Наши творби.

Публикувай отговор
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от Мария Николова »

lila написа:Simira, много е емоционално :tzvetentze:
Мерита, нищо ново не си пускала от 14-ти август :smuscle:
Заета съм. Подготвям се за пътешествието до пирамидите и обратно. :lol:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
simira
Виенско кафе
Мнения: 403
Регистриран на: Мар 31, '10, 21:04

Re: Наши творби.

Мнение от simira »

Супер ...качи след това снимки
Аватар
simira
Виенско кафе
Мнения: 403
Регистриран на: Мар 31, '10, 21:04

Re: Наши творби.

Мнение от simira »

А сега нещо по тъжно

ПРИКАЗКА....

Ще седнеш ли до мен.
Ще ти разкажа приказка.Не се плаши.
Във сърцето ми се крият много истини,
а аз превърнах се на скитник по душа.
Не гледай,че сега съм дрипав.
Свещени са одеждите,
когато в тях едно сърце пулсира.
Богатство е да се усмихваш,
че всичко си опитал
и има още истини напред.
Не,не съм бездомник.
Имам си достатъчно от своите мечти.
Платил съм си скъпо всяка волност
и греха изплащам всеки ден.
Назад не се обръщам,
там оставих красота.
Усмихваш се . . .
Повярвай ми,така е.
Научих се да бъда себе си
и в мисълта си непокорен
разлаях всички гладни кучета около мен.
Сега съм истински,
понякога окалян в груба нежност
и аз прегръщам своята тъга.
Прелиствам прокъсаните страници на времето
и гледам да не оправдавам себе си,
че във своя камък на чакащите истини
препъвам се за кратък миг да се поспра.
Не се плаши.Аз така си говоря.
Душата ми е същата - танцуваща скитница.
Моята обич с шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Сънищата ми разюздани коне,
животът ми разтърсван от житейски урагани.
Не мога да се спра.
Душата ми на пойна птица се превръща
и с радост сърцето тържествува,
когато ме огреят с усмивка.
Очите ти са изненадано бездънни.
Май не съм добър разказвач.
Поспрях за малко,
въздух да поема,
да попия и от твоята мъдрост.
Дори не те попитах
искаш ли да ме изслушаш.
Но при скитниците рядко спират.
Ей,тук обличам дрипите
и тръгвам по света танцуващ да скитам,
с надежда да раздам по някоя мечта.
А ти,ти постой още малко така.
Почакай,на друг да разкажеш за любовта,
че свещена е във сърцето всяка дрипа
загърнала и моята и твоята душа
Аватар
nikolica
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1036
Регистриран на: Дек 1, '09, 06:57
Местоположение: пловдив

Re: Наши творби.

Мнение от nikolica »

Simira :sbear: :tzvetentze:
Няма нужда да се ядосвате за нещо, което може да се промени. А ако не може да се промени, съвсем няма смисъл.
Аватар
simira
Виенско кафе
Мнения: 403
Регистриран на: Мар 31, '10, 21:04

Re: Наши творби.

Мнение от simira »

---На едно мило момиче ...

Отново в къщи се прибрах сам
След мен вратата тихо се затвори
Oбзе ме пак старата тъга
че няма с кого да поговоря

Приседнах до края на леглото
и тръпки ме побиха веднага
Вперих поглед във стъклото
И загледах се в бялата луна

Понесох се далеч от мойта стая
И потънах във мечти красиви
започнах образа сам да вая
и появи се ТИ върху облаците сини

Защо ли твоят лик се там показа
и виждам тебе във ноща
но луната скри се в синята тъма
и не успя нежно да ми каже

Появиха се две мънички звезди
и светлият им лъч до мен достигна
това бяха твоите нежни очи
но сякаш в тях тъга откривам

Защо тъга ??Усмихваха се вчера
когато с тебе се видях
Сега за сън са натежали
и оставям те да почиваш във ноща

Часовника удари полунощ
и мечтата си за миг изгубих
прегърнах студеният чаршаф
и в цветен сън заплувах

Аз тръгвам си – прощавай мила
на теб звездите подарявам
и в сивите си дни не ме забравяй
във които двамата ще сме щастливи


Simira
Аватар
simira
Виенско кафе
Мнения: 403
Регистриран на: Мар 31, '10, 21:04

Re: Наши творби.

Мнение от simira »

Мълчим.
Разговаряме с очи -
останалите излишно се опитват
да ни достигнат
с празните си приказки,
с наздравиците си,
с фалшивата си искреност...
Сами сме с теб.
След дълго и неосъзнато търсене,
най-накрая все пак се открихме.
И не пропуснахме този свят миг,
илюзорен за неразбиращите,
никакъв за слепците,
а за нас - загадъчно близък.
Телата ни, предусещащи инстинкта
за някакво сливане,
притихнали нежно неподвижно -
сякаш разбират -
няма закъде да се бърза
в този следобед тих и унил.
Незабележимо, леко кимване;
недоловимо потрепване на миглите;
загатната полуусмивка -
знаците за взаимност са така наивно
невинни -
едва видими,
сякаш не са били ...
Знаем какво предстои.
Излишни, думите биха го развалили.
И без думи ми казваш - и колко съм
красива, и как ме искаш.
И без думи, и без да просълзи -
ти ми обещаваш всичко...
И двамата обричаме една любов,
да е скитница между съдбите ни ...
Но, понеже не ни се размина,
ще си дадем
и ще си вземем
един от друг
всичко -
това ни стига.
За да го понесем - трябват сили.
И другото трябва -
за да не ни убие...
Мълчим ...

На Кристин ...
Аватар
simira
Виенско кафе
Мнения: 403
Регистриран на: Мар 31, '10, 21:04

Re: Наши творби.

Мнение от simira »

Признание....

АЗ ЗНАМ, ЧЕ НЯМА ТАКАВА
Намери някоя, която да те обича толкова,
че да не забелязва другите жени или да се прави,
че не съществуват. АЗ НЕ БИХ ЗАТВОРИЛА ОЧИ!

Намери някоя, която няма нищо против да пиеш
или дори да се напива с теб. АЗ НЕ СЪМ ТАКАВА!
Намери някоя, която не и пука за здравето ти,
когато ти подава поредния пакет цигари.
АЗ НЕ БИХ МОГЛА!

Намери някоя, която няма да те чака късно вечерта
след дълъг ден да се върнеш вкъщи,
за да ти подари усмивка. АЗ НЕ БИХ ПРОПУСНАЛА!
Намери някоя, която няма да отдели от съня си,
за да те завие. АЗ НЕ БИХ СЕ СПРЯЛА!

Намери някоя, с която сексът няма да
се помни до сутринта. АЗ НЕ БИХ ПОЗВОЛИЛА!
Намери някоя, която покорно ще ти шепти, че те обича.
ЗА МОЯТА ЛЮБОВ ТРЯБВА ДА СЕ БОРИШ!

Намери някоя, която ще ти роди деца.
АЗ БИХ РОДИЛА ДЕЦАТА ТИ!
Намери някоя, която би ти чела поезия.
АЗ БИХ ТЕ ИЗПЪЛНИЛА С НЕЯ!

Намери някоя, която би искала да си отиде
преди теб, за да не страда. АЗ БИХ ОСТАНАЛА ДО КРАЯ!
Намери някоя, която би те обичала
повече от мен. АЗ ЗНАМ, ЧЕ ТАКАВА НЯМА!

Simira
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Наши творби.

Мнение от Мария Николова »

БЕЗ ТЕБ

Без теб
ми липсва толкоз много –
просто цялата ми половина.
И празно е отляво, дето е сърцето,
като празна морска раковина.
И уж запълвам я с цветя, усмивки и шеги,
а си остава
пак празна морска раковина.

Без тебе чакам само
залез да залезе и изгрев да изгрее.
Очаквам времето,
което болките лекува.
И болката, наречена любов.

21.40 ч., 29.ХІ.10 г.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
al.yank
Кафе машина
Мнения: 3786
Регистриран на: Ное 27, '09, 23:24
Местоположение: Варна

Re: Наши творби.

Мнение от al.yank »

s_t_m написа:БЕЗ ТЕБ

Без теб
ми липсва толкоз много –
просто цялата ми половина.
И празно е отляво, дето е сърцето,
като празна морска раковина.
И уж запълвам я с цветя, усмивки и шеги,
а си остава
пак празна морска раковина.

Без тебе чакам само
залез да залезе и изгрев да изгрее.
Очаквам времето,
което болките лекува.
И болката, наречена любов.

21.40 ч., 29.ХІ.10 г.
Не мила,времето няма да излекува нищо,просто се свиква с примирението,а ти се учиш да живееш с новите изгреви!Искаш или не..Щото никой не те пита :tzeluvka:
ама пък каква сме орда,дето си ни любима кака на бабите :ieeee:
И нека никога не се излекуваш от болката,наречена любов!
Истината рядко е чиста и никога проста!
http://bonko.snimka.bg/hobby/moite-cvetya.30518
Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10726
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 203 пъти
Получил благодарност: 366 пъти
Обратна връзка:

Re: Наши творби.

Мнение от botan »

Нека

Трудно е да гледаш как
сърцето ти в пламъци гори
запалено от любовта пак
заедно с всички спомени, мечти.

Знам аз как тягостно боли,
но нека е така, нека е така,
нека истински обичам и кърви
нека ме боли, пък после ще летя.
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”