Форум HobbyKafe.com

Агнета

Светът захапва полунощ,
а тя, разголила коляно,
като сестрата на Гаврош
стои на ъгъла. Пияна...

На деветнайсет... В кофти свят!
Обаче на кого му пука!
Жени с подобен занаят
са се родили на боклука.

И тя, навикнала на глад,
без хленчене и без въпроси
върви през белия ни свят
и грозната си орис носи.

А ние, другите, отсам,
не спираме и за минутка.
И ни е гнус, и ни е срам
от някаква си проститутка.

Но под изпитото лице
тече животът. И е просто –
най-блудните сред нас овце
от агнета говорят с Господ...

Ники Комедвенска

Сини очи

От Ивайло Тодоров

Имам сини очи,
но не си струвам риска!
Ако не можеш да спиш,
можеш да ги поискаш.
Ако не можеш без тях,
можеш да ги погледаш.
Те са родени за грях,
но забрави за победа!
Те ще те влюбят в тях
и ще направиш компромис,
и ще умираш от страх,
и за пощада ще молиш!
Има такава любов,
тя е безумна и сляпа!
Тя е корона и гроб,.
тя е и бездна и стряха.
Ще искаш да я спестиш,
да я удариш с приклада!
Нямаш ли я , ще откачиш.
Имаш ли я , ще те изгаря!

Имам сини очи,
но не залитай излишно!
Най - добре си върви,
преди да размислиш!

Боли ли те от чужди рани?
Поне веднъж дали се случи
с приятелска ръка да хванеш
човек, измръзнал като куче,
да се пребориш с ледовете,
обезкървили го до сянка
и да посееш като цвете,
поне една прашинка вяра,
та в тъмното да му проблесне
надежда в тънката си дрешка -
че хоризонта е небесен,
но добротата е човешка.

Христина Мачикян

прочетох го снощи... не мога да се съвзема... Безпощадно като метафора . Жестоко... като самата действителност...
МРАК. Мракът на невежеството/безизходицата/безпаричието/
е толкова черен, че когато затвориш очи, става по-светло.

Вълче

Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!

Иван Методиев

Джулс, разплака ме. И сълзите не искат да спират.

clock написа: ↑Сеп 5, '18, 00:08 Джулс, разплака ме. И сълзите не искат да спират.

И аз...
За първи път прочетох този автор... какво ли го е накарало да напише това???? Каква мъка...или безисходица!? Поклон.

Майката е всеопрощаваща.
А тук е детето.
Какво ли е вдъхновило това дълбоко, невъзможно разместване...

Отново годишнина от Съединението...неимоверно изстрадано.

ВЪРЗАН ХАЙДУТИН

- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
ръце до лактите!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са тънка пушка
по-здраво държали.
- Кажи, кажи, хайдут холан
твоята дружина
ще ти вадя, хайдут холан,
твои черни очи!
- Вади, вади, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са в тънка пушка
хубаво гледали.
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
глава до рамене!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала -
кога глава ум немала
с вас да се разправи.

Българска народна песен

Много любимо, от младостта...


НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959г.
Елисавета Багряна

В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи...
"Продавате ли майки" чу го той да срича...
"Ако да, ти чичко, една ми избери"

"Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам да играем с нея всеки ден...
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много...Само мен..."

" Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа...
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта..."

"Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи!"
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...

Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя...
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това...

Изкочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида...
"От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща..."

Добромир Радев