Лирика
- dung
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1776
- Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
- Местоположение: Раднево
- Дал благодарност: 128 пъти
- Получил благодарност: 124 пъти
Re: Лирика
Агнета
Светът захапва полунощ,
а тя, разголила коляно,
като сестрата на Гаврош
стои на ъгъла. Пияна...
На деветнайсет... В кофти свят!
Обаче на кого му пука!
Жени с подобен занаят
са се родили на боклука.
И тя, навикнала на глад,
без хленчене и без въпроси
върви през белия ни свят
и грозната си орис носи.
А ние, другите, отсам,
не спираме и за минутка.
И ни е гнус, и ни е срам
от някаква си проститутка.
Но под изпитото лице
тече животът. И е просто –
най-блудните сред нас овце
от агнета говорят с Господ...
Ники Комедвенска
Светът захапва полунощ,
а тя, разголила коляно,
като сестрата на Гаврош
стои на ъгъла. Пияна...
На деветнайсет... В кофти свят!
Обаче на кого му пука!
Жени с подобен занаят
са се родили на боклука.
И тя, навикнала на глад,
без хленчене и без въпроси
върви през белия ни свят
и грозната си орис носи.
А ние, другите, отсам,
не спираме и за минутка.
И ни е гнус, и ни е срам
от някаква си проститутка.
Но под изпитото лице
тече животът. И е просто –
най-блудните сред нас овце
от агнета говорят с Господ...
Ники Комедвенска
- dung
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1776
- Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
- Местоположение: Раднево
- Дал благодарност: 128 пъти
- Получил благодарност: 124 пъти
Re: Лирика
Сини очи
От Ивайло Тодоров
Имам сини очи,
но не си струвам риска!
Ако не можеш да спиш,
можеш да ги поискаш.
Ако не можеш без тях,
можеш да ги погледаш.
Те са родени за грях,
но забрави за победа!
Те ще те влюбят в тях
и ще направиш компромис,
и ще умираш от страх,
и за пощада ще молиш!
Има такава любов,
тя е безумна и сляпа!
Тя е корона и гроб,.
тя е и бездна и стряха.
Ще искаш да я спестиш,
да я удариш с приклада!
Нямаш ли я , ще откачиш.
Имаш ли я , ще те изгаря!
Имам сини очи,
но не залитай излишно!
Най - добре си върви,
преди да размислиш!
От Ивайло Тодоров
Имам сини очи,
но не си струвам риска!
Ако не можеш да спиш,
можеш да ги поискаш.
Ако не можеш без тях,
можеш да ги погледаш.
Те са родени за грях,
но забрави за победа!
Те ще те влюбят в тях
и ще направиш компромис,
и ще умираш от страх,
и за пощада ще молиш!
Има такава любов,
тя е безумна и сляпа!
Тя е корона и гроб,.
тя е и бездна и стряха.
Ще искаш да я спестиш,
да я удариш с приклада!
Нямаш ли я , ще откачиш.
Имаш ли я , ще те изгаря!
Имам сини очи,
но не залитай излишно!
Най - добре си върви,
преди да размислиш!
- dung
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1776
- Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
- Местоположение: Раднево
- Дал благодарност: 128 пъти
- Получил благодарност: 124 пъти
Re: Лирика
Боли ли те от чужди рани?
Поне веднъж дали се случи
с приятелска ръка да хванеш
човек, измръзнал като куче,
да се пребориш с ледовете,
обезкървили го до сянка
и да посееш като цвете,
поне една прашинка вяра,
та в тъмното да му проблесне
надежда в тънката си дрешка -
че хоризонта е небесен,
но добротата е човешка.
Христина Мачикян
Поне веднъж дали се случи
с приятелска ръка да хванеш
човек, измръзнал като куче,
да се пребориш с ледовете,
обезкървили го до сянка
и да посееш като цвете,
поне една прашинка вяра,
та в тъмното да му проблесне
надежда в тънката си дрешка -
че хоризонта е небесен,
но добротата е човешка.
Христина Мачикян
Re: Лирика
прочетох го снощи... не мога да се съвзема... Безпощадно като метафора . Жестоко... като самата действителност...
МРАК. Мракът на невежеството/безизходицата/безпаричието/
е толкова черен, че когато затвориш очи, става по-светло.
Вълче
Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
Иван Методиев
МРАК. Мракът на невежеството/безизходицата/безпаричието/
е толкова черен, че когато затвориш очи, става по-светло.
Вълче
Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
Иван Методиев
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Лирика
И аз...
За първи път прочетох този автор... какво ли го е накарало да напише това???? Каква мъка...или безисходица!? Поклон.
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31531
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 817 пъти
- Получил благодарност: 1742 пъти
Re: Лирика
Майката е всеопрощаваща.
А тук е детето.
Какво ли е вдъхновило това дълбоко, невъзможно разместване...
А тук е детето.
Какво ли е вдъхновило това дълбоко, невъзможно разместване...
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- prijatel62
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2025
- Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
- Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат
Re: Лирика
Отново годишнина от Съединението...неимоверно изстрадано.
ВЪРЗАН ХАЙДУТИН
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
ръце до лактите!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са тънка пушка
по-здраво държали.
- Кажи, кажи, хайдут холан
твоята дружина
ще ти вадя, хайдут холан,
твои черни очи!
- Вади, вади, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са в тънка пушка
хубаво гледали.
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
глава до рамене!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала -
кога глава ум немала
с вас да се разправи.
Българска народна песен
ВЪРЗАН ХАЙДУТИН
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
ръце до лактите!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са тънка пушка
по-здраво държали.
- Кажи, кажи, хайдут холан
твоята дружина
ще ти вадя, хайдут холан,
твои черни очи!
- Вади, вади, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са в тънка пушка
хубаво гледали.
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
глава до рамене!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала -
кога глава ум немала
с вас да се разправи.
Българска народна песен
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Лирика
Много любимо, от младостта...
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
1959г.
Елисавета Багряна
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
1959г.
Елисавета Багряна
Истината е като водата - винаги намира път!...
- маргото
- Наркоман
- Мнения: 10915
- Регистриран на: Окт 24, '15, 22:43
- Местоположение: Бяла Слатина
- Дал благодарност: 170 пъти
- Получил благодарност: 1316 пъти
Re: Лирика
В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи...
"Продавате ли майки" чу го той да срича...
"Ако да, ти чичко, една ми избери"
"Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам да играем с нея всеки ден...
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много...Само мен..."
" Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа...
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта..."
"Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи!"
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...
Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя...
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това...
Изкочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида...
"От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща..."
Добромир Радев
погледна продавача със сълзи на очи...
"Продавате ли майки" чу го той да срича...
"Ако да, ти чичко, една ми избери"
"Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам да играем с нея всеки ден...
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много...Само мен..."
" Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа...
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта..."
"Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи!"
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...
Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя...
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това...
Изкочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида...
"От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща..."
Добромир Радев