Изгубени в превода

[milena02]

Ох, сега се сещам пък за Тирол. Пак командировка по покана на австрийците. И ни събрали журналя от цяла Европа да ни презентират нов ски курорт. Аз тогава правех списание за туризъм. И значи, настанили ни хората в супер скъп хотел с всички екстри. Уговаряме се с колегите за среща след час да идем на вечеря и всеки се настанява, отваря багажи, минава през баня и т.н. Е, точно банята ми изяде главата. От хотела оставили до ваната инструкции, обаче на немски. Аз немски не знам. А то не е вана като вана, а нещо като басейнче с разни програми, джакузита, масажи, глезотии и простотии. Вземам си аз вана, всичко нормално и излизам от нея, махам запушалката, водата изтича и изведнъж - шурва от всички страни пак! На всичкото отгоре тече и нещо зелено. Бря! И няма спиране това нещо. Влизам обратно във ваната, водата спира. Излизам - пак шурва. Ужас! Натискам милиарди копчета - нищо не помага. Чета отново инструкциите, ма какво да чета, като немски бъкел не разбирам. Това вътре-вънка във ваната се повтори поне десет пъти. Щом съм вътре, не тече, стъпя ли на килимчето отпред - тече. Накрая гола и мокра се добрах до телефона и звъннах на рецепцията. Викам: тука съм на път да направя наводнение, изпратете майстор. Идва майстор. Аз по халат. Човекът поглежда ваната и казва: "Но, мадам, в момента ваната се самопочиства". Ами аз откъде да знам, че има такива чудеса по света! То така било измислено, че като излезеш от ваната, се включва програма, която подава препарат и вода, за да се измие.
С майстор съм имала и друг резил. Това пък се случи в Райфелден - едно градче на Рейн точно на границата между Германия и Швейцария. Въобще немският език ми е създавал най-много проблеми. Там съм, значи, на гости у зълва ми. Тя живее в малка кооперация от три входа. Всички роднини решават да отидат на увеселителен парк, но аз предпочетох да си остана, като обещах да ида за бира. Връчва ми домакинята резервните ключове и аз отивам до супермаркета. Първо се загубих по обратния път, просто не мога да намеря улицата, те всички къщички и улички еднакви. Никой не говори друг език, освен немски. Криво-ляво се добрах до кооперацията и се качвам до втория етаж, пъхам ключа... и не мога да отключа. Оставих бирите на земята и започнах по-активно да бучкам в ключалката. Минават разни комшии, спират се да ми помогнат, накрая се събра една прилична тълпа, а аз обяснявам, че съм дошла на гости от България, че съм жената на брата на домакинята и не мога да отворя. Накрая някой повика хаус мастера. Те там си имат всеки квартал по един майстор, на който всички заедно му плащат. Идва човекът, познава си клиентите, знае си кой къде живее и какви са му проблемите, изслушва ми рецитацията и казва: "Ама фрау еди коя си няма брат!" Цялата агитка се втренчва подозрително в мен. Чужденка съм, влача кашон с бира и очевидно се опитвам да вляза с взлом в почтения дом на тяхната съседка. В този момент се усещам, че съм влязла в средния вход, а не в първия. Иначе етажът е правилен, апартаментът е правилен, но входът е различен. Не ме питайте как обясних ситуацията, до ден днешен нямам обяснение защо не извикаха полиция. Мирно си излязох и се добрах на зълва ми до апартамента. Но с това бедите ми не свършиха. Га поглеждам - купила съм безалкохолна бира! Ужас! Пияниците като се приберат от лунапарка ще ме линчуват! Викам си: ще я хвърля в първата кофа и ще купя нова опаковка. Да, ама това не ти е България. Там да "хвърлиш" боклук е цяла наука. Всеки си плаща за извозването на боклука, сортира си го по разни чувалчета и въобще е адски сложна цялата система. В обществено кошче да хвърля опаковка от шест бири, означава да си навлека гнева на данъкоплатците и действително могат да ме арестуват. И аз се изхитрявам. Решавам да ида в същия магазин и да оставя кашончето на мястото за багаж. Така и правя, оставям го, влизам, купувам си една вафла и разсеяно излизам без идиотските бири. Тъкмо реших, че съм се отървала от тях и крача бодро по тротоара, и хоп - спира служебна кола на магазина и един от охранителите ми подава въпросното кашонче, което съм "забравила". Ад! Ако щете вярвайте половин следобед се опитвах да се отърва от тези пусти шест бири - никакъв шанс. На автобусна спирка ги оставих, гони ме някакъв гражданин три преки да си ми ги даде. На една градинска пейка ги турих, моментално един любезен старец ме настигна. Проклятие някакво! Накрая си ги върнах вкъщи и си ги изпих до една.

