата шийка.
В Ботаническата градина на БАН използваме субстрат, който представлява смес от глинест талог и градинска смеска на „Тера Микс“ в съотношение 1:2. Личният ми съвет е специално при тези кленове да не се използва оборска тор.
Моят опит показва, че дори балата да се разруши, когато корените са цели и се използва тази смеска, резултатите са перфектни. Редно е да се обърне внимание на притъпкването около корените, като не бива да се оставят прекалено големи пространства с въздух около тях. Това съвсем не означава, че почвата трябва да се уплътнява прекалено много и със сила.
Истинското, оптимално уплътняване се извършва от водата.
Когато дръвчетата са засадени по този начин, вкарва се редовно вода, без да се преполива и пресушава, това дава шанс на коренчетата да се развият и след две-три години дръвчето вече ще е преживяло шока от засаждането и ще се чувства удобно на това място.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЯПОНСКИТЕ ЯВОРИ В КОНТЕЙНЕРИ
Японските явори са идеални за отглеждане в контейнери и се адаптират много добре към тях. Понеже имат плитки, влакнести корени не се нуждаят от много хранене. Голямото количество сортове носят голямо разнообразие от форми на короната, на стъбловата система, на колорита и съответно дават много възможности от комбинации. Идеални са за отглеждане като бонсаи.
Естеството на тези растения ги прави подходящи както за малки, така и за големи пространства, а контейнерите дават още по-голяма гъвкавост по отношение на използването им. Те могат да бъдат поставени за максимален ефект до входа, в тъмни или слънчеви дворове, на покривите, до стени и огради, сред групи от други растения за добавяне на вертикален акцент, като контраст, сред цветни лехи и т. н. Последиците от бури, силни ветрове или продължително горещо слънце, както и при ранни есенни и късни пролетни студове или се свеждат до минимум чрез преместване на контейнерите в по-защитени места. При това може да се реагира веднага.
С не много, но правилни грижи японските явори могат да се отглеждат в контейнери за няколко години, без да е необходимо да се пресаждат или да се подрязват корените. Джуджевидните явори в декоративни кашпи са добре пригодени за малки дворове и могат да бъдат използвани самостоятелно или в малки групи. Едрите видове и сортове се отглеждат много лесно в чибури или големи, постоянни контейнери.
Две важни изисквания трябва да бъдат изпълнени при всички засаждания в контейнери. Първо, сместа за засаждането трябва да бъде достатъчно пропусклива, за да се избегне подгизването. Второ, необходимо е постоянно внимание спрямо това, което става с тях. Прекомерното поливане е точно толкова вредно, колкото засушаването. Трябва да се има предвид, че корените в контейнера не могат да търсят влага така, както корените на растението, засадено на свободно място и всичко е в ръцете на градинаря. Той трябва да прецени кога и по колко да бъде поливано и хранено, къде да бъде разположено, формата на съда, почвената смеска и всичко трябва да служи за добрия външен вид и здравето на любимото му дръвче.
РЕЗИТБА
Основен грях в градинарството е честото пренебрегване на рязането и оформянето на растенията. Задълбоченото подрязване и оформяне трябва да се прави всяка година. Още по-добра е ограничената, но постоянна резитба за оформяне на растенията през всеки сезон на годината, като колкото по-малка е раната, толкова по-бързо тя ще зарастне.
Оформянето трябва да започне след като младото растението се прихване добре - около две до три години след засаждането.
Когато големите пространства позволяват на големите растения да растат свободно, това е чудесно. Но даже и ако се искат високи, изправенорастящи японски явори, оформянето и подрязването трябва да започнат още в началото на живота на това дърво.
Основната резитба трябва да се осъществи във време, когато дръвчетата са в покой, след като листата са опадали - от края на есента до средата на зимата (от ноември до началото на януари), доста преди сокът да започне да тече и преди появата на листата през пролетта. Коригираща резитба и оформяне може да се направи по всяко време на годината, освен от края на зимата до края на пролетта (от януари до май), когато соковете се увеличават и цялата енергия на растението е посветена на появата и развитието на младите листа.
