Плейоне / Pleione

[ravik]

Обща информация за плейоне

Pleione D. Don
Tribe: Coelogyneae
Subtribe: Coelogyninae


Плейонетата цъфтят с големи и атрактивни цветове, доста надхвърлящи средния размер на цъфтеж за такъв тип миниатюрни растения. За разлика от повечето орхидеи с псевдобулби, плейонето притежава едногодишни псевдобулби. Тези сравнително лесни за отглеждане растения са много популярни стайни рсатения в Англия и често могат да се видят отглеждани по первазите. Този род за първи път е описан от Дейвид Дон през 1825 година въз основа на представители на Pleione praecox и Pleione humilis, което е много интересно, тъй като и двата вида плейонета не са най-типичните представители на този род. И двете дотогава са били определяни като Epidendrum на Смит. По-късно, плейонетата са класифицирани от Линдли към Целогине и през 1903г. Ролф възкресява името Плейоне. Дон посвещава този род на Плейоне, майката на Плеядите.

Тези симподиални, земни орхидеи си приличат по начина на отглеждане. Различават се основно по броя на листата и формата и цвета на псевдобулбите. Пролетноцъфтящите видове (напр. P. formosana) имат само по едно листо, докато есенноцъфтящите (като например P. praecox и P. scopulorum) имат по две листа. Малките псевдобулби са с яйцевидна до конусообразна форма и цветът им може да варира от зелен до червеникаво-кафяв. Обвивката на новия растеж може да варира от зелен до червеникав. Понякога са издути (P. maculata). Листата понякога достигат и до 25 см дължина, израстват от върха на новата псевдобулба и имат остър връх. Цветоносът обикновено цъфти с един или два цвята и излиза от върха на новия растеж. Това става или веднага щом започне новия растеж през пролетта (P. formosana) или когато листата покафенеят през есента (P. praecox). Цветовете са с размер около 7.5 cm и варират в гамата на лилаво-розовото, макар че има и бели и жълти видове.

Цветовете на плейонетата си приличат. Най-атрактивният елемент от формата на цвета е устната и често по нея се идентифицират различните видове плейонета.
Броят на видовете и естествените хибриди варира в значителна степен при различните публикации и затова ще им отделя по-специално внимание по-долу.

Разпространението на плейонетата е главно в Тайван, Китай и Непал, части от Тайланд, Мианмар, Лаос и Виетнам.

Една снимка, която да илюстрира големината на цветовете на тези миниатюрни орхидеи:



По материали на American Orchid Society: http://www.aos.org" onclick="window.open(this.href);return false;

[ravik]

Отглеждане на плейоне

Източник на информацията: Paul Cumbleton, http://www.pleione.info" onclick="window.open(this.href);return false;
Превод/Translation: http://www.hobbykafe.com" onclick="window.open(this.href);return false;

Къде да ги отглеждаме?

Плейонетата произхождат от области с ясно разграничени сезони на пролет, лято, есен и зима и растат най-добре при условия, при които средната лятна температура не надхвърля 25 градуса (макар че издържат и няколкодневно повишение до 30 градуса). През зимата, когато са в състояние на покой, те трябва да се държат на студено, на границата преди замръзването. Идеалният диапазон е между 1 и 5 градуса. При необходимост, ако обикновено зимите ви са твърде топли, част от плейонетата могат да се държат в хладилник. При тези ограничения, плейонетата могат да се отглеждат на перваза на прозореца, в парник или в студена оранжерия, и биха могли да се отглеждат навън през месеците, при които няма опасност от замръзване. В области с кратки или меки зими, би могло дори да се отглеждат плейонета, засадени направо в градината. Но все пак, повечето хора ги отглеждат като саксийни растения.

