Лирика

Публикувай отговор
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Съблякох крилете си...Заключих вратата.
Гола в стаята тъмна стоя.
Оставих на вън, в студа суетата
Оставих на тежките капки, дъжда.
Съблякох с крилете си всички тегоби.
Пред огъня зъзна ... обвила се в лед.
Уморена и сива от толкова ”проби”
Забравих, че всъщност... съм само човек.
Забравих сама, в устременят полет -
че аз не съм птица...че имам мечти.
На своята клада, горя като жрица...
Пламъка съска... леда да стопи.
Нося в гърдите си ярко, туптящо,
пълно със обич , човешко сърце.
Ръцете надяват крилата отново.
....
Минутите свършват... нощта ме зове...
JuliS

Изображение ъ
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13526
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 159 пъти
Получил благодарност: 258 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

Много хубаво Джулс :liubov:
.........................................

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

Caribiana
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13526
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 159 пъти
Получил благодарност: 258 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

И с поглед укротих света,
но своето сърце – не мога...
Какво се крие в любовта –
да мина през небе и огън,
да стана пепел, да се разпилея
в неверни четири посоки,
да бъда болка, и във нея
да коленича пред урока
съдбата ми изписал с кал –
човекът е слуга на всичко,
да бъде просяк или крал,
но до безкрая да обича,
заложил смисъл във съня
излял се в клепките на Бога...
И точно затова смирих света.
Но своето сърце – не мога.

Мира Дойчинова - irini

„Човек може да усмири света, но не може да удържи сърцето си.”
Rumi
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Една жена рисува есен -
със златни четки по платното бяло.
Рисува капки дъжд...
Покрили всичко.
Рисува дните си -
във падналите листи
и в птича песен в голи клони.
В тревите, пожълтели от тревоги...
В мъглите бели -
недогонени...
Една жена докосва с устни -
и в топли дири
вписва любовта си.
Тя, цял живот ...
си носи кръста.
...
Една жена рисува свойта есен...
Със пръсти върху прашно огледало.
След тях остават тъжни бръчки -
следи от обич... по лицето -
Остаряло...
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Проблемите на наш'та нация,
са в тази псевдодемокрация
Нечиста , подла ситуация
в олигархична комбинация
Гласуваме за псевдопатриоти.
На всичкото отгоре - идиоти.
Наред със безпаричие... депресия...
с високото равнище на агресия
и полицейско...мутренско насилие.
Народа пие кротко! - от безсилие.
Наливаме до горе чашите
Оплаквайки си битието...нашето...
Навели до земя глава,
че имаме ”фиксирана” цена
На заден ход е наш'та еволюция -
забравили какво е революция.
Мълчим и пием! - после псуваме.
На ”тиквите” в властта робуваме.
Очакваме да стане светло.
Очакваме ”само” да се оправи.
Продали родово наследство...
Мълчи народе!!!
Пий!!!
Наздраве!!!
.....
Децата ни ще скитат по света -
забравили произход и родина.
Сами обрекохме ги на това -
удавихме България във виното.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Изписах до последна капка -
Мастилото.
С която сложих точка -
на листа бял и безразличен.
А думите, които не изписах -
строени до последната си сричка -
се блъскат някак хаотично.
В главата ми...
Подобно път. Без изход.
Преглътнах гордостта си.
В тишината.
Загубих се във леденият дъх.
На мрака.
Мастилото не избледня на листа празен...
Завинаги остави ...отпечатък.
...
Горчив.
Във редовете на душата.

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Di_Va
Кафе машина
Мнения: 4867
Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
Дал благодарност: 307 пъти
Получил благодарност: 266 пъти

Re: Лирика

Мнение от Di_Va »

Юле, много тъжни тези последните :cry:
Късият ден ли ти носи такива настроения?
Не мисля, че са характерни за твоята усмихната и оптимистична натура... Дано преминат бързо :) :stiskam: !
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13526
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 159 пъти
Получил благодарност: 258 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

Ако те има...

Подръж ме в ръце. Но не гледай очите ми.
В тях съм заровила много сълзи.
Целуни ме по бузата. Разказвай ми приказка.
И просто за малко при мен остани.

Тръгни си, когато дъхът ми утихне
и пулсът ми стане по-подреден.
За да мога в съня си да бъда усмихната
нарисувай ми Слънце на леглото до мен.

Подръж ме до себе си. Да усещам сърцето ти.
Да се свия на точка и да вляза в съня.
Една светла магия за мен са ръцете ти.
Уморена се свивам във тях да заспя...

Caribiana
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13526
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 159 пъти
Получил благодарност: 258 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

...тя не знае,че малко изпитвам вина
от желания в спомени скрити,
и че в същност отдавна ми дава храна
умореният цвят на очите и,
и повярва във мен както малко дете
във несръчен до вчера магьосник,
тя е малка вълна,в мое малко море
акостирала в моите острови,
и обича напук всичко живо в света
а пък злото ми бързо забравя
и намира парчета любов в пепелта
дето някога аз съм заравял,
и е скрита дълбоко в желания,в страх,
и в една остаряла безбрежност,
тя е всичко това,за което мечтах
тя е цялата обич и нежност.
Тя е звук в тишината от малко дете
и ме тегли към себе си здраво,
и превърна ме в своя частица небе
светлосиньо в студено лилаво,
и закърпи парчета от моето аз
с макара от копринени нишки,
и направи така,че не чувам и глас
от предишните мои въздишки...
"Тя" сега си отива,и става така:
"Тя"е"Ти",аз така те наричам,
ти си тази,която написа това,
ти си тази,която обичам...

Marvin Boil
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
Норе
Дълго кафе
Мнения: 103
Регистриран на: Яну 23, '18, 16:19

Re: Лирика

Мнение от Норе »

В памет на Владимир Висоцки, който, ако не си бе отишъл толкова рано, днес щеше да навърши 80...

ВИСОЦКИ
Горе го познаха по гласа
и не го допуснаха във Ада.
Грабна си китарата - запя,
а звездите почнаха да падат.
Слънцето забърза към нощта
да послуша, спря се пък луната.
Той срещу канона възропта
и събра в магия светлината.
Дяволът от мъка се напи.
Ангели му сториха кордон.
Бог разстла пътека от звезди
и му даде своя собствен трон.

/Валентин Йорданов/
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”