Лирика
Re: Лирика
Владей собой среди толпы смятенной,
Тебя клянущей за смятенье всех,
Верь сам в себя, наперекор вселенной,
И маловерным отпусти их грех;
Пусть час не пробил — жди, не уставая,
Пусть лгут лжецы — не снисходи до них;
Умей прощать и не кажись, прощая,
Великодушней и мудрей других.
Умей мечтать, не став рабом мечтания,
И мыслить, мысли не обожествив;
Равно встречай успех и поруганье,
Не забывая, что их голос лжив;
Останься тих, когда твое же слово
Калечит плут, чтоб уловить глупцов,
Когда вся жизнь разрушена и снова
Ты должен все воссоздавать с основ.
Умей поставить, в радостной надежде,
На карту все, что накопил с трудом,
Все проиграть и нищим стать, как прежде,
И никогда не пожалеть о том,
Умей принудить сердце, нервы, тело
Тебе служить, когда в твоей груди
Уже давно все пусто, все сгорело
И только Воля говорит: «Иди!»
Останься прост, беседуя с царями,
Останься честен, говоря с толпой;
Будь прям и тверд с врагами и друзьями,
Пусть все, в свой час, считаются с тобой;
Наполни смыслом каждое мгновенье,
Часов и дней неуловимый бег, —
Тогда весь мир ты примешь во владенье,
Тогда, мой сын, ты будешь Человек!
Редьярд Киплинг, в переводе Михаила Лозинского
И мерси marka, че добави името на автора на оригинала.
Тебя клянущей за смятенье всех,
Верь сам в себя, наперекор вселенной,
И маловерным отпусти их грех;
Пусть час не пробил — жди, не уставая,
Пусть лгут лжецы — не снисходи до них;
Умей прощать и не кажись, прощая,
Великодушней и мудрей других.
Умей мечтать, не став рабом мечтания,
И мыслить, мысли не обожествив;
Равно встречай успех и поруганье,
Не забывая, что их голос лжив;
Останься тих, когда твое же слово
Калечит плут, чтоб уловить глупцов,
Когда вся жизнь разрушена и снова
Ты должен все воссоздавать с основ.
Умей поставить, в радостной надежде,
На карту все, что накопил с трудом,
Все проиграть и нищим стать, как прежде,
И никогда не пожалеть о том,
Умей принудить сердце, нервы, тело
Тебе служить, когда в твоей груди
Уже давно все пусто, все сгорело
И только Воля говорит: «Иди!»
Останься прост, беседуя с царями,
Останься честен, говоря с толпой;
Будь прям и тверд с врагами и друзьями,
Пусть все, в свой час, считаются с тобой;
Наполни смыслом каждое мгновенье,
Часов и дней неуловимый бег, —
Тогда весь мир ты примешь во владенье,
Тогда, мой сын, ты будешь Человек!
Редьярд Киплинг, в переводе Михаила Лозинского
И мерси marka, че добави името на автора на оригинала.
- dung
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1783
- Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
- Местоположение: Раднево
- Дал благодарност: 178 пъти
- Получил благодарност: 151 пъти
Re: Лирика
Ах, жената!
(размисли на съвременния Адам)
Защо и дадох своето ребро?
(До дъното на костите се мразя!)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.
Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(Сълзите си изпивам за закуска.)
И няма, няма кой да ме спаси.
Спасението вечно ме пропуска.
Преди търпях. (Опитвах се поне.)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга.
Виновният обаче все съм аз!
Обижда ме за щяло и нещяло.
(Отстъпих ѝ едно парченце власт,
а тя захапа цялото стъпало.)
И ето ме едва останал жив
под тежките юмруци на жената!
Навярно щях да бъда по-щастлив,
за спътник ако бях избрал змията...
(размисли на съвременния Адам)
Защо и дадох своето ребро?
(До дъното на костите се мразя!)
Уж Господ ми я прати за добро,
а всъщност с нея само ме наказа.
Загубих Рая. Пъкъл ме гори!
(Сълзите си изпивам за закуска.)
И няма, няма кой да ме спаси.
Спасението вечно ме пропуска.
Преди търпях. (Опитвах се поне.)
Но ябълката взе да не достига.
Сега върви. Събаря светове
с наопаки обърнатата книга.
Виновният обаче все съм аз!
Обижда ме за щяло и нещяло.
(Отстъпих ѝ едно парченце власт,
а тя захапа цялото стъпало.)
И ето ме едва останал жив
под тежките юмруци на жената!
Навярно щях да бъда по-щастлив,
за спътник ако бях избрал змията...