Рязането трябва да се прави само след чифт пъпки на клонката. Тогава ще израстнат две странични издънки. Когато се отстранява голям клон, като при всяка друга резитба, отрезът трябва да бъде направен точно над яката на клона или линията (ръбчето), където клонът се съединява с по-стария клон или стъбло. Никога не режете под тази линия. Тя е естествена бариера срещу проникването на болести през резитбената рана. Срязването отвъд тази линия не само нарушава границата на защита на растението, но и създава по-голяма възможност болестите да атакуват тази рана. В същото време ненужно дългия остатък не трябва да се оставя, тъй като осигурява по-голям източник на храна за всяко заболяване. Целта е да се изгради добра защита преди патогените да се опитат да проникнат в естествената защитна система на дървото.
Необходимостта от остри инструменти не трябва да бъде преувеличавана, но една чисто изрязана рана заздравява много по-бързо и ефективно, отколкото нащърбена, протрита рана, създадена от тъпи инструменти. За да се предотврати разпространението на болести от дърво на дърво, добра практика е редовно да се чистят и стерилизират режещите инструменти. Това се извършва, като те се потапят в 75% разтвор на етилов спирт. По-голямата концентрация не е по-ефикасна. Не се препоръчва нанасянето върху раните на боя. Изследвания и проучвания през 80-те и 90-те години на миналия век показват, че предварителното изсъхване на раната предотвратява развитието на болестотворни организми. Обратно – боядисването на раните предотвратява изсъхването и спорите, които неизбежно вече са попаднали на повърхността на раната живеят като господари, добре защитени от природните стихии и с достатъчно влага и храна, за да се размножават добре.
Съвременните овощарски замазки са доста удобни и практични в това отношение. Те са направени така, че се нанасят доста лесно и полимеризират във въздушна среда. Освен това съдържат фунгициди, които не разрешават на гъбите да се развиват.
Тънките клончета, израстнали при някои по-големи явори, особено при дисектумите, трябва да бъдат отстранени. Едно дърво, което е твърде гъсто вътре, е предразположено към нападения от насекоми и болести. Още по-важно е правилното оформяне на структурата на растението. Каскадните, вълнообразни, извити клони на дисектумите могат да бъдат толкова красиви и интересни, колкото и листата им. Част от красотата на тази група се формира от ствола и скелета на короната и затова те трябва да се изчистят като линия, „да се отворят“, за да могат да се изявят. Периодичното отстраняване на ненужните леторасти подобрява оформянето на чудесен ствол и корона по време на зимните месеци, когато листата отсъстват. В случая на ‘Sango Какu’, която има коралови червени издънки, и ‘Aoyagi’, която има яркозелени филизи, кората и цвета на леторастите е най-изключителната черта и трябва да бъдат показани.
Много е важно когато градинарят пристъпи към резитбата да има изградена представа за това, което иска да постигне с тези дръвчета. Несъобразяването с особеностите на отделните сортове потиска възможностите, които те дават. А една по-груба намеса може да доведе и до неугледност.
НАЧИН НА ИЗПОЛЗВАНЕ
Използването на много японски кленове в градинските композиции е предизвикателство, тъй като има толкова много видове, цветове, форми и темпове на растеж от които да се избира. По този начин лесно могат да се създадат най-различни ефекти и настроения в градината, като целта е стопаните да се придържат към своята визия, използвайки принципите за композиране – единство и разнообразие, контраст, колорит.
ДИСЕКТУМИ
Най-познатите у нас сортове със своите силно насечени листа. Те могат да бъдат както червени, така и зелени. Използват се в най-различни ситуации – като солитери за вътрешни дворове, акценти в тревните площи, а така също засадени заедно с други растения в група. Имат особен ефект, когато се засадят в близост до водно огледало или като „оправдание“ покрай виеща се пътечка.
И колкото по-възрастно е растението, толкова повече се забелязва онова благородство на годините му, изразено в красивите му извивки на скелетните клони. Те се забелязват най-добре, когато листата окапят в края на есента и през зимата. Имат естествен афинитет да не стават големи, но при самото засаждане трябва да се предвиди, че един ден тези дръвчета ще имат по-големи размери, за да добият по естестевен начин каскадните форми на короните си.

