Изгубени в превода

Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Изгубени в превода

Мнение от milena02 »

:lol: :lol: Е, хайде разкажи за Стоичков в Тунис! Явно името на този човек ти е нещо като есперанто... :lol:

С руски език проблеми съм имала като че ли най-малко, доста бързо го научих, но нямаше как - озовал си се в езиковата среда, абсолютно няма с кой да общуваш на български и така. Но все пак в самото начало на следването ми в Москва съм имала трудности. Например, нямам никаква представа как съм си взела първия изпит по антична литература. Прилежно ходя на лекции, слушам и водя записки на което успявам да разбера. Обаче! Цял семестър се говори за някой си Гомер. Гомер, та Гомер - и само за него. Чак някъде на втория месец стоплих, че става дума за Омир. После имаше Гамлет (Хамлет), Гейне (Хайне) и т.н. Свиква се. Но истинският проблем дойде, когато се изтърсих с тези си знания в България. Аз до ден днешен сравнявам заглавия и автори за гражданственост. Огромна част от литературата ми е в главата на руски. И защото постоянно чета класика, лексиката ми е адски архаична. Случвало ми се е приятел от студенството да ми звънне по телефона и след няколко минути да ме попита: "Ама, Милена, ти защо приказваш като Ломоносов?" Ами, приказвам като Ломоносов, защото това чета, бре, човек. Ако ходех по московските барове и дискотеки, щях да плещя на жаргон.
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от libra »

Не че Ицето ми е някаква тръпка,футболът е от малкото неща ,които не ме интересуват.Но!
В Тунис бяхме към 2005 и 10 години след въпросното световно едно към 25 годишно момче ми изброи целия български национален отбор ,което направо ме шашардиса ,не само Стоичков.
По същия начин ,екскурзоводката в Уестминстър аби ни пита от къде сме. .Годината е 2004,ние казваме от България.Момче и момиче японци се протягат към нас и викат "Ааааа,Котоошу !" .Аз започвам да се чудя какво беше това,бях го чувала ,но изобщо не вдянах за нашия човек.Той беше в началото на кариерата си .И толкова бях изненадана на това място японци да ме питат за български сумист,че само кимнахме ,че той е нашият човек.А той вече е бил много известен в Япония.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Изгубени в превода

Мнение от milena02 »

Ами, какво да ти кажа, Либре, не сме чак толкова неизветни по света. Случвало ми се е и на мен да "намажа" само заради факта, че съм българка. Така във Виена веднъж сядам да изпия едно кафе със сладкиш в онези техни джиджави кафененца по тротоарите. Сама съм, бях в Музия за история на изкуството, а компанията ми предпочете да се вози на виенско колело и се разбрахме: среща в хотела. Пия си аз кафенцето, зяпам си катедралата и някакъв господин пита може ли да седне. Може, казвам. Завързваме приказка. Откъде съм? От София. Той направо ахна. Казва: на мен това ми е най-любимият град в целия свят! Аз гледам недоверчиво като си знам нашите бездомни кучета и калните улици. Но човекът продължава с хвалебствията. Оказва се, че е италианец, от Милано, има вериги с пицарии из цяла Европа и бизнесът му в София върви като луд. Вика: хората в България наистина обичат да хапват хубава храна, а и за тях ресторантът не е само място за ядене, а социално средище, докато виенчани, лондончани и особено германци сядат, поръчват едно блюдо, изяждат го за 10 минути, плащат и си отиват. После кани цялата ми компания в една от пицариите си във Виена. Прибирам се аз в хотела и предавам поканата. Мъжът ми само вдигна вежди и взе да цъка с език: Ей, казва, ти едно кафе да седнеш да изпиеш и вече имаш нови приятели. Отиваме вечерта в заведението, сядаме, идва сервитьор и на чист български език ни препоръчва разни неща от менюто. Ние се смаяхме. Но когато дойде домакинът ни - собественикът - нещата се проясниха. Италианецът обясни, че половината от персонала му е от българи. Каза буквално следното: "Аз, вика, ако можех щях само българи да назначавам, но тука има квоти - длъжен съм еди какъв си процент от работниците ми да са австрийци. Иначе, от българина по-добър няма. Ако, да речем, пръсне олио от тигана и поопари малкото пръстче на австриеца, онзи моментало ще иска бърза помощ, един месец болнични и обезщетение за трудова злополука. Докато българинът пуска една псувня, плюе два пъти на изгореното и продължава да работи".
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от libra »

Имаше много готина статия в Ева за един английски журналист от Файненшъл Таймс ,който идва в БГ 97 г. при януарските събития и забравя да се върне.Сега ще я потърся.
Аватар
Тутти
Чист кофеин
Мнения: 5505
Регистриран на: Ное 21, '15, 06:47
Местоположение: София
Дал благодарност: 1477 пъти
Получил благодарност: 1442 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от Тутти »

Миналото лято пътувахме точно по времето, когато в Турция обявиха извънредно положение. Дълги проверки, взиране, загубихме часове и когато пристигнахме най-сетне в Истанбул, бяхме озверели от глад. Нямахме никакво време да обикаляме и решихме да вечеряме на пристанището. Напоръчахме повече от нужното, натъпкахме се ужасно и поискахме сметката. Почти заспивахме вече. Нашият приятел, който винаги си го провъзгласяваме за вожд на групата, реши да покаже на “комшу” как владее турски. Любезните сервитьори ни попитаха дали сме доволни, а той приповдигнато произнесе: “таман, таман”. Турците много се зарадваха на познанията ни в турския език и отприщиха разговор. А нашият човек продължава: “таман, таман”, “таван, таван”, “пишман, пишман”. Леле, като се притесниха хората, като вместо сметката, започнаха да носят нови десерти, за да се извиняват, няма край, дойде управителя. А нашия продължава да вади нови турцизми, като искаше да каже, че ни е достатъчно, а се разбираше, че много сме съжалили за избора си. Цялата компания цвилеше от смях, но като видяхме, че работата става дебела и няма да оправия, след като дойде управителя, преминахме на английски и обяснихме, че сме доволни.
Аватар
Тутти
Чист кофеин
Мнения: 5505
Регистриран на: Ное 21, '15, 06:47
Местоположение: София
Дал благодарност: 1477 пъти
Получил благодарност: 1442 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от Тутти »

Един друг истински случай. Пак същите герои, ние често пътуваме заедно. Отиваме на гости на наш общ приятел, емигрант. Тогава ММ не дойде с нас. Домакините ни оставиха да си опечем кроасани за закуска, и заминаха на работа. Както си пиехме кафето, външната врата се отваря, влиза едно много красиво момиче и казва нещо на фламандски, което наистина звучи така: “хуймидай”. Ние се пулим, а тя пак повтори същото, помисли, че не сме я чули. После отиде в килера, облече една бяла престилчица, грабна прахосмукачката и се изнесе на втория етаж на къщата да чисти. А нашият герой, който има свежо чувство за хумор, въодушевен звъни на ММ и му вика: “Ех, що не дойде с
мен тука, бе човек. Ти нямаш идея каква изненада ми направи нашият приятел, ма не ме предупреди. Щях да пратя жена ти и жена ми с децата да обикалят някъде. А те и двете тука, представяш ли си?” Чак вечерта разбрахме, че на фламандски това означава “ Добър ден”. А момичето е студентка, която им помага в чистенето.
Голям смях падна. :hihihi:
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”