Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Албена]

Миленка,който отгатне автора ,предложен от Роуз ,трябва да зададе следващата задачка.
На мен ми е съвсем непознат този текст и определено не е мой тип ,така че няма шанс да се досетя.
Роуз ,дай още подсказки - националност , съвременен писател ли е ?

[maranta]

На мен ми е съвсем непознат този текст и определено не е мой тип ,така че няма шанс да се досетя.

+1
Не си падам по подобен стил Може би скоро няма да прочета автора(когато го отгатне някой де) Но определено има неевропейско звучене

[РОУЗ]

Да, не е европейка, през 2003 г. печели наградата на Британската общност на писателите за Югоизточна Азия и Южния Тихоокеанския регион. Съвременен автор, жена, родена е в Малайзия, живее в Лондон.


Хора, които са водили безгрешен живот, няма за какво да разказват своята история, но онези, които са забивали ноктите си в обичаните от тях близки, трябва да се оправдаят. По тази причина ще ти кажа всичко, за да не постъпваш като мен.
Войната почти бе свършила и през май 1945 година дойде новината, че Германия е разгромена и се е предала. На 6 август американците бомбардираха Хирошима. Би Би Си разпространи новината, че върху Япония е била пусната нова атомна бомба. Целият град бил сравнен със земята от красив облак с форма на гъба. На 15 август императорът обяви на поданиците си, че Япония е капитулирала. Чухме новината почти веднага в предаване на Обединените нации. Разказваха как отчаяни японски войници си правят харакири с ножове. Някои били объркани и паднали духом, но това не пречеше на другите да нахлуват внезапно при обнадеждените местни жители, да бият и унижават веселящите се. Войната беше свършила и въпреки всичко японските войници командваха по улиците. Ние бяхме тихи хора, решени да стоим със сведени глави, докато дойдат британците. Бях простряла прането на Мохини над печката в кухнята както правех през последните три години. Никой не биваше да знае, че тя съществува, докато жълтите зверове не си отидат. Сутринта бях ходила до храма, за да благодаря на Ганеша за благоволението, което прояви към нашето семейство. Бяхме се измъкнали цели, дори бяхме заякнали по време на окупацията. Погледнах през прозореца и се полюбувах на децата си. Лакшмнан и Мохини мелеха брашно. Анна скубеше кокошка с непроницаем израз на лицето си. Беше такъв необикновено спокоен ден, помня дори мислите си. Сигурно някой ден ще стане вегетарианка, помислих за втората си дъщеря. Джейан играеше с Лалита в тайното скривалище на Мохини, гъските крякаха по двора. Севенези беше на събрание на скаутите по настояване на командира на скаутската дружина. Аз пържех спанак с къри и чесън.

[Гео, граф]

Малей, тая Роуз ни разби! Аз съм пас

[greeneyed]

Рани Маника ?, Оризовата майка съм чела , силна книга

[РОУЗ]

Браво, greeneyed !
Още малко и щях да се предам.

Ти си.

[greeneyed]

Роуз, ще го прочета Японският любовник, ама сега не съм готова за тежка книга.
Сегааа, исках нещо весело да представя, но и това става.

Мостът все е съборен и дори най-старите жители на селцето не си спомнят някога да е бил здрав цяла година.
През май госпожа Клаперман докарва с камион хуманитарна помощ и тогава военните строят понтонен мост.
За да не се излагаме пред Европейската общност.
После военните си прибират моста, а госпожа Клаперман се връща и сезира Европейския фонд за развитие.
Европейският фонд непрекъснато отпуска средства за нов мост, но те изобщо не напускат самата европейска общност.
Отиват за консултанти и експерти по проекта.
Онова, което стига до селцето, е достатъчно само за да се закупят едни кокили.

[maranta]

Станислав Стратиев нали Обаче не знам заглавие

[greeneyed]

Да, един от разказите на Вавилонска хроника. Давай, maranta!

[maranta]

Да си припомним

Границата между Фантазия и света на хората може да се прекоси по два пътя — един правилен и един погрешен. Погрешно е, когато жителите на Фантазия се изтръгват по този ужасен начин от нашия свят, за да попаднат в другия, По-добре е хората да идват при нас. Всички, които са били тук, са научавали нещо, което може да се научи само при нас, и благодарение на него са се връщали променени в своя свят. Те са проглеждали, защото са ви виждали в истинския ви образ. Това им е помагало да видят с други очи и собствения си свят, и другите хора. Там, където досега са намирали само делничност, внезапно те са откривали чудеса и тайнства. Затова обичаха да идват при нас във Фантазия. И колкото повече се обогатяваше и разцъфтяваше от това нашият свят, толкова по-малко лъжи имаше в техния, толкова по-съвършен ставаше и той. До същия начин както сега нашите два свята взаимно се рушат, те могат и да се излекуват един друг.