Наши творби.

Потребителски аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1555
Регистриран: ср мар 17, 2010 4:53 pm

Re: Наши творби.

Мнение от JuliS » съб дек 20, 2014 3:24 pm

изобщо... съм пропуснала... :oops:
А, добър ден! :mrgreen:

***
Понякога душата ми крещи,
и моли се отчаяно на Бога
сърцето щом безпомощно боли
приятел трябва ми,
без който да не мога!
Да ме попита как съм?
Да ме утеши -
да поседи при мене само,
със думи мили, да ме разведри
и деликатно да предложи рамо.
Да чуе писъкът във свитата душа
да ме накара да повярвам просто
без фалш, интрига и лъжа,
без купища раняващи въпроси.
Не да мълчи или да казва „стига”!
Защото болката все трябва да излезе…
Такъв приятел - Господ ти го праща
безмълвно във живота ти да влезе!
Без показност, без шоу , без овации
Ей тъй, от нищото да се роди,
до теб да бъде всеотдайно и без граници
а…
на такъв приятел –
просто се БЛАГОДАРИ!

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"

Потребителски аватар
calico
Наркоман
Мнения: 23340
Регистриран: ср дек 02, 2009 4:41 pm

Re: Наши творби.

Мнение от calico » съб дек 20, 2014 3:42 pm

Джулииииииииииии :tzeluvka: :tzeluvka: :tzeluvka:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

Донка Тодорова
Кафевар/ка/
Мнения: 812
Регистриран: пет мар 29, 2013 12:11 pm

Re: Наши творби.

Мнение от Донка Тодорова » съб дек 20, 2014 10:19 pm

:sclap:

Потребителски аватар
darina1960
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1330
Регистриран: чет яну 31, 2013 6:17 pm

Re: Наши творби.

Мнение от darina1960 » съб дек 20, 2014 10:24 pm

Джул, ти си била голям поет!!! Четох го няколко пъти. Много ми хареса!!! Браво!!! :tzvetentze:

Потребителски аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1555
Регистриран: ср мар 17, 2010 4:53 pm

Re: Наши творби.

Мнение от JuliS » съб дек 20, 2014 10:55 pm

Благодаря ви дами . Радвам се че ви хареса.

***

Студът е сковал, не само земята,
сковал е спомен, сковал е мечти...
Аз го допускам, в очите си слепи,
в сърцето ми огъня – да угаси!

Постила дъха си - лепкаво - синкав,
Сърцето ми бие до лудост…забрава…
Сграбчва душата в прегръдка зловеща
Припомня ми огън. Бушуваща клада!

Кога ли ще спре със удар последен?
Кога ли ръцете ми ще те забравят?
Ден отминава, труден, пореден…
Във въглен прераждам се - на твоята клада!

Приказно-ледено замръзват очите ми,
За да запазят последната среща!
Задържам дъхът си, премръзнал в гърдите ми
Само кръвта ми е още гореща…

Студът тънки пръсти протяга към мене,
но той не разбира – това е пощада!
Допускам го днес - да убие сърцето ми,
което изгаря… на твоята клада!

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"

stellatua
Kафенце
Мнения: 8
Регистриран: чет авг 13, 2015 10:03 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Наши творби.

