Лирика

Публикувай отговор
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Дъждът прегръща мокрото ми утро
В очите ми събира се за кратко
и влива се в небето ми разбудено -
пулсира в мен звукът на всяка капка.
Докосва с хладни пръсти тялото
и стича се по раменете голи.
Опитвам се да защитя сърцето – цялото,
преплела мокрите си клони.
Косите ми покриват нежно слънцето,
което във очите ми зави се.
От песента вълшебна на капчуците,
прекрасен ден във мен роди се.
Обичам мокрото небе
и всяка капка в сухата земя.
Измих със нея всички грехове -
в живота ми….дойде дъжда!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
iv.tarlen
Баш кафе майстор
Мнения: 2384
Регистриран на: Юни 7, '16, 16:45
Местоположение: Казанлък

Re: Лирика

Мнение от iv.tarlen »

Измих със нея всички грехове -
в живота ми….дойде дъжда!
Юле, страхотно попадение! :tzeluvka:
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Лирика

Мнение от ivanina »

* * * ...Прекрасно! :dovolen:
Есть люди-«закаты» и люди-«рассветы»,
Одни с негативом, другие с «приветом».
Но те, что с «приветом» - улыбчивы часто,
а те что «закаты» - обычно несчастны.

С одними общаясь, ты чувствуешь холод.
С другими и в семьдесят, кажется, молод.
И ты от одних заряжаешься светом,
с другими его круглосуточно нету.

Но если отдать человеку «закату»
Кусочек тепла, что исчезло когда-то,
А не обвинять, что тоскливо на сердце,
Он тоже захочет и греть, и согреться.

Ведь людям-закатам, как людям-рассветам,
Хотелось бы к счастью пойти за билетом,
Но просто любить бескорыстно боялись,
Поэтому злились и больно кусались.

И люди-рассветы становятся тоже
Людьми с негативом, на тучу похожих...
Когда благодарность в душе исчезает,
То небо рассветы в закат превращает.

Я тоже порою бываю на взводе,
Но знаю, с рассветом печали уходят.
И пусть кто-то скажет: «Она же с приветом...»
Есть люди-«закаты» и люди-«рассветы».

Ирина Самарина
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Животът ми е път безкраен
Със бял асвалт , но с много кръпки
Завои трудни, кални локви
и бурени във тъжни стъпки.
Край пътя влизах в много къщи
И цветни , и почистени и бели...
В обори влизах...твърде мръсни-
от черни помисли прелели.
Във жежко лято и дъждовна пролет.
През златна есен и през преспи снежни.
Сърцето ми бе крайна гара -
а вените - основите железни.
Намирах път през тъмнината,
към утрото на моя път не лек.
На стоп пътувах, без отплата -
и гратис даже...без билет.
И не едно кръстовище сгреших...
И качвах се ...и слизах! - в пек и в дъжд.
Но всички ”курсове ” платих -
длъжница не останах ни веднъж.
Сега пътувам в собствена ”кола”.
По бял асвалт...със много газ!
И качвам само - който преценя!
Маршрутите си определям Аз.

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

Днес си намерих сърце!!!
Да...Сърце си намерих!
Нищо,че беше на две,
много алчно в него се вперих,
нищо,че беше такова едно
поочукано и нащърбено,
нищо,че беше безкрайно само,
наранено и доста студено...
Аз го събрах от земята с ръце
и на себе си тихо подшушнах:
"вече си имам мое сърце",
разтреперан от радост го гушнах,
вътре в мен за секунда местенце направих,
и монтирах сърцето намерено,
като в същата тази секунда забравих,
че съм бил без сърце преднамерено...
"Как си живял без сърце до сега"-
ме попита сърцето ми ново-
"с тези камари безкрайна тъга
и океани от чиста отрова?
Аз не намирам из тебе причини,
а,да гадая изобщо не смея,
как може толкова много години
човек без сърце да живее"...
Мина се ден,после минаха два,
мина месец,а после година,
то ме научи да ям и да спя,
как да давам,по колко да взимам,
то ми показа небе и звезди
и цветя и добро по земята,
обясни ми подробно защо ми тупти
и защо ми се стопля душата...
Но не щеш ли,в един ранноесенен ден
се събудих от чувство познато,
там където бе то,се усещах студен,
и веднага открих празнината.
Много бързо и точно и ясно разбрах
от какво и защо ми е стягало,
и с познатата моя тъга си признах:
сърцето ми беше избягало!
В този миг си ударих шамар през лицето,
и извиках:"А бе глупако,
ти защо си помисли,че тебе сърцето
на земята разбито е чакало,
и защо не се сети,че в същност когато,
ти го събра със ръце,
един друг като теб обикаля земята,
също така-без сърце!"

Marvin Boil
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

[video][/video]
Изображение
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Лирика

Мнение от ivanina »

:dovolen:

Сътворих те.....
Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.

Родих те от самото си сърце...
Изваях фибрите ти като пламък.
И с женските си, мънички ръце
от обич те създадох, не от камък.

Събрах за теб виталност от реките
и красотата в розовия храст,
и мъдростта извечна на орлите,
смеха на лято, пролетната страст...

В очите ти моретата удавих,
дъждът, дъгите, úскри от звезди.
На устните ти слънцето запалих,
ветрец заплетох в твоите коси...

Ръцете ти направих от стомана,
но с чувствени и нежни длани.
А после - във гръдта ти бездиханна,
сърцето си - горещото - поставих.

Душа ти вдъхнах, своята извадих -
(Ти стана всъщност мое второ его.)
И с всяка моя клетка те обикнах,
дъха си дадох... До последно взе го!

Бездумна, безсърдечна и сама,
залостих се зад седем катинара.
Без обич и надежда, без душа.
Греховен ангел - ти ще си ключарят....
denissa
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Есен хладна на прага ми стъпи -
разлюляла от обич снага.
Пълна с нежност и мигове скъпи -
пълна с есенна тиха тъга.
Огън в камината тихо запали
Дръпна пердето , щракна ключа.
Мъгливият ден зад вратата остави -
домът ми загърна със топлина.
Масата с дарове цветни отрупа.
Круши и грозде...вино и мед
Есенни багри в душата преплете..
С дъх канела и чаша кафе .
Моята есен е вече на прага ми.
Рисува сълзи по дъждовни стъкла
Допускам я тихо да влезе в сърцето ми...
"Не, не плача ... Просто пак заваля..."*
JuliS

* ред от песен на Мими Иванова
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Есенно утро в душата рисува.
С четки от паднали мъртви листа.
Мъглата в очите ми мокри танцува.
в живота ми днес се завърна дъжда.
Нощта ме прегърна, самотна и тъжна,
в накъсани сънища, в слепи очи.
Птица среднощна луната прегърна -
посока намери - да полети.
Кацайки тихо на моето рамо -
пясъчно свива пустинно гнездо.
В съня ми ще влезе и там ще остане -
без дума да каже, без да пита "Защо!"
Ще бди над мечтите ми - заключени спомени.
Ще попива челото ми - от студената пот
В думи ще плаче... от сърцето отронени...
Поредната доза , "откраднат живот".
И само, когато си тъгне от мене,
с първите бледи, самотни лъчи -
на утрото есенно, светлината ще вземе....
В перо ще я втъкне, ... преди да лети.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Лирика

Мнение от ivanina »

:dovolen:
Жена съм есенна...

Такава съм... Почти внезапен вихър,
дошъл да преобърне изведнъж
живота и света, и всеки смисъл...
По-точно смисълът на думичката „мъж”...

А думата „жена” е много сложна...
Да беше цяло – да я събереш...
Изгубен в галактични невъзможности
ти цял живот не ще я разбереш...

Почти невероятна ти се струва.
Магия ли е или звезден дъжд?
А някъде в пространството целува
една жена - един внезапен мъж...

И аз съм тази. И онази – другата...
И всяка, дето пътя ти препречва.
А ти – мъжът, от сложности обрулен ,
ще бягаш, вероятно, надалече...

Къде ще бягаш? Няма да се скриеш.
Такава съм... Внезапна като вихър.
До себе си ти пак ще ме откриеш.
Човек живее, за да ражда смисъл...

Не ме страхуват твойте невъзможности.
Те само на препятствия приличат...
Недей да обясняваш колко сложно е.
Това съм аз.
И ......просто ме обичай...
:daaa:
автор: липсваше, за което- извинения.
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”