Лирика

Публикувай отговор
Аватар
paju4eto_Ligla
Баш кафе майстор
Мнения: 2168
Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20
Местоположение: София

Лирика

Мнение от paju4eto_Ligla »

Изтрих те ...

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

Дамян Дамянов
Аватар
al.yank
Кафе машина
Мнения: 3786
Регистриран на: Ное 27, '09, 23:24
Местоположение: Варна

Re: Лирика

Мнение от al.yank »

Паяче,прекрасно е!!!
Не мога да не споделя най-любимото ми:
Понякога ще идвам във съня ти,
като далечен и нечакан гост,
не ме оставяй ти отвън,на пътя,
вратите не залоствай..

Ще влезна тихо,
кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя,
когато се наситя да те глрдам,
ще те целуна и ще си отида!

Вапцаров,разбира се
Истината рядко е чиста и никога проста!
http://bonko.snimka.bg/hobby/moite-cvetya.30518
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Лирика

Мнение от Мария Николова »

Пак подскочих от радост като прочетох "аматьори" :ieeemyzh: :ieeemyzh: :ieeemyzh:
Но и този път, вижда се, темата е всъщност за ценители :liubov2: , а не за творци-любители.
И аз съм от ценителите :hihihi:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
AlexaS
Виенско кафе
Мнения: 365
Регистриран на: Ное 26, '09, 22:50

Re: Лирика

Мнение от AlexaS »

Едно време имах стотици аднати адреси в Букмарка на любима моя лирика, но някакси със смяната на компютърните устройства останаха на по-заден план и все забравях да ги възстановявам.
Ще споделя едно за което първо се сетих, че ми звучи и доста реалистично, а не като да си в делириум. На Джорджия Скот е. Естествено любимец ми е и Недялко Йорданов. Къде без него!?

ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ



Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,

облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.
Аватар
al.yank
Кафе машина
Мнения: 3786
Регистриран на: Ное 27, '09, 23:24
Местоположение: Варна

Re: Лирика

Мнение от al.yank »

това е едно най-най любимите ми стихотворения,нека го споделя с вас..

АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
.
ТЯ ИМА МНОГО ИМЕНА И МАСКИ,
но иначе се казва просто смърт.
Помни я между чаши, между ласки,
бъди пред нея насмешлив и твърд,
ала пред неотменната загадка
не надвишавай скромния си ръст -
като въздишка обичта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Теб може даже да те величаят,
дори да те издигнат до върха.
Наситят ли ти се, ще дойде краят
и ти ще се намериш пак в прахта.
.
Но нека твойта мъка бъде сладка.
Стани! И време не губи за мъст.
Като въздишка любовта е кратка,
животът е като въздишка къс.
.
Че след едно неотвратимо лято
във есента прохладна, нейде там
ще дойде оня страшен ден, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и, в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс –
една любов, като въздишка кратка,
един живот, като въздишка къс.
Истината рядко е чиста и никога проста!
http://bonko.snimka.bg/hobby/moite-cvetya.30518
Аватар
AlexaS
Виенско кафе
Мнения: 365
Регистриран на: Ное 26, '09, 22:50

Re: Лирика

Мнение от AlexaS »

Това съм го чела за последно преди около 15 години и сега установих, че още го знам наизуст:

Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

***

Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,
щастлив или нещастен, аз живея
и весело или от скръб потискан,
на твойто дребно щастие се смея...

***



Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
със поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада,
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.

Защото те обичам,
затуй си ти красива!
Но не бъди надменна
и хитра не бъди!
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето,
за миг ще остарееш
и погрознееш ти!

***


На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

***


Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...




Тривиално е, но си има своята тежест.
Аватар
paju4eto_Ligla
Баш кафе майстор
Мнения: 2168
Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20
Местоположение: София

Re: Лирика

Мнение от paju4eto_Ligla »

Много обичам Дамян Дамянов и сигурно почти само негови ще пускам...После може да стигна и до Вапцаров, ама ще видим.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез;
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш.

*******
KРАТКА ПЕСЕН ПРЕЗ ДЪЛГАТА НОЩ
Отново черен мрак света затрупа.
Изви вихрушка яростна и зла.
Прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми стъкла...
И свети само моята цигара...
Къде си в бурята? С кого?... Не знам!
...О, нека и с друг да те завари -
в такава нощ е страшно да си сам!
Satori
Баш кафе майстор
Мнения: 2638
Регистриран на: Ное 23, '09, 20:14

Re: Лирика

Мнение от Satori »

Автор: Манол Глишев

Анапест



Можеш пак
с ведър дух
да простреш
пръст извит,
поглед мил,
смях красив,
сбърчен нос,
че съм, знам,
още драг,
още твой,
даже май
по-добър,
верен, да
(скучен – не),
а пък тъй
по-богат
спомен в теб
ще стои,
че нали
обичта
служи днес,
за да ни
грее, щом
старостта
долети
(победи).
Не бъди
- не към мен –
хладна днес,
че това
хич не е
за добро.
Не жали,
че не си
с мъж свиреп:
имай мен,
моя глас,
моя стих
(най-напет
анапест),
моя риск,
моя хал.
Поживей
още с мен
и ще ти
дам във дар
куп сребро,
- лунна дан -
песента
на език
непознат,
дето кой
може друг
да даде?
С мен ела,
разказ чуй
за земи
надалеч,
за крале
и жени,
за грифон
- хитър звяр –
литнал с взлом
право тук,
вътре в мен
(пърха той).
Дай ми пак
(пак ми дай!)
топла длан,
погледни,
чужд не съм
аз за теб,
пък и ти
си за мен
бял късмет,
дял добър,
цял кадем.
Хайде де,
не бъди
без сърце –
мен вземи!
Аватар
ravik
Кафе машина
Мнения: 4636
Регистриран на: Ное 23, '09, 16:09
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Лирика

Мнение от ravik »

Силно напомнящо Водолейката, не знам защо... ;) И много любимо. :)

ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД,
ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в алено, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка в страни
и й каза:
"Прости"
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом - уста.
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погледна едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
Икогато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах парижкия дъжд!
Шегобиец дъжд, който весело чука и свети,
червен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно проостена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Веселин Ханчев
Недей спа! Отивай на SPA!
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
Аватар
verji
Кафе машина
Мнения: 3343
Регистриран на: Дек 2, '09, 14:40
Местоположение: Плевен

Re: Лирика

Мнение от verji »

Станка Пенчева


Жената,която обича и е обичана -

Тя носи край себе си меко сияние
като ореол,
тялото и' излъчва тънко ухание
на пролетен ствол;
ръцете й' пеят със всяко движение,
милват целия свят;
тя с пчели и пеперуди е обкръжена
като меден цвят....

Жената която обича и е обчана.

Тя може само да трепне с ресниците си-
и преспите се топят,
и покълва камъкът,
и изпуска ножа десницата...
И светва светът.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”