Мнение от stellatua » съб авг 15, 2015 4:51 pm

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА ЗАПАЗИМ ДОСТОЙНСТВО

Прегръщам самотата си всеки божи ден, милвам изранената си душа и....продължавам напред! Къде напред - още не знам, важното е да не спирам. Да не спирам, значи да продължавам да се боря. Стимулът за борба е там, някъде далеч в прекрасната и изтерзана Страна на розите – един съпруг, който вярва в мен, две деца, които посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да проявяват поне мъничко слабост. Стимулът е извор на силата, която изправя наведената ми глава, помага ми да вървя срещу течението в задъханите ми делници, да се усмихвам приветливо, когато всъщност ми иде да крещя, да не вдишвам отровния дъх на носталгията...И тогава си спомням коя съм и от къде идвам. Гордата щерка от Пирина се събужда в мен ... стъпвам по улиците на Вечния град уверено, променям целия си мироглед... Вглеждам се в уморените и примирени очи на моите сънароднички, продали като мен труда си по-скъпо, чийто живец са само неделите и телефонният звън.....Мога да ги разпозная от километри – снажната иначе осанка на типичната българка, в чужбина се модифицира в прекършено и обрулено от ежедневните предизвикателства цвете. Цвете, чийто аромат не може да вдахне любимият мъж, но който продължава да вярва...цвете, чиито деца посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да показват слабост, но подготвени за живота и научили урока за саможертвата...
И всяка българска роза, макар и в самота може да се разлисти отново, ако черпи вода от чудотворния извор – детските очи и усмивка и нечия не случайна вяра; ако светлина й бъде макар и крехката надежда за бъдещо по-добро заслужено съществуване ; ако почвата на самосъжалението и примирението бъде подменена с друга, по-хранителна – гордостта и достойнството!
С новия си мироглед продължавам напред! Къде напред – вече знам и няма да спра! Имам водата, светлината и нова, по-хранителна почва! Имам толкова много!

Рим, 2010 г., побликувано в местния български вестник и обект на много коментари

utro77
Двойно кафе
Мнения: 197
Регистриран: чет окт 08, 2015 11:22 am

Re: Наши творби.

Мнение от utro77 » ср окт 12, 2016 2:12 pm

Здравейте!
От няколко месеца съм във форума. Много ми харесва!

Радвам се да открия тази така приятна тема, в която пишат пищещи хора! Макар и не много активно. Надявам се да я пораздвижим.

Аз лично обичам да пиша както поезия, така и проза.
Ще ви споделя няколко неща. дано ви харесат!

ЛЮБОВТА МИ БЕЗ ТЕБЕ

Любовта ми без тебе боли.
Всяка мисъл е камък надгробен.
Всички истини, всички лъжи
се стопяват във капка отрова
и поемат по вените... Знам,
все към теб ще ме води безкрая.
С всяка стъпка ще стигам до там -
да те имам, когато те няма...
Все по-често в нощта ще вали
и ще шепнат дъждовните капки.
Любовта ми без тебе горчи
като глътка отрова - от сладко.

Венцислава Симеонова


АЗ СЪМ ТУК

Аз съм тук.
И съм истинска.
Неразумна.
Измислена.
Като жива вода.
Като вяра.
Като синьо небе.
Като стих недописан.
Като мисъл към теб съм летяла.
Да те стигна преди
да отвориш очите си.
Да остана в съня ти такава.
Не поисках дори
да ми сваляш звезди.
Но поиска без мен да останеш…
В.

Ако имате интерес, може да посетите и страничката ми във ФБ - https://www.facebook.com/%D0%9C%D0%B5%D ... 900886209/" onclick="window.open(this.href);return false;
Бутикови моливници - цветни градини : http://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?f=24&t=6751" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
Мария Николова
Наркоман
Мнения: 23568
Регистриран: нед ное 29, 2009 12:44 am
Местоположение: Нова Загора

Re: Наши творби.

Мнение от Мария Николова » нед сеп 24, 2017 11:14 pm

Какъв парадокс!
Неприлично младата моя душа гледа живота през старчески очи.
Нощното небе онемя в есента, защото вече не се чува
разтревожен щурец,
разтревожил
с тревожната своя песен
тревожната нощ.
Кой, например, вкарва в правия път самолетните светлини на юг към Беломорието и на север ги връща здрави, читави и доволни? Очите, или душата, която гледа през тях?
Като двеста прашки, разхвърлени върху лицето ми, бръчките на три кАта едва оставят място за очите. Но душата още гледа през тях и още Е.
И неблагоразумни нестарчески пориви я водят. Да издирва часове каквото и да е изрисувано, но не с рози, не с лавандула, а с ириси. Старческите крака тежат като бетон и коленете не си вярват, че на това стъпало няма да омекнат. Внезапно студения ден кара бръчките да треперят от студ и ми иде да си купя вестник и да се стопля, сгушена под него.
Но нищо не спира душата до откриването на търсеното! Неприлично доволна и направо щастлива, младата моя душа е ухилена от уши до уши и искрИ през старческите очи, сред двеста прашки - бръчки и на три ката.
Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.

Отговори

Върни се в “Литературен кръг за аматьори”