Изгубени в превода

Изгубени в превода

Мнениеот Силвия » Пон Сеп 11, 2017 8:46 pm

Предполагам на всеки се е случвало да чете и да се чуди какво по-точно е имал предвид преводача :D На мен поне ми се случва доста често.
И понеже всеки път се каня да си записвам бисерите, и всеки път не го правя, реших да им посветя специална тема :D
Извадката е от книгата "По-добре ми е без теб" на Дий Ърнст:
цитат
Всъщност не бях получила мейл от Опра. Антъни наричаше агентката ми Опра. Агентката ми се казва Силвия Сноу, но Антъни я нарича Опра, тъй като Силвия е чернокожа дама към петдесетте с доста сиво вещество в главата и месингови топчета с размерите на презокеанския кораб "Кралица Елизабет Втора".
Край на цитата

:shock: :lol:
Силвия
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1582
Регистриран на: Вто Юни 04, 2013 8:27 pm
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот wrong dreamer » Пон Сеп 11, 2017 9:52 pm

Дай оригинала за да разберем какви са тези топчета, моля !
Мислех си за копчета...
Аватар
wrong dreamer
Двойно кафе
 
Мнения: 179
Регистриран на: Сря Ное 06, 2013 11:08 pm
Пол: Мъж

Re: Изгубени в превода

Мнениеот Daniela Pargu » Пон Сеп 11, 2017 10:00 pm

Когато е извадено от контекста, всичко може да звучи смешно или странно,
а мен ме дразнят неправилните ,непълни и "отбийномер" преводи във филми,предавания и
за съжаление- научни публикации :snif:
Пък по-страшното е помежду си като се губим в превода! :dovolen:
Аватар
Daniela Pargu
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2266
Регистриран на: Нед Яну 29, 2017 9:53 pm
Местоположение: В.Търново
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот Силвия » Вто Сеп 12, 2017 9:11 pm

Wrong Dreamer - аз не чета в оригинал, а на български и в този смисъл ми се ще прочетеното да има смисъл на български език.
Принципно, това е цялата идея на темата.
Аз разбрах какво означава израза с едно пускане в търсачката.
Специално за теб, пак в търсачката, намерих и оригиналния текст:

Oprah didn’t really send me an e-mail. Anthony called my agent Oprah. My agent is Sylvia
Snow, and Anthony calls her Oprah because Sylvia is a fifty-ish black woman with lots of smarts and
brass balls the size of the QE2.
Силвия
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1582
Регистриран на: Вто Юни 04, 2013 8:27 pm
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот ln_none » Нед Окт 01, 2017 3:22 pm

:D Сещам се за някои мистични животни - гвинейските прасета от Алиса и съмнителния "ракун", който ми беше попаднал веднъж в една книжка на Дийн Кунц.
Аватар
ln_none
Виенско кафе
 
Мнения: 307
Регистриран на: Пон Мар 30, 2015 10:06 am
Местоположение: Сахара
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот Гео, граф » Чет Дек 21, 2017 12:14 pm

Какво да направите, ако детето ви чете?
Сергей Лукяненко

Като лекар често ме питат: „Какво да направя? Струва ми се, че детето ми е започнало да се занимава с четене...”
Ще опитам да отговоря.
Като начало – кое трябва да ви накара да застанете нащрек? Признаците са известни – детето е започнало да се разхожда по-малко, повишило си е успеха в училище, вече обича да се уединява с книга в стаята си, банята, тоалетната... Когато го попитате за какво му е книгата, детето се смущава, избягва да ви поглежда в очите, дава някакви неловки обяснения: „свърши тоалетната хартия”, „за да я сложа под крачето на шкафа”, „с Петя искахме да си направим бой с книги”. Особено тревожна е ситуацията, когато децата се занимават съвместно с четене на книги, събират се в група, обсъждат прочетеното. Мнозина смятат, че от този порок са заплашени само момчетата – уви, това не е така! Момичетата също толкова често започват да четат в най-ранна и невинна възраст.
Но все пак какво да направите, ако детето ви чете?
Първо, не бива да се плашите! При анонимни анкети лекарите са установили, че 99% от хората в един или друг момент от живота си са се занимавали с четене, а при останалия 1% този факт се е изтрил от паметта им. Децата биват привлечени от всичко ново, неизвестно, затова е неизбежен моментът, в който ще се заинтересуват от някоя книга, ще я вземат в ръцете си и ще се захванат да я изучават.
Второ, не бива да плашите децата! Ако сте влезли в детската стая, а детето ви лежи и чете – направете се, че нищо не сте забелязали. Не са необходими и средновековните заплахи: „ще ослепееш”, „ще си порежеш пръстите на хартията”, „ще ти изсъхне гръбначният мозък, а главният, обратно – ще се развие”, „от честото прелистване ще ти излязат мазоли на ръцете”. Да, разбира се, четенето е вредно за зрението и на хартията човек може да се пореже. Но нещата изобщо не са толкова трагични! Интересът към четенето в детската възраст е нещо съвсем естествено. Постарайте се да отвлечете вниманието на детето с нещо друго – спорт, къщна работа, компютърни игри, пиене на бира, в края на краищата (мнозина смятат този метод за рискован, но бирата по великолепен начин отвлича от четенето). Може да се покажат на детето комикси – там има страшно малко букви и доста картинки, това е добър начин постепенно да пренасочите интереса му.
Трето, обърнете се за помощ към специалистите. Препоръчваме незабележимо да подхвърлите на детето книга на Лев Толстой, Фьодор Достоевски или Максим Горки. Класиката е един от най-изпитаните начини да породите у детето трайно отвращение към четенето. Но специалистът може да ви насочи и към някаква специализирана литература.
Четвърто, поговорете с детето откровено. Кажете му, че разбирате неговия интерес към четенето, самите вие сте преминали през него, и рано или късно то ще се справи с този лош навик. Взаимното разбиране и мирът в семейството са залог за успеха.
Пето, помнете, че процесът на лечение ще бъде дълъг и рецидивите са неизбежни. Ако попадне в армията, лиши се от компютър и телевизор, скара се с приятел или приятелка, детето може отново да посегне към книгата. Известни са случаи, когато в невъздържано четене изпадат дори хора на преклонна възраст, оказали се в сложна житейска ситуация. Но колкото по-рано започнете да се борите с този порок, толкова по-големи шансове имате децата ви да захвърлят книгата и никога повече да не я вземат в ръце!

Превод от руски: Васил Велчев
От блога на Сергей Лукяненко

Изображение
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10716
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот Daniela Pargu » Чет Дек 21, 2017 1:30 pm

:D :D
Това ми напомни на една трагикомична случка с моята дъщеря и учителката по биология:
четейки текст,децата я питат какво е "мерлуза"- дъщеря ми започва да обяснява /без разрешение :shock: /,
учителката и се скарва и отсича, че е печатна грешка - било"медуза" и пише забележка на детето....
Случката доведе до отказ дъщеря ми да разговаря с тази жена.Демек- проблеем...
Аватар
Daniela Pargu
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2266
Регистриран на: Нед Яну 29, 2017 9:53 pm
Местоположение: В.Търново
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот milena02 » Чет Дек 21, 2017 9:59 pm

Аз съм се губила в превода много пъти. В студентските години в Москва бяхме една международна компания с щаб-квартира моята стая и всеки новопостъпил минаваше нещо като бойно кръщение. И така, пристигнал колега американец. Събираме се ние - две испанки, една германка, аз българка, един белгиец, един арабин, трима кубинци и един грузинец за тамада. Американското другарче като за първи ден опознава света. Пием си ние водки и вина, мезим си с кисели краставички и риба камбала и сме щастливи. По едно време гостът дискретно ме пита: "Извинявай, Милена, ама къде е bathroom? (банята)" На човека му се пикай, но аз чувам: bedroom, демек "спалня", те звучат кажи-речи еднакво, а и американците ломотят. И с широк жест обгръщам скромната си стая и казвам: "Ей тук!" Пичът озадачено замълчава, но след десетина минути пак се пробва: "Ама bathroom къде е?" Бре, неразбран човек! Пак му соча стаята и му казвам: Това е! И той прави вече отчаян жест и пита: "А ако искаш да правиш онова нещо, къде го правиш?" "Ми как къде, бе, мееен - отвръщам. - В леглото, къде да го правя?" И в този момент се усещам, че гостенинът иска да иде до тоалетната, а тя е в коридора и някой трябва да го заведе. А аз реших, че кандидатства за други работи. :lol:
---
Пак с американец случка. Мъж на моя приятелка. Марк се казва, но така се е побългарил, че всички му викаме Марко. Знае на български няколко израза: "Дива планинска жена", "Дай голяма ракия, моля" и "Долу Тодор Живков" (за последното нямам обяснение откъде го знае). Та, значи, тропосала ми Адриана съпруга си в градината да го отглеждам и запрашила да се вижда със съученички. Ние с Марко си седим и бистрим световната политика. Той се диви на тъпотията на американския народ да преизбере Барак Обама и се възхищава на гения на българския народ да изобрети таратора. В този миг се обажда селският кръчмар - Албърт се казва, честна дума, викаме му Алби. И казва: "Хайде довечера да се съберем при мене, че Ади и Марко са само за седмица тука и да си опечем едно агне". Супер - казвам - ей сега ще съобщя. И съобщавам: Довечера сме на пълнено агне в кръчмата на Алби. Марко изпада във възторг и звъни на майка си. "Мамо - казва - много сме добре с Ади. Тук ядем вкусни плодове и зеленчуци, аз в момента обядвам с нейна приятелка, а довечера сме поканени в Албърт'с пъб на агнешко по специална рецепта. Да, мамо, обещавам да запиша рецептата". И така вечерта се настаняваме в кръчмето, Марко вика сервитьорката с "Дива планинска жена, дай голяма ракия, моля" и вечерта отпочва. Но американецът неспокоен. Час по час ме ръга в ребрата и пита: нали щяхме lamb да ядем, къде е? Викам: Тоз лемб по-бавно се готви, бре, мези си тука със суджук и шкембе, лембът ще дойде след малко. И накрая действително целият кухненски персонал изнася една огромна тава с въпросното ягне - ма зачервено, ма напълнено с ориз и гъби, ма с картофки околовръст - чудо! Почетният ни гост изгуби дар слово. Той, завалията, както се оказа, като съм му казала пълнено агне, разбрал агнешки котлети фаршировани с някакви подправки и цяла вечер си чака пържолките. Посмъртно не си е представял целия добитък в тава. Извади камера да снима. Казва: в Сиатъл като разправя на колегите, те просто няма да ми повярват, я да документирам аз. После се снима с един кокал от ягнето между зъбите като канибал. Бе, Марко, викам му после, бе ти за българка си женен, може ли досега да не си ял чеверме?
---
А тази история я знам от моя приятел Степан Поляков - заклет пътешественик. Отишъл той в Канада да интервюира милиардера от български произход Игнат Канев и от него узнава следната случка. Значи Канев се запознава с Христо Стоичков на някакво парти и защото му е фен, го кани на гости в имението си. Отива Стоичков, домакинът му представя дъщеря си - 16-годишна тогава, завързва се приказка, че и Стоичков има дъщеря, и как е хубаво да си поддържат децата българския език, пък Канев се оплаква, че неговата щерка знае само "мамо" и "тате" на български и Стоичков предлага да изведе двете момичета на сладкарница някой ден, за да пообщуват на родния си език. Речено-сторено. Идната събота госпожица Канева е взета с кола и отведена на сладолед. Пристига си девойчето у дома надвечер, радостно се втурва в кабинета на баща си и от вратата се провиква: "Тате, тате, да ти еба майката, тате!"
---
И това последно, понеже е действително "изгубване в превода". Бившият ми мъж се казва Явор. Като се родил, ден след това баща му пътувал в командировка за Русия. В купето на влака - само руснаци. Вади щастливият татко бутилка коняк да почерпи - син му се е родил. Аху-иху, наздаровя и прочее и някой пита как са кръстили бебето. "Явор", отвръща свекър ми. И настъпва гробно мълчание. По едно време най-смелият се обажда: "Иван Иванич - это имя, Дмитрий Георгиевич - тоже, но что такое Я вор". За незнаещите руски да поясня, че "Я вор" в буквален превод означава "Аз съм крадец"
Аватар
milena02
Кафе машина
 
Мнения: 3523
Години: 46
Регистриран на: Сря Юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот Мария Николова » Чет Дек 21, 2017 11:52 pm

:sclap: :sclap: :sclap: :srofl: :sclap: :sclap: :srofl: :sclap: :sclap: :srofl:

Неам думи!!!! :srofl: :srofl: :srofl:
Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.
Аватар
Мария Николова
Наркоман
 
Мнения: 22003
Години: 75
Регистриран на: Нед Ное 29, 2009 12:44 am
Местоположение: Нова Загора
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот мечтица » Пет Дек 22, 2017 10:17 am

Милена,паднах от смях!
Изображение
Изображение
Аватар
мечтица
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1087
Години: 60
Регистриран на: Чет Юли 04, 2013 8:31 am
Местоположение: Добрич
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот Силвия » Нед Дек 24, 2017 12:10 am

и аз така, рИва от смях бре Милено :srofl:
Силвия
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1582
Регистриран на: Вто Юни 04, 2013 8:27 pm
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот milena02 » Нед Дек 24, 2017 11:51 am

Силве, вие се смеете тука, ама знаеш ли какъв срам съм брала при моите изгубвания в превода. За печените цигани не съм ви разправяла. В командировка в Будапеща съм и сядаме да обядваме с колегите. Менюто е на унгарски. Другарите ми с много зор и сричане избират ястие , което звучи като "Циганье печенье", т.е. "Печено по цигански", казано на наш език. Лелеееее... вкусотия! Облизахме си пръстите! И аз съм запомнила това циганско печено и при следващото ми пътуване дотам вече много уверено вземам менюто да прегледам има ли го-няма ли го. Няма го. Идва сервитьорът и аз на чист ингилизки го питам: "Сервирате ли roasted gypsies?" (печени цигани). Човекът вдигна рамене и извика управителя. И аз пак: искам печени цигани и това е, дайте си ми националното блюдо на Унгария! В САЩ за такова нещо щяха да ме арестуват моментално... :ufff:
А пък веднъж ядохме суров омар с моя приятелка в Москва. Мъжът й беше швейцарец и имаше верига ресторанти там. У тях съм, а той излиза по работа и казва: "Мацки, донесъл съм два омара. Да ги приготвите за вечеря, аз малко ще се забавя". А как да ги приготвим? - питаме, кога сме виждали ние омари в соца! "А нищо особено - махва с ръка пичът. - Само ги boil-нете (сварете) и вече са готови". То хубаво, ама Наташка през това време беше на терасата и само аз чух инструкцията. От нея запомних това, че раците са "готови". И викам: Наташо, мъж ти каза да ги стоплим и са ОК. Така и правим. Нареждаме масата, чупим с чук и отвертки омарите, сипваме си шампанско за разкош и се чувстаме като холивудски звезди. Тези омари обаче нещо не ни се усладиха и решихме, че са буржоазни предразсъдъци, така че оставихме раците за мъжа й, щом го кефят, а ние си сварихме картофи. Пристига главата на семейството, сяда човекът и първото, което пита, е за чий ядем варьонная картошка, като има омари. Ние за теб ги оставихме, рекохме. Оттам нататък е ясно какво се случи.... И така и до ден днешен не съм яла омар. Сготвен, искам да кажа.
Аватар
milena02
Кафе машина
 
Мнения: 3523
Години: 46
Регистриран на: Сря Юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот мечтица » Вто Дек 26, 2017 6:44 pm

Миленски,оххх,напиках се от смях.. :lol:
Печени цигани,националното блюдо на Унгария,малеее,,не мога повече... :liubov2:
Аватар
мечтица
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1087
Години: 60
Регистриран на: Чет Юли 04, 2013 8:31 am
Местоположение: Добрич
Пол: Жена

Re: Изгубени в превода

Мнениеот wrong dreamer » Вто Дек 26, 2017 7:27 pm

Като млад имигрант в Америка, учейки интензивно и постоянно английски, си намерих работа в огромен магазин / 1000 кв м / като момче в подготовката на тропически растения. Разкрасявам ги и ги опаковам. Един ден продавачите бяха заети с клиенти, а в магазина влезе възрастна двойка - около 70те - и ме повикаха на помощ. Аз не съм продавач, не зная цените, а не зная и какво ще ме питат / с бедния си английски /, та ги приветствах плахо. Дядото направо скочи на коня - колко струва статуята на входа.
Там имаше 1,5 метрова, огромна статуя на китайски дракон. Започнах да фъфля от смущение и реших да се измъкна дипломатично. Казах - аз не зная цената но веднага ще отида да попитам шефа и се връщам при вас. Дядото избухна в гръмко и гадно кикотене, а бабата се изчерви и скри лице в шепите си. Аз, вероятно, бях по червен от нея. Не проумявах какво става. Дедо пак ме пита какво ще правя, докато се кикотеше мръснишки. Повторих. Отново същото. Той се хили до задушаване, а баба се черви и крие. Разбрах, че трябва да се махна от тях. Отидох при шефа и му казах набързо какво стана. Той също се изчерви, прокашля се и каза : Довечера ще те закарам на най доброто вечерно училище и ще платя за 1 година. Отиде и обслужи хората през смях / едвали му беше смешно /и като се върна ми каза - просто произнасяй думите правилно.
Вместо "аск" / ask/бях казал "ас" /ass/. Беше станало "Не зная цената, но веднага ще отида да надупя шефа и се връщам при вас.
Имам и други, но тази е първата.
Аватар
wrong dreamer
Двойно кафе
 
Мнения: 179
Регистриран на: Сря Ное 06, 2013 11:08 pm
Пол: Мъж

Re: Изгубени в превода

Мнениеот milena02 » Сря Дек 27, 2017 1:29 am

:lol: :lol: :lol: Давай и другите истории, като си ни започнал! Случил си на шеф тогава... :lol:
Аватар
milena02
Кафе машина
 
Мнения: 3523
Години: 46
Регистриран на: Сря Юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Следваща

Назад към Литературен кръг за аматьори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта