Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[сюзан]

"Тогавашните летописци отбелязват, че от пролетта скакалци в нечувани количества се изроили от Дивите поля и унищожили посевите и тревата, което било предзнаменование за татарски нашествия. През лятото се случило голямо слънчево затъмнение, а скоро след това на небето се появила комета. Във В... пък били виждани над града гроб и огнен кръст в облаците; и хората се отдавали на пост и раздавали милостиня, защото някои твърдели, че мор ще сполети страната и ще изтреби човешкия род."

[сюзан]

Ехооо! Какво става тук? Заспахте зимен сън!
Малко подсказка. Градът В... е Варшава. Сетихте ли се?

[Гео, граф]

Щом градът е Варшава, това трябва да е Сенкеевич. Ама дали е от Кръстоносци или от С огън и меч...

[сюзан]

"С огън и меч" е Гео.
Давай нататък!

[Гео, граф]

Точно в шестнадесет часа и четиридесет минути Васисуалий Лоханкин обяви гладна стачка.
Той лежеше на мушамения диван, обърнал гръб на целия свят, с лице към издутото облегало. Лежеше той с тиранти и зелени чорапи, които в Черноморск наричат още карпетки.
Погладувал около двадесет минути в това положение, Лоханкин запъшка, обърна се на другата страна и погледна жена си. При това зелените карпетки описаха малка дъга във въздуха. Жена му хвърляше в една боядисана пътническа торба своя багаж: красиви флакони, гумено валяче за масаж, две рокли с опашки и една стара без опашка, филцова шапка със стъклен полумесец, медни гилзи с червило за устни и панталони от трико.
— Варвара! — рече Лоханкин гъгниво.
Жена му мълчеше и дишаше тежко.
— Варвара! — повтори той. — Нима ти наистина ме напускаш и отиваш при Птибурдуков?
— Да — отговори жена му. — Отивам. Така трябва.
— Но защо, защо? — рече Лоханкин с кравешка страст.
Ноздрите му, и без това широки, се разшириха горестно. Затрепери фараонската му брадичка.
— Защото го обичам.
— Ами аз какво ще правя?
— Васисуалий! Още вчера те предупредих. Не те обичам повече.
— Но аз! Аз те обичам, Варвара!
— Това си е твоя частна работа, Васисуалий. Аз отивам при Птибурдуков. Така трябва.
— Не! — извика Лоханкин. — Не трябва така! Не може един човек да си отиде, щом другият го обича!
— Може — рече раздразнено Варвара, като се оглеждаше в джобното си огледалце. — И изобщо престани да вършиш глупости, Васисуалий.
— В такъв случай аз продължавам гладната стачка! — закрещя нещастният съпруг. — Ще гладувам дотогава, докато ти не се върнеш. Ден. Седмица. Година ще гладувам!
Лоханкин отново се обърна и заби дебелия си нос в хлъзгавата студена мушама.
— Ей така ще лежа с тиранти — дочу се от дивана, — докато умра. И за всичко ще бъдете виновни вие с инженер Птибурдуков.

[Албена]

Благодаря за загадката ,Гео Златният телец - Илф и Петроф

[Албена]

Няма да чакам потвърждение Кажете от де е туй ?

Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял „шкембе-чорбасъ“ в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, — той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история, които са пълни с хиляди велики с славни подвизи, с Димостеновски красноречия, Aтиловски походи, с Ватерловски сражения и пр. и пр. Който те е пил веднаж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко извънредно важни психологически революции. И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност…

[сюзан]

Гюловата ракия е възпята само от един, но няма да го кажа кой е. Нека други да го назоват.

[dung]

Сетих се след подсказката на Сюзан - "Мамино детенце" на Любен Каравелов.

[Албена]

dung ,