[calico]

Миленко ооооох,

Имаш материал да едно Джеромско разказче

[libra]

Mиленко,ти си извор на всякакви щуротии!
Ето дна случка и от мен:
В Египет съм с една приятелка ,година 96-та.Тя географка ,вика ми "тия са били английска колония,ти ще говориш на английски ,аз с моя френски няма вървя".Моят английски -2 нива от някакви курсове.Слизаме долу в хотела ,разглеждаме магазините ,любезните търговци се чудят как да ни продадат нещо.Питат ни от къде сме,казваме -България,те викат "Аааааа,Стоичков ,Стоичков !" Ние викаме "анджък ,де"! Бяха минали 2 години от световното.И така-на всякъде ни посрещат като балдъзи на Стоичков.Стигаме до Сука-местния пазар,който ми се видя доста утрепан ,дори за ония години.Пристига един търговец и се опитва да разбере какво търсим,ама пак става въпрос от къде сме.Ние пак се пъчим,но на тоя България нищо не му говори.Почваме да му ръкомахаме на английски "Христо Стоичков,Христо Стоичков".На английски обяснявам ,че търсим детски фанелки,малък размер.Той нищо не разбра,но след 20 минути ни настига с едни фанелки ,показва ни ги и вика "Христо,Христо!" От цялата работа беше разбрал ,че на фанелките се каква Христо.Ние го подхващаме ,че това не е Христо Стоичков ,а са детски блузки,да не му излезе име на Ицето в Египет.
Друг епизод-в магазин за бижута сме.Ама ,какво да купуваме -все разни драгоценни камъни продават,нищо не можем да си позволим.Продавачът разбира,че няма да стане алъш-вериш с нас и ни оставя на мира.А ние си зачакваме екскурзовода и обсъждаме къде ще са следващите набези.Това пак произхожда от моята приятелка географката,която ми беше обяснила,че Египет е световен производител на памук и че тук ще има много хубави фини памучни дрехи.Да,но след случката на сука вече подозирахме ,че няма такова нещо.И Мери ми обяснява ,че няма да намерим такива работи,нали ги виждам,че само пижамите са им памучни.Става въпрос за мъжките дълги дрехи.Да,ама пижама ,нали е френска дума ,и се оказа ,че в Египет и френски разбирали.И продавачът ни казва "Мадам,но пижам".Той се обидил ,че не били с пижами.Ние потънахме в земята от срам,почнахме да се извиняваме,че за други пижами говорим.
Пак тук ,пристигнали сме в 5 звездния хотел,мием се в банята ,вода в изобилие -ние идваме от Янчулевия режим на водата и се радваме като деца.Напихме се и едно хубаво от чешмата.След малко слизаме в фоаето да се събираме за пирамидите.И ,аз не знам какъв факс получих,но любезно питам екскурзоводката от къде Кайро пие вода.Тя вика-от Нил! Ние сме си свикнали,но чужденците не трябва да пият ,защото ще получат разтройство.Естествено ,водата е пречистена ,но мисълта ,че мога да се разредя и да клеча в банята за 3 дни в Египет ,ми стана лошо.Тогава ,по неволя,за пръв път тогава дадох пари за питейна вода.Между другото,режима на водата ни научи всички софиянци да пием мин. вода.Пропуснах,че в баняата също имаше листче с обяснение на сигурно,всички чужди езици,че водата не е за пиене,но кой да чете.

[milena02]

Почваме да му ръкомахаме на английски...

Е с това изби рибата, Либре! Пътешественик си ти шармантен!

Като ни пренесе в Северна Африка, да разкажа как в Тунис с една приятелка си продадохме мъжете. Без майтап, обаче те пък си го бяха заслужили. Отишли сме там на кратка ваканция с приятелска двойка - той мургав като местните, а тя руса като ангел. Ние с бившия ми мъж - стандартни европейски говеда, но аз все пак съм светла като тип, а това там много се цени. И както се шлаем из разни пазари и кафенета, ние с Нора отиваме да гледаме едни ръчно тъкани шалове, а мъжете отегчено сядат да пият бира. Връщаме се ние с пакетите и заварваме оживен алъш-вериш. Двама типа от съседната маса се присламчили към нашите хубостници и наддават за НАС с Норето. Разговорът тече на някаква смесица от френски и английски. Арабите гледат да ни вземат евтино, а нашите така наречени съпрузи видимо развеселени не им се дават. "Как така само 40 камили за таз жена, бре? - люти се Нориният тъпак. - Ела ма, ела човекът да те види, че си минимум за 300 камили!" Онзи вдига очи към небето и вдига мизата: "Разорение е, вика, но давам 100 камили". Моят хубостник пък си рекламира стоката така: "Готви, чисти, не е раждала и прави жестока мусака". Кво е това мусака - пита клиентът му. Мусаката е нещо - казва мъжът ми, - което ще ти струва още 150 камили. Ние с Нора стоим като ошашавени и не разбираме какво става. Накрая на мъжете им писна да се забавляват на наш гръб, казаха на бедуините, че сделка няма и ни подбраха към хотела. Ние зли. Мразим ги и готвим отмъщение. Съдбата ни помогна. По пътя виждаме голям магазин за дамско облекло. Там целият персонал само от жени - все пак мюсюлманска страна. Намърдваме се четиримата и още с влизането Нора се провиква: "Мацки! Коя колко камили дава за ей тези хубостници тук, евтино ги даваме! Продавачките замръзват по местата си, това е нещо нечувано! После схващат играта и се включват. Една вика: давам 10 камили за онзи мургавия обаче може ли да го бия? Може, казваме ние. Друга предлага 30 камили за моя мъж с условието да я обсипе с диаманти и да си кърпи чорапите. Мчи как - казвам аз - той това най го може. Трета пък вдигна на 150 камили за двамата идиота в комплект, че докато единият й разтрива краката, другият да й вее с бананово листо. Настана страшен купон! Цялото женско царство се смяхме със сълзи. Само на стоката не й беше много комфортно, защото арабките се развеселиха дотам, че взеха да ги опипват и пощипват, за да проверят годни ли са, даже зъбите им гледаха. Но отмъщението беше страшно!

[libra]

Миленко,нали го знаеш лафа "Дръж ми багажа да обясня на немски?" И ние решихме ,че така може да се разберем и на английски.
И в Тунис имам истории ,пак с Христо Стоичков.
А в Тайланд трябваше да говоря на руски с един травестит в диамантена фабрика.
Отиваме във фабриката ,чийто шоурум е голям ,колкото първия етаж на Цум.Във фоайето са се наредили 25 девойки в униформи и всяка придружава по един клиент през цялото време до напускането му .Аз разговарям с моята девойка на английски ,а тя през цялото време напъва да ми говори на руски.Ама ,на мен руският ми е колкото английския ,с тази разлика ,че доста повече разбирам и си кълча езика да й отговарям на английски.
Разгеле,свършваме пазара,аз блея пред една витрина и общо взето ,чакам тайфата да се събере.Да,ама служителката стои до мен .По едно време ,с периферното зрение виждам ,че до мен застава друга служителка/ с униформа/,само че към 185 см.Викам си,тука има нещо гнило.И преди да се обърна ,чувам в ухото си най-басовия глас на руски "Ето хорошо ?"/Е -то да се чете оборотное/. Питаше ме дали ми харесва някакво бижу.Мацка травестит ,служителка в шоурума за диаманти.Те се оперират и всичко останало,но адамовата ябълка и басовия глас ,не се променят.

[milena02]

Е, хайде разкажи за Стоичков в Тунис! Явно името на този човек ти е нещо като есперанто...

С руски език проблеми съм имала като че ли най-малко, доста бързо го научих, но нямаше как - озовал си се в езиковата среда, абсолютно няма с кой да общуваш на български и така. Но все пак в самото начало на следването ми в Москва съм имала трудности. Например, нямам никаква представа как съм си взела първия изпит по антична литература. Прилежно ходя на лекции, слушам и водя записки на което успявам да разбера. Обаче! Цял семестър се говори за някой си Гомер. Гомер, та Гомер - и само за него. Чак някъде на втория месец стоплих, че става дума за Омир. После имаше Гамлет (Хамлет), Гейне (Хайне) и т.н. Свиква се. Но истинският проблем дойде, когато се изтърсих с тези си знания в България. Аз до ден днешен сравнявам заглавия и автори за гражданственост. Огромна част от литературата ми е в главата на руски. И защото постоянно чета класика, лексиката ми е адски архаична. Случвало ми се е приятел от студенството да ми звънне по телефона и след няколко минути да ме попита: "Ама, Милена, ти защо приказваш като Ломоносов?" Ами, приказвам като Ломоносов, защото това чета, бре, човек. Ако ходех по московските барове и дискотеки, щях да плещя на жаргон.

[libra]

Не че Ицето ми е някаква тръпка,футболът е от малкото неща ,които не ме интересуват.Но!
В Тунис бяхме към 2005 и 10 години след въпросното световно едно към 25 годишно момче ми изброи целия български национален отбор ,което направо ме шашардиса ,не само Стоичков.
По същия начин ,екскурзоводката в Уестминстър аби ни пита от къде сме. .Годината е 2004,ние казваме от България.Момче и момиче японци се протягат към нас и викат "Ааааа,Котоошу !" .Аз започвам да се чудя какво беше това,бях го чувала ,но изобщо не вдянах за нашия човек.Той беше в началото на кариерата си .И толкова бях изненадана на това място японци да ме питат за български сумист,че само кимнахме ,че той е нашият човек.А той вече е бил много известен в Япония.

[milena02]

Ами, какво да ти кажа, Либре, не сме чак толкова неизветни по света. Случвало ми се е и на мен да "намажа" само заради факта, че съм българка. Така във Виена веднъж сядам да изпия едно кафе със сладкиш в онези техни джиджави кафененца по тротоарите. Сама съм, бях в Музия за история на изкуството, а компанията ми предпочете да се вози на виенско колело и се разбрахме: среща в хотела. Пия си аз кафенцето, зяпам си катедралата и някакъв господин пита може ли да седне. Може, казвам. Завързваме приказка. Откъде съм? От София. Той направо ахна. Казва: на мен това ми е най-любимият град в целия свят! Аз гледам недоверчиво като си знам нашите бездомни кучета и калните улици. Но човекът продължава с хвалебствията. Оказва се, че е италианец, от Милано, има вериги с пицарии из цяла Европа и бизнесът му в София върви като луд. Вика: хората в България наистина обичат да хапват хубава храна, а и за тях ресторантът не е само място за ядене, а социално средище, докато виенчани, лондончани и особено германци сядат, поръчват едно блюдо, изяждат го за 10 минути, плащат и си отиват. После кани цялата ми компания в една от пицариите си във Виена. Прибирам се аз в хотела и предавам поканата. Мъжът ми само вдигна вежди и взе да цъка с език: Ей, казва, ти едно кафе да седнеш да изпиеш и вече имаш нови приятели. Отиваме вечерта в заведението, сядаме, идва сервитьор и на чист български език ни препоръчва разни неща от менюто. Ние се смаяхме. Но когато дойде домакинът ни - собественикът - нещата се проясниха. Италианецът обясни, че половината от персонала му е от българи. Каза буквално следното: "Аз, вика, ако можех щях само българи да назначавам, но тука има квоти - длъжен съм еди какъв си процент от работниците ми да са австрийци. Иначе, от българина по-добър няма. Ако, да речем, пръсне олио от тигана и поопари малкото пръстче на австриеца, онзи моментало ще иска бърза помощ, един месец болнични и обезщетение за трудова злополука. Докато българинът пуска една псувня, плюе два пъти на изгореното и продължава да работи".

[libra]

Имаше много готина статия в Ева за един английски журналист от Файненшъл Таймс ,който идва в БГ 97 г. при януарските събития и забравя да се върне.Сега ще я потърся.

[Тутти]

Миналото лято пътувахме точно по времето, когато в Турция обявиха извънредно положение. Дълги проверки, взиране, загубихме часове и когато пристигнахме най-сетне в Истанбул, бяхме озверели от глад. Нямахме никакво време да обикаляме и решихме да вечеряме на пристанището. Напоръчахме повече от нужното, натъпкахме се ужасно и поискахме сметката. Почти заспивахме вече. Нашият приятел, който винаги си го провъзгласяваме за вожд на групата, реши да покаже на “комшу” как владее турски. Любезните сервитьори ни попитаха дали сме доволни, а той приповдигнато произнесе: “таман, таман”. Турците много се зарадваха на познанията ни в турския език и отприщиха разговор. А нашият човек продължава: “таман, таман”, “таван, таван”, “пишман, пишман”. Леле, като се притесниха хората, като вместо сметката, започнаха да носят нови десерти, за да се извиняват, няма край, дойде управителя. А нашия продължава да вади нови турцизми, като искаше да каже, че ни е достатъчно, а се разбираше, че много сме съжалили за избора си. Цялата компания цвилеше от смях, но като видяхме, че работата става дебела и няма да оправия, след като дойде управителя, преминахме на английски и обяснихме, че сме доволни.