Изгубени в превода

Силвия
Баш кафе майстор
Мнения: 2208
Регистриран на: Юни 4, '13, 20:27

Изгубени в превода

Мнение от Силвия »

Предполагам на всеки се е случвало да чете и да се чуди какво по-точно е имал предвид преводача :D На мен поне ми се случва доста често.
И понеже всеки път се каня да си записвам бисерите, и всеки път не го правя, реших да им посветя специална тема :D
Извадката е от книгата "По-добре ми е без теб" на Дий Ърнст:
цитат
Всъщност не бях получила мейл от Опра. Антъни наричаше агентката ми Опра. Агентката ми се казва Силвия Сноу, но Антъни я нарича Опра, тъй като Силвия е чернокожа дама към петдесетте с доста сиво вещество в главата и месингови топчета с размерите на презокеанския кораб "Кралица Елизабет Втора".
Край на цитата

:shock: :lol:
Аватар
wrong dreamer
Двойно кафе
Мнения: 191
Регистриран на: Ное 6, '13, 22:08

Re: Изгубени в превода

Мнение от wrong dreamer »

Дай оригинала за да разберем какви са тези топчета, моля !
Мислех си за копчета...
Аватар
Daniela Pargu
Чист кофеин
Мнения: 5252
Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
Местоположение: В.Търново
Дал благодарност: 67 пъти
Получил благодарност: 90 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от Daniela Pargu »

Когато е извадено от контекста, всичко може да звучи смешно или странно,
а мен ме дразнят неправилните ,непълни и "отбийномер" преводи във филми,предавания и
за съжаление- научни публикации :snif:
Пък по-страшното е помежду си като се губим в превода! :dovolen:
Силвия
Баш кафе майстор
Мнения: 2208
Регистриран на: Юни 4, '13, 20:27

Re: Изгубени в превода

Мнение от Силвия »

Wrong Dreamer - аз не чета в оригинал, а на български и в този смисъл ми се ще прочетеното да има смисъл на български език.
Принципно, това е цялата идея на темата.
Аз разбрах какво означава израза с едно пускане в търсачката.
Специално за теб, пак в търсачката, намерих и оригиналния текст:

Oprah didn’t really send me an e-mail. Anthony called my agent Oprah. My agent is Sylvia
Snow, and Anthony calls her Oprah because Sylvia is a fifty-ish black woman with lots of smarts and
brass balls the size of the QE2.
Аватар
ln_none
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1044
Регистриран на: Мар 30, '15, 10:06
Местоположение: Сахара
Получил благодарност: 385 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от ln_none »

:D Сещам се за някои мистични животни - гвинейските прасета от Алиса и съмнителния "ракун", който ми беше попаднал веднъж в една книжка на Дийн Кунц.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от Гео, граф »

Какво да направите, ако детето ви чете?
Сергей Лукяненко

Като лекар често ме питат: „Какво да направя? Струва ми се, че детето ми е започнало да се занимава с четене...”
Ще опитам да отговоря.
Като начало – кое трябва да ви накара да застанете нащрек? Признаците са известни – детето е започнало да се разхожда по-малко, повишило си е успеха в училище, вече обича да се уединява с книга в стаята си, банята, тоалетната... Когато го попитате за какво му е книгата, детето се смущава, избягва да ви поглежда в очите, дава някакви неловки обяснения: „свърши тоалетната хартия”, „за да я сложа под крачето на шкафа”, „с Петя искахме да си направим бой с книги”. Особено тревожна е ситуацията, когато децата се занимават съвместно с четене на книги, събират се в група, обсъждат прочетеното. Мнозина смятат, че от този порок са заплашени само момчетата – уви, това не е така! Момичетата също толкова често започват да четат в най-ранна и невинна възраст.
Но все пак какво да направите, ако детето ви чете?
Първо, не бива да се плашите! При анонимни анкети лекарите са установили, че 99% от хората в един или друг момент от живота си са се занимавали с четене, а при останалия 1% този факт се е изтрил от паметта им. Децата биват привлечени от всичко ново, неизвестно, затова е неизбежен моментът, в който ще се заинтересуват от някоя книга, ще я вземат в ръцете си и ще се захванат да я изучават.
Второ, не бива да плашите децата! Ако сте влезли в детската стая, а детето ви лежи и чете – направете се, че нищо не сте забелязали. Не са необходими и средновековните заплахи: „ще ослепееш”, „ще си порежеш пръстите на хартията”, „ще ти изсъхне гръбначният мозък, а главният, обратно – ще се развие”, „от честото прелистване ще ти излязат мазоли на ръцете”. Да, разбира се, четенето е вредно за зрението и на хартията човек може да се пореже. Но нещата изобщо не са толкова трагични! Интересът към четенето в детската възраст е нещо съвсем естествено. Постарайте се да отвлечете вниманието на детето с нещо друго – спорт, къщна работа, компютърни игри, пиене на бира, в края на краищата (мнозина смятат този метод за рискован, но бирата по великолепен начин отвлича от четенето). Може да се покажат на детето комикси – там има страшно малко букви и доста картинки, това е добър начин постепенно да пренасочите интереса му.
Трето, обърнете се за помощ към специалистите. Препоръчваме незабележимо да подхвърлите на детето книга на Лев Толстой, Фьодор Достоевски или Максим Горки. Класиката е един от най-изпитаните начини да породите у детето трайно отвращение към четенето. Но специалистът може да ви насочи и към някаква специализирана литература.
Четвърто, поговорете с детето откровено. Кажете му, че разбирате неговия интерес към четенето, самите вие сте преминали през него, и рано или късно то ще се справи с този лош навик. Взаимното разбиране и мирът в семейството са залог за успеха.
Пето, помнете, че процесът на лечение ще бъде дълъг и рецидивите са неизбежни. Ако попадне в армията, лиши се от компютър и телевизор, скара се с приятел или приятелка, детето може отново да посегне към книгата. Известни са случаи, когато в невъздържано четене изпадат дори хора на преклонна възраст, оказали се в сложна житейска ситуация. Но колкото по-рано започнете да се борите с този порок, толкова по-големи шансове имате децата ви да захвърлят книгата и никога повече да не я вземат в ръце!

Превод от руски: Васил Велчев
От блога на Сергей Лукяненко

Изображение
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Daniela Pargu
Чист кофеин
Мнения: 5252
Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
Местоположение: В.Търново
Дал благодарност: 67 пъти
Получил благодарност: 90 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от Daniela Pargu »

:D :D
Това ми напомни на една трагикомична случка с моята дъщеря и учителката по биология:
четейки текст,децата я питат какво е "мерлуза"- дъщеря ми започва да обяснява /без разрешение :shock: /,
учителката и се скарва и отсича, че е печатна грешка - било"медуза" и пише забележка на детето....
Случката доведе до отказ дъщеря ми да разговаря с тази жена.Демек- проблеем...
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Изгубени в превода

Мнение от milena02 »

Аз съм се губила в превода много пъти. В студентските години в Москва бяхме една международна компания с щаб-квартира моята стая и всеки новопостъпил минаваше нещо като бойно кръщение. И така, пристигнал колега американец. Събираме се ние - две испанки, една германка, аз българка, един белгиец, един арабин, трима кубинци и един грузинец за тамада. Американското другарче като за първи ден опознава света. Пием си ние водки и вина, мезим си с кисели краставички и риба камбала и сме щастливи. По едно време гостът дискретно ме пита: "Извинявай, Милена, ама къде е bathroom? (банята)" На човека му се пикай, но аз чувам: bedroom, демек "спалня", те звучат кажи-речи еднакво, а и американците ломотят. И с широк жест обгръщам скромната си стая и казвам: "Ей тук!" Пичът озадачено замълчава, но след десетина минути пак се пробва: "Ама bathroom къде е?" Бре, неразбран човек! Пак му соча стаята и му казвам: Това е! И той прави вече отчаян жест и пита: "А ако искаш да правиш онова нещо, къде го правиш?" "Ми как къде, бе, мееен - отвръщам. - В леглото, къде да го правя?" И в този момент се усещам, че гостенинът иска да иде до тоалетната, а тя е в коридора и някой трябва да го заведе. А аз реших, че кандидатства за други работи. :lol:
---
Пак с американец случка. Мъж на моя приятелка. Марк се казва, но така се е побългарил, че всички му викаме Марко. Знае на български няколко израза: "Дива планинска жена", "Дай голяма ракия, моля" и "Долу Тодор Живков" (за последното нямам обяснение откъде го знае). Та, значи, тропосала ми Адриана съпруга си в градината да го отглеждам и запрашила да се вижда със съученички. Ние с Марко си седим и бистрим световната политика. Той се диви на тъпотията на американския народ да преизбере Барак Обама и се възхищава на гения на българския народ да изобрети таратора. В този миг се обажда селският кръчмар - Албърт се казва, честна дума, викаме му Алби. И казва: "Хайде довечера да се съберем при мене, че Ади и Марко са само за седмица тука и да си опечем едно агне". Супер - казвам - ей сега ще съобщя. И съобщавам: Довечера сме на пълнено агне в кръчмата на Алби. Марко изпада във възторг и звъни на майка си. "Мамо - казва - много сме добре с Ади. Тук ядем вкусни плодове и зеленчуци, аз в момента обядвам с нейна приятелка, а довечера сме поканени в Албърт'с пъб на агнешко по специална рецепта. Да, мамо, обещавам да запиша рецептата". И така вечерта се настаняваме в кръчмето, Марко вика сервитьорката с "Дива планинска жена, дай голяма ракия, моля" и вечерта отпочва. Но американецът неспокоен. Час по час ме ръга в ребрата и пита: нали щяхме lamb да ядем, къде е? Викам: Тоз лемб по-бавно се готви, бре, мези си тука със суджук и шкембе, лембът ще дойде след малко. И накрая действително целият кухненски персонал изнася една огромна тава с въпросното ягне - ма зачервено, ма напълнено с ориз и гъби, ма с картофки околовръст - чудо! Почетният ни гост изгуби дар слово. Той, завалията, както се оказа, като съм му казала пълнено агне, разбрал агнешки котлети фаршировани с някакви подправки и цяла вечер си чака пържолките. Посмъртно не си е представял целия добитък в тава. Извади камера да снима. Казва: в Сиатъл като разправя на колегите, те просто няма да ми повярват, я да документирам аз. После се снима с един кокал от ягнето между зъбите като канибал. Бе, Марко, викам му после, бе ти за българка си женен, може ли досега да не си ял чеверме?
---
А тази история я знам от моя приятел Степан Поляков - заклет пътешественик. Отишъл той в Канада да интервюира милиардера от български произход Игнат Канев и от него узнава следната случка. Значи Канев се запознава с Христо Стоичков на някакво парти и защото му е фен, го кани на гости в имението си. Отива Стоичков, домакинът му представя дъщеря си - 16-годишна тогава, завързва се приказка, че и Стоичков има дъщеря, и как е хубаво да си поддържат децата българския език, пък Канев се оплаква, че неговата щерка знае само "мамо" и "тате" на български и Стоичков предлага да изведе двете момичета на сладкарница някой ден, за да пообщуват на родния си език. Речено-сторено. Идната събота госпожица Канева е взета с кола и отведена на сладолед. Пристига си девойчето у дома надвечер, радостно се втурва в кабинета на баща си и от вратата се провиква: "Тате, тате, да ти еба майката, тате!"
---
И това последно, понеже е действително "изгубване в превода". Бившият ми мъж се казва Явор. Като се родил, ден след това баща му пътувал в командировка за Русия. В купето на влака - само руснаци. Вади щастливият татко бутилка коняк да почерпи - син му се е родил. Аху-иху, наздаровя и прочее и някой пита как са кръстили бебето. "Явор", отвръща свекър ми. И настъпва гробно мълчание. По едно време най-смелият се обажда: "Иван Иванич - это имя, Дмитрий Георгиевич - тоже, но что такое Я вор". За незнаещите руски да поясня, че "Я вор" в буквален превод означава "Аз съм крадец"
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31531
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 817 пъти
Получил благодарност: 1734 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от Мария Николова »

:sclap: :sclap: :sclap: :srofl: :sclap: :sclap: :srofl: :sclap: :sclap: :srofl:

Неам думи!!!! :srofl: :srofl: :srofl:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
мечтица
Кафе машина
Мнения: 4886
Регистриран на: Юли 4, '13, 08:31
Дал благодарност: 612 пъти
Получил благодарност: 818 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от мечтица »

Милена,паднах от смях!
Изображение
Изображение
Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре - ЖИЛБЕР СЕСБРОН
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”