Контейнери/съдове за отглеждане/саксии

Могат да се използват както глинени, така и пластмасови саксии и и двата метода си имат своите поддръжници. Глинените саксии изискват по-често поливане, но изпарението от повърхността на глинената саксия, спомага за поддържането на хлад около корените и увеличава влажността около растенията. Пластмасовите контейнери изискват по-рядко поливане, лесни са за почистване и са по-леки. Много хора използват плитки, разлати саксии или саксии за семена, тъй като в природата плейонетата са с плитки корени, но все пак има и такива, които използват дълбоки саксии. Например, според Kew (Кралската Ботаническа Градина в Англия), плейонетата не са с чак толкова плитки корени, a се адаптират до каквато и да е дълбочина на контейнерите, стига структурата на субстрата и поливането да са правилни. Може би е разумно преди употреба, контейнерите да бъдат добре почистени и дезинфекцирани.

Засаждане и субстрат

Плейонетата могат да бъдат засаждани или пресаждани по всяко време докато са в покой. Според Пол, обикновено е добре това да се направи през късния януари – началото на февруари. Старият субстрат трябва да бъде напълно почистен и старите корени да се подрежат. Някои подрязват доста ниско, оставяйки около един сантиметър от корените, докато други предпочитат да ги оставят по-дълги, за да помогнат на псевдобулбите да застанат стабилно в новия субстрат. Псевдобулбите трябва да се засаждат така, че около една трета от тях да стърчи над субстрата, и да бъдат на разстояние една от друга около 2 см. Някои видове изглежда, че предпочитат пълно покриване със субстрат (P. bulbocodioides, yunnanensis, limprichtii and scopulorum). Плейонетата могат да растат в различни субстратни смеси, като основното изискване е сместа да бъде много въздухопропусклива и лесно оттичаща се. По-долу са двете основни смески, които Пол ползва (под „части” по-долу се има предвид „обемни части”):

2 части кори и 1 част мъх. Мъхът може да е както горски, така и сфагнум. Корите могат да бъдат със средни размери за отглеждане на орхидеи или дори кори за мулчиране, но с по-високо качество. Пол използва в Англия сместа Melcourt Potting Bark, която е подобна на (макар и не със същото качество като) чистите кори за орхидеи. Той е използвал този субстрат за всичките си хибриди.

2 части дребни кори за орхидеи, 3 части сфагнум и 1 част перлит. Тази смес задържа повече вода и според Пол както видовите плейонета, така и хибридите се чувстват по-добре в тази смес при неговите условия. В момента той използва тази смес за всичките си плейонета.

Има и много други подходящи смеси – може да използвате чист горски мъх или чист сфагнум, или смес, състояща се от мъх, кори, борови иглички, листовка, едър торф, перлит и т.н. Основната цел е да получите „хрускава” или пореста, въздухопропусклива и лесно оттичаща се смес. Има точно толкова рецепти, колкото и са отглеждащите плейонета!

Поливане

Критичният период е в началото на сезона. Обикновено корените започват да растат, когато цветовете започнат да увяхват и по това време е много важно да се полива оскъдно – целта е да се поддържа субстрата само леко влажен, така че да се стимулират новопоявяващите се корени да търсят влага. Ако по това време субстратът е твърде мокър, има риск новите корени да загният. Веднага щом новите корени са напълно поникнали (често сигнал за това е бързото нарастване на листна маса), поливането може да се увеличи значително. Плейонетата, произхождат от областите на летните мусони. АКО СУБСТРАТЪТ ВИ Е ДОБРЕ ОТТИЧАЩ СЕ, е много трудно да ги преполеете, ако са в период на активен растеж. Най-добрата вода за поливане е дъждовната вода, меката вода от чешмата или вода, преминала през обратна осмоза. Ако водата от чешмата при вас е много твърда, това е приемливо, но все пак внимавайте да не поддържате плейонетата си твърде мокри. По възможност, през лятото дръжте плейонетата си на открито, така че да може дъждовете да ги валят. Те обичат това! Лично аз (Пол) махам стъклото от покрива на оранжерията, в която отглеждам плейонетата, така че дъждовете да могат спокойно да ги обливат. Това също така поддържа по-хладни условия. Когато през есента дните започнат да стават по-кратки, растежът се забавя и накрая съвсем спира и листата започват да пожълтяват. Това е моментът, в който трябва да се намали поливането. Когато листата започнат да стават кафяви, тогава поливането трябва да се спре напълно и да се позволи пълно изсъхване на субстрата. Накрая, листата ще се отделят от плевдобулбите и псевдобулбите навлизат в своя период на покой.

