Форум HobbyKafe.com

Екзактли, Миленски, право в десетката ! Впрочем следващата му издадена Високите планини на Португалия ме разочароваха след средата. А толкова добре започнаха . Последната Фактите зад семейство Рокаматио от Хелзинки не съм чела още.

Давай

Няма да ви затрудня, но, както казват кръчмарите, оборот да има:

След около четвърт час той повика кочияша и един от лакеите и тримата се качиха горе. Почукаха на вратата, но не получиха отговор. После извикаха. Цареше пълна тишина. Най-сетне, след като напразно се опитваха да насилят вратата, те се качиха на покрива и оттам се спуснаха на балкона. Прозорците лесно поддадоха. Резетата им бяха стари. Когато влязоха в стаята, видяха на стената един прекрасен портрет на своя господар, който го представяше такъв, какъвто го бяха видели последния път — в цялото великолепие на неговата младост и красота. А на пода лежеше мъртъв човек във вечерни дрехи, със забит в сърцето нож. Лицето му беше сбръчкано, старо, отблъскващо. Едва след като разгледаха пръстените, познаха кой е той.

"Портретът на Дориан Грей" Оскар Уайлд.
Пускам следващата.
"Ние ги преследваме не защото лъжат и проповядват ерес, а защото казват истината. И исмаилитите, и хасасините знаят Тайната. Те са пренесли Тайната през вековете. Но тяхната роля вече се е изчерпала и те са ненужни. Ние сме новите владетели на света."

Сю, три дни никой не познава, затова казвай откъде е и пускай следващата

Това е от "Еничар", първа част от "Ятаган и меч" от Токораз Исто. Сега я чета. Български писател. Псевдонимът му идва от Този, който разказва истории. Подробно разглежда еничарството, философията им, различните секти в исляма и изобщо неща, които не бях срещала досега.
Ето новата задачка:
"Той говореше оня изтънчен френски език, на който не само говореха, но и мислеха нашите деди, с ония тихи, покровителствени интонации, присъщи на важен човек, остарял във висшето и дворцовото общество. Той се приближи до Ана Павловна, целуна й ръка, като подложи в същото време за целувка своята лъскава и напарфюмирана плешива глава, и седна удобно на дивана."

Хм, много агресивно го рекламираха в Какво четеш този Токораз Исто, което ме отблъсна, затова не съм потърсила книгите. Може би някой ден...

Иначе на изтънчен френски говореха и мислеха всичките префърцунени герои във Война и мир. По безумно стечение на съдбата учех този език в училище и най-откровено го ненавиждах отчасти заради самия него, повече заради учителката. По тази причина не помня дали съм прочела и двата тома... ама бяха задължителни, така че ще да съм ги чела... друг е въпроса, че съм ги изтрила с голямата гума

Е, Гео, разочароваш ме! Война и мир си е класика. Ако не си я прочела цялата, поне филма си гледала.
А френски и аз съм учила като дете, но в училище започнах английски. Френският и до днес си ми харесва. Мелодичен език е. Аз пък, не харесвам, за да не кажа мразя, немския.
Ти си.
А за този Токораз, прочетох нещо възторжено във ФБ-то и реших да го видя. Не съм много възторжена и не мога да го разбера още накъде го избива с този ислямизъм. Нищо не бях чела от него, ще видим дали ще го дочета докрай.

сюзан написа:Е, Гео, разочароваш ме! ...

И ти ли, Сю ?!? Милена само току ме привиква на дуели, сега и ти... ми ко да прая кат съм такъв кривец

Бях си приготвила чудничък цитат, от последната книга, която четох (ама не съм писала за нея). Даже на лист го преписах и днес си смених чантата и... остана в другата ... Да му се не знае, ще чака следващия път ... Я да видим сега това дали ще го познаете:

Един младеж… — да нарисуваме портрета му само с един замах — представете си Дон Кихот на осемнадесет години; Дон Кихот без доспехи, без ризница и набедреници, Дон Кихот, облечен във вълнена дреха, чийто син цвят се беше превърнал в неуловим оттенък между винена утайка и небесно-гълъбово. Дълго и мургаво лице; изпъкнали скули — признак на хитрост; прекомерно развити челюстни мускули — безпогрешен белег, по който се познава г........ дори когато е без барета, а нашият младеж носеше барета, украсена с някакво перо; открити и умни очи; гърбав, но тънко очертан нос; ръст доста едър за юноша, но твърде дребен за зрял мъж. Неопитното око би го взело за пътуващ син на чифликчия, ако не беше дългата шпага, която, увиснала на кожен ремък, се удряше о прасците на своя собственик, когато той вървеше пеш, и о щръкналия косъм на коня му, когато яздеше.
А нашият младеж си имаше и кон и тоя кон беше толкова забележителен, че веднага го забелязаха: той беше беарнско конче на дванадесет или четиринадесет години, с жълт косъм, с оскубана опашка, но със струпеи по краката и макар че вървеше с глава, наведена по-ниско от коленете, което правеше излишен мундщука, той все пак можеше да изминава по осем левги на ден. За нещастие качествата му бяха така добре прикрити под странния му косъм и тромавата му походка, че по онова време, когато всички разбираха от коне, гореспоменатото конче направи такова впечатление, когато преди четвърт час влезе в Мьон през вратата Божанси, че дори и стопанинът му изпадна в немилост.

Гео,пак аз ще гадая,нямам време ,но ще предположа.
Тримата мускетари от Александър Дюма .
Ох ,не ми се смейте ,много бавно пиша. Ама излизам вече,закъснявам.Моля,някои да спасява положението и да ме замести ,ако съм познала разбира се.

Shami написа:... Тримата мускетари от Александър Дюма .

Точно това е ! Ти си, Шами, ще те чакаме ден-два