Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[marka]

От български автор е.

[milena02]

После се сетих за името на разказа. Той е от категорията "разкази с неочакван край". Знам, че много се смях накрая.

Ето един цитат и от мен.
Един голям джип изрева насред селския площад, гумите изсвириха и тежката машина се насочи като редовен клиент към вратата на бар "Лондон". И щеше да влезе вътре като редовен клиент, но спирачките го заковаха на тротоара. Дясната врата се отвори и от волана се изтърколи водачът - най-редовният клиент на бар "Лондон".
А вътре постоянното присъствие водеше постоянните си разговори.

Тва пък ако не е на Михаил Вешим - мой другар, да пукна! "Английският съсед". Това е и нищо друго!

[marka]

Ами да.

[milena02]

Значи аз съм на ход! Добре!
"В седем часа вечерта Иван Фьодорович се качи на влака и полетя към Москва. „Сбогом на всичко предишно, свършено е с предишния свят навеки; да няма повече от него ни вест, ни кост; в нов свят, в нови места и без поглед назад!“ Но вместо възторг в душата му падна изведнъж такъв мрак, а сърцето му се сви от такава скръб, каквато не беше изпитвал никога досега през живота си. Той прекара в размисъл цялата нощ; вагонът летеше и чак на разсъмване, едва на влизане в Москва, той изведнъж сякаш се пробуди.
— Аз съм подлец! — пошепна на себе си."

[Албена]

Сещам се за един Иван Фьодорович от "Братя Карамазови" .

[Албена]

Миленка ,явно ,не наднича тук. Не знам дали ми е верен отговора ,но ще се пробвам да ви затрудня с откъс от любим мой автор.

"Останал сам, философът за минута изяде рибата, огледа плетените стени на кошарите, ритна по муцуната подалата се отвън любопитна свиня и се обърна на другата страна, за да заспи като заклан. Изведнъж ниската врата се отвори и старата влезе приведена в кошарата.
— Какво искаш, бабо? — каза философът. Но старата вървеше право към него с прострени ръце.
— Ехе, хе! — помисли философът. — Само че не, гълъбчето ми! Стара си — той се отмести малко по-настрана, но старата без церемонии пак се доближи до него.
— Слушай, бабо! — каза философът. — Сега са пости: а пък аз съм такъв човек, че за хиляда жълтици няма да се омърся — Но старата се мъчеше да го сграбчи в ръцете си, без да продума дума.
Философът се уплаши, особено когато забеляза, че очите й светнаха с някакъв необикновен блясък. „Бабо! Какво правиш? Върви си, върви си с Бога“! — извика той. Но старата не казваше нито дума и го търсеше с ръце.
Той се изправи с намерение да бяга, но старата застана на вратата, втренчи в него искрящите си очи и пак почна да настъпва към него.
Философът искаше да я отблъсне с ръце, но с изненада забеляза, че ръцете му не могат да се повдигнат, краката не се движат и той с ужас разбра, че дори гласът не излизаше от устата му: думите без звук се мърдаха на устните му. Той чуваше само как тупти сърцето му: видя как старата се доближи до него, скръсти ръцете му, наведе главата му, скочи бързо като котка на гърба му, удари го с метла в хълбока и той, подскачайки като ездитен кон, я понесе на раменете си. Всичко това се случи толкова бързо, че философът едва можа да се опомни и хвана с две ръце коленете си, като искаше да спре краката си; но за най-голяма негова изненада те се вдигаха въпреки волята му и правеха скокове по-бързо от черкезки кон. Чак когато бяха отминали вече селцето и пред тях се откри равна долина, встрани се проточи черна като въглен гора, той мислено си каза: „Ехе, та това е вещица.“

[Албена]

Значи аз съм на ход! Добре!
"В седем часа вечерта Иван Фьодорович се качи на влака и полетя към Москва. „Сбогом на всичко предишно, свършено е с предишния свят навеки; да няма повече от него ни вест, ни кост; в нов свят, в нови места и без поглед назад!“ Но вместо възторг в душата му падна изведнъж такъв мрак, а сърцето му се сви от такава скръб, каквато не беше изпитвал никога досега през живота си. Той прекара в размисъл цялата нощ; вагонът летеше и чак на разсъмване, едва на влизане в Москва, той изведнъж сякаш се пробуди.
— Аз съм подлец! — пошепна на себе си."

Миленкоооо, казвай дали съм познала ! Пък и да не съм ,вземи да отговориш на моята загадка ,че май няма кой друг!

[milena02]

Бе "Братя Карамазови" е бре! Успокойте се! Ей, да намарея най-сетне тука някой, дето е чел Достоевски. Адмирации, Албенка! Явно обичаш руската литература, щом цитираш и "Омагьосано място" на Гогол. Нали?

[Албена]

Гогол е, Миленка. От "Вечери в селцето край Диканка" , от където е и " Омагьосаното място" само, че цитата е от "Вий". Руската литература я обичам много даже! Дори се пробвах да чета "Престъпление и наказание" на руски с активното учстие на тълковния речник на Ожегов. "Братя Карамазови "не се реших да подхвана в оригинал.
Миленко , пак ти си на ред!

[milena02]

Хайде сега да ги оставим малко руснаците дя починат:

"Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери шибан голям телевизор, избери перални машини, коли, плейъри и електрическа отварачка за консерви. Избери добро здраве, нисък холестерол и стоматологично осигуряване. Избери фиксирана лихва по изплащане на ипотеката. Избери си първото жилище. Избери си приятелите. Избери лежерно облекло и подхождаща чанта. Избери костюми на изплащане от различни шибани тъкани. Избери да си направи-си-сам и да се чудиш, кой по дяволите си в неделя сутрин. Избери да седиш на онзи диван и да гледаш затъпяващи и сломяващи духа телевизионни игри, тъпчейки се с шибани боклуци. Избери да изгниеш накрая, напикавайки се в мизерен дом, засрамен от личността си, и шибаните отрочета, които си пръкнал, да те заместят.
Избери бъдещето си. Избери живота. Но защо ми е да правя това?"