Страница 38 от 80

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Ное 27, '17, 22:36
от Гео, граф
milena02 написа:По регламент трябва да съм аз...
Аааа, писнА ми от тебе тая вечер, Миленоу :svekurva: :svekurva: :svekurva: !!! Само ми взимаш реда и изобщо не гледаш часа на пускане на поста. Ще се наложи май скоро да те викна зад бараката да се разберем като мъже :sboi:... А загадката ти е Старецът и морето на Хемингуей, ревах накрая заради цялата тая борба безпросветна...

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Ное 27, '17, 22:40
от milena02
Ти си, Графиньо! Като влезем във форма, трябва да си слагаме такъв часовник като шахматистите. :lol:

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Ное 27, '17, 22:46
от Гео, граф
Доспа ми се, утре ще продължа. Лека нощ :ssleepy: !

Фръц :scool:

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Ное 28, '17, 05:52
от tili
Тъкмо щях да кажа "Старецът и морето" и Графинята се фръцна. И аз лягам :)

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Ное 28, '17, 11:06
от Гео, граф
''Хътън бил наистина човек с остра проницателност и интересен събеседник, приятен за общуване и нямащ равен на себе си, когато става дума за мистериозните и бавни процеси, които са формирали Земята. За жалост той бил неспособен да представя идеите си по начин, който да е разбираем за другите. Той, както един от биографите му отбелязва с едва доловима въздишка, „е почти напълно лишен от риторически умения“. Почти всеки ред, който е написал, може да ви унесе в дрямка. Ето как пише в шедьовъра си от 1795 г. Теория за Земята с доказателства и илюстрации, като дискутира… нещо:

Светът, който населяваме, е съставен от материалите не от земята, която е непосредственият предшественик на настоящето, но от земята, която, изхождайки от настоящето, смятаме за третото, и което е предшествало земята, която е била над повърхността на морето, докато настоящата земя била под водата на океаните.''


Ха сега да ва вида :hihihi:

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Дек 11, '17, 17:13
от Гео, граф
Знаех си, че нещо ми убягва, а то... И аз съм виновна за спирането ѝ :o :oops: ! Що не ме ръчкате, бре :glupav: !

Цитата е от Кратка история на почти всичко на Бил Брайсън, много весела и поучителна книжица :nod: . Ето ви един лесен, нали обичате пУезия 8-)

''Да имах време, щях да ви разкажа
как са нахлули те в земята вража
на амазонките, как Хиполита —
царицата със вярната си свита,
попаднала в обсада, после в плен и
как са били в двубоя разгромени
войските ѝ със ум и мъжество,
как подир сватбеното пиршество
морето щяло с грозните си бури
за малко кораба да прекатури.
За всичко бих разправил, но не бива —
аз имам да ора голяма нива,
а воловете ми не са тъй здрави.
Свой разказ всеки трябва да разправи,
а моят не е къс. Забивам плуг
веднага, че попреча ли на друг
наградата да вземе, ще е грях.''


Ако никой не познае до утре, викам друг да пуска следващия :arrow:

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Дек 11, '17, 17:47
от milena02
Да дам жокер, вместо Гео. Тези стихове са от един наш стар приятел, който ни беше на гости тук във форума и разправяше за някакъв мелничар.

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Дек 12, '17, 05:57
от сюзан
milena02 написа:Да дам жокер, вместо Гео. Тези стихове са от един наш стар приятел, който ни беше на гости тук във форума и разправяше за някакъв мелничар.
Този път мълча, да каже някой друг.

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Дек 12, '17, 12:16
от Гео, граф
Абе казвайте и давайте следващата, че само се затлачва играта :svekurva: !

Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

Публикувано на: Дек 12, '17, 15:08
от milena02
Е, бре, Графиньо нетърпелива: "Кентърбърийски разкази" на чичо Чосър! Само разваляш играта с това бързане...

Хубаво внимавайте сега:

" Сивите хармоники на парното грееха. Завесите бяха затулили гъстата пречистенска нощ с нейната самотна звезда. Висшето същество, важният кучешки благотворител, седеше на креслото, а кучето Буби лежеше на килима, подпряно в коженото канапе. От мартенските мъгли сутрин кучето страдаше от главобол, който го стягаше по пръстеновидния шев. Но от топлото надвечер болките му минаваха. И сега му олекваше, олекваше му и в главата на кучето се нижеха сладки и топли мисли. „Толкоз ми провървя, толкоз ми провървя — мислеше си то, задрямвайки, — направо неописуемо ми провървя. Пуснах корен в тоя апартамент. Окончателно съм убеден, че в произхода ми има нещо сбъркано. Тая работа не е минала без водолаз. Курва е била баба ми, бог да я прости. Вярно че, кой знае защо, ми нацепиха главата, но ще ми мине като на куче. Туй е нищо и половина.“