Re: Лирика
Мое малко момиче -
топъл лъч, светлина.
Мое малко красиво -
нежно цвете в нощта.
Сърчицето ти малко -
в моя сън днес тупти.
Нежна пъпчица , бяла -
дето в мене цъфти.
Давам моята обич -
в твойте малки ръце
Дишай мъничка радост -
подарих ти сърце!
Нямам друго за мене -
подарих го без страх.
Аз ще дишам със тебе -
ти си моят, нов свят!
Ти си всичко красиво -
що във мен заблестя.
Ти си бъдеще мое -
Топъл дъжд... светлина...
И когато се срещнем -
моя малка сълза,
ще те прегърна със обич -
моя свидна мечта!
Дишай мъничко цвете -
над сънят ти ще бдя...
Със крило те завива -
твоят Ангел в нощта.
JuliS
топъл лъч, светлина.
Мое малко красиво -
нежно цвете в нощта.
Сърчицето ти малко -
в моя сън днес тупти.
Нежна пъпчица , бяла -
дето в мене цъфти.
Давам моята обич -
в твойте малки ръце
Дишай мъничка радост -
подарих ти сърце!
Нямам друго за мене -
подарих го без страх.
Аз ще дишам със тебе -
ти си моят, нов свят!
Ти си всичко красиво -
що във мен заблестя.
Ти си бъдеще мое -
Топъл дъжд... светлина...
И когато се срещнем -
моя малка сълза,
ще те прегърна със обич -
моя свидна мечта!
Дишай мъничко цвете -
над сънят ти ще бдя...
Със крило те завива -
твоят Ангел в нощта.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Лирика
И Мракът ме обгръна тихо,
стичайки се в лепкава следа -
превърнала се във стих, без смисъл ...
Написах редовете му! Сама!
Душата ми извива се във писък -
поглъщам жадна, тази самота...
И нищо никого не питам...
Че аз съм тук! - от другата страна.
Загърбих светлината на разсъмване -
потънах в тишината на нощта
и нищичко не взех на тръгване ...
Освен в очите си, една сълза,
която тъжно стича се към гладкото -
лице на хладното стъкло.
И отразава се във огледалото -
тъй непоискано добро.
Загубих светлата си същност -
във рамката на бялата стена.
Душата ми докосват мръсни пръсти...
И имам само днес....по простичко...сега.
Очите си отварам ... със надежда,
че там ме чака нещо.. по добро...
Каква заблуда...Мракът ме поглъща...
Заключва ме зад мътното стъкло!
И аз съм там ...парченцето от цялото -
обезумяла от тъга.
Заключена във огледалото...
Обсебена! -
До болка от страха.
Не се обръщай!
По добре не гледай!
JuliS
стичайки се в лепкава следа -
превърнала се във стих, без смисъл ...
Написах редовете му! Сама!
Душата ми извива се във писък -
поглъщам жадна, тази самота...
И нищо никого не питам...
Че аз съм тук! - от другата страна.
Загърбих светлината на разсъмване -
потънах в тишината на нощта
и нищичко не взех на тръгване ...
Освен в очите си, една сълза,
която тъжно стича се към гладкото -
лице на хладното стъкло.
И отразава се във огледалото -
тъй непоискано добро.
Загубих светлата си същност -
във рамката на бялата стена.
Душата ми докосват мръсни пръсти...
И имам само днес....по простичко...сега.
Очите си отварам ... със надежда,
че там ме чака нещо.. по добро...
Каква заблуда...Мракът ме поглъща...
Заключва ме зад мътното стъкло!
И аз съм там ...парченцето от цялото -
обезумяла от тъга.
Заключена във огледалото...
Обсебена! -
До болка от страха.
Не се обръщай!
По добре не гледай!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
- kim
- Наркоман
- Мнения: 13536
- Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
- Дал благодарност: 164 пъти
- Получил благодарност: 261 пъти
Re: Лирика
Сълза
Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.
Надежда Захариева
Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.
Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.
Надежда Захариева
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
- prijatel62
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2025
- Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
- Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат
Re: Лирика
ПРОЛЕТ
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Петя Дубарова
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Петя Дубарова
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Лирика
* * *
Хляб и сол. И хубава жена.
Чаша вино и една цигара.
Всичко друго- само суета.
Празни думи. Фалш. Лъжа. Поквара!
Колко ли е нужно щом си жив?
Покрив. Топлина. И дума блага.
И тогава ти ще си щастлив
с малко обич. Твоята награда!
Колко струват купища пари?
Може ли душата да се купи?
Стигат ли за всичките сълзи,
щом доброто между нас се счупи!?
То е като чаша от кристал-
нежна, тънкостенна и чуплива.
Щом на другите добро си дал,
дните ти до край ще са щастливи.
Чаша вино. Хубава жена.
Хляб и сол. Запалена цигара.
Другото е само суета!
Празни думи. Фалш. Лъжа . Поквара!
автор Георги Иванов
Хляб и сол. И хубава жена.
Чаша вино и една цигара.
Всичко друго- само суета.
Празни думи. Фалш. Лъжа. Поквара!
Колко ли е нужно щом си жив?
Покрив. Топлина. И дума блага.
И тогава ти ще си щастлив
с малко обич. Твоята награда!
Колко струват купища пари?
Може ли душата да се купи?
Стигат ли за всичките сълзи,
щом доброто между нас се счупи!?
То е като чаша от кристал-
нежна, тънкостенна и чуплива.
Щом на другите добро си дал,
дните ти до край ще са щастливи.
Чаша вино. Хубава жена.
Хляб и сол. Запалена цигара.
Другото е само суета!
Празни думи. Фалш. Лъжа . Поквара!
автор Георги Иванов
Истината е като водата - винаги намира път!...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1724 пъти
Re: Лирика
Животописът на Юда
Чашата, отредената,
не свършва, не отминава.
Лесно е да си в сенките -
всичко ти се прощава.
Винаги двама избрани -
слабостта срещу силата.
Кръстът му е изправен,
криво ти е бесилото.
Той дава хляба и виното,
ти обявяваш цената.
Идолът на невинните
срещу символа на вината.
Чака го възкресение,
трон, ореол и небето.
А за тебе - презрение,
трийсет и първа монета.
Тялото му ще разтерзаят.
Ти си жертваш душата.
Само двамата знаете -
няма бог без предател.
Силвия Недкова
Чашата, отредената,
не свършва, не отминава.
Лесно е да си в сенките -
всичко ти се прощава.
Винаги двама избрани -
слабостта срещу силата.
Кръстът му е изправен,
криво ти е бесилото.
Той дава хляба и виното,
ти обявяваш цената.
Идолът на невинните
срещу символа на вината.
Чака го възкресение,
трон, ореол и небето.
А за тебе - презрение,
трийсет и първа монета.
Тялото му ще разтерзаят.
Ти си жертваш душата.
Само двамата знаете -
няма бог без предател.
Силвия Недкова
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1724 пъти
Re: Лирика
Майко Земя научи ме (Earth teach me)
Майко Земя, научи ме що е безмълвие така, както тревите притихват със светлина.
Майко Земя, научи ме щo е болка така, както камъните страдат, натежали от спомени.
Майко Земя, научи ме що е търпение така, както цветовете се смиряват пред новото начало.
Майко Земя, научи ме що е нежност така, както майката се грижи за своето дете.
Майко Земя, научи ме що е доблест така, както дървото умее да отстоява.
Майко Земя, научи ме що е да си малък както мравката, пъплеща по земята.
Майко Земя, научи ме що е свобода така, както орелът се рее в небесата.
Майко Земя, научи ме що е смирение така, както листата капят на есен.
Майко Земя, научи ме що е обновление така, както семето покълва на пролет.
Майко Земя, научи ме що е себеотрицание така, както топящият се сняг забравя себе си.
Майко Земя, научи ме що е благодарност така, както сухите земи плачат в дъжда.
(молитва на племето юта)
Майко Земя, научи ме що е безмълвие така, както тревите притихват със светлина.
Майко Земя, научи ме щo е болка така, както камъните страдат, натежали от спомени.
Майко Земя, научи ме що е търпение така, както цветовете се смиряват пред новото начало.
Майко Земя, научи ме що е нежност така, както майката се грижи за своето дете.
Майко Земя, научи ме що е доблест така, както дървото умее да отстоява.
Майко Земя, научи ме що е да си малък както мравката, пъплеща по земята.
Майко Земя, научи ме що е свобода така, както орелът се рее в небесата.
Майко Земя, научи ме що е смирение така, както листата капят на есен.
Майко Земя, научи ме що е обновление така, както семето покълва на пролет.
Майко Земя, научи ме що е себеотрицание така, както топящият се сняг забравя себе си.
Майко Земя, научи ме що е благодарност така, както сухите земи плачат в дъжда.
(молитва на племето юта)
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1724 пъти
Re: Лирика
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
изхабени — да ти служат пак
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
със шейсет секунди спринт поне веднъж...
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
Ръдиърд Киплинг
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
изхабени — да ти служат пак
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
със шейсет секунди спринт поне веднъж...
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
Ръдиърд Киплинг
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд