Форум HobbyKafe.com

Съблякох крилете си...Заключих вратата.
Гола в стаята тъмна стоя.
Оставих на вън, в студа суетата
Оставих на тежките капки, дъжда.
Съблякох с крилете си всички тегоби.
Пред огъня зъзна ... обвила се в лед.
Уморена и сива от толкова ”проби”
Забравих, че всъщност... съм само човек.
Забравих сама, в устременят полет -
че аз не съм птица...че имам мечти.
На своята клада, горя като жрица...
Пламъка съска... леда да стопи.
Нося в гърдите си ярко, туптящо,
пълно със обич , човешко сърце.
Ръцете надяват крилата отново.
....
Минутите свършват... нощта ме зове...
JuliS

ъ

Много хубаво Джулс
.........................................

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

Caribiana

И с поглед укротих света,
но своето сърце – не мога...
Какво се крие в любовта –
да мина през небе и огън,
да стана пепел, да се разпилея
в неверни четири посоки,
да бъда болка, и във нея
да коленича пред урока
съдбата ми изписал с кал –
човекът е слуга на всичко,
да бъде просяк или крал,
но до безкрая да обича,
заложил смисъл във съня
излял се в клепките на Бога...
И точно затова смирих света.
Но своето сърце – не мога.

Мира Дойчинова - irini

„Човек може да усмири света, но не може да удържи сърцето си.”
Rumi

Една жена рисува есен -
със златни четки по платното бяло.
Рисува капки дъжд...
Покрили всичко.
Рисува дните си -
във падналите листи
и в птича песен в голи клони.
В тревите, пожълтели от тревоги...
В мъглите бели -
недогонени...
Една жена докосва с устни -
и в топли дири
вписва любовта си.
Тя, цял живот ...
си носи кръста.
...
Една жена рисува свойта есен...
Със пръсти върху прашно огледало.
След тях остават тъжни бръчки -
следи от обич... по лицето -
Остаряло...
JuliS

Проблемите на наш'та нация,
са в тази псевдодемокрация
Нечиста , подла ситуация
в олигархична комбинация
Гласуваме за псевдопатриоти.
На всичкото отгоре - идиоти.
Наред със безпаричие... депресия...
с високото равнище на агресия
и полицейско...мутренско насилие.
Народа пие кротко! - от безсилие.
Наливаме до горе чашите
Оплаквайки си битието...нашето...
Навели до земя глава,
че имаме ”фиксирана” цена
На заден ход е наш'та еволюция -
забравили какво е революция.
Мълчим и пием! - после псуваме.
На ”тиквите” в властта робуваме.
Очакваме да стане светло.
Очакваме ”само” да се оправи.
Продали родово наследство...
Мълчи народе!!!
Пий!!!
Наздраве!!!
.....
Децата ни ще скитат по света -
забравили произход и родина.
Сами обрекохме ги на това -
удавихме България във виното.
JuliS

Изписах до последна капка -
Мастилото.
С която сложих точка -
на листа бял и безразличен.
А думите, които не изписах -
строени до последната си сричка -
се блъскат някак хаотично.
В главата ми...
Подобно път. Без изход.
Преглътнах гордостта си.
В тишината.
Загубих се във леденият дъх.
На мрака.
Мастилото не избледня на листа празен...
Завинаги остави ...отпечатък.
...
Горчив.
Във редовете на душата.

JuliS

Юле, много тъжни тези последните
Късият ден ли ти носи такива настроения?
Не мисля, че са характерни за твоята усмихната и оптимистична натура... Дано преминат бързо !

Ако те има...

Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.

Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.

Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя...

Caribiana

...тя не знае,че малко изпитвам вина
от желания в спомени скрити,
и че в същност отдавна ми дава храна
умореният цвят на очите и,
и повярва във мен както малко дете
във несръчен до вчера магьосник,
тя е малка вълна,в мое малко море
акостирала в моите острови,
и обича напук всичко живо в света
а пък злото ми бързо забравя
и намира парчета любов в пепелта
дето някога аз съм заравял,
и е скрита дълбоко в желания,в страх,
и в една остаряла безбрежност,
тя е всичко това,за което мечтах
тя е цялата обич и нежност.
Тя е звук в тишината от малко дете
и ме тегли към себе си здраво,
и превърна ме в своя частица небе
светлосиньо в студено лилаво,
и закърпи парчета от моето аз
с макара от копринени нишки,
и направи така,че не чувам и глас
от предишните мои въздишки...
"Тя" сега си отива,и става така:
"Тя"е"Ти",аз така те наричам,
ти си тази,която написа това,
ти си тази,която обичам...

Marvin Boil

В памет на Владимир Висоцки, който, ако не си бе отишъл толкова рано, днес щеше да навърши 80...

ВИСОЦКИ
Горе го познаха по гласа
и не го допуснаха във Ада.
Грабна си китарата - запя,
а звездите почнаха да падат.
Слънцето забърза към нощта
да послуша, спря се пък луната.
Той срещу канона възропта
и събра в магия светлината.
Дяволът от мъка се напи.
Ангели му сториха кордон.
Бог разстла пътека от звезди
и му даде своя собствен трон.

/Валентин Йорданов/