Лирика

Публикувай отговор
Светката
Баш кафе майстор
Мнения: 2246
Регистриран на: Фев 17, '11, 20:07

Re: Лирика

Мнение от Светката »

Еротично предложително
Да стенеш искам щом те обладая.
Да закипи неистово страстта.
Да се усетиш стигнала безкрая
със впити нокти, котви във плътта.
Струйки пот с наслада да се смесят.
Гласът ти да е шепот от екстаз.
Косите, като разпиляна есен,
с дъха си зачестен да милвам аз.
Погледът ти жаден да танцува
по мъжкото ми тяло нежен блус.
Да чувстваш, че си с мен, да ме целуваш...
Страхът, че ме загубваш, да е чужд.
С напуканите устни от наслада
оазис да откриеш в мойта страст,
а любовта, двуостра, без пощада
да бъде впримчена до болка в нас.
Да молиш този миг да продължава,
(в безкрайност да прерасне, може би)...
Такава близост на един се пада.
Поискай ме сега... и ме вземи...
Валентин Йорданов
Усмихни се! Забавлявай се!
Направи мил жест към себе си
още днес.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Лирика

Мнение от Гео, граф »

Наследство

Такава съм.
ПрокЪлнала ме мама
да виждам красотата у злодея.
И даже там, където кълнче няма
да се събуждам и заспивам с нея.
Посял ме тате в мрак да се оглеждам.
И с дървени хриле да дишам утро.
Добро над зло до тъмно да нареждам
и да отсявам плевели отвътре.
И рало дали ми, да тегля иго
в безплодната земя на Аза черен.
И две зеници, за които стига
едно сърце в калта си да намерят.

Меги Гювенал
нашата secret_rose :dovolen:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Лирика

Мнение от milena02 »

Да се отчета в хубавата тема с две стихотворения на Бойко Ламбовски:


СПОДЕЛЯНЕ НА МЕТАФИЗИЧЕН ОПИТ

На Панко

Човеците отглеждат плодове,
стада и челяд в земните градини.
На много и различни богове
се молят за реколтата си, сине.

Аз тези богове по имена
познавам, но не съм им бил на гости.
целвал ме е с кратка светлина
единствен Пеперудения Господ.

Той всеки ден, докато си дете,
кръжи над теб с прозирното си тяло,
и бликове танцуващи плете
като видяло слънце огледало.

Но ти не го и забелязваш - не.
Тогава още сам си пеперуда,
размахала криле и колене
в поток от непресъхваща почуда.

А после той е друг. Дали цвета
мени, или се вдига в своя космос;
все по-широка сянка над света
намята Пеперудения Господ.

И става синкав и недоловим.
За миг го мернеш - кацнал върху храма,
но ето - пеят, служат му, а дим
е вече той и никакъв Го няма.

Или - подобно бомбардировач
над пясъците тъмен кръст развява,
а след секунда - нищо. Тънък плач
на мястото му се доизпарява.

Светулчесто разсее твоя мрак;
ти почнеш да ликуваш - Той въздиша.
Отец намериш ти, а Той - сирак...
Ти тържествуваш; Той си е отишъл...

Внимавай, сине - Той изглежда плах,
и лековат, и присмехулник просто...
Не е така: и с тихия си смях
е страшен Пеперудения Господ.

Мнозина се догаждат за това,
и правят всичко, за да оглушеят.
Но оня смях расте като трева,
а после ни затиска като нея.

Дано усетиш яркия му зов
през някоя Марина, Нина, Ина...
Човеците го смятат за любов -
възторг и Божа мъка то е, сине.

Дано, когато напълзи все пак
и теб смехът, всесилен като троскот,
не се страхуваш вече. То е знак
за близост с Пеперудения Господ.



* * *

Мразя да чета и да пиша стихотворения
мразя да бързам мразя да се мотая
мразя да ставам рано мразя деца кучета и хлебарки
мразя роднини приятели колеги и врагове
мразя инкасаторката мразя домоуправителя
мразя Цецо Горанов евреите и арабите
мразя правителството и опозицията
мразя честния и нечестния труд
мразя тъпото кино мразя тъпите зрители
мразя тъпите просяци и тъпите богаташи
мразя тъпите попове мразя тъпите атеисти
мразя тъпите почитатели и тъпата им възхита
мразя да напълнявам мразя да се напивам
мразя да нямам пари мразя да ги печеля
мразя още много неща но цялата ми омраза
е крехка като видение крехка като мечта
пред озъбената доброжелателност
не неизбежния свят.
viktoriaivanova
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
Получил благодарност: 7 пъти

Re: Лирика

Мнение от viktoriaivanova »

Споделям с вас любимото от три десетилетия стихотворение - на Петър Анастасов, редактор и издател на последната ми книга.
И една интересна случка, свързана с това стихотворение - също отпреди толкова години:
Рецитирах наизуст това стихотворение навсякъде - на сбирки с приятели, на гости,пред колеги , на път, в ресторанти, в кафенета, на улицата, навсякъде където ми се отвореше възможност да представя едно великолепие в поезията. На една сбирка с приятели, пристигна семейство, с което се запознах същата вечер. Запленени от стихотворението /и от мен/, след седмица получих като подарък ръчно изработено от орех трикрако столче. Пожеланието бе да сядам край Млечния път. Бях на върха на щастието. /Мъжът бе учител по трудово обучение и го изработил за мен, заедно с учениците.
След десетина години, когато Петър Анастасов дойде във Враца на Ботевите четения, му разказах тази история. И, естествено, изрецитирах и стихотворението му. И двамата се просълзихме.


ПЕТЪР АНАСТАСОВ
* * *
В полунощ
ще си взема трикракото столче
и ще седна край Млечния път.
Аз опитах от всички наслади и повече
не желая да служа на своята плът.

Поживях на земята, за нищо не плача,
само дето пропуснах да бъда щастлив.
Но ще бъда навярно, когато палача
се надвеси над мене, добър и вежлив.

И навярно под лудата лунна секира
ще усетя в един възхитителен миг,
че човекът се ражда, когато умира
и с това е безсмъртен, и с това е велик.

Аз отвикнах от близкия край да се плаша,
много свои неща не довърших докрай.
Но докрай ще изпия отровната чаша,
а пък вие решавайте - ад или рай.

А сега
ще запаля цигара от горест
обгорен от поредната земна беда,
и ще хвърля кибритена клечка отгоре,
а пък долу ще мислят, че пада звезда.
Светката
Баш кафе майстор
Мнения: 2246
Регистриран на: Фев 17, '11, 20:07

Re: Лирика

Мнение от Светката »

Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави,
не се повтаря нищо на света,
не се повтарям аз и ти.
Не стига никога един живот,
за всички истински неща,
да преживеем болка от любов,
и да забравим след това.
Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не,
вземи мига такъв, какъвто е,
накарай времето да спре.
Мига случайно ако уловиш,
дори да бъде закъснял,
знай този свят не ще го промениш,
но ще си истински живял!
Александър Петров
Усмихни се! Забавлявай се!
Направи мил жест към себе си
още днес.
viktoriaivanova
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
Получил благодарност: 7 пъти

Re: Лирика

Мнение от viktoriaivanova »

ГЕРГЬОВДЕН

Всички сергии на „Графа” са строени
в плътен шпалир, сякаш очакват
главнокомандващия да приеме парада.
Портокалите греят като орден за храброст.
Ягодите напомнят пролятата кръв…
На една от сергиите, сред плодовете,
търговец е сложил български флагчета,
трийсет пъти по-евтини от черешите…
Празник е, що пък да няма и флагчета.
Подир час черешите бяха продадени.
И пластмасовите домати от Турция,
и портокалите, гръцките ягоди...
Само флагчетата останаха –
символът на България.
Търговецът постоя, постоя,
после грабна непродадената си стока
и влезе в храма „Св. Седмочисленици”
да палне свещ за Гергьовден.
Всички свещници край олтара
бяха препълнени, затова мъжът
боцна свещицата в пясъчното сандъче,
в памет на мъртвите.
А до нея забучи и знаменцата...
На тротоара гълъбите кълват
изхвърлен орден за храброст.
Ивайло Диманов
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Дъждовна съм, като гора-
зелена, мокра и богата.
Разлистила през май снага,
живота пия право от недрата-
на майчицата ни Земя...
И тази обич, дето тя ми дава,
тече по мойте пълноводни вени.
Сърцето ми изпълва с топлина -
а клоните ми... с непосилно бреме.
И цялата греховност на света-
целува ме за сетен път...
Душата ми е златен съд-
в любов превръщам този дъх.
Дъждовна съм, като гора през май...
В стеблото си събрах живота кратък.
На слънцето ли съм сестра,
че нося неговият отпечатък?
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Удавих се...
Небето се продъни
Капчуците раждясали преливат..
Танцуват ледените капки -
в душата ми оставят тъжни дири...
Лежат в калта ми, крехки клони.
До вчера с мен прегръщали небето...
И аз съм като тях. ...оголена..
Дъждовно утро съм. В сърцето ти!
Жадувам вятъра да ме прегърне,
дъждът в зениците ми да прогони.
И слънцето отново във небето ми -
да стопли мокрите ми клони.
И пъпките ми плахи ... розови,
да се разтворят нежни във ръцете ми
Там дето бурята отрони ги -
Отново да поникне цвете.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
prijatel62
Баш кафе майстор
Мнения: 2025
Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат

Re: Лирика

Мнение от prijatel62 »

Одинокий Волк
Из рук ты волка угощала.
Он привыкал к рукам твоим.
Непросто было поначалу
Понять друг друга вам двоим.

Ты день за днем, за словом слово
Вела уроки доброты.
Стал находить он смысл особый
Во всем, чего касалась ты.

Из рук твоих по доброй воле
Поймать мог розу на лету —
Чтоб захмелеть от вкуса крови
В исколотом шипами рту.

А ты ему трепала холку
И зарывалась в шерсть лицом...
Ты знала главное — что волку
Вовек не стать домашним псом.

Ты привыкала к мукам боли,
Что расставание сулит:
Ведь волк — он твой, пока на воле.
На цепь посадишь — загрустит,

Натянет цепь, на зуб проверит,
И полоснет по сердцу вой...
Переменившись, он изменит:
Как будто здесь — но не с тобой.

Пусть лучше он в лесу холодном,
Один, не жалуясь судьбе,
Голодный, верный и свободный
Поет и плачет о тебе!
Глэдис
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
Аватар
dung
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1776
Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
Местоположение: Раднево
Дал благодарност: 125 пъти
Получил благодарност: 124 пъти

Re: Лирика

Мнение от dung »

Устата й не са корали нежни;
очите ѝ не са съвсем звезди;
тя няма „къдри-злато“; „преспи снежни“
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е „бяла лилия“ ръката;
страни „същински рози“ няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звъни;
но все така, Бог вижда, не я давам
за никоя от „дивните жени“,
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.
Уилиам Шекспир
превод Валери Петров
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”