Наши творби.

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Наши творби.

Мнение от botan » пет ное 27, 2009 11:45 pm

Ужас, аз като се замисля от кога не съм си записвал стиговете онлайн, само на разни хвърчащи листчета... :oops: срам ме хваща, дано не съм загубил някое.

Тежко, неблагозвучно и без заглавие, но все пак:

***
Дълбоко в дъждовната гора,
където има рядко светлина,
пропускана от мозайката листа,
сега смел лъч от червената зора,
пронизва гората дарява топлина,
осветявайки и най-мрачните места.

Следват два стиха написани в два поредни дни:

Ангелски сълзи

Муза млада и зелена,
муза от дъжда пленена,
ела при мен, сега вали,
да слеем своите души.

Аз и ти в едно,
думи, букви оживяват.
Магия! Странно!
Прозорците се запотяват.

Спокойно, ще те пазя,
излей в мен своята тъга,
нека в локви от сълзи да газя,
нека те усещам истинска, такава,

каквато не си,
а дъжда вали
ангелски сълзи.

и

***
Умрели пеперуди по земята се влачат,
облаците натежали мрачно плачат,

на пеперудено дърво голите клони,
на вятъра страшен правят поклони,

и последното листо отлетява,
немощно на земята се строполява,

мъртва пеперуда от вятъра се стели,
и последното листо в жълти пастели.
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » пет ное 27, 2009 11:56 pm

Кратка пауза докато си изкопам и другите от тетрадките. :D

***
Думите летят в облаците посивели,
в своя танц с листата полуумрели.

Жълто, кафяво, оранжвео, червено. Черно!
Цветовете блестят от слънцето вечерно,

бавно пълзящо по ръба на абстрактната картина,
ето че и последната пеперуда се спомина.

В тази черна вечер луната студена изплува,
лее светлина, макар всичко да сънува.

Ключова вечер между живота и смъртта,
зимата и есента.

И това е последното ми, което дори и аз смятам за изключително странно и новаторско в литературния жанр

***
Снегът, жалостно
вятъра фучи,
студът, дълбоко,
в моите уши.

Белота, жестоко
тревите изгорели,
слана, вяло
полгват изморени.

Валеж, самотно
гълъба кръжи,
скреж, бясно
кучето ръмжи.

Мъгла, рано
сутрин се скова,
зима, умряло
тяло за топлина.
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » съб ное 28, 2009 7:28 pm

Точно по часовник

Проклето време все не стига
и все сме го загубили напразно,
ден по ден слънцето намига
а времето си тече все така бавно.

Странна илюзия е проклетото време
хем е тука, хем не го усещаш,
хем забързано тече, хем заспало дреме,
хем го няма и пак за него се сещаш.

По чаовника - долния лъжец,
то плъзга се по механичните стрелки,
стане ли часът - пуска злостния звънец
и пак по циферблата, не спира да кръжи.

Тик -так, звук объркан в стаята звучи,
колкото да припомни за присъствието свое
хем дразнещ, хем спокойно в ушите ти ехти
звукът на времето, което никога не спи.
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 14535
Регистриран: пет ное 27, 2009 3:11 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Наши творби.

Мнение от Миша » нед ное 29, 2009 11:26 am

Нещо от моята дъщеря,надявам се да ви хареса

Приказка
Тя беше малко хубаво момиче.
Мечтаеше за волност,за любов и синева.
Тя беше нежна като пролетно кокиче
и никога не бе оставала сама.

Обичаше тя хората,морето и звездите,
обичаше тя златната луна,
обичаше гората,птиците ,звездите...
Растеше с тях и с своята мечта.

Тя бързаше-къде?и тя не знаеше.
Тя бързаше с човешкия безброй.
Подобно тях и тя играеше.
Забравяше и време,и покой.

Растеше и не чувстваше как леко
край нея се изнизва младостта.
Мечтите й останаха далеко,
отиде си със тях и радостта.

И по-далеч оставаха звездите
и птиците със радостни крилца.
Притискаше я болка във гърдите
и хорски зли,студени,каменни лица.

Но тя потискаше таз болка остра
и тъпчеше треви ,и птици,и цветя...
Изгаряще под себе си тя моста
към щастието,младостта и любовта.

О,спри се!-молеха цветята-
не давай да те завладее вечен мраз!
Огледай се-шептеше й тревата!
Звездите викаха-Ела при нас!

Но тя не чуваше.
За нея техния език бе ням.
А може би пък се преструваше,
затваряше се в своя свят голям.

И тръгваше тя в него да се скита,
но пуст бе той,макар голям.
За свойта болка искаше да пита.
Но бе сама.Със своя срам.

И нямаше го туй незнайно слово,
което да й възроди духа.
Небето беше станало олово,
а птиците-с опърлени крила.

И трепкаше сърцето й ранено,
и свиваше се в свойта самота.
Изстиваше то бавно,постепенно.
Забравило бе нявгашната си мечта.

От студ изтръпваше земята.
Тежаха стъпките на хиляди подобни ледени сърца.
Тез тежки стъпки изораваха недрата
и впиваха дълбоко своите жила.
........................................
Но сепна се земята.
И сякаш буря тука връхлетя.
Спаси сърцето си!Спаси го!-викаха полята.
И тази дума вредом полетя.

Спаси сърцето!-вятърът разнася.
Спаси сърцето!-птицата приглася.
Спаси сърцето!-вика планината.
Спаси сърцето!-пее планината.

И цялата земя е сякаш песен
и тази песен всеки лед стопява
и хората повтарят този химн чудесен
и радостта добива пак предишната си слава.

И никой не е сам.
Тоз повик всичките сплоти.
И камъкът престана да е ням,
защото хората написаха на него-ПРОСТИ!

Прости,Земя,за нашта хорска злоба,
прости за мъките,които изживя.
Прекланяме глави пред твойта майчина утроба,
със теб сме ний сега.

Любов ще грее върху тебе
ще има мир и красота
и в дните ни под твойто красно небе,
и в нощите ще властва радостта!
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение

Потребителски аватар
Мария Николова
Наркоман
Мнения: 22566
Регистриран: нед ное 29, 2009 12:44 am
Местоположение: Нова Загора

Re: Наши творби.

Мнение от Мария Николова » нед ное 29, 2009 3:13 pm

"Точно по часовник" и "новаторското" ми харесват!!!
Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » нед ное 29, 2009 11:19 pm

Благодаря СТМ!
Миша да си поздравиш дъщеричката от мен, стиха й е много хубав и голямо впечатление ми направи това, че тя направи луната златна. Ското си мислех как винаги луната е студена в стиховете (ми). ;)
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » вт дек 29, 2009 1:21 am

И кат ма дуйна един ветър днес, как да не напиша нещо. :shock:


Като в меден инструмент,
вятъра свисти,
възпява за момент,
своите мечти

и утихва после леко,
сякаш е склонил глава,
сякаш чул е отдалеко
за своята съдба

за миг умира
в ужас вцепенен,
но живеца той намира
и се връща пак пленен,

от детското хвърчило,
в унес вятъра играе,
но къде детето се е скрило?
Във въздуха витае

само детското хвърчило.
Шарено петно лети,
на небето облачно, унило,
а вятъра не спира да фучи.

Раздухва купчина листа,
много, малки хвърчила,
потъва в свойта самота,
сам в купчина тъга.
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
nadetoabromova
Кана кафе
Мнения: 682
Регистриран: пет ное 27, 2009 6:38 am

Re: Наши творби.

Мнение от nadetoabromova » вт дек 29, 2009 7:46 am

:cry: :cry: :cry: Абе хора не съм плакала по хубави стихове от години прекрасни са !
http://picasaweb.google.bg/nadetoabromova" onclick="window.open(this.href);return false;

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » вт дек 29, 2009 6:55 pm

Благодаря Наде! :tzvetentze:
Ние днес с гаджето правим 6 месеца заедно и й посветих едно стихче:

Аз съм долу в мазето,
рисуващ твойто голо тяло,
там високо в небето,
на облака студен заспало.

Ах, колко си красива!
Мисълта отключи тихички слова,
събуждайки същноста ти дива,
ти разпери ангелски крила.

В бяла светлина обвита,
повика ме при теб,
но не беше ти сърдита,
силен аромат на нежния салеп.

Еуфория, целия в бои,
аз съм долу в мазето,
любовта всичко присвои,
а ти се рееш в небето.
:tzvetoman:
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » пон яну 11, 2010 11:06 pm

Това не се получи добре защото си направих експеримевнт, да пиша това което мисля а не това което чувствам, както попринцип и май се получи неблагозвучно и въз тежко. :hmmmmmm:

КРАЯТ Е НАЧАЛОТО

Ден

Като червеи, сутрин рано,
от своите панелени черупки,
хората псуват времето неразбрано
погълнати от мисловните си дупки.

Забързано слънцето пълзи,
монотонноста бавно убива,
душата крещи: "Тежи ми, тежи!",
а човек в земята поглед забива.

Лъч в локва отразен,
пронизващ окото нежно,
така света в теб вграден,
те пронизва безнадеждно.

Нощ

Паве до паве, спи града,
тих, в бетона сив скован,
в коварна прегръдка,
на праха разпилян.