ИЗПРАВЕНО РАСТЯЩИ
Предоставят най-голями възможности за избор при композирането. Цветовете с много нюанси на жълто, зелено или червено, а така също и някои пъстри сортове. При едни колоритът е по-силен през пролетта, а при други – през есента.
Формата на короната също има своето значение. Тя може да варира от високи, до разстилащи се по ширина или каскадни. Добрата новина е, че всички се поддават много добре на оформяне чрез рязане. Има и сортове, които са с интересен цвят на кората.
Един акцент като "Bloodgood", "Imperor 1", "Fireglow" и "Trompenburg" поставен на видно място привлича вниманието от всяка част на градината с червените си листа точно толкова добре, колкото и жълтите сортове ‘Katsura‘, ‘Orange Dream’. А пъстрите сортове като "Asahi Zuru" (бяло, зелено), "Butterfly" (бяло, розово, зелено), и "Shirazz" (червено, розово) внасят своя особен ефект. За по-големи насаждения смесването на няколко сорта с характерни цветове оформя непрекъснато променящ се акцент през всички сезони.
Приспособяемостта им към широка гама от условия за отглеждане води до възможността да се комбинират добре и с други растения като азалеи, рододендрони, иглолистни, многогодишни тревисти и луковични растения. Кореновата им система не е в конкуренция с корените на другите растения.
ЗАСАЖДАНЕ В МАСИВИ
За по-големи градини или места с големи пространства масовите насаждения предлагат огромни възможности през всички сезони. В някои случаи може да е препоръчително да се включат два или повече сорта или видове, които притежават изключителни характеристики, за да се осигури ярък ефект през всеки сезон. Например, ярко оцветените през пролетта листа на ‘Кatsura’, ‘Orange Dream’, ‘Seigai’, ‘Shin deshojo’ и ‘Ueno homare’ биха подчертали масовото засаждане. Добавянето на по-високи, по-мощни червени индивиди между сортове със стройна зеленолистна форма прави ярко цветно петно през цялата пролет и летните месеци. Могат да се планират и сортове с ярка есенна украса, като ‘Hogyoku’, ‘Ichigyo ji" и "O sakazuki", за да се поддържа интересът през този сезон. Сортове на Acer japonicum също показват ярки цветове през есента, а освен това интересно оформени корони през зимата. За да се попълни целогодишният ефект, би могло да се засадят и сортове с интересна и уникална кора: ‘Aoyagi’, ‘Kogane Сакае’, ‘Nishiki gawa’, ‘Red Wood’, ‘Sango kакu‘.
В големите масиви като допълнителен ефект може да се търси играта на светлината, преминаваща през силно оцветените в червено листа на ‘Bloodgood’ и особено на ‘Fireglow’. За да се получи този ефект, те трябва да бъдат засадени така, че да се гледат в контражур – между източника на светлината и наблюдаващия. Резултатите са ефектни и могат да се ползват по време на по-голямата част от сезона. Същият ефект може да се получи и с други видове, но с есенните им листа.
Плачещите дисектуми, засадени в масивите, имат способността да се свързват визуално със засадените наблизо дуджевидни явори, а от там и със земята. Живият плет от дисектуми създава уникален ефект и е отличен за засаждане като край на някой изглед.
Възможно е също да се засадят по протежение сортове със зелени и червени листа, които притежават богат есенен колорит. След време, когато те се слеят един с друг, а и от самата големина на пространството, което оформят, ефектът би бил зашеметяващ.
Не е разумно да се направи масив само от един вид или сорт. Въпреки че много от тях имат интересна структура на короната, цялостният ефект на голи клони би бил монотонен.
Смесването с вечнозелени видове в масив помага да се избегне скуката от листопадните видове и допълнително обогатява картината.
ГРУПА НА ДЖУДЖЕВИДНИТЕ СОРТОВЕ
Голямото разнообразие от сортове джуджета отваря други безкрайни възможности, първата от които, разбира се, са бонсаите: за това благоприятства техният природно заложен нисък ръст.
Джуджевидните сортове са особено подходящи и за периферията на групите от храсти, както и в алпинеумите. Кореспондират добре с всички многогодишни, едногодишни и луковични тревисти растения. Стоят добре и с представители на ериковите храсти и иглолистните. Много добре понасят и условията на алпинеумите – дренирани почви, минимална вода и хранителни вещества и средни стойности на рН на почвата. Не растат буйно при прекалено хранене.
ДВОЙНО ПРИСАДЕНИ ЯВОРИ
Те могат да са доста атрактивни и представляват съчетание между два сорта, върху една подложка. Все пак ги поставям на границата на добрия вкус. Приемат се различно от хората. Някои съчетания изглеждат много добре, но някои са като «семейство в развод». Но когато е спазено условието да са направени с вкус, а сортовете да са съгласувани помежду си спрямо екологичните изисквания, този проблем отпада. В противен случай, те носят със себе си единствено дисхармония и лош външен вид. А това е нежелателно. Не се практикуват широко, защото в големите разсадници не е задължително работниците, които правят присадките, да проявяват и чувство на естетика. По-скоро става дума за производство на бутикови серии в малки разсадници. Приложението им може да бъде или като солитер или в контейнер – нещо специално, което изисква специално внимание. Не ги препоръчвам за алпинеуми.

[aurelija]

Изкарах всички кленове на вън, защото са напъпили, а два са и разлистени.
Вашите как са ?

[сюзан]

Моите, които са в градината, започват да се разлистват. Имах 2 в саксии и вчера ги прехвърлих в градината. Надявам се да са добре.
Три, от по-старите ми това лято ще бъдат на слънце, защото сливата, която им хвърляше сянка, изсъхна и беше отрязана есента. Ще видим как ще им се отрази.
Оказа се, че на малка площ съм напъхала цели 5 ацера. Още са малки, но как ще е след 5-10 години не знам. Ако съм жива, ще видя какво съм сътворила.

[Daniela Pargu]

И моите се разлистват,но имам и 2 жертви- загинали без предизвестие зимата
Едното е Укигумо-то, дето така и не побеля и едно от последната поръчка .
Като цяло- нямат надути пъпчици и са като потъмнели ...
Липсва ми Тишо да даде съвети за пролетните грижи

[gevkati]

уф и аз имам един умрял, а беше голям и ми беше любим. Сега стърчи черен , а аз с надежда заглеждам няма ли да измисли отнякъде някоя жива пъпка...
Мисля, че миналогодишните дъждове го разболяха и не можах да го спася. Зимата не беше проблемно студена.