Торене

Плейонетата трябва да бъдат подхранвани, за да изхранят новите булби, които ще цъфтят през следващата година. Те харесват редовно, но слабо подхранване с течни торове. Сещам се за старата рецепта за отглеждане на орхидеи „weakly weekly” (бел. прев. – буквалният превод е „слабо, но всяка седмица”; има се предвид регулярно и постоянно торене, но със слаби разтвори). Торенето трябва да започне веднага щом листата започнат да нарастват бързо. Лично аз (Пол) торя веднъж седмично с торен разтвор на 1/3 от препоръчителните дози. Много хора използват балансиран тор (NPK 1:1:1) в началото, като увеличават количеството на калия в средата на лятото (NPK 1:1:2), макар че и двете формули биха могли да се използват през цялото време. Лично аз започвам с няколко поливки с тор с повече азот (NPK 2:1:1), за да се получи добра листна маса преди да мина на стандартния режим, описан вече по-горе. Пол използва тор с марка Chempak.

Светлина и въздух

При отглеждане в стъклена оранжерия е необходимо засенчване на плейонетата от директна, ярка слънчева светлина. Идеално е 50% засенчване с лек сенник или пък стъклото може да се боядиса с бяла варова боя. Ако се отглеждат на открито, могат да понесат и пълно слънце, но по-често се отглеждат при полу-сенчести условия, например в сянката на дърво, което осигурява шарена сянка. Плейонетата обичат свеж въздух, така че осигурете им добра вентилация. Ако ги отглеждате навън, хубаво би било да помислите и за някаква защита от птици или други животни (да не говорим за топката на съседските деца, прелитаща през оградата). Идеално би било да ги отглеждате в щайга за плодове.

Изключения при отглеждането

Имя няколко вида плейонета, които изискват различни грижи от описаните по-горе:

Pleione maculata, Pleione praecox и техният хибрид P. x lagenaria са есенноцъфтящи. Те имат доста по-къс период на покой и е необходимо да бъдат на по-топло през това време – според мен при минимум 10 градуса. Те ще започнат да образуват нови листа много рано, често преди края на годината, също и нови корени. Въпреки новия растеж, не се изкушавайте да ги поливате обилно – дръжте ги сухи, но ги опръсквайте регулярно и може би поставете саксията в няколко милиметра вода за няколко минути, така че да има малко влага в дъното на саксията, за да може новите корени да се насочат натам. Не започвайте редовно поливане докато не се уверите, че новите корени са навлезли дълбоко в саксията. P. maculata в частност обича да бъде отглеждано на по-топло през лятото при доста висока влажност.

Pleione saxicola е друго есенноцъфтящо плейоне, което се отглежда, но според мен, все още няма достатъчно опит сред отглеждащите, за да могат да се препоръчат правилните условия на отглеждане. Изглежда, че развива голяма нова коренова система много рано през есента, дори преди листата да отмрат напълно. Не съм сигурен дали е по-добре да се поддържат влажни, така че тези нови корени да не умрат или пресъхнат или да се засуши като при останалите плейонета. Също така не съм сигурен и за оптималните температури по време на покой. В момента експериментирам с тези фактори и скоро ще публикувам информация.

Pleione coronaria, P. hookeriana и P. scopulorum – всички те имат по-дълга, хладна зима и по-кратък сезон на растеж в сравнение с останалите видове. Те се чувстват най-добре ако се държат на хладно по-дълго време през зимата, като може да се държат и в хладилник ако се налага. Аз препоръчвам да се държат P. coronaria и P. scopulorum в хладилник до около началото на март, а P. hookeriana до късен март. Все пак, наблюдавайте ги и ги извадете веднага ако видите сигнали за цъфтеж по-рано от това време.Освен това, P. scopulorum за разлика от другите плейонета не бива да пресъхва напълно по време на периода на покой, тъй като ще се сбръчка и ще умре.

Pleione forrestii също смятам, че се чувства по-добре при дълъг и хладен период на покой и трябва да бъде на хладно по възможност до началото на март. Все пак, този вид в много по-голяма степен от другите, има склонност да цъфти по-рано и ако ясно се вижда, че пъпките се оформят бързо, то извадете го от хладилника. Може би си струва да се отбележи, че макар че студът отлага цъфтежа, то той не може напълно да го спре – растенията биха могли да цъфнат напълно в хладилник при пълна тъмнина!

И в заключение, трябва да се отбележи, че някои видове, особено тези, споменати по-горе, са трудни за отглеждане и ние все още има много какво да учим. Ако някой от вас отглежда тези плейонета доста успешно, моля споделете как го правите!

[ravik]

Видове плейонета

Според различните специалисти, броят на видовете плейонета варира значително и класификацията допълнително се усложнява от това, че постоянно се откриват нови видове, а старите се преименуват, което поражда разногласия сред ботаниците. В момента, двете основни класификации на плейонета изглеждат по следния начин:

Според Филип Криб и Ян Бътърфийлд, съществуват следните 19 вида и 6 естествени хибрида:

Видове: albiflora, aurita, bulbocodioides, chunii, coronaria, formosana, forrestii, grandiflora, hookeriana, humilis, limprichtii, maculata, microphylla (с резерви), pleionoides, praecox, saxicola, scopulorum, vietnamensis, yunnanensis.

Естествени хибриди: x barbarae, x christianii, x confusa, x kohlsii, x lagenaria, x taliensis

Според Торели, съществуват 22 вида и 5 естествени хибрида:

Видове: albiflora, aurita, autumnalis, bulbocodioides, chunii, coronaria, formosana, forrestii, grandiflora, hookeriana, hubeiensis, hui, humilis, limprichtii, maculata, microphylla, praecox, saxicola, scopulorum, speciosa, voltolinii, yunnanensis. Той също включва и amoena под въпрос.

Естествени хибриди: x christianii, x confusa, x kohlsii, x lagenaria, x taliensis

Източник на информацията: Paul Cumbleton, http://www.pleione.info" onclick="window.open(this.href);return false;

[ravik]

Пресаждане на плейоне

Тази статия е едно невероятно добро описание в картинки, отново на Paul Cumbleton, на процеса на пресаждане на плейонета. Огромни благодарности на Пол, за разрешението да публикуваме тук този материал. Авторските права за всички снимки в тази статия принадлежат на Paul Cumbleton. Оригиналът на тази статия е публикуван тук: http://www.srgc.org.uk/wisley/wisleylog.html" onclick="window.open(this.href);return false;
(English: This article is an extremely good description in pictures, again written by Paul Cumbleton, explaining the process of repotting pleiones. Special thanks to Paul for his permission to publish this article here. The copyrights for all pictures in this article belong to Paul Cumbleton. This article has originally been published at: http://www.srgc.org.uk/wisley/wisleylog.html" onclick="window.open(this.href);return false; )

15 януари, 2009

Както винаги по това време на годината, аз съм си в къщи и се заемам със сериозната работа по пресаждането на моята колекция от плейонета. Затова, записките от тази седмица ще бъдат стъпка по стъпка описание на това как го правя.

1. Изваждане от почвата

Аз пресаждам цялата си колекция и причините за това ще станат ясни след малко. Първо, вадя туфите от псевдобулби от саксиите и след това една по една отделям булбите от туфите. Всяка псевдобулба живее само една година и всяка година тя дава живот на една или повече нови псведобулби. На първата снимка може да видите как старата псевдобулба (сега напълно изсъхнала) в средата е изхранила две нови псевдобулби. Корените също са едногодишни и по това време на годината вече са напълно мъртви. Затова и могат да бъдат подрязани с ножица.



Виждате, че не премахвам напълно старите корени, а оставям около 2-3 см от дължината. Това просто дава някаква основа, която помага на псведобулбите да се закрепят в новия субстрат когато ги пресаждам. Следващата снимка показва колко остава от корените след като ги подрежа:



След това разделям двете нови булби и отделям старата, изсъхнала булба от миналия сезон, която вече може да бъда изхвърлена. Тя се отделя лесно, с нежно дръпване.



Макар, че не е особено важно, аз също така отстранявам кафеникавото, хартиено покритие, което покрива част от всяка булба. Това е и подходящото време добре да огледаме всяка псевдобулба, проверявайки за признаци на вредители или заболявания.

2. Съхранение

След като съм извадил всички булби от една саксия, ги съхранявам в хартиени пликчета, като не забравям да прибера и етикета за саксията вътре във всяко пликче. Подреждам пликчетата в малки корита, където престояват докато се приготвя за засаждането им. Може да побрете много пликчета в едно такова корито. Подредени по този начин, те заемат малко място и лесно могат да бъдат пренасяни.



Правя всичко това по ред причини. Първо, притежавам две оранжерии с плейонета и съхранявайки ги по този начин, мога лесно да ги преместя в едната от оранжериите, което означава, че се налага да затоплям само едната от двете оранжерии за известно време, като по този начин спестявам малко разходи. (През зимата поддържам температура малко над точката на замръзване в оранжериите с плейонета, т.е. около 5 градуса по Целзий). На второ място, опразвайки едната от оранжериите, мога да я почистя напълно и да я дезинфекцирам, надявайки се, че започвам годината „на чисто”. След това премествам всички плейонета в почистената оранжерия и повтарям процедурата по почистването и в другата оранжерия.
По време на изваждането от субстрата, аз отбелязвам пликчетата на тези видове, които цъфтят по-рано през сезона и винаги започвам засаждането именно от тях. Освен всички зимно-цъфтящи хибриди, неизменно при мен първо цъфти Pleione humilis – дори в момента цъфти едно, затова и това е първият вид, с който започвам засаждането.



3. Субстрат за засаждане

Изпробвах какви ли не смески през годините. Тази, която използвам сега, е много проста – само кори и мъх. Купуването на хубави кори за орхидеи би могло да бъде доста скъпо. Тъй като аз пресаждам растенията си всяка година, на мен не ми е необходимо корите да издържат за повече от един сезон и съм стигнал до извода, че и по-евтина алтернатива ми върши работа. Използвам така наречените „кори за саксии” на фирма Melcourt:



Както може да видите на опаковката, те произвеждат различни видове кори; тези, които ползвам, са първите от списъка. Ето така изглеждат:



За по-малки псевдобулби или за семеначета това е твърде груб субстрат, затова за тях купувам качествени кори за орхидеи, като взимам дребната фракция на Ratcliffe Orchids. Може да ги видите на снимката по-долу и да сравните с корите горе. Те са с перфектен размер... но струват повече от два пъти по-скъпо от корите за саксии на Мелкорт!



Както споменах, другата съставка е мъх. Използвам изсушен мъх сфагнум с произход от Нова Зеландия. Това е видът Sphagnum cristatum, който расте бързо и се добива при спазване на правилата за добив и дълготрайно запазване на вида. (Бел. прев.: Точната дума/термин, който е използвал автора е “sustainably”; това са най-общо набор от екологични мерки, условия и техники на отглеждане и добив на някакво растение или използване на някакъв ресурс, така че да има достатъчно ниво на възстановяемост на този ресурс; т.е. в случая се има предвид, че мъхът се добива с грижа за природата и се взимат мерки естествените му находища да не бъдат унищожавани или намалявани). Може да прочетете повече за този аспект на уеб страницата на производителя: http://www.justmoss.com/greenissues.htm" onclick="window.open(this.href);return false;
Тъй като използвам голямо количество, купувам 3 килограмови бали, които пристигат компресирани по този начин:



Разкъсвам компресираните влакна и първо ги накисвам в кофа с вода. Открих, че когато се опитвам да смесвам мъха с кори, влакната са твърде дълги и не се смесват добре, като постоянно имат склонност да се отделят, затова е необходимо да бъдат накълцани на по-къси размери. Това се прави лесно, когато са влажни. Взимам голяма шепа от мокрия мъх, изстисквам излишната вода, така че мъхът да остане по-скоро влажен, отколкото мокър и след това използвам фино назъбеният край на нож за хляб, за да го нарежа. Това е по-лесно и по-бързо от ползването на ножица. След като съм го накълцал, забърквам смеската. Използвам три части кори и две части мъх (обемни части) и крайната смеска изглежда по този начин:



Открил съм, че тази смеска стимулира силен коренов растеж, както може и да видите на долната снимка, където току-що съм извадил съдържанието на една миналогодишна саксия, за да започна да я пресаждам.



4. Засаждане

За да засадя отново, пълня една саксия със субстрат до около един сантиметър от ръба и нареждам псевдобулбите отгоре. Може да ги наредите доста близо една до друга, така че да ви се получи красиво изобилие от цветове:



Накрая, засипвам, използвайки само корите, за да покрия булбите до около половината от тяхната височина, така че да оставя само носовете им да се подават над субстрата:



След като съм засадил всичко, остава само да ги занеса обратно в оранжерията, където масата започва бързо да се пълни с новопресадената колекция. Мисия изпълнена!

[ravik]

За някои видове

Pleione formosana
Започвам естествено с най-популярното плейоне, най-лесното за отглеждане и най-разпространеното. Има розова форма:

И бели форми:


Pleione limprichtii
Друго много популярно и лесно за отглеждане плейоне:


Pleione forrestii
Това е единственият жълт естествен вид плейоне и е много, много красиво. Ароматно е, има червена окраска на устната. Всички останали хибриди с жълти отенъци имат в родословието си forrestii.


Pleione grandiflora
Макар по-често бяло, grandiflora по принцип има и розовееща форма, а често има и жълти отенъци:


Pleione pleionoides
По принцип това плейоне трябва да има ярка червена устна, но и доста варира. При мен цъфти така:


Pleione humilis
Друго прекрасно бяло плейоне:


Pleione aurita
То е с характерна по-особена форма на устната:


Pleione yunnanensis
Едно изключително нежно и красиво плейоне за мен – но според мен е трудно за отглеждане, а е и скъпичко. Затова миналата година си купих малки булбички от него, с една година до цъфтеж, които са по-евтини, но мисля, че повече не бих направила тази грешка – твърде трудно е според мен да отгледаш булба с една или повече години до цъфтеж. Ето го това прекрасно плейоне:


И за най-накрая си оставих черешката на тортата – есенноцъфтящите :
Pleione maculatа
Според мен най-красивото от есенноцъфтящите и със сигурност най-атрактивното:


Pleione praecox
Ароматно, есенноцъфтящо плейоне. Интересното при него е, че есента, когато листата му изсъхват, стават ярко червени, вместо кафяви като при другите плейонета.


Pleione saxicola
Друго интересно по форма есенно плейоне:

[ravik]

За някои хибриди

Тук ще си оставя място и постепенно ще добавя информация за някои интересни хибриди, които лично мен много ме впечатляват.

[ravik]

И тук вече, ще ви покажа някои от моите други плейонета, които не съм показала на снимките по-горе.

Това са на преден план Pleione britannia 'Doreen' и на заден план Pleione berapi 'Purple Sandpiper':


Другите не съм ги надписала като съм ги снимала, затова ги пускам без имена, подозирам, че едното е lipmritchii:







Може би повече от половината ми плейонета все още не са цъфтяли , така че тепърва ще видим какво ще се случва.

[ravik]

Личен опит и наблюдения

За размерите

Размерите на различните булби изключително много се различават, както и формата им. Примерно макулата и praecox имат много интересни булби – набръчкани и на петна. Тези два вида си поръчах от Тайланд. Миналата година, когато си засаждах всички плейонета, снимах булбите абсолютно на всички мои плейонета заедно с линийка, така че по-нататък, ако има интерес, мога да пусна снимки на размерите на различните видове и хибриди.

Повече с булби, които не са в размер за цъфтеж (такива много масово се продават в ибей, като търговците винаги много внимателно индикират колко години до цъфтеж има) няма да се занимавам. Твърде много грижи изискват и лесно умират – не си струва. По-добре е да се купи голяма булба, но с размер за цъфтеж. Дори и това по принцип не е гаранция за цъфтеж първата година и зависи от „капризността” на сорта. Булбите, ако не са указани с какъв размер са, се предполага, че са с размер за цъфтеж. Ако е указано, указанията означават следното:
FS – flowering size – размер за цъфтеж
FS-1 – една година до цъфтеж
FS-2 – две години до цъфтеж
Bulbills – три или повече години до цъфтеж – това си струва единствено за много-много скъпи видове и честно казано, дори и тогава не съм сигурна, че си струва. Те се продават обикновено за няколко евро по 10, 20 или дори 100 bulbills.

За отглеждането

От няколко години се пробвам с плейонета – къде по-успешно, къде не чак толкова. Много ме радват, че са нежни и ефирни, и най-вече розови. Досега най-трудно се оказва да докарам до цъфтеж някое от жълтите си плейонета – имам няколко, но досега всичките или са си засушавали цветоносите, или не са вадили въобще. А едното си дойде цъфнало в плика от доставчика.

За субстратите

Експериментирах бая със субстратите. Един от първите ми опити беше в полухидропонно отглеждане в керамзит. Това със сигурност не го препоръчвам, в кори е много по-лесно. Вторият ми експеримент беше изцяло в сфагнум с три булби – също не го препоръчвам, не е подходящ за плейонета. Тази година ползвах субстрат горе-долу по схемата на Пол по-горе, но част от сфагнума и корите замених с кокосов чипс. Общо взето съм доволна. Лятото плейонетата са ми на терасата без подложки и всяка сутрин или почти всяка сутрин минавам с лейката – зависи колко сфагнум има в субстрата. По принцип забелязах, че струпването на сфагнум е предпоставка за проблеми. Ако не се тори, новите булби не успяват да се изпънат хубаво и да наедреят.

Имам бая огромна колекция от плейонета като се замисля. Най-добрите магазини за пазаруване според мен са английските (тези дни ми пратиха и каталози ), тайландските и тайванските магазини в ибей предлагат няколко вида, основно есенноцъфтящи, които си струва да се купят от тях.
П.С. Май написах един научен труд за плейонета.

[nikolica]

Равик, виждам, че имаш сериозни наблюдения върху плейонето. Първият ми опит беше със семена, които не поникнаха . Следващият - с булби, които купих от една поръчка. Насадих ги в кори, осигурих им топлина и влага, но те не се развиха. Къди ли греша? Много ги харесвам и пак ще си поръчам, макар и с притеснението да не ги съсипя отново.

[Blue sky]

Край, напълно и тотално съм зарибена следващия път като поръчваш, таковата, брой ме

Равик, статията е ВЕЛИКОЛЕПНА