По уличките отеснели,
тъмни сенки вдигат прахта,
от свойта самота побеснели,
черни, по-тъмни и от ноща.

бягат, преследвани от облак
тъга, прах и пак сивота
Куче - излая, дете - разпищя,
това е града една голяма нищета.
Последна промяна от botan на вт яну 12, 2010 12:40 am, променено общо 1 път.
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
Fado
Кафевар/ка/
Мнения: 981
Регистриран: вт дек 08, 2009 2:00 pm
Местоположение: София

Re: Наши творби.

Мнение от Fado » вт яну 12, 2010 12:31 am

Ботане, мамин... :gush:
Изображение

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » ср яну 13, 2010 10:02 pm

Хех, как обичам да си разлиствам свършилите тетрадки, все си намирам някакви стари недовършени и непуснати стихчета. :mrgreen:
Първо ще започна с една мисъл в рими, която може би някой ден ще включа в стих:

една птичка пролет не прави,
но достатъчна една е, човек,
реалноста бързо да забрави.

Едно закачливо (трябва да почна да им слагам имена :hmmm: )

Поет,
зает,
от своите дела,
пърха с крила.

Зает
пирует,
есенни листа
в тежката мъгла.

Шербет,
букет,
за моята любима
ще купя аз сега,

защото знам,
че там
е тя и чака
моята отвеяна глава.

Спектакъл "Земя"

Води танинени
от ужас пищят,
клетви крещят
към небесата студени.

От гнева си пленени,
брега разрушават,
сила внушават,
блъскат разгневени.

Тихо се спират -
коварната клопка,
сърце като топка,
утеха намират

в разрухата само
самотната роля,
в цикъл, без воля
от нещо голямо.
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
mal4o_vasil4o
Кана кафе
Мнения: 659
Регистриран: ср дек 02, 2009 6:26 pm

Re: Наши творби.

Мнение от mal4o_vasil4o » чет яну 14, 2010 11:55 am

Ботан,страхотни са,гениален си ;)
Изображение

Потребителски аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10429
Регистриран: пон ное 23, 2009 11:06 pm
Местоположение: София, умеренизточнобалконски климат с високи годишни амплитуди

Re: Наши творби.

Мнение от botan » вт фев 16, 2010 4:06 pm

Малко символизъм:

Крадеца на душа

Вървя из коридора
облечен в картини
както в затвора
в рамки бледо сини
ми се блещят разни хора;
потънал в умора
вървя, вървя по коридора.

И деветата луна
повдигна своя крак
ледена вълна
в този пълен мрак
красива светлина
и пронизваща злина
на студената луна.

Прозореца блести
в багри бледо сини
замълчан тихичко реди
нежните кристали ними
стъклото увлечено трепти:
"Ела при мен, ела и ти!"
а снега блести, блести.

Увисна в коридора
и поредната картина
попаднал в затвора
на хартия фина,
гледат разни хора
потънал в умора
как вървя по коридора.
Изображение Изображение ПП: Напомняйте ми, забравям :!:

Потребителски аватар
Миша
Наркоман
Мнения: 14535
Регистриран: пет ное 27, 2009 3:11 pm
Местоположение: София
Контакти:

Re: Наши творби.

Мнение от Миша » нед мар 21, 2010 8:50 am

Дъщеря ми продължава да ме радва,вчера ми даде тетрадчица с още няколко стихотворенийца. :liubov: Ето това ми хареса много

Прошепна ти-Със мен ела!
Звездите ще ни бъдат стряха.
Земята ще ни бъде дом.
Завивка-вятърът и летните мъгли.
Ще се носим с теб
над хорските неволи,
ще бродим с теб
сред златните жита,
далече
далече
от хората,
при моята
малка
звезда!

Отгоре ще гледаме как мълчаливо
напролет кокичето малко цъфти,
и как край него става красиво,
и как снегът край него блести.

И този миг чуден при нас ще долети
гнездо ще свие в нашите гърди
и ти ще чуеш тишината как шепти
и мрака ще усетиш как блести...

Години много оттогава да изминат,
от онзи миг на заблестялото кокиче,
звездата ни по-мрачно да примигва,
ти пак ще бъдеш моето момиче!

Ела!-звездите
ще ни бъдат стряха,
земята
ще ни бъде дом,
завивка-
вятърът и летните мъгли!

И аз дойдох.
Дойдох при теб,
пленена от безкрая,
от твойта звездна тишина,
от пролетта,
с кокиче увенчана,
от мъката,родена в радостта.
Звездите
ще ни бъдат
стряха,
земята ще ни бъде дом,
завивка-
вятърът
и летните
мъгли....
Свирете, музиканти! Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата......


Разсадник
Изображение

Отговори

Върни се в “Литературен кръг